Изложбата на Любен Генов Хроматични резонанси се открива в РХГ
Тя слага в една настройка знакови за създателя творби, особено избирани от осъществените през последните двадесет години независими изложения като „ Акустично “ (2005), „ Синева “ (2007), „ Разпилени петна “ (2009), „ Импровизиран пейзаж “ (2011), „ Вариации “ (2012), „ Акустичен пейзаж “ (2014), „ Водни летописи “ (2015), „ Флуиди “ (2016), „ Полифонии “ (2017), „ Хроматични вариации “ (2021) и други Заедно с тях са показани и обособени елементи от някои напълно нови серии произведения.
По-долу публикуваме концепцията на Любен Генов, както и обособени текстове на български изкуствоведи и художници за негови изложения през годините.
„ Надявам се тази селекция от картини (предимно голямоформатни платна), създавани дълготрайно време или завършвани в последните месеци и дни, да се впише уместно в огромното пространство на Художествена изложба Русе. Тези вариации от съответни изрезки живописна плът или образно натрапващите се мултиплицирани полихромни равнини биха могли да основат илюзии за нови пространства, за необикновени хармонични или дисхармонични звучности, увличащи ритми, аритмии… Диатоничните и хроматични намеци и метафорите с музикални понятия не са инцидентни. В непостижимите опити да се изясни живописта, те не са и освен това от средство за наблягане на нереалната същина и смисъл на това, което се пробвам да сътворя на платното. С всяка картина ми се желае да основа илюзията за отваряне на ново пространство. Неговото битие върху и през двуизмерния откъслек е колкото имагинерно, толкоз и същинско и зависи от способността да се възприема нереално действителността. В тази многопластова живопис хармоничната причинност и равнопоставеност на всеки от пластовете от повърхността надолу към платното или изплуването от дъното на първия, главен изящен пласт нагоре и напред до последния, оптическото отделяне на петната от повърхността, основават илюзията за полифонична мелодичност. А в действителност точно (или донякъде) през спецификата на аранжирането и представянето на такава материя в изложбените зали на една авторитетна изложба, през преодоляването на пространствата й, през новите срещи с публиката, посредством този самобитен разговор, би било допустимо да се откри до каква степен един художник е съумял в своите търсения.
Радостно е когато образният резултат от сходни креативен безредици не остава неусетен и попада в полезрението и на малцината определени персони в изкуството, призвани в умеенето си да намират словесния ключ към безмълвните послания на живописта или в гения и способността си, посредством точността на думите или условността им, да дешифрират кодовете на визуално-пластичните загадки и да дефинират… Инспириращо е! А значително част от текстовете на Мария Василева, Станислав Памукчиев, Кирил Попов, Десислава Минчева, Ружа Маринска и Поли Манева, писани във връзка на други мои изложения, могат да бъдат съотнесени и към актуалната:
„ Наистина живописта на Любен Генов е постигнала този резултат – тя наподобява лека, свободна, даже импресионистична като чувство, а това я кара да излъчва страст. Сред картините човек попада в подсъзнателен, безтегловен свят и незабелязано е повлечен от вятъра на авторското прекарване. Това не значи, че художникът единствено инстинктивно е полагал боите върху платното и зад забележимия резултат се крие само примитивен нюх към цвета и петното. Колкото и той да се пробва да омаловажи пред нас професионалната страна на нещата, с цел да ни освободи от това познание и ни даде опция с лекост да се потопим в творбите му, за мен е явно, че зад привидната импулсивност, зад трептящата непоквареност на живописното лъчение се крие дългогодишна упорита и осмислена работа. Любен Генов надалеч не е наивният създател, оставащ върху повърхността на платното да се случват инцидентни неща, които да изненадват даже и него самия. Зад спонтанността прозира просветеност, зад инстинкта – съвършено притежаване на законите на живописта. “
Мария Василева (от откриването на „ Акустично “, СГХГ, 2005 г.)
