Бизнесът май няма да дочака грантове
У нас към този момент се работи по две схеми за дребни и междинни предприятия, които ще могат да получат обезпечен от страната заеми.
На 21 юли бе обявено, че девет банки са изразили предпочитание да отпускат антикризисни заеми на дребни и междинни предприятия, обезпечени от Фонда на фондовете ( дъщерно формирование, обвързвано с ББР?). Това е един от методите да се даде отпор на икономическата рецесия, подбудена от пандемията от COVID-19.
Заявления са подали
Българо-американска кредитна банка, Обединена българска банка, Юробанк България, УниКредит Булбанк, Първа капиталова банка, Токуда банк, Банка ДСК, Търговска банка Д и Райфайзенбанк.
От известието на фонда се схваща, че описът може да бъде скъсен, тъй като общият финансов запас за гаранции, деклариран от банките претенденти, надвишава бюджета от близо 158 млн. лв. от Оперативната стратегия "Иновации и конкурентоспособност " 2014-2020 година. Повече изясненост обаче ще има до края на юли, когато описът с евентуалните банки сътрудници ще бъде подготвен.
Какво и да си приказваме, антикризисните стратегии за държавни гаранции по заемите са нужни. Най-малкото тъй като компаниите, без значение дали са дребни, междинни или огромни имат потребност от финансиране и ликвидност в този момент. За тази цел гарантирането на банкови заеми от страна на държавни структури би било фундаментално решение. Без него доста компании не биха съумели да получат финансиране в интервал на рецесия, по простата причина, че те не биха минали теста на банките и техните обичайни оценки на риска при отпущането на заем.
Сегашната стратегия на Фонда на фондовете е стандарта - той ще поеме част от кредитния риск на финансовите институции
при разпределяне на нови заеми на дребни и междинни предприятия,
които нямат задоволително обезпечения, само че се нуждаят от поддръжка при затруднената икономическа обстановка в страната.
По този метод ще се улесни достъпът на компаниите до заеми за продължат да действат, в това число и за облекчаване на потребностите от ликвидност и/или за превъзмогване на финансови усложнения, които се дължат на пандемията или се утежняват от нея.
Фондът предлага гаранция до 80 на 100 от размера на всеки заем, против което съответната банка ще би трябвало да предложи финансиране при преференциални лихви и занижени условия към обезпеченията.
Продуктът предлага
композиция от гаранционен инструмент и лихвена дотация
за предприятията, които изпитват ликвидни усложнения, само че все пак са подготвени да задържат личния състав си.
С три пъти по-голям запас,
само че с много сходни условия е гаранционната стратегия за портфейлни гаранции в поддръжка на ликвидността на микро-, дребните и междинни предприятия, потърпевши от пандемията от СOVID-19, създадена от Българската банка за развиване. Държавната банка към този момент си партнира с пет кредитни институции по нея,(Кои?) като следва подписване на партньорски съглашения с още толкоз.
Кредитите са до 300 хиляди лв., като могат да се финансират както нови, по този начин и съществуващи експозиции. Заемите са с дълъг гратисен интервал – до 3 години и се отпускат при облекчени условия за поръчителство – не повече от 20% от размера на търсеното финансиране. Кандидатите би трябвало
да дават отговор на най-малко едно от следните условия:
да имат спад на оборота поради пандемията от COVID-19, да имат неполучени вземания от клиенти или неизплатени суми към снабдители, да имат анулирани контракти за експорт или прекъснати доставки от импорт, да са затворили индустриалните си уреди и офиси или да са понижили броя на своите чиновници. Програмата е ориентирана към компании, изпитали усложнения през 2020 година, само че които не са изпадали в просрочие над 90 дни през предходната година.
От ББР регистрират, че през последните седмици ползата към мярката се е нараснал доста и към 30 юни броят на запитванията за финансиране е към този момент 650. Отпуснати са и първите заеми с гаранция от ББР за финансиране на обща стойност 1.847 млн. лв..
Въпреки положителната работа при стратегиите за държавно гарантиране на заемите, е належащо да се предложат и други други възможности. В случая става дума за безплатна държавна помощ, дотации или грантове. Тези механизми може да се каже, че са още по-важни, стига да са създадени съответно и да доближават до множеството компаниите, които няма да получат достъп до заеми, обезпечени от страната, само че въпреки всичко изпитват потребност от средства, с които да покрият трупащите се или бъдещи загуби вследствие на рецесията.
