Убедена съм, че първия път се омъжих, защото исках да

Убедена съм, че първия път се омъжих, тъй като желаех да потвърдя на света, че съм „ сериозна “ с връзките. Ако към момента ми пукаше толкоз какво мислят хората, знаете ли какво щях да върша сега? Да се пробвам обезверено да забременея, написа Манди Щадмилър в nymag.com.

Ненавиждам обстоятелството, че обществото си мисли, че има право да разисква решенията на дамите да имат деца по същия метод, по който ненавиждам да ми споделят да се „ усмихна “. За да изтъквам поп певицата Робин: „ Не ми казвай какво да върша, по дяволите. “ А тъкмо това вършат хората, когато изискват от някоя жена да им даде целия си „ бизнес проект “ що се отнася до секс, връзки, институции като брака и всички сложнотии около раждането на човек.

„ Кога ще имаш деца? “ , ме попита неотдавна позната по служебна линия, все едно се опита да ме преобърне от човек в брак без непотребни финтифлюшки до неговата версия след петгодишен период на валидност под формата на ревящо човешко бебе.

Какво трябваше да ѝ кажа, в случай че желаех да ѝ разреша да прекрачи границата: „ Честно казано, не съм изпитвала изключително мощно предпочитание и ми харесва да подарявам любовта си по „ немайчински “ метод на децата в живота ми. Ще ми се да бях една от тези дами, които ненавиждат деца, тъй като щях да съм като някакво „ неприятно момиче “, обаче аз не ги ненавиждам! Чувствам се по този начин, откакто станах на 20, а в този момент съм на 40, тъй че очевидно това е. “

Какво ѝ споделих в действителност: „ Няма да имам деца. “ Край на диалога.

„ Човек в никакъв случай не знае “ , отговори тя.

„ Не “ , повторих аз, „ в действителност доста добре знам. “

Осъзнах, че в случай че ѝ подам малко, надали не щях да ѝ разреша да организира открита проверка на всичко в живота – от финанси през фертилност и непоклатимост на връзката до моите персонални възгледи по какъв начин да реализира щастието.

Не хранете троловете, които обичат да водят неангажиращи диалози за бебета.

Вместо това я възнаградих със студена усмивка, помолих да ме извини и отидох до тоалетната, мислейки си за няколко мои приятелки, за които това не е просто дежурен въпрос, тъй като се борят с репродуктивни проблеми, аборти, контузии от детството и всевъзможни други проблеми, за които никой няма право да пита чужд.

Но такива въпроси се появяват от самото начало, тези подли, дребни, пасивно-агресивни, ровещи се в мозъка въпросчета, маскирани като безвредни наблюдения. Като да вземем за пример: „ Просто не знаеш, до момента в който нямаш лични деца. Осъзнаваш по какъв начин нищо в живота няма смисъл, до момента в който не се появят те. Вярвай ми. Казвам ти, не го изключвай като опция, нали? “

Така че седнахме и помислихме с няколко приятелки с какви отговори да затваряме устите на тези, които питат „ Кога ще имаш деца? “

1. „ И аз имам въпрос за теб. По какъв брой пъти дневно мастурбираш? “ Защо не, веднага като играем играта „ Тотално навлизащи в персоналното пространство въпроси, засягащи половото здраве “? Това предложение идва от приятелката ми Джесика Делфино, комедиантка, която напълно неотдавна имаше зрелище бременна в осмия месец, в което говореше за аборта си.

„ Бихте ли попитали някого, който едвам познавате други персонални въпроси, засягащи здравето му? “, чуди се Джесика. „ Какво е да си болен от диабет? “ „ Как умряха родителите ти? “ „ Каква е здравната ти застраховка? “

2. „ Ето ти номера на гинеколога ми. Законът за здравето е много непоколебим, само че направи каквото би трябвало, с цел да получиш отговорите, коите те интересуват. “ Инга, другарка, която неотдавна стана майка, мина през пъкъла поради фертилни проблеми (за които описа на същинските си другари, не на фалшите, нито на някакви инцидентни хора, нито на родственици с особени мотиви). „ Беше извънредно, когато хората ме питаха “, споделя тя. „ Винаги се усещах пъклен неподготвена. Все едно си завираха ръцете в отворена рана. “

3. „ Не желая деца и въпросите ти ме карат да съм още по-убедена в този си избор. “ Приятелката ми Челси (която споделя, че колкото по-възрастна става, толкоз по-често ѝ задават този въпрос) предлага това или противоположното: „ Не може постоянно да имаме това, което желаеме. “ Понякога с „ явно всички желаят това, което имаш! “ е по-лесно.

4. „ Ще имам деца – в случай че платиш за тях. “ Приятелката ми Джен употребява тази имитация пред родственици всякога, когато я изтезават с такива въпроси, само че споделя, че когато е допустимо, просто заобикаля събирания, където подобен тип неангажиращ диалог се счита за подходящ.

5. „ Притеснявам се за какво ме питаш това. Имаш ли си всичко, от което имаш потребност? “ Това е от приятелката ми Анна, която е талант на приключването на тъпи диалози. Тя отбелязва, че е добре да се употребява не с индивида, който се надяваш да ти отпусне жилищен заем, а да се позабавляваш с някой дръвник от срещата на випуска. Защо да ти пука какво мисли той? Не сте си говорили от 20 години и внезапно желае да начертае пътя на живота ти вместо теб.

6. „ Всъщност навестявам терапевт, с цел да схвана дали желая да съм майка. Болезнено е, само че на драго сърце бих те поканила на идващия ни сеанс, в случай че е толкоз значимо за теб. “ Това е от приятелката ми Мелиса, която е имала травматично детство и таи смесени усеща по отношение на това дали да стане майка. „ Всеки път, когато някой ме попита това, желая да го хвана за ръка и да го замъкна обратно във времето, с цел да види какво ми се е случило. Никога нямаше да посмее да ме пита това, в случай че знаеше каква кутия на Пандора отваря. “

7. „ Кога ще си гледаш твоя живот? “ Приятелката ми София, която има малко момченце, осъзнала, че след като към този момент е родила, въпросите по кое време ще има второ станали даже още по-настоятелни. И това довело да някакъв тип просветление.

„ Ето ме, тук съм, имам дете, само че не? Не ти подхожда? Иска ти се да е някак друго, малко по-вляво? “, чуди се тя. „ Това ме накара да осъзная, че не става въпрос толкоз за житейски процеси, що се касае за желанието на хората да опаковат дамите в някакво кашонче с съответна табелка от горната страна. “

Споделих това мнение със съпруга ми, до момента в който продължавах с недоволството по тематиката, след което го попитах какво мисли, че би трябвало да отговоря.

Той намерения за малко и сподели да давам отговор по този начин: „ Знаеш ли какво? Прав/а си. Не знам какво желая. Защо просто не ми кажеш какъв брой деца искаш да имам, с цел да се заема с това незабавно. “

Това ми подсети за какво се омъжих за него, вместо да последвам нечия непозната визия какъв би трябвало да е бракът.