Изводите от PISA: Българският ученик разбира понятията, но не и процеса. Как това да се промени?
Учебните проекти и стратегии по предметите от естествени науки да се трансформират, като се понижи размерът на нови понятия и се усили делът на часовете за извършения . Тези предмети да се учат в не по-малко от два часа седмично прогимназиален и гимназиален стадий. Да се основат стандарти за вътрешно оценяване на учениците при слагане на настоящи, срочни и годишни оценки, тъй като критериите за слагане на настоящи, срочни и годишни оценки в този момент се разграничават по райони и видове учебни заведения.
Тези и други рекомендации насочи Центърът за оценяване в предучилищното и учебното обучение към Министерството на образованието и науката чрез оповестен през вчерашния ден разбор на достиженията на българските възпитаници по естествени науки в PISA 2006, 2009, 2012, направен от Галя Шуманова, Катя Минева, Лили Самуркова и Надка Филипова.
Резултатите на българските 15-годишни възпитаници в Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) демонстрират, че те изостават по отношение на връстниците си в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. През 2006 година единствено 0,4% от тях се оправят с най-сложните задания в тестванията - тези от шесто ниво, при 1,3% от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Средният резултат на българите е 434 т. при 500 т. в Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Резултатите на 42,7% от българските възпитаници са под сериозното второ ниво на скалата. През 2009 година междинният резултат на българите е с 5 точки по-висок, в сравнение с в PISA 2006, само че с 12 т. под този в PISA 2000. През 2012 година междинният резултат на българите е 446 точки – с 55 точки под междинния резултат на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Анализ
Експертите от Центъра са анализирали представянето на учениците ни на 17 задания, които са били включени и през трите години - PISA 2006, 2009 и 2012. Те са от областите: физични системи; биологични системи; Земя и Космос; технологии.
Изводите им са, че българските 15-годишни възпитаници се затрудняват:
да бъдат съответни в отговорите си;
да аргументират отговорите си;
да търсят и откриват причинно-следствени връзки;
да употребяват пробни способи за проучване на феномени и процеси и моделирането като подходи в работата;
да извличат съответна информация от графики, диаграми, текстове и да я използват в поддръжка на отговора си;
да свързват знанията за процеси и феномени с образци за приложението им от различни сфери на науката, техниката и технологиите;
да употребяват познания от една област и да ги придвижват и ползват в друга, за да решат даден проблем;
да вършат изводи, да изричат догатки и прогнози;
да вършат логичен съждения и модели и да ги ползват в разнообразни обстановки.
" Обучението по естествени науки в нашето училище все още е насочено повече към асимилиране на теоретичните познания и натрупването на информация, в сравнение с към надграждане и използване на теоретичните познания и умения за използване на процедура и образуването на умения за справяне в действителни обстановки, за разбор и оценка на процеси и феномени в извънучилищната действителна среда ", пишат специалистите.
Това, съгласно тях, изяснява неумението на българските тийнейджъри да схващат, изясняват процеси и феномени и да употребяват знанията по естествени науки и приложението им в актуалния свят. Налага се изводът, че е нужен нов метод към проучването на природните науки, който да разкрива пътя на научното знание, пишат още те.
Проблеми
Проблем на настоящите образователни стратегии е съотношението сред броя учебни часове съгласно хорариума, огромния размер от нови понятия, които трябва да се усвоят, и часовете за извършения, които оптимално могат да се проведат. Това води до „ препускане ” по образователния материал и недостатъчно развиване на уменията за използване на знанията, изясняват специалистите първата си рекомендация.
Те означават също, че в учебната процедура съществува циничен кръг , който понижава успеваемостта на образованието - от една страна, от учителя се желае да е стигнал до последната тематика и да е минал всички понятия до края на образователната година, а от друга, справедливи аргументи (отсъствия, празници и др.) постановат преструктуриране на образователния материал. А то постоянно е за сметка на извършения и действия по свързване на познания с практиката.
Експертите показват и следния минус в държавните просветителни условия и образователните стратегии за наложителна подготовка по предметите физика и астрономия, химия и запазване на околната среда и биология и здравно обучение: планувано е образованието да бъде на най-ниските три нива - познание, схващане и приложение, а по-високите - разбор, синтез и оценка, липсват или са застъпени в минимална степен. Освен това равнище „ приложение ” в всеобщия случай е сведено до решение на количествени задания, а не до на практика извършения или решение на качествени задания.
