Проф. Долчинков: Идва времето на технократите с инженерни, нетрадиционни решения
Тясна връзка сред претендентът за кмет, общинските съветници и жителите на Бургас е ключът към ясното обрисуване на проблемите и провокациите в Общината и намирането на решения. Това е примерът за гласност, бистрота и доверие, с който гражданско обединяване „ Бургазлии “ с номер 63 в бюлетината, дава своята поръчка за присъединяване в локалните избори и ръководството на общината.
„ Различни са тематиките, които вълнуват нашите съграждани. Сред тях има доста общи неща, доста горещи тематики, за които можем да намерим решения, само че има и самостоятелни проблеми –към тях ще се отнесем деликатно към всеки един обособен проблем. По време на срещите си с жителите, аз си протоколирам въпросите. Моето заричане е, че още веднъж ще ги посетя. Уверявам Ви, че когато след 20 дни, посетя още веднъж тези хора, ще дам отговор въпросите “, сподели в изявление за Дарик проф. д-ринж. Радостин Долчинков - претендент за кмет на Бургас, с преференция 106 повдигнат от гражданско обединяване „ Бургазлии “.
Проф. Долчинков е административен шеф на Бургаския свободен университет и декан на Центъра по информатика и механически науки. В изявление за Дарик той разкрива формулата за сполучливо развиване на Бургас: Привличане на вложения, които основават едни устойчиви, добре платени работни места- комплицирана и на първо място инженерна задача, която обаче може да бъде решена с нови, нетрадиционни хрумвания от екип от технократи. Един от тях е самият той. А основният детайл за напредъка е в образованието. Проф. Долчинков е университетският активист, стъпил крепко на земята, която му дава мощ и сила да върви по пътя напред.
Много подходящ въпрос. В програмата на гражданско обединяване „ Бургазлии “ беше заложено точно колкото се може по-тясна връзка сред претендента за кмет, общинските съветници и жителите на Бургас. В срещите си чуваме ясно дефинирани проблемите на нашите съграждани, а те са доста. Хората са уплашени. И би трябвало изначало да ги спечелиш, с цел да могат да споделят тези проблеми и да ти се доверят. Аз непрестанно групирам тези проблеми, обработвам ги и ги класифицирам, с цел да можем да намерим решения на тях за общината. Аз и моите сътрудници от общинската листа на гражданското обединяване, с цел да можем да помогнем на тези хора и на Бургас.
Да, по този начин е. Не единствено в централната. Ние към този момент сме обходили няколко пенсионерски клуба в комплекс „ Меден рудник “, в комплекс „ Славейков “, в мина „ Черно море “, в село Миролюбово... Да, има разнообразни тематики, които вълнуват нашите съграждани. Но има и доста общи, с които ще се опитаме да подходим не по един и същи метод, а самостоятелно - към тези, които се разграничават. По време на срещите си протоколирам въпросите, които вълнуват хората. Моето заричане е, че още веднъж ще ги посетя тези хора. Всички тези парещи тематики, ги обсъждаме дружно с сътрудниците си в сдружението. Уверявам Ви, че когато след 20 дни, посетя още веднъж тези хора, ще дам отговор въпросите. И ще се постарая да бъдат на всички. Дотам, несъмнено, докъдето мога да оказа помощ. Обсъждали сме към този момент и финансово да решим някои проблеми. Така че мислим по тези въпроси, и то съществено.
Не, не може. Мисля, че всеки ще отговори по този метод. Аз залагам доста на екипа, с който работим. Това са доста положителни експерти, специалисти в своята област. Това ме притегли към тях. Мисля, че с тяхна помощ, благодарение на техните умения, знания и професионализъм, ще успеем да се преборим в това начинание.
