Разломът Сан Андреас се готви за разрушително земетресение
Участък от разлома Сан Андреас, където земетресенията се случват постоянно, дава отчетливи сигнали за сеизмична активност. Индикациите подсказват за отваряне и затваряне на пукнатини под земната повърхнина.
Тази част от линията на разлома, известна като Паркфийлд в Централна Калифорния, се разклаща постоянно на всеки 22 години. За финален път се раздра през 2004 година, тъй че ново земетресение е неизбежно. Сигналът обаче не се появява сега в сегмента на разлома и секцията не се държи тъкмо както последния път, когато се спука. Тази информация е съгласно изследване, оповестено на 22 март в списанието Frontiers in Earth Science.
Разликите може да значат, че идващото земетресение няма да се случи незабавно, или може да значат, че епицентърът на земетресението ще бъде друг от епицентъра през 2004 година, който беше навръх югоизток от дребното градче Паркфийлд. Няма метод да знаем, до момента в който не се случи идващото земетресение. Това сподели водещият създател на проучването Лука Маланини, шеф на проучванията в Националния институт по геофизика и вулканология в Италия.
Разломът се движи свободно
Разломът Сан Андреас бележи границата сред тихоокеанската и северноамериканската тектонични плочи. Южно от Паркфийлд разломът е заключен, което значи, че двете плочи не се движат една против друга. Северно от Паркфийлд разломът Сан Андреас се движи свободно, като плочите пълзят една против друга с непрекъсната скорост от 3,6 сантиметра годишно. Паркфийлд е преходна зона сред тези два режима. Когато тази област на разлома оживее, той провокира трус с магнитуд към 6. Поради отдалеченото местонахождение тези трусове рядко заплашват човешкия живот или имущество, макар че земетресенията в един разлом могат да повлияят на напрежението върху други близки разломи, сподели Маланини.
Кога ще се случи идващото земетресение?
Но откривателите следят деликатно Паркфийлд с вярата да открият интензивност, която да им помогне да предскажат по кое време ще се случи идващото земетресение. Възможността за разкриване на надеждни прародители на трусове - напрежение върху скали да вземем за пример или промени в пропускливостта под повърхността - би помогнало на учените да предизвестяват хората за идни трусове, евентуално спасявайки животи. Паркфийлд, с неговите повтарящи се трусове, може да е положително място за търсене на тези улики, които да се екстраполират към по-опасни сегменти от разломи. Но до момента тази цел е непостижима.
В новото проучване Маланини и сътрудниците му мерят затихването на сеизмичните талази или по какъв начин звуковите талази губят сила, до момента в който се движат през земната кора. Затихването е обвързвано с пропускливостта на скалата, сподели Маланини. В интервала на напрежение преди земетресение се отварят и затварят пукнатини в напрегнатата канара към разлома. Новото изследване откри, че преди земетресението през 2004 година в Паркфийлд, затихването на нискочестотните талази се е повишило през шестте седмици преди земетресението, до момента в който затихването на високочестотните талази е намаляло.
С повишаването на напрежението в подземната повърхнина се отварят дълги пукнатини с размери от няколкостотин 1,5 километра
Това, сподели Маланини, е резултат от напрежението на скалите, до момента в който тихоокеанската плоча на запад се движи против северноамериканската плоча на изток. С повишаването на напрежението в подземната повърхнина се отварят дълги пукнатини с размери от няколкостотин 1,5 километра. Тези дълги пукнатини поемат част от напрежението върху близките скали, тъй че по-късите пукнатини в скалата се затварят. Този спад на късите пукнатини и увеличението на дългите пукнатини изяснява бифуркацията в загубата на сила от разнообразни сеизмични талази, сподели Маланини.
В момента има подмятания, че Паркфийлд навлиза във финалната фаза на тихия си интервал, сподели Маланини. Моментът е подобаващ, за едно нещо: Паркфийлд е " прескачал " трусове и преди, само че тези пропуснати трусове в 22-годишния цикъл са настъпили, когато близки, несвързани трусове трансформират напрежението в района. Този път не е имало такива земетресения. Друг вероятен намек е, че вариацията в измерванията на затихването е спаднала доста ниско от 2021 година Подобен спад в това премерване се случи през 2003 година преди земетресението в Паркфийлд през 2004 година
Въпреки това, сподели Маланини, към момента няма никакви доказателства за бифуркацията на измерването на затихването, което предшества земетресението от 2004 година Той подозира, че идващото земетресение ще удари Паркфийлд тази година, сподели той, само че епицентърът може да не е на същото място, както през 2004 година, което значи, че тези измервания ще наподобяват друго, написа MeteoBalkans.