„ За Любен Генов креативният акт е тестване и опция да се потопи в развой, в който да предизвика, да разкрива и обогатява многомерността на своето емоционално-психично и духовно живеене. Преди да придобият осезаемостта на живописна плът, тези картини са носени и претърпени като боязън и неспокойствие, като прочувствено и духовно придвижване! Живописното реализиране е разкрепостена вътрешен глас и самоконтрол в развой, в който придвижването на пластическите модули, цветната активност и нейното преодоляване, живописното и тонално вибриране са проекция на култивирана/некултивирана реакция-преживяване. Боите се стичат, петната наслагват и размиват граници, следват собствен вътрешно характерен ход, събират „ биография “, до момента в който изявят самостоятелна характерност, до момента в който реализиран свое независимо и самодостатъчно пластическо съществуване. “
Станислав Памукчиев (от откриването на „ Синева “, център-ателие „ Шмиргела “, 2007 г.)
„ Начинът, по който създателят реализира вибрираща цветно-въздушна среда или чувство за левитация, е от импресионистично-минималистичен тип. Прозирно нежна дематериализация и вътрешна разведреност, живописна игра с мъчно разложими бледи, меки пастелни тонове, в светли или приглушени гами разсънват чувството за комплектност и равноценност на обособените елементи в композицията… Вчувстваме се с интерес и почитание в живописните заигравания на Любен Генов, в неговото въодушевление да рисува по едно и също време ритмизирана съвършено лирика и да бележи кодове на изживени лирично, само че и мнемонично безредици на духа. Да обгръща природата в нейното галактическо омагьосване и тайнственост и да отбрани свободата на мисленето и визията като недосегаеми полезности. “
Кирил Попов (за „ Акустичен пейзаж “, изложба „ Сезони “, 2014 г.)
„ Пред такива картини човек би трябвало да стои по този начин, както стои в концертна зала. Слушайки музиката, ти й се оставяш без особена интервенция на рациото. Културата и дълбокото схващане (познаване) на изкуството изобщо някак отстъпват място на доста по-дълбоки и първоначални, заложени без намесата ни чувства за хубост и естетика, цвят и звук… Платната на Любо са опуси. Нарочно не споменавам жанра. Не мога да се отърва от възприятието за изключителна симбиоза сред музика и живопис при него. Даже, колкото и незадълбочено да звучи, някои картини ми наподобяват като изписани нотни листове… Има една ритмика в сякаш безредно разпръснатите тонове и петна, която се припокрива в съзнанието ми с партитура на симфонично произведение. “
Десислава Минчева (от откриването на „ Импровизации “, ХГ „ Владимир Димитров – Майстора “, 2014 г.)
„ Убедена съм, че Любен Генов е намерил своя център на тежестта и върви по собствен път. Още първите негови участия и изложения стопираха погледа ни и ни накараха да запомним името му. Като други свои връстници той е приел като аксиома автономията на живописта. Той не свързва езика й с очертанията на предметния свят. Вижда живописта като дестилат от хроматични съзвучия, отвън сферата на каквато и да било образна наподобителност. Генезиса на тези хрумвания би трябвало да търсим преди век в популярния етюд на Василий Кандински „ За духовното в изкуството “, където той прокламира живописта, сходно само че музиката, като царство на чистите багри и ритми. Десетилетия от този момент художници търсят своя път в тази посока. И Любен Генов е разкрил, по-скоро почувствал, своето художествено пространство точно в абстракцията, през днешния ден наричана информел. “
Ружа Маринска (от откриването на „ Акустичен пейзаж “, изложба „ Сезони “, 2014 г.)
„ Живописта на Любен Генов не е провокация, не е и предизвикателство. Тя не се стреми да изненадва, нито да шокира с преднамерена показност. Тя е хармонично придвижване, цветно преливане, игра на светлина и звуци, игра със сетивата... Думата вода е като код, ключ към творчеството му. Тя участва непроменяемо в платната му като приливна вълна, като воден прахуляк, като вързоп светлина, докоснал езерна повърхнина. Картините му – експресивно-абстрактни като визия, импресивни като лъчение, са стадии от процеса на освобождение, филтриране, вглъбяване, неуловимо стапяне на границите сред вътрешния свят и света извън. И това подстрекателство идва напълно естествено и леко. “
Поли Манева (от откриването на „ Водни летописи “, изложба „ Артур “, 2015 година )
По-долу публикуваме концепцията на Любен Генов, както и обособени текстове на български изкуствоведи и художници за негови изложения през годините.
