Тялото може да говори и е добре да се научим

Тялото може да приказва и е добре да се научим да го слушаме какво ни споделя. Това твърди психоложката Луиз Хей. На думите и мислите ни реагира всяка от клетките ни. Нашите мисли дефинират държанието на нашето тяло. Тъжното лице дава отговор на нерадостни мисли.

Можем да проследим всеки орган в тялото си, той дава отговор на избрани характерности в държанието и мисленето.

Глава

Главата сме самите ние като персони. Това, което представяме от себе си на другите, го построява визията за нас. Ако нещо с главата ни не е наред, значи има проблем с нас самите.

Коса

Косата е силата ни. При нерешителност сътворяваме по този начин нареченият железен колан, който обгръща мускулите на рамото и отива към главата.

Косата пораства чрез космения фоликул. Когато сътворяваме напрежение в черепната кутия, косменият фоликул се затваря и косата стартира да капе, защото умира. При непрекъснато напрежение косата стопира растежа си. Резултатът е оплешивяване. Жените също оплешивяват на избрани места, щом навлязат в мъжкия настоятелен свят.

Уши

Ушите са освен слухов орган, само че и знак на дарба да се чува и да се слуша. Проблемите с ушите значат, че в живота на индивида има неща, които той не желае да чува. Болката в ушите се появява, когато раздразнението от това, което чуваме, е в най-висока степен.

От такива болки доста постоянно страдат децата. Те не могат да показват свободно това, което желаят да кажат, и са принудени да слушат неща, които не желаят. Като реакция постоянно страдат от болки в ушите.

Глухотата се явява като реакция на тялото, че към този момент не желае да слуша избран човек, с който поддържа връзка цялостен живот. Много постоянно събитие е стара двойка, където единият е със слухов уред, а другия приказва без спиране.

Очи

Очите, също като ушите, символизират способността ни да виждаме живота към нас. Проблемите с очите се появяват, когато отхвърляме да забележим в яснотата му живота към нас или нещо в самите себе си. Децата с очила в доста случаи разсейват зрението си, тъй като вкъщи има неща, които не желаят да виждат.

Главоболие

Главоболието е симптом за възприятие на малоценност. Ако някой се почувства потиснат или обиден, той получава главобол. Мигрената е знак за насъбрано неспокойствие в живота, намира се и при перфекционистите.

Врат

Вратът е знак на гъвкавата мисъл, на разбирането на непознатата позиция. Проблемите във врата свидетелстват за непримиримост и отвращение да се види друга позиция.

Гърло

Гърлото съставлява способността ни да отстояваме себе си, да помолим за нещата, които са ни нужни. Проблемите в гърлото приказват за неприятна самокритика. Възпаленото гърло пък значи непрекъснато неспокойствие. Ларингитът сочи несгода, която пречи на изразяването. Кашлицата без причина пък е признак на опозиция, когато сме в развой на смяна на статуквото.

Гръб

Нашият тил е опората ни. Проблемите в него приказват за липса на поддръжка. Когато живеем с убеждението, че имаме поддръжка от близки и другари, това в действителност е поддръжката, която ни оказва самият живот.

При ясно изразени проблеми в горната част на гърба, това значи, че сътрудникът не демонстрира схващане и не е подкрепящ. Средната част на гърба е обвързвана с чувството за виновност. При проблеми в долната част на гърба би трябвало да се замислим дали не се тревожим прекомерно доста за финансите си.

Бял дроб

Белият ни дроб е способността да се приема животът. Проблеми пораждат при боязън да се живее пълноценно. Заклетите пушачи бягат от живота. Димът им служи като средство да се скрият в черупката си. Проблемите с гърдите нормално се появяват като реакция на задушаващо отношение, отнемане. Ракът на гърдата може да се получи от насъбрано възмущение или яд.

Сърце

Сърцето е знак на любовта и когато тя отсъства от живота на индивида, сърцето му безусловно се свива и застудява. Кръвта, която се свързва с насладата, стартира да тече по-бавно и се стига до анемия, склероза или инфаркт.

Стомах

Стомахът е мястото, където се смила храната, само че и всички обстановки и хрумвания. Проблемите с него демонстрират неспособност за асимилация на житейските обстановки. Тогава сме уплашени.

Камъните в жлъчката

Камъните в жлъчката свидетелстват за насъбрани доста горчиви мисли и горделивост, която пречи те да се изхвърлят. Нужна е работа за освобождение от тежестта на предишното.

Нещастните случаи са нещо, което може да се случи на всеки и от което всеки се бои. Дали обаче е по този начин и до каква степен тези несгоди са инцидентни? Всъщност множеството от тях сътворяваме сами с дейностите си, с изборите, които вършим. Нещастните случаи могат да бъдат и изява на протест. Толкова му се желае на някой да удари другите, че удря най-после себе си.

Такива асоциации Луиз Хей прави и с множеството заболявания. Според нея всяка болежка има своята причина. И в случай че разгледаме болесттите си от тази позиция, ще ни бъде по-лесно да се излекуваме от тях. Ето някои от най-разпространените заболявания и тълкуването на Луиз Хей за тях.

Ревматизъм

Това заболяване от време на време е резултат от непрекъсната рецензия към себе си и останалите хора. Тези заболели непрекъснато вършат отрицателни изявления за всичко и всички, тъй като не са съвършени. Това е голяма тежест за тях и бремето, което носят, е огромно.

Астма

При децата тази болест е резултат от мощно развита съвест. Те поемат всяка виновност върху себе си. При възрастните е изява на чувство за липса на право на живот.

Рак

Това е болест на насъбраната дълбока засегнатост. Тя изяжда тялото от вътрешната страна. Най- постоянно основата на заболяването се слага в детството. Нещо пречи на вярата в живота. Дори да бъде потиснато в подсъзнанието, това възприятие основава непрестанно самосъжаление. Самокритичността е присъща линия на хората с рак, а лекуването се крие в способността да обичаш себе си.

Наднорменото тегло

Появява се като нужда от отбрана. При неустановеност човек постоянно качва килограми, а в случай че възприятието е непрекъснато, то свалянето им става невероятно.

Болките от всевъзможен генезис са свързани постоянно с виновността и наказването. Хроничната болежка е подбудена от хроничното възприятие за виновност. Много постоянно е толкоз надълбоко прикрито това чувство, че даже не се осъзнава от индивида, който го изпитва.

Всички отговори на въпросите ни са в самите нас. Не е толкоз значимо какво тъкмо ни се случва, а по какъв начин го одобряваме и по какъв начин реагираме на него. Животът ни в този смисъл зависи изцяло от самите нас.