Първо, желая да кажа, че всичко това, което говорихме за тези парещи тематики, в нашата област, с цел да могат да се случат нещата, би трябвало да бъдат привлечени вложения. Инвестиции, които основават устойчиви, добре платени работни места. Това е една комплицирана и на първо място инженерна задача. Тя може да бъде решена с нови, нетрадиционни хрумвания с екип от технократи. Един, от които съм аз. А на въпроса Ви, кой съм аз - човек като всички останали. Спортувам доста. Бил съм футболист, щангист, боксьор и какъв ли не още, доста обичам да вървя по планините. Миналата година за следващ път покорих „ Кончето “. Чувствам се в положително здраве и за мен е наслаждение, а не предизвикателство да планинарствам. През лятото плавам в нашето прелестно море. Обичам доста и земеделието. Имам къща. Там отглеждам и зеленчуци, и плодове. И едно от обичаните ми неща е да върша лютеница. Отглеждам пипер, домати, патладжан – безусловно всичко. Даже лютиви чушки. Само преди няколко вечери си върших пукани лютиви чушки в бурканчета, мога да ви кажа, в случай че желаете и рецептата. Но първо ще ви донеса едно бурканче…
Печка с дърва. Пека си там чушките, патладжана, там си обработвам и доматите. Хубавата лютеница става със съответствие 20 кг пипер, 10 кг домати и 5 кг патладжан. И с цел да стане още по-вкусна, постоянно поставям и мед, това е нещо, което боготворя.
Земята е най-важното нещо. Когато се опра до земята, чувствам от кое място съм тръгнал. Усещам топлината на земята. Винаги съм бил към земята, постоянно съм я обичал. Казват, че „ едно парченце земя са ми дали, аз не мога ли да се оправя с него “. След като по този начин се е случило, че аз би трябвало да отглеждам тази земя, за какво би трябвало да я запращам, в противен случай – би трябвало да я употребявам. Удоволствието е необикновено, когато тръгнете да събирате продуктите, които сте засели. Отглеждаш ги като деца - с грижа, внимание, обич, търпение… Имам също богата овощна градина със сини сливи, ябълки, круши, дюли и едно прелестно лозе.
Като стартира от компотите, мога да върша и доста хубави сладка. Тънкото нещо в сладката е да се поставят и орехчета – става просто незаменимо. Да, върша ракия и вино. Много хубава сливова ракия си върша – само че там също има особености. За да стане ракията по-хубава, постоянно поставям вътре и жълт кантарион.
Всяко едно нещо може да влезе в ръководството и то позитивните страни. Както обичаш земята, по този начин обичаш и хората. Всеки ден работя с хора. И в случай че не съм направил едно положително за тях, не мога да заспя. Знаете, при някои го има и противоположното – в случай че не създадат някоя нечистотия, не могат да заспят. Но аз съм от тези, първите и желая да ви кажа, че уважението, което виждам в очите на хората още повече ме зарежда да не преставам в своята задача. Много е прелестно, да вземем за пример, когато даваме дипломите в Бургаския свободен университет. Церемонията е доста тържествена. Идват родителите и ми благодарят. Когато кажат: „ Много Ви благодарим, че го направихте човек “, това ти е изцяло задоволително. Няколко такива приятни думи ти напълват сърцето и те зареждат да продължаваш по-нататък.
Не мога да не обичам студентите. Разбира се, че ги обичам. Към всеки подобавам самостоятелно. Това е малко по-различното в нашия университет- като декан, аз съм наложил да има самостоятелна работа със студентите. Много е прелестно да видиш, първо, че студентът ти има вяра, по-късно е уважението. В университета вършим, изключително в магистърската степен, доста визити на индустриални обекти. Когато завърши тази публична част, в случай че мога по този начин да я нарека, вечерта сядаме към масата, приказваме си и се усеща положителното въодушевление, положителното отношение и това е нещо, което те кара да продължаваш по-нататък.
