Тя има топките да се противопостави на мракобесния режим на

Тя има топките да се опълчи на мракобесния режим на генералисимус Франко. Лежи в пандиза. Живее немила-недрага в заточение в Париж. Ражда деца, които я ненавиждат и желаят да я съсипят. На смътния си одър се дами за секретарката си и й завещава всичко. Прави го, освен за отбрани делото на живота си и да съобщи позицията си на персона, на която не й пука за откритите правила, само че също и с цел да потвърди, че е жена, която може да обича същински и безкомпромисно до сетния си мирис.  Буквално.

Това е историята на ексцентричната аристократка, писателка и политически деятел Луиса Исабел Алварес до Толедо, херцогиня на Медина Сидония.

Като бяхме дребни и си играехме на пирати и принцеси, се назовавахме с невероятно дълги имена, тъй като бяхме прочели в приключенските романи, че испанците и португалците от времето на великите географски открития са имали по доста такива. За героинята ни през днешния ден също може да се каже, че е нещо като съвременна пиратка и надлежно тя, както и всички пилци, накацали по клоните на многовековното й родословие, разполагат с обичайно дълги имена. Не че е належащо да ги запомните, само че просто счетох за належащо да го загатна.

Луиса се ражда на 21 август 1936 година в португалския град Ещорил. Тя е единственото дете на двадесетия херцог на Медина Сидония и петата графиня на Мортера. Рожденото име на бъдещата 21-а херцогиня в цялостния си искра звучи по този начин: Луиса Исабел Мария дел Кармен Кристина Росалия Хоакина Алварес де Толедо. Както се споделя, последният да затвори вратата.

Образована и възпитана спред строгите правила на испанската аристокрация от поствоенния интервал, Исабела прави дебюта си в обществото на 18 години – както си му е редът. Година по-късно същото това общество й намира подобаваща брачна партия в лицето на благородника Леонсио де Гонзалес и Марти. От брака им  се раждат три деца. Най-добре си записвайте, тъй като в следствие тези персонажи, пристигнали като почтени благ души на белия свят, ще се окажат най-подмолните врагове на майка си.

Леонсио Гонзалес де Григорио и Алварес де Толедо (р. 1956)

Мария дел Пилар  Летисия Гонзалес де Грегорио  и Алварес де Толедо (р. 1957)

Луиса Исабел и Габриел Ернесто Гонзалес де Грегорио и Алварес де Толедо (р. 1958).

Всички те са изключителни привилегировани, тъй като се раждат не просто със сребърни лъжици, а напряко със сребърни черпаци в устите – от епохи Медина Сидония се смята за най-великото испанско херцогство.

Aвтобиогафичната  книга на Луиса Исабел от 1972 година “Moят затвор ” е роман освен за осемте месеца, прекарани във в действителност затвор, само че и за пандиза на нелепия, безрадостен брак, в който се оказва като напълно млада жена със полови желания към същия пол.

Въпреки благородническия си генезис, Луиса е всичко друго, само че не и типичният благородник. Първо на първо, гневен последовател е на републиканските хрумвания, и второ на второ, несъмнено не е видът момиче, което чака, че целувайки вярната жаба, тя по-скоро ще се трансформира в принцеса, в сравнение с в принц. Освен това младата херцогинята не се опасява да декларира анти-франковистките си политически позиции – нещо, което в бъдеще й носи единствено неприятности.

През 1967 година след нуклеарния случай в Паломарес[1] организира протестно придвижване за правата на фермерите, чиито земи са нечисти с нуклеарния боклук. Нейната самодейност получава толкоз необятен интернационален отзив, че няма по какъв начин да не подразни властта. Херцогинята е изправена пред боен съд и наказана на 13 месеца затвор. За положително държание е освободена пет месеца предварително. Точно тогава става известна като “Червената херцогиня ”.  

Но тъй като шило в торба на седи, малко по-късно тя още веднъж попада в полезрението на франковистката власт – този път поради неуместния й романа “Ударът ”. Сега обаче тя избира изгнаничеството пред наново изправяне пред съда.