„ Надявам се тази селекция от картини (предимно голямоформатни платна), създавани дълготрайно време или завършвани в последните месеци и дни, да се впише уместно в огромното пространство на Художествена изложба Русе. Тези вариации от съответни изрезки живописна плът или образно натрапващите се мултиплицирани полихромни равнини биха могли да основат илюзии за нови пространства, за необикновени хармонични или дисхармонични звучности, увличащи ритми, аритмии… Диатоничните и хроматични намеци и метафорите с музикални понятия не са инцидентни. В непостижимите опити да се изясни живописта, те не са и освен това от средство за наблягане на нереалната същина и смисъл на това, което се пробвам да сътворя на платното. С всяка картина ми се желае да основа илюзията за отваряне на ново пространство. Неговото битие върху и през двуизмерния откъслек е колкото имагинерно, толкоз и същинско и зависи от способността да се възприема нереално действителността. В тази многопластова живопис хармоничната причинност и равнопоставеност на всеки от пластовете от повърхността надолу към платното или изплуването от дъното на първия, главен изящен пласт нагоре и напред до последния, оптическото отделяне на петната от повърхността, основават илюзията за полифонична мелодичност. А в действителност точно (или донякъде) през спецификата на аранжирането и представянето на такава материя в изложбените зали на една авторитетна изложба, през преодоляването на пространствата й, през новите срещи с публиката, посредством този самобитен разговор, би било допустимо да се откри до каква степен един художник е съумял в своите търсения.
Радостно е когато образният резултат от сходни креативен безредици не остава неусетен и попада в полезрението и на малцината определени персони в изкуството, призвани в умеенето си да намират словесния ключ към безмълвните послания на живописта или в гения и способността си, посредством точността на думите или условността им, да дешифрират кодовете на визуално-пластичните загадки и да дефинират… Инспириращо е! А значително част от текстовете на Мария Василева, Станислав Памукчиев, Кирил Попов, Десислава Минчева, Ружа Маринска и Поли Манева, писани във връзка на други мои изложения, могат да бъдат съотнесени и към актуалната:
„ Наистина живописта на Любен Генов е постигнала този резултат – тя наподобява лека, свободна, даже импресионистична като чувство, а това я кара да излъчва страст. Сред картините човек попада в подсъзнателен, безтегловен свят и незабелязано е повлечен от вятъра на авторското прекарване. Това не значи, че художникът единствено инстинктивно е полагал боите върху платното и зад забележимия резултат се крие само примитивен нюх към цвета и петното. Колкото и той да се пробва да омаловажи пред нас професионалната страна на нещата, с цел да ни освободи от това познание и ни даде опция с лекост да се потопим в творбите му, за мен е явно, че зад привидната импулсивност, зад трептящата непоквареност на живописното лъчение се крие дългогодишна упорита и осмислена работа. Любен Генов надалеч не е наивният създател, оставащ върху повърхността на платното да се случват инцидентни неща, които да изненадват даже и него самия. Зад спонтанността прозира просветеност, зад инстинкта – съвършено притежаване на законите на живописта. “
Мария Василева (от откриването на „ Акустично “, СГХГ, 2005 г.)
