Учебната година отдавна започна и вече не повод за вълнения.

Учебната година от дълго време стартира и към този момент не мотив за безредици. Очакванията на родителите към личните им чеда първоначално се движат доста оптимистично нагоре, само че след първите инспекции на знанията им, нерядко следва гласно или мълчешком отчаяние. В нас е надълбоко затвърден един блян детето да е „ добър възпитаник ”, като всяка шестица е обект на фетиш, а всяка друга оценка, друга от нея мотив за паники и истерични прояви от страна на родителите. Разбира се има и други, за които високият триумф в учебно заведение не е изключително значим, колкото е значимо просто изтъркулването на междинното обучение без особени разтърсвания. Но и едните, и другите признават, че положителният триумф на детето им е мотив за горделивост, за подчертаване пред другите и даже самопризнание за тях като положителни родители.

Какво става когато триумфът тръгне надолу?
Без суматоха. Колко тъкмо е неприятен неприятният триумф? Само ниски оценки ли има в действителност ученикът? Или са по избран предмет? Може би вие сте в развой на бракоразвод или има трагично събитие в фамилията? Претеглете всички условия, дайте си сметка за качествата на детето, неговото всекидневие и цели.

Когато е случайно.
Може би една слаба оценка се дължи на незадоволителна подготовка един- единствен ден. Децата не са роботи да са еднообразно добре готови всеки един миг, и те имат положителни и неприятни дни, дни, в които не могат да се концентрират или когато всичко върви наобратно. Да бъдем почтени. Една слаба оценка не е мотив за покруса, значимото е да се осъзнае на какво се дължи и по какъв начин може да бъде обезщетена.

Когато оценките по някой предмет преднамерено вървят надолу.
От една страна това, несъмнено, е най- нелюбимият предмет. За някои е вездесъщата математика, за други – излиянията по литература. Едни не могат да помнят числа и формули, да „ виждат ” фигурите триизмерно, други не могат да приказват за възприятията на фиктивен книжовен воин или да гадаят, за какво точно това е стихотворната стъпка в творбата. Но и се схваща, че системата ни е такава – от всичко по малко. Детето би трябвало да осъзнае, че оценките по всички предмети са значими за кандидатстването му по- нататък за това, в което се усеща в действителност в свои води. И надлежно да се старае повечко в това, което не му е по усета. А на нас ни остава да го поддържаме и при най-малък триумф в по- сложния предмет.

От друга страна, колкото и да е неприятно да мислим по този метод, ниският триумф по избран предмет може да се дължи и на персонален спор с учителя, който го преподава. Това състояние е постоянно срещано, изключително при по- огромните възпитаници. Дължи се и на качествата и метода на двете страни в спора, и в неналичието на предпочитание той да бъде преодолян и да се възцари най-малко едно минимално съгласие, в което да тържествува справедливото отношение. Поговорете с детето си, само че го слушайте сериозно. Децата имат податливост да преувеличават, преекспонират и разделянето на казуса на най-малко две гледни точки за тях е напряко невероятно. Колкото и да е мъчно, можете и да се срещнете с учителя, с цел да се обясни и неговата позиция. Няма неразрешими спорове, има погрешен метод към тях. Честно е на такава среща да участват двете страни, шефът и вие. Предварително детето би трябвало да бъде решително, че може да приказва свободно в наличието на тези трима за него престижи.

Обща неприятна картина, когато слабият триумф е по множеството значими предмети.
Обикновено трайно не положителния триумф е индикатор за друго не положително прочувствено и психическо положение на детето, изключително в случай че е в дребните класове. Причините може да са разнообразни – поява на второ дете, бракоразвод или прочувствени разтърсвания в фамилията, проблеми с други деца в учебно заведение, тормоз. Необходимо е да се вземат ограничения колкото се може по- в точния момент и да се откри тревогата и потиснатостта на детето, неприятният триумф е единствено техен синдром.

И въпреки всичко аргументите за неприятния триумф може да са напълно тривиални и да се дължат на справедливи условия, а превъзмогването им да усъвършенства и работата в учебно заведение:

Удобно и умерено място за учене – има ли детето обособена зона за учене. Тя включва – улеснение за сядане, ъгъл към работния плот, задоволително светлина, място за ученическите принадлежности.

Изключете компютъра и тв приемника – непотребните шумове и придвижвания ще разсейват така и така още буйната детска глава. Ако очите непрекъснато бягат към екрана, те не могат да се концентрират върху учебниците.

Показвайте му по какъв начин да учи дейно – да вади най- значимото от материала, да си оказва помощ с цветни текст маркери, да записва датите и значимите обстоятелства. Да не учи наизуст и да има храброст да задава въпроси в час, щом нещо не му е ясно. Ако проверявате с него домашните или го изпитвате, задавайте въпроси по този начин, че да си проличи, че има интензивност от негова страна, а не наизустяване. Вие имате опита – споделете го с него.

Режим и отново режим – подготовката на уроците би трябвало да е част от ежедневния режим на детето. Обяд, отмора, уроци, игра ( свободни занимания ), вечеря. Дори и да няма за учене за идващия ден, може да си помогне с различен предмет. Но вашата непримиримост в следването на режима е неговата опора.

А какво е вашето отношение към ученето?
Интересува ли ви учебния живот на детето, по кое време има контролни, проби, по какъв начин се движат оценките му във времето, какво е мнението му за учебния живот, кои са съучениците му? Отдавате ли гласно смисъла, което се поставя на тази част от живота му? А може би критикувате някой преподавател или учебни правила? Не си го позволявайте гласно пред ученика, той ще изкопира вашето отношение и мнение. Уважението към учебното заведение, учителите и по- нататък – към книгите, знанието и грамотността се внушава и израства в фамилията и на никое място другаде.