Отпреди седмица към този момент се кандидатства за
държавна помощ за работодатели
за опазване на заетостта на чиновниците им по новия дизайн на мярката 60/40. Мярката беше удължена до 30 септември 2020 година, като задачата е опазване на заетостта след интервала на изключителното състояние. Компенсации ще се получават за до три месеца - юли, август и септември, в размер на 60% от осигурителния приход за май 2020 година и 60% от дължимите от работодателя осигурителни вноски. Фирмите би трябвало да потвърдят спад на приходите с 20% по отношение на същия интервал през 2019 година и да са заявили дължимите налози за 2020 година.
Изплатените средства по 60/40 досега са над 153 млн. лева на 20 225 компании. Точно тази статистика обаче е тревожна, тъй като явно заплащанията по схемата вървят постепенно, в случай че се има поради, че бюджетът й е 1 милиарда лв.. За изначално неверни критерии приказва и стартирането на така наречен нов дизайн на мярката.
Още по-забатачена наподобява
историята с така наречен грантове.
В края на април бе оповестено, че дребните компании ще могат да получат над 170 млн. лева безплатна помощ по облекчени правила, с цел да се оправят с отрицателните резултати от рестриктивните мерки, наложени поради ковид. Това на процедура беше първата мярка с грантове, а не с заеми за бизнеса, като концепцията бе най-малко 20 хиляди компании да бъдат подкрепени с сред 3 и 10 хиляди лв.. По последни данни обаче дребните компании всеобщо са се затруднили с кандидатстването за грантовете. Заради мудна работа и неналичието на административен потенциал пък към този момент са прегледани единствено 15% от заявките, а пари са получили 3% от претендентите, което значи, че системата с помощта за междинните компании ще се отсрочи най-малко до октомври - ноември.
Засега наподобява, че банките заемат водещата роля да канализират средствата към закъсалия около рецесията бизнес. Това обаче значи, че упованията за професионално отношение от чиновници им се ускоряват още повече, с цел да бъдат избегнати евентуални загуби както за самите банки, по този начин и за страната и за данъкоплатците.
На 21 юли бе обявено, че девет банки са изразили предпочитание да отпускат антикризисни заеми на дребни и междинни предприятия, обезпечени от Фонда на фондовете ( дъщерно формирование, обвързвано с ББР?). Това е един от методите да се даде отпор на икономическата рецесия, подбудена от пандемията от COVID-19.
Заявления са подали
Българо-американска кредитна банка, Обединена българска банка, Юробанк България, УниКредит Булбанк, Първа капиталова банка, Токуда банк, Банка ДСК, Търговска банка Д и Райфайзенбанк.
От известието на фонда се схваща, че описът може да бъде скъсен, тъй като общият финансов запас за гаранции, деклариран от банките претенденти, надвишава бюджета от близо 158 млн. лв. от Оперативната стратегия "Иновации и конкурентоспособност " 2014-2020 година. Повече изясненост обаче ще има до края на юли, когато описът с евентуалните банки сътрудници ще бъде подготвен.
Какво и да си приказваме, антикризисните стратегии за държавни гаранции по заемите са нужни. Най-малкото тъй като компаниите, без значение дали са дребни, междинни или огромни имат потребност от финансиране и ликвидност в този момент. За тази цел гарантирането на банкови заеми от страна на държавни структури би било фундаментално решение. Без него доста компании не биха съумели да получат финансиране в интервал на рецесия, по простата причина, че те не биха минали теста на банките и техните обичайни оценки на риска при отпущането на заем.
Сегашната стратегия на Фонда на фондовете е стандарта - той ще поеме част от кредитния риск на финансовите институции
при разпределяне на нови заеми на дребни и междинни предприятия,
които нямат задоволително обезпечения, само че се нуждаят от поддръжка при затруднената икономическа обстановка в страната.
По този метод ще се улесни достъпът на компаниите до заеми за продължат да действат, в това число и за облекчаване на потребностите от ликвидност и/или за превъзмогване на финансови усложнения, които се дължат на пандемията или се утежняват от нея.