Ако имаш земя, не би трябвало да я захвърляш. Ако нямаш, можеш да се насочиш към нещо друго. Зависи в какво състояние си. Нещото, което аз ползвам и в процеса на моето образование, постоянно е студентите да имат почитание към хората, към труда им, постоянно да подхождат с положителното, а не с неприятното, с разбирането, а не с неразбирането. Те би трябвало да имат доста умения и когато излязат от университета да бъдат конкурентоспособни на своите сътрудници, които са излезли да вземем за пример от някои известни образователни заведения. Аз мисля, че реализираме това, което сме си сложили като цел.
Да, по този начин е, тъй като аз от 1985 година се занимавам с обучение. Тръгнал съм от най-ниското равнище и постепенно се катеря нагоре, като един планинар. Срещам доста усложнения, и като среда, и даже като въздух, само че в последна сметка хубавото е, че има хора, които те правят оценка, които са повярвали в моите благоприятни условия. И сега заемам такива постове. Образованието е нещо, което в действителност е заложено в моята процедура, само че и не е единствено това. Залагам доста на духовното създаване на индивида. Това е значимо, тъй като ние изгубихме своите обичаи, в това число и това, което споделих за приготвянето на лютеницата. Хубаво е човек да ги помни тези неща, тъй като като започнеш да правиш една лютеница се събирате хора. Това построява един колективизъм. Той е по-голям от индивидуализма. Непрекъснато се пробвам това да го посея в моите студенти. Освен духовността, другото нещо, което доста съществено би трябвало да се развива е промишлеността в нашия град. Защото единствено с такива вложения, с нови предприятия, с нови производства нещата ще се случат. Било то в развиването на актуалните осведомителни технологии, било то в актуалните технологии в енергийно ефикасните и ниско въглеродната енергетика. Ние имаме толкоз доста слънце, такова хубаво море, че умерено можем да развиваме един подобен туризъм, може да възродим нашата нация, която да изградим обществено, стопански, просветително, културно и духовно. Ако тези нещо вървят паралелно, триумфът неизбежно ще пристигна.
Много са. Аз не ги броя, само че помня всички.
Разбира се. Това е доста значимо нещо, това е част от тяхната специалност. Трябва това нещо да съществува. Нека хората да се образоват, тъй като смяната можем да я създадем единствено с образовани хора, а не с хора, които не вникват в нещата. Това е моята мис
„ Различни са тематиките, които вълнуват нашите съграждани. Сред тях има доста общи неща, доста горещи тематики, за които можем да намерим решения, само че има и самостоятелни проблеми –към тях ще се отнесем деликатно към всеки един обособен проблем. По време на срещите си с жителите, аз си протоколирам въпросите. Моето заричане е, че още веднъж ще ги посетя. Уверявам Ви, че когато след 20 дни, посетя още веднъж тези хора, ще дам отговор въпросите “, сподели в изявление за Дарик проф. д-ринж. Радостин Долчинков - претендент за кмет на Бургас, с преференция 106 повдигнат от гражданско обединяване „ Бургазлии “.
Проф. Долчинков е административен шеф на Бургаския свободен университет и декан на Центъра по информатика и механически науки. В изявление за Дарик той разкрива формулата за сполучливо развиване на Бургас: Привличане на вложения, които основават едни устойчиви, добре платени работни места- комплицирана и на първо място инженерна задача, която обаче може да бъде решена с нови, нетрадиционни хрумвания от екип от технократи. Един от тях е самият той. А основният детайл за напредъка е в образованието. Проф. Долчинков е университетският активист, стъпил крепко на земята, която му дава мощ и сила да върви по пътя напред.
Много подходящ въпрос. В програмата на гражданско обединяване „ Бургазлии “ беше заложено точно колкото се може по-тясна връзка сред претендента за кмет, общинските съветници и жителите на Бургас. В срещите си чуваме ясно дефинирани проблемите на нашите съграждани, а те са доста. Хората са уплашени. И би трябвало изначало да ги спечелиш, с цел да могат да споделят тези проблеми и да ти се доверят. Аз непрестанно групирам тези проблеми, обработвам ги и ги класифицирам, с цел да можем да намерим решения на тях за общината. Аз и моите сътрудници от общинската листа на гражданското обединяване, с цел да можем да помогнем на тези хора и на Бургас.