Липсва обединен теоретичен метод при проучването на предметите физика и астрономия, химия и запазване на околната среда, биология и здравно обучение и география и стопанска система, показващ единството и взаимовръзката сред явленията и процесите в природата, пишат специалистите и означават, че в образователните стратегии са нарушени междупредметните връзки, което не допуска интегрирано проучване и води до неспособност за преподаване на явленията и процесите в целокупност .
Системата на оценяване не дава отговор на актуалните условия, безапелационни са те. " Тя е моментна с висока степен на случайност и фокусирана най-вече към фактологичното познание и знание, като рядко се прави оценка способността на учениците да схващат заобикалящия ги свят в целокупност ".
Липсва провеждането на теоретичен опит в образованието по естествени науки или се свежда до проява на феномени или свойства на субстанции и процеси, у учениците не се образуват умения за четене с схващане на текст, обвързван с научни или софтуерни достижения или проблеми.
Предмети се учат най-вече описателно, задават се подготвени логичен модели и логаритми, които учениците да следват. От тях не се изисква да основават модел или тактика за решение на проблеми. Не се изисква да вършат оценка, а заложените предстоящи резултати в образователните стратегии са най-вече на ниски познавателни нива „ разказва, посочва, значи, схваща....... ”.
Препоръки
Сред другите им рекомендации са смяна в нормата на преподавателска претовареност за учителите по природни науки (например изравняването ѝ с тази на учителите по математика, информатика и ИТ) за да се обезпечи повече време за подготовка на на практика извършения, самоподготовка, самостоятелна работа с възпитаници и работа по планове. Според тях е належащо да се провиснал целеви средства за възстановяване на материално-техническата база на учебните заведения и кабинетите по естествени науки, за създаване или възстановяване на кабинети. Обръщат внимание и на потребността от повишение на квалификацията на педагогическите фрагменти.
Учебниците също са причина за проблеми, установяват те и предлагат създаване на учебници и образователни пособия, в които наличието и организацията да са насочени към насърчаване на природонаучната грамотност на учениците, в които се прави връзка сред естествените науки, сред доктрина и процедура и се означават актуалните научни открития и технологии.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 010203
Тези и други рекомендации насочи Центърът за оценяване в предучилищното и учебното обучение към Министерството на образованието и науката чрез оповестен през вчерашния ден разбор на достиженията на българските възпитаници по естествени науки в PISA 2006, 2009, 2012, направен от Галя Шуманова, Катя Минева, Лили Самуркова и Надка Филипова.
Резултатите на българските 15-годишни възпитаници в Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) демонстрират, че те изостават по отношение на връстниците си в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. През 2006 година единствено 0,4% от тях се оправят с най-сложните задания в тестванията - тези от шесто ниво, при 1,3% от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Средният резултат на българите е 434 т. при 500 т. в Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Резултатите на 42,7% от българските възпитаници са под сериозното второ ниво на скалата. През 2009 година междинният резултат на българите е с 5 точки по-висок, в сравнение с в PISA 2006, само че с 12 т. под този в PISA 2000. През 2012 година междинният резултат на българите е 446 точки – с 55 точки под междинния резултат на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Анализ
Експертите от Центъра са анализирали представянето на учениците ни на 17 задания, които са били включени и през трите години - PISA 2006, 2009 и 2012. Те са от областите: физични системи; биологични системи; Земя и Космос; технологии.
Изводите им са, че българските 15-годишни възпитаници се затрудняват:
да бъдат съответни в отговорите си;
да аргументират отговорите си;
да търсят и откриват причинно-следствени връзки;
да употребяват пробни способи за проучване на феномени и процеси и моделирането като подходи в работата;
да извличат съответна информация от графики, диаграми, текстове и да я използват в поддръжка на отговора си;
да свързват знанията за процеси и феномени с образци за приложението им от различни сфери на науката, техниката и технологиите;
да употребяват познания от една област и да ги придвижват и ползват в друга, за да решат даден проблем;
да вършат изводи, да изричат догатки и прогнози;
да вършат логичен съждения и модели и да ги ползват в разнообразни обстановки.
