УНИЦЕФ: Всяко второ дете в България е преживяло насилие до пълнолетието си
Тя цитира данни от национално изследване за насилието над деца, извършено по поръчка на УНИЦЕФ, което демонстрира, че 47% от децата в България са претърпели принуждение преди 18-годишната си възраст.
По думите ѝ най-разпространено е прочувственото принуждение - при съвсем половината от интервюираните деца. Следват физическото принуждение, половото принуждение и пренебрегването. Децата с увреждания са в по-голям риск, регистрира Кристина де Бройн, като посочи, че там има и по-голям % принуждение във всичките му форми.
Тези уязвимости се виждат и онлайн, добави тя. По думите ѝ в онлайн пространството децата са в два пъти по-голям риск от кибертормоз и в 8 пъти по-голям риск от полова употреба. Опитваме се да изградим още веднъж живота на тези хора с помощта на разнообразни механизми за поддръжка, разяснява Кристина де Бройн.
Тя акцентира, че провокациите в тази сфера са доста разнообразни. Според нея едно от основните е координацията сред другите браншове и органи. Там има потребност от укрепване, счита тя. По думите ѝ друго значимо предизвикателство, по което би трябвало да се работи, е дефицитът на профилирани услуги, които да оказват помощ на деца-жертви на принуждение. Кристина де Бройн насочи рецензии за положението на детското правораздаване.
" Виждаме, че липсват ясни протоколи за правосъдни производства, които са щадящи за децата. Също по този начин и това, че не се употребяват задоволително сините стаи , които към този момент съществуват в България. Трябва да насърчим съдействие сред правоприлагащите органи и обществените услуги, тъй че жертвите на принуждение да могат да получат поддръжката под един покрив. Това е моделът, който УНИЦЕФ ползва в България - той се назовава " Зона протекция ", разяснява тя.
Представителката на УНИЦЕФ означи, че този модел е включен в националната стратегия за интегрирана поддръжка за деца и изрази вяра тази стратегия скоро да бъде финализирана с ясно написан бюджет. По думите ѝ по този начин " Зона протекция " ще може да стигне до всяка област в България.
В момента Законът за битка против противообществените прояви на малолетни и малолетни лица е от 1958 година и не дава отговор на законодателството на Европейски Съюз, акцентира тя и добави, че по този въпрос би трябвало да си сътрудничат с министрите на правораздаването, обществената политика и вътрешните работи.
Кристина де Бройн уточни, че в България стартира нова стратегия, която ще обхване интервала от 2023 до 2027 година Тя е ориентирана към основните проблеми на децата.
" Нашите основни цели са свързани с ранното детско развиване, от раждането на децата. Първите 1000 дни от раждането на детето са най-важните. Тогава се развива най-бързо мозъкът. Ранното детско развиване е забележителна област, по която работим с държавното управление ", разяснява Де Бройн.
Работим по въпросите за насилието и издевателството, както и за качествено обучение, добави тя като други цели в програмата. Тревожни са и данните на Организация на обединените нации за детската смъртност. Кристина де Бройн съобщи, че има и положителни вести и уточни:
" За интервала от 2000 до 2022 година детската смъртност при децата под 5 години в България спада от 18 на 6%. Напредъкът е вероятен, когато дружно работим по съответни стратегии. България обаче към момента изостава от междинните стойности за Европейски Съюз в това отношение ", акцентира тя, като изясни, че с цел да се стигне до тези стойности, би трябвало да има вложения за системата за първична здравна помощ.
" Трябва да се вкара система за услуги в общността, тъй че в най-отдалечените региони, в най-малките селца в България да има достъп до опазване на здравето ", означи дефекти представителката на УНИЦЕФ.
Според нея се следят разлики в другите области. Този проблем би трябвало да се сложи на напред във времето, безапелационна е Кристина де Бройн и уточни областите Монтана и Сливен, за които е нужна по-концентрирана поддръжка.
Представителят на УНИЦЕФ в България означи и въпроса с правата на децата. Според нея би трябвало да се усъвършенства общественото финансиране в поддръжка на децата и да се разбере къде отиват вложенията на държавно и локално равнище.
" Нужно е всичко това да е по-видимо и да има по-добър инструментариум за следене на качеството на ограниченията, само че също по този начин и резултатите за децата. В тази област виждаме прогрес, виждаме, че в някои браншове се работи по-засилено, само че би трябвало да продължим да работим дружно за един по-холистичен метод. Важно е и да се усъвършенства координацията ", разяснява Де Бройн.