Фондът предлага гаранция до 80 на 100 от размера на всеки заем, против което съответната банка ще би трябвало да предложи финансиране при преференциални лихви и занижени условия към обезпеченията.
Продуктът предлага
композиция от гаранционен инструмент и лихвена дотация
за предприятията, които изпитват ликвидни усложнения, само че все пак са подготвени да задържат личния състав си.
С три пъти по-голям запас,
само че с много сходни условия е гаранционната стратегия за портфейлни гаранции в поддръжка на ликвидността на микро-, дребните и междинни предприятия, потърпевши от пандемията от СOVID-19, създадена от Българската банка за развиване. Държавната банка към този момент си партнира с пет кредитни институции по нея,(Кои?) като следва подписване на партньорски съглашения с още толкоз.
Кредитите са до 300 хиляди лв., като могат да се финансират както нови, по този начин и съществуващи експозиции. Заемите са с дълъг гратисен интервал – до 3 години и се отпускат при облекчени условия за поръчителство – не повече от 20% от размера на търсеното финансиране. Кандидатите би трябвало
да дават отговор на най-малко едно от следните условия:
да имат спад на оборота поради пандемията от COVID-19, да имат неполучени вземания от клиенти или неизплатени суми към снабдители, да имат анулирани контракти за експорт или прекъснати доставки от импорт, да са затворили индустриалните си уреди и офиси или да са понижили броя на своите чиновници. Програмата е ориентирана към компании, изпитали усложнения през 2020 година, само че които не са изпадали в просрочие над 90 дни през предходната година.
От ББР регистрират, че през последните седмици ползата към мярката се е нараснал доста и към 30 юни броят на запитванията за финансиране е към този момент 650. Отпуснати са и първите заеми с гаранция от ББР за финансиране на обща стойност 1.847 млн. лв..
Въпреки положителната работа при стратегиите за държавно гарантиране на заемите, е належащо да се предложат и други други възможности. В случая става дума за безплатна държавна помощ, дотации или грантове. Тези механизми може да се каже, че са още по-важни, стига да са създадени съответно и да доближават до множеството компаниите, които няма да получат достъп до заеми, обезпечени от страната, само че въпреки всичко изпитват потребност от средства, с които да покрият трупащите се или бъдещи загуби вследствие на рецесията.
Отпреди седмица към този момент се кандидатства за
държавна помощ за работодатели
за опазване на заетостта на чиновниците им по новия дизайн на мярката 60/40. Мярката беше удължена до 30 септември 2020 година, като задачата е опазване на заетостта след интервала на изключителното състояние. Компенсации ще се получават за до три месеца - юли, август и септември, в размер на 60% от осигурителния приход за май 2020 година и 60% от дължимите от работодателя осигурителни вноски. Фирмите би трябвало да потвърдят спад на приходите с 20% по отношение на същия интервал през 2019 година и да са заявили дължимите налози за 2020 година.
Изплатените средства по 60/40 досега са над 153 млн. лева на 20 225 компании. Точно тази статистика обаче е тревожна, тъй като явно заплащанията по схемата вървят постепенно, в случай че се има поради, че бюджетът й е 1 милиарда лв.. За изначално неверни критерии приказва и стартирането на така наречен нов дизайн на мярката.
Още по-забатачена наподобява
историята с така наречен грантове.
В края на април бе оповестено, че дребните компании ще могат да получат над 170 млн. лева безплатна помощ по облекчени правила, с цел да се оправят с отрицателните резултати от рестриктивните мерки, наложени поради ковид. Това на процедура беше първата мярка с грантове, а не с заеми за бизнеса, като концепцията бе най-малко 20 хиляди компании да бъдат подкрепени с сред 3 и 10 хиляди лв.. По последни данни обаче дребните компании всеобщо са се затруднили с кандидатстването за грантовете. Заради мудна работа и неналичието на административен потенциал пък към този момент са прегледани единствено 15% от заявките, а пари са получили 3% от претендентите, което значи, че системата с помощта за междинните компании ще се отсрочи най-малко до октомври - ноември.
Засега наподобява, че банките заемат водещата роля да канализират средствата към закъсалия около рецесията бизнес. Това обаче значи, че упованията за професионално отношение от чиновници им се ускоряват още повече, с цел да бъдат избегнати евентуални загуби както за самите банки, по този начин и за страната и за данъкоплатците.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