" Обучението по естествени науки в нашето училище все още е насочено повече към асимилиране на теоретичните познания и натрупването на информация, в сравнение с към надграждане и използване на теоретичните познания и умения за използване на процедура и образуването на умения за справяне в действителни обстановки, за разбор и оценка на процеси и феномени в извънучилищната действителна среда ", пишат специалистите.
Това, съгласно тях, изяснява неумението на българските тийнейджъри да схващат, изясняват процеси и феномени и да употребяват знанията по естествени науки и приложението им в актуалния свят. Налага се изводът, че е нужен нов метод към проучването на природните науки, който да разкрива пътя на научното знание, пишат още те.
Проблеми
Проблем на настоящите образователни стратегии е съотношението сред броя учебни часове съгласно хорариума, огромния размер от нови понятия, които трябва да се усвоят, и часовете за извършения, които оптимално могат да се проведат. Това води до „ препускане ” по образователния материал и недостатъчно развиване на уменията за използване на знанията, изясняват специалистите първата си рекомендация.
Те означават също, че в учебната процедура съществува циничен кръг , който понижава успеваемостта на образованието - от една страна, от учителя се желае да е стигнал до последната тематика и да е минал всички понятия до края на образователната година, а от друга, справедливи аргументи (отсъствия, празници и др.) постановат преструктуриране на образователния материал. А то постоянно е за сметка на извършения и действия по свързване на познания с практиката.
Експертите показват и следния минус в държавните просветителни условия и образователните стратегии за наложителна подготовка по предметите физика и астрономия, химия и запазване на околната среда и биология и здравно обучение: планувано е образованието да бъде на най-ниските три нива - познание, схващане и приложение, а по-високите - разбор, синтез и оценка, липсват или са застъпени в минимална степен. Освен това равнище „ приложение ” в всеобщия случай е сведено до решение на количествени задания, а не до на практика извършения или решение на качествени задания.
Липсва обединен теоретичен метод при проучването на предметите физика и астрономия, химия и запазване на околната среда, биология и здравно обучение и география и стопанска система, показващ единството и взаимовръзката сред явленията и процесите в природата, пишат специалистите и означават, че в образователните стратегии са нарушени междупредметните връзки, което не допуска интегрирано проучване и води до неспособност за преподаване на явленията и процесите в целокупност .
Системата на оценяване не дава отговор на актуалните условия, безапелационни са те. " Тя е моментна с висока степен на случайност и фокусирана най-вече към фактологичното познание и знание, като рядко се прави оценка способността на учениците да схващат заобикалящия ги свят в целокупност ".
Липсва провеждането на теоретичен опит в образованието по естествени науки или се свежда до проява на феномени или свойства на субстанции и процеси, у учениците не се образуват умения за четене с схващане на текст, обвързван с научни или софтуерни достижения или проблеми.
Предмети се учат най-вече описателно, задават се подготвени логичен модели и логаритми, които учениците да следват. От тях не се изисква да основават модел или тактика за решение на проблеми. Не се изисква да вършат оценка, а заложените предстоящи резултати в образователните стратегии са най-вече на ниски познавателни нива „ разказва, посочва, значи, схваща....... ”.
Препоръки
Сред другите им рекомендации са смяна в нормата на преподавателска претовареност за учителите по природни науки (например изравняването ѝ с тази на учителите по математика, информатика и ИТ) за да се обезпечи повече време за подготовка на на практика извършения, самоподготовка, самостоятелна работа с възпитаници и работа по планове. Според тях е належащо да се провиснал целеви средства за възстановяване на материално-техническата база на учебните заведения и кабинетите по естествени науки, за създаване или възстановяване на кабинети. Обръщат внимание и на потребността от повишение на квалификацията на педагогическите фрагменти.
Учебниците също са причина за проблеми, установяват те и предлагат създаване на учебници и образователни пособия, в които наличието и организацията да са насочени към насърчаване на природонаучната грамотност на учениците, в които се прави връзка сред естествените науки, сред доктрина и процедура и се означават актуалните научни открития и технологии.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 010203
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