По думите ѝ най-разпространено е прочувственото принуждение - при съвсем половината от интервюираните деца. Следват физическото принуждение, половото принуждение и пренебрегването. Децата с увреждания са в по-голям риск, регистрира Кристина де Бройн, като посочи, че там има и по-голям % принуждение във всичките му форми.
Тези уязвимости се виждат и онлайн, добави тя. По думите ѝ в онлайн пространството децата са в два пъти по-голям риск от кибертормоз и в 8 пъти по-голям риск от полова употреба. Опитваме се да изградим още веднъж живота на тези хора с помощта на разнообразни механизми за поддръжка, разяснява Кристина де Бройн.
Тя акцентира, че провокациите в тази сфера са доста разнообразни. Според нея едно от основните е координацията сред другите браншове и органи. Там има потребност от укрепване, счита тя. По думите ѝ друго значимо предизвикателство, по което би трябвало да се работи, е дефицитът на профилирани услуги, които да оказват помощ на деца-жертви на принуждение. Кристина де Бройн насочи рецензии за положението на детското правораздаване.
" Виждаме, че липсват ясни протоколи за правосъдни производства, които са щадящи за децата. Също по този начин и това, че не се употребяват задоволително сините стаи , които към този момент съществуват в България. Трябва да насърчим съдействие сред правоприлагащите органи и обществените услуги, тъй че жертвите на принуждение да могат да получат поддръжката под един покрив. Това е моделът, който УНИЦЕФ ползва в България - той се назовава " Зона протекция ", разяснява тя.
Представителката на УНИЦЕФ означи, че този модел е включен в националната стратегия за интегрирана поддръжка за деца и изрази вяра тази стратегия скоро да бъде финализирана с ясно написан бюджет. По думите ѝ по този начин " Зона протекция " ще може да стигне до всяка област в България.
В момента Законът за битка против противообществените прояви на малолетни и малолетни лица е от 1958 година и не дава отговор на законодателството на Европейски Съюз, акцентира тя и добави, че по този въпрос би трябвало да си сътрудничат с министрите на правораздаването, обществената политика и вътрешните работи.
Кристина де Бройн уточни, че в България стартира нова стратегия, която ще обхване интервала от 2023 до 2027 година Тя е ориентирана към основните проблеми на децата.
" Нашите основни цели са свързани с ранното детско развиване, от раждането на децата. Първите 1000 дни от раждането на детето са най-важните. Тогава се развива най-бързо мозъкът. Ранното детско развиване е забележителна област, по която работим с държавното управление ", разяснява Де Бройн.
Работим по въпросите за насилието и издевателството, както и за качествено обучение, добави тя като други цели в програмата. Тревожни са и данните на Организация на обединените нации за детската смъртност. Кристина де Бройн съобщи, че има и положителни вести и уточни:
" За интервала от 2000 до 2022 година детската смъртност при децата под 5 години в България спада от 18 на 6%. Напредъкът е вероятен, когато дружно работим по съответни стратегии. България обаче към момента изостава от междинните стойности за Европейски Съюз в това отношение ", акцентира тя, като изясни, че с цел да се стигне до тези стойности, би трябвало да има вложения за системата за първична здравна помощ.
" Трябва да се вкара система за услуги в общността, тъй че в най-отдалечените региони, в най-малките селца в България да има достъп до опазване на здравето ", означи дефекти представителката на УНИЦЕФ.
Според нея се следят разлики в другите области. Този проблем би трябвало да се сложи на напред във времето, безапелационна е Кристина де Бройн и уточни областите Монтана и Сливен, за които е нужна по-концентрирана поддръжка.
Представителят на УНИЦЕФ в България означи и въпроса с правата на децата. Според нея би трябвало да се усъвършенства общественото финансиране в поддръжка на децата и да се разбере къде отиват вложенията на държавно и локално равнище.
" Нужно е всичко това да е по-видимо и да има по-добър инструментариум за следене на качеството на ограниченията, само че също по този начин и резултатите за децата. В тази област виждаме прогрес, виждаме, че в някои браншове се работи по-засилено, само че би трябвало да продължим да работим дружно за един по-холистичен метод. Важно е и да се усъвършенства координацията ", разяснява Де Бройн.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