След завръщнето си от заточение в родния Санлукар де Барамеда през 1976 година,  Луиса де Толедо посвещава живота си на изследване на най-големия частен списък в Испания и един от най-значимите в Европа, този на Каса де Медина Сидония. Много от непокътнатите документи в него са още от времето на царуването на Карлос V и Фелипе II. За да менажира по-добре архива, тя основава фондация, която носи името на имението, и отваря вратите му за свободен достъп на учени и студенти по история. Самата тя продължава да работи неуморно, класифицирайки над шестте милиона документи в 6317 файла.

През 1983 година Луиса среща дамата на живота си – 27-годишната германка Лилиан Далман, която назначава за своя секретарка. Скоро из покрайнината стартират да се носят клюки, че връзките сред херцогинята и секретарката й не са единствено професионални. Въпреки че Луиса в никакъв случай не е плащала налог публично мнение, въпреки всичко ревностно пази връзката си от хорското любознание.

През 2005-а Леонсио желае бракоразвод. Луиса даже не си прави труда да отговори на молбата –  толкоз е погълната от работата и любовта си към Лилиан, че не я интересува какъв е фамилният й статут по документи. Въпреки това съдията по делото не се поколебава да официализира развода поради обстоятелството, че съпрузите живеят разграничени от 1958-а. По-късно Луиса ще осъзнае, че Леонсио в действителност й е направил огромна услуга като се е развел с нея, тъй като през същата година Испания легализира еднополовите бракове. В това тя вижда не просто отворена малка врата, а цяла врата за реализиране на професионалните си и персонални планове.

На 7 март 2007 година Луиса и Лилиан подписват цивилен брак. Това нямаше да е кой знае какъв брой удивително събитие поради обстоятелството, че двете дами са дружно от 20 години, в случай че не се беше случило на смъртния одър на херцогинята – 11 часа преди да издъхне от пневмония.

Обаче нито новината за гибелта на майка им, нито тази, че се е бракувала за жена пораждат страст в отчуждените й деца. Обаче фактът, че ги е отрязала от наследството си, напряко ги вбесява. Не стига че приживе лудата им майка е раздавала пари и фамилни имения все едно са бонбони на бедняците, ами в този момент и това! Отгоре на всичко Луиса е показала за единствен бенефициент брачната половинка си. – Лилиана ще получи всичко – имението в Санлукар де Барамеда и земите в покрайнините на Кадис в Андалусия, които от 1978 година са оповестени за национално завещание от испанското министерство на кулурата. Освен това Лилиана става президент на фондацията “Каса Медина Сидония ” и основен админ на архива. Паричната себестойност на имението и библиотеката възлиза на 60 млн. евро.

Отстрани видяно, решението на херцогинята да обезнаседли децата си, може да наподобява безсърдечно и незаслужено, обаче тя не го прави, с цел да ги накаже, задето в никакъв случай не са проявявали схващане и почитание към житейските й избори.

Даже я докарват до съд, единствено с цел да я накарат да спре благотворителната си активност, страхувайки се, че за тях ще остане по-малко в “хранилката. ” Истината е такава, че, предчувствайки близкия си край, Луиса си дава ясна сметка, че алчните й деца няма да продължат историческото й дело и, в случай че им завещае имението,  след гибелта й те ще побързат да го продадат дружно с скъпия списък и библиотеката. Затова и взема решение въобще да не ги спомене в наследството. И какъв брой прозорлива е била единствено!

Сега прецаканите наследници отново са решени да съдят. Този път “узурпаторката ” Далман. Винаги са смятали, че майка им употребява хомосексуалността си като форма на протест против общественото статукво и не по-малко, с цел да ги нервира. Толкова са озлобени против брачната половинка на майка си, че даже се нахвърлят като зверове върху нея, когато тя слага ръка в ковчега на Луиса, с цел да се сбогува с нея.

Децата на херцогинята въпреки всичко съумяват да заграбят солидна част от имението. Остават обаче с пръст в устата, когато схващат, че нямат законовото право да продадат своя дял, тъй като по този метод ще нарушат целостта на исторически значимата документална сбирка.

Днес херцогиня Лилиан Делман продължава делото на починалата си брачна половинка като извършва съзнателно и с доста обич отговорностите си на пожизнен президент на фондацията “Каса Мария Сидония ”.

[1] Американски B-12 се сблъсква с бомбардировач и вследствие на злополуката две от термоядрените бомби на борда се взривяват, освобождавайки радиоактивния си заряд.