„ За Любен Генов креативният акт е тестване и опция да се потопи в развой, в който да предизвика, да разкрива и обогатява многомерността на своето емоционално-психично и духовно живеене. Преди да придобият осезаемостта на живописна плът, тези картини са носени и претърпени като боязън и неспокойствие, като прочувствено и духовно придвижване! Живописното реализиране е разкрепостена вътрешен глас и самоконтрол в развой, в който придвижването на пластическите модули, цветната активност и нейното преодоляване, живописното и тонално вибриране са проекция на култивирана/некултивирана реакция-преживяване. Боите се стичат, петната наслагват и размиват граници, следват собствен вътрешно характерен ход, събират „ биография “, до момента в който изявят самостоятелна характерност, до момента в който реализиран свое независимо и самодостатъчно пластическо съществуване. “
Станислав Памукчиев (от откриването на „ Синева “, център-ателие „ Шмиргела “, 2007 г.)
„ Начинът, по който създателят реализира вибрираща цветно-въздушна среда или чувство за левитация, е от импресионистично-минималистичен тип. Прозирно нежна дематериализация и вътрешна разведреност, живописна игра с мъчно разложими бледи, меки пастелни тонове, в светли или приглушени гами разсънват чувството за комплектност и равноценност на обособените елементи в композицията… Вчувстваме се с интерес и почитание в живописните заигравания на Любен Генов, в неговото въодушевление да рисува по едно и също време ритмизирана съвършено лирика и да бележи кодове на изживени лирично, само че и мнемонично безредици на духа. Да обгръща природата в нейното галактическо омагьосване и тайнственост и да отбрани свободата на мисленето и визията като недосегаеми полезности. “
Кирил Попов (за „ Акустичен пейзаж “, изложба „ Сезони “, 2014 г.)
„ Пред такива картини човек би трябвало да стои по този начин, както стои в концертна зала. Слушайки музиката, ти й се оставяш без особена интервенция на рациото. Културата и дълбокото схващане (познаване) на изкуството изобщо някак отстъпват място на доста по-дълбоки и първоначални, заложени без намесата ни чувства за хубост и естетика, цвят и звук… Платната на Любо са опуси. Нарочно не споменавам жанра. Не мога да се отърва от възприятието за изключителна симбиоза сред музика и живопис при него. Даже, колкото и незадълбочено да звучи, някои картини ми наподобяват като изписани нотни листове… Има една ритмика в сякаш безредно разпръснатите тонове и петна, която се припокрива в съзнанието ми с партитура на симфонично произведение. “
Десислава Минчева (от откриването на „ Импровизации “, ХГ „ Владимир Димитров – Майстора “, 2014 г.)
„ Убедена съм, че Любен Генов е намерил своя център на тежестта и върви по собствен път. Още първите негови участия и изложения стопираха погледа ни и ни накараха да запомним името му. Като други свои връстници той е приел като аксиома автономията на живописта. Той не свързва езика й с очертанията на предметния свят. Вижда живописта като дестилат от хроматични съзвучия, отвън сферата на каквато и да било образна наподобителност. Генезиса на тези хрумвания би трябвало да търсим преди век в популярния етюд на Василий Кандински „ За духовното в изкуството “, където той прокламира живописта, сходно само че музиката, като царство на чистите багри и ритми. Десетилетия от този момент художници търсят своя път в тази посока. И Любен Генов е разкрил, по-скоро почувствал, своето художествено пространство точно в абстракцията, през днешния ден наричана информел. “
Ружа Маринска (от откриването на „ Акустичен пейзаж “, изложба „ Сезони “, 2014 г.)
„ Живописта на Любен Генов не е провокация, не е и предизвикателство. Тя не се стреми да изненадва, нито да шокира с преднамерена показност. Тя е хармонично придвижване, цветно преливане, игра на светлина и звуци, игра със сетивата... Думата вода е като код, ключ към творчеството му. Тя участва непроменяемо в платната му като приливна вълна, като воден прахуляк, като вързоп светлина, докоснал езерна повърхнина. Картините му – експресивно-абстрактни като визия, импресивни като лъчение, са стадии от процеса на освобождение, филтриране, вглъбяване, неуловимо стапяне на границите сред вътрешния свят и света извън. И това подстрекателство идва напълно естествено и леко. “
Поли Манева (от откриването на „ Водни летописи “, изложба „ Артур “, 2015 година )
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