УСПЕХ: Китайският товарен кораб Тянжоу-2 излетя към модула Тянхъ!
“Тянжоу-2 ” е цилиндричен транспортен съд с дължина 10.6 метра и с диаметър 3.35 метра, а общото му тегло е 13.5 тона. Капацитетът му е да транспортира до 6.8 тона хранителни запаси, екипировка за астронавтите и гориво. Стига всичко да мине наред, корабът ще извърши съединяване с “Тяхнъ ” на следващия ден. Ръководството на задачата не е обявило точното време на стиковка.
Успешното политане на товарния транспортен съд освобождава пътя към идната задача, която ще е пилотирана. Изстрелването на кораба “Шенчжоу 12 ” с трима души на борда е планувано за юни. Имената на астронавтите, които първи ще заживеят на новата китайска станция, към момента не са обявени. Знае се обаче, че тяхната експедиция ще продължи към три месеца.
Знае се също по този начин какъв е проектът за градеж на станцията. Необходими са общо 11 изстрелвания, от които две са към този момент в историята. Четири от предстоящите пускове са на пилотирани кораби “Шенчжоу ”. Очакванията са станцията да бъде приключена до края на 2022 година, като тя ще прилича на тогавашния руски орбитален комплекс “Мир ” – към централния модул “Тянхъ ” ще бъдат прикачени два научни модула “Уентян ” и “Ментян ”.
Но за разлика от “Мир ”, наоколо до новата станция ще бъде позициониран и още един модул с огромен телескоп, който прилича галактическия телескоп на НАСА “Хъбъл ”.
Китайците за пръв път оповестяват желанието си да основат своя лична орбитална станция при започване на 90-те години, когато на “Мир ” кипи интензивен труд. Тогава обаче китайската галактическа стратегия е още напълно в началните стадии от нейното развиване. Първият китайски астронавт излетява чак през 2003 година с кораба “Шенчжоу 5 ” – Ян Ливей. По-късно през 2011 и 2016 година Китай изстрелва две мини-станцийки “Тянгон 1 ” и “Тянгон 2 ”, които съставляват аналог на тогавашната руска стратегия “Салют ”. Посредством микростанциите “Тянгон ” са извършени скачвания на няколко товарни и пилотирани галактически кораба.
Междувременно Китай продължава да развива роботизираната си лунна стратегия. В края на 2020 година на естествения ни сателит каца апаратът “Чанг’e 5 ”, който събира проби от лунния грунд и ги доставя на Земята. Това е първата двупосочна задача от Земята до повърхността на Луната след 40-годишно спиране (т.е. от епохата на руската стратегия “Луна ” и американската “Аполо ”). През 2023 и 2024 година са запланирани изстрелванията на “Чанг’e 6 ” и “Чанг’e 7 ”, които ще кацнат на Южния полюс на Луната.
Стига пилотираната стратегия на новата китайска станция и роботизираната лунна стратегия да се развият, чакаме и първите задачи с астронавти до Луната. Засега китайците не са обявили дата, когато те ще се случат, само че новото потомство свръхтежка ракета “Лонг Марч 9 ” и пилотираният галактически транспортен съд за експедиции в далечния космос са към този момент в стадий на разработка. Корабът дори хвърча на първата си изпитателна безпилотна задача напролет на предходната година.
Видеозапис от изстрелването – Youtube връзка
