Тя говори само, когато това е нужно, но думите й

Съдбата - много удобна дума за онези, които никога не вземат решения ~ Джоди ФОСТЪР

Тя приказва единствено, когато това е нужно, само че думите й носят силата на твърдия й темперамент. Джоди Фостър стартира да се снима едвам на 3 години, а Мартин Скорсезе я вкарва в киното с „ Алис не живее към този момент тук ” (1974). Отново Скорсезе е режисьорът, който две години по-късно й поверява ролята на малолетна продажница в своя шедьовър „ Шофьор на такси ”. 14-годишна, тя получава първата си номинация за Оскар и печели две награди БАФТА – за най-хубав дебют и най-хубава поддържаща женска роля (и за „ Бъгси Малоун ”). В дългата си актьорска кариера, Джоди Фостър ни е вълнувала със мощното си прочувствено наличие и ярките облици, които ни карат да обичаме „ Анна и кралят