" Ще очаквам идващото земетресение ", сподели Маланини. — И тогава ще погледнем обратно.
Тази част от линията на разлома, известна като Паркфийлд в Централна Калифорния, се разклаща постоянно на всеки 22 години. За финален път се раздра през 2004 година, тъй че ново земетресение е неизбежно. Сигналът обаче не се появява сега в сегмента на разлома и секцията не се държи тъкмо както последния път, когато се спука. Тази информация е съгласно изследване, оповестено на 22 март в списанието Frontiers in Earth Science.
Разликите може да значат, че идващото земетресение няма да се случи незабавно, или може да значат, че епицентърът на земетресението ще бъде друг от епицентъра през 2004 година, който беше навръх югоизток от дребното градче Паркфийлд. Няма метод да знаем, до момента в който не се случи идващото земетресение. Това сподели водещият създател на проучването Лука Маланини, шеф на проучванията в Националния институт по геофизика и вулканология в Италия.
Разломът се движи свободно
Разломът Сан Андреас бележи границата сред тихоокеанската и северноамериканската тектонични плочи. Южно от Паркфийлд разломът е заключен, което значи, че двете плочи не се движат една против друга. Северно от Паркфийлд разломът Сан Андреас се движи свободно, като плочите пълзят една против друга с непрекъсната скорост от 3,6 сантиметра годишно. Паркфийлд е преходна зона сред тези два режима. Когато тази област на разлома оживее, той провокира трус с магнитуд към 6. Поради отдалеченото местонахождение тези трусове рядко заплашват човешкия живот или имущество, макар че земетресенията в един разлом могат да повлияят на напрежението върху други близки разломи, сподели Маланини.
Кога ще се случи идващото земетресение?
Но откривателите следят деликатно Паркфийлд с вярата да открият интензивност, която да им помогне да предскажат по кое време ще се случи идващото земетресение. Възможността за разкриване на надеждни прародители на трусове - напрежение върху скали да вземем за пример или промени в пропускливостта под повърхността - би помогнало на учените да предизвестяват хората за идни трусове, евентуално спасявайки животи. Паркфийлд, с неговите повтарящи се трусове, може да е положително място за търсене на тези улики, които да се екстраполират към по-опасни сегменти от разломи. Но до момента тази цел е непостижима.
В новото проучване Маланини и сътрудниците му мерят затихването на сеизмичните талази или по какъв начин звуковите талази губят сила, до момента в който се движат през земната кора. Затихването е обвързвано с пропускливостта на скалата, сподели Маланини. В интервала на напрежение преди земетресение се отварят и затварят пукнатини в напрегнатата канара към разлома. Новото изследване откри, че преди земетресението през 2004 година в Паркфийлд, затихването на нискочестотните талази се е повишило през шестте седмици преди земетресението, до момента в който затихването на високочестотните талази е намаляло.
С повишаването на напрежението в подземната повърхнина се отварят дълги пукнатини с размери от няколкостотин 1,5 километра
Това, сподели Маланини, е резултат от напрежението на скалите, до момента в който тихоокеанската плоча на запад се движи против северноамериканската плоча на изток. С повишаването на напрежението в подземната повърхнина се отварят дълги пукнатини с размери от няколкостотин 1,5 километра. Тези дълги пукнатини поемат част от напрежението върху близките скали, тъй че по-късите пукнатини в скалата се затварят. Този спад на късите пукнатини и увеличението на дългите пукнатини изяснява бифуркацията в загубата на сила от разнообразни сеизмични талази, сподели Маланини.
В момента има подмятания, че Паркфийлд навлиза във финалната фаза на тихия си интервал, сподели Маланини. Моментът е подобаващ, за едно нещо: Паркфийлд е " прескачал " трусове и преди, само че тези пропуснати трусове в 22-годишния цикъл са настъпили, когато близки, несвързани трусове трансформират напрежението в района. Този път не е имало такива земетресения. Друг вероятен намек е, че вариацията в измерванията на затихването е спаднала доста ниско от 2021 година Подобен спад в това премерване се случи през 2003 година преди земетресението в Паркфийлд през 2004 година
Въпреки това, сподели Маланини, към момента няма никакви доказателства за бифуркацията на измерването на затихването, което предшества земетресението от 2004 година Той подозира, че идващото земетресение ще удари Паркфийлд тази година, сподели той, само че епицентърът може да не е на същото място, както през 2004 година, което значи, че тези измервания ще наподобяват друго, написа MeteoBalkans.
" Ще очаквам идващото земетресение ", сподели Маланини. — И тогава ще погледнем обратно.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