Да, по този начин е. Не единствено в централната. Ние към този момент сме обходили няколко пенсионерски клуба в комплекс „ Меден рудник “, в комплекс „ Славейков “, в мина „ Черно море “, в село Миролюбово... Да, има разнообразни тематики, които вълнуват нашите съграждани. Но има и доста общи, с които ще се опитаме да подходим не по един и същи метод, а самостоятелно - към тези, които се разграничават. По време на срещите си протоколирам въпросите, които вълнуват хората. Моето заричане е, че още веднъж ще ги посетя тези хора. Всички тези парещи тематики, ги обсъждаме дружно с сътрудниците си в сдружението. Уверявам Ви, че когато след 20 дни, посетя още веднъж тези хора, ще дам отговор въпросите. И ще се постарая да бъдат на всички. Дотам, несъмнено, докъдето мога да оказа помощ. Обсъждали сме към този момент и финансово да решим някои проблеми. Така че мислим по тези въпроси, и то съществено.
Не, не може. Мисля, че всеки ще отговори по този метод. Аз залагам доста на екипа, с който работим. Това са доста положителни експерти, специалисти в своята област. Това ме притегли към тях. Мисля, че с тяхна помощ, благодарение на техните умения, знания и професионализъм, ще успеем да се преборим в това начинание.
Първо, желая да кажа, че всичко това, което говорихме за тези парещи тематики, в нашата област, с цел да могат да се случат нещата, би трябвало да бъдат привлечени вложения. Инвестиции, които основават устойчиви, добре платени работни места. Това е една комплицирана и на първо място инженерна задача. Тя може да бъде решена с нови, нетрадиционни хрумвания с екип от технократи. Един, от които съм аз. А на въпроса Ви, кой съм аз - човек като всички останали. Спортувам доста. Бил съм футболист, щангист, боксьор и какъв ли не още, доста обичам да вървя по планините. Миналата година за следващ път покорих „ Кончето “. Чувствам се в положително здраве и за мен е наслаждение, а не предизвикателство да планинарствам. През лятото плавам в нашето прелестно море. Обичам доста и земеделието. Имам къща. Там отглеждам и зеленчуци, и плодове. И едно от обичаните ми неща е да върша лютеница. Отглеждам пипер, домати, патладжан – безусловно всичко. Даже лютиви чушки. Само преди няколко вечери си върших пукани лютиви чушки в бурканчета, мога да ви кажа, в случай че желаете и рецептата. Но първо ще ви донеса едно бурканче…
Печка с дърва. Пека си там чушките, патладжана, там си обработвам и доматите. Хубавата лютеница става със съответствие 20 кг пипер, 10 кг домати и 5 кг патладжан. И с цел да стане още по-вкусна, постоянно поставям и мед, това е нещо, което боготворя.
Земята е най-важното нещо. Когато се опра до земята, чувствам от кое място съм тръгнал. Усещам топлината на земята. Винаги съм бил към земята, постоянно съм я обичал. Казват, че „ едно парченце земя са ми дали, аз не мога ли да се оправя с него “. След като по този начин се е случило, че аз би трябвало да отглеждам тази земя, за какво би трябвало да я запращам, в противен случай – би трябвало да я употребявам. Удоволствието е необикновено, когато тръгнете да събирате продуктите, които сте засели. Отглеждаш ги като деца - с грижа, внимание, обич, търпение… Имам също богата овощна градина със сини сливи, ябълки, круши, дюли и едно прелестно лозе.
Като стартира от компотите, мога да върша и доста хубави сладка. Тънкото нещо в сладката е да се поставят и орехчета – става просто незаменимо. Да, върша ракия и вино. Много хубава сливова ракия си върша – само че там също има особености. За да стане ракията по-хубава, постоянно поставям вътре и жълт кантарион.
Всяко едно нещо може да влезе в ръководството и то позитивните страни. Както обичаш земята, по този начин обичаш и хората. Всеки ден работя с хора. И в случай че не съм направил едно положително за тях, не мога да заспя. Знаете, при някои го има и противоположното – в случай че не създадат някоя нечистотия, не могат да заспят. Но аз съм от тези, първите и желая да ви кажа, че уважението, което виждам в очите на хората още повече ме зарежда да не преставам в своята задача. Много е прелестно, да вземем за пример, когато даваме дипломите в Бургаския свободен университет. Церемонията е доста тържествена. Идват родителите и ми благодарят. Когато кажат: „ Много Ви благодарим, че го направихте човек “, това ти е изцяло задоволително. Няколко такива приятни думи ти напълват сърцето и те зареждат да продължаваш по-нататък.
Не мога да не обичам студентите. Разбира се, че ги обичам. Към всеки подобавам самостоятелно. Това е малко по-различното в нашия университет- като декан, аз съм наложил да има самостоятелна работа със студентите. Много е прелестно да видиш, първо, че студентът ти има вяра, по-късно е уважението. В университета вършим, изключително в магистърската степен, доста визити на индустриални обекти. Когато завърши тази публична част, в случай че мога по този начин да я нарека, вечерта сядаме към масата, приказваме си и се усеща положителното въодушевление, положителното отношение и това е нещо, което те кара да продължаваш по-нататък.
Ако имаш земя, не би трябвало да я захвърляш. Ако нямаш, можеш да се насочиш към нещо друго. Зависи в какво състояние си. Нещото, което аз ползвам и в процеса на моето образование, постоянно е студентите да имат почитание към хората, към труда им, постоянно да подхождат с положителното, а не с неприятното, с разбирането, а не с неразбирането. Те би трябвало да имат доста умения и когато излязат от университета да бъдат конкурентоспособни на своите сътрудници, които са излезли да вземем за пример от някои известни образователни заведения. Аз мисля, че реализираме това, което сме си сложили като цел.
Да, по този начин е, тъй като аз от 1985 година се занимавам с обучение. Тръгнал съм от най-ниското равнище и постепенно се катеря нагоре, като един планинар. Срещам доста усложнения, и като среда, и даже като въздух, само че в последна сметка хубавото е, че има хора, които те правят оценка, които са повярвали в моите благоприятни условия. И сега заемам такива постове. Образованието е нещо, което в действителност е заложено в моята процедура, само че и не е единствено това. Залагам доста на духовното създаване на индивида. Това е значимо, тъй като ние изгубихме своите обичаи, в това число и това, което споделих за приготвянето на лютеницата. Хубаво е човек да ги помни тези неща, тъй като като започнеш да правиш една лютеница се събирате хора. Това построява един колективизъм. Той е по-голям от индивидуализма. Непрекъснато се пробвам това да го посея в моите студенти. Освен духовността, другото нещо, което доста съществено би трябвало да се развива е промишлеността в нашия град. Защото единствено с такива вложения, с нови предприятия, с нови производства нещата ще се случат. Било то в развиването на актуалните осведомителни технологии, било то в актуалните технологии в енергийно ефикасните и ниско въглеродната енергетика. Ние имаме толкоз доста слънце, такова хубаво море, че умерено можем да развиваме един подобен туризъм, може да възродим нашата нация, която да изградим обществено, стопански, просветително, културно и духовно. Ако тези нещо вървят паралелно, триумфът неизбежно ще пристигна.
Много са. Аз не ги броя, само че помня всички.
Разбира се. Това е доста значимо нещо, това е част от тяхната специалност. Трябва това нещо да съществува. Нека хората да се образоват, тъй като смяната можем да я създадем единствено с образовани хора, а не с хора, които не вникват в нещата. Това е моята мис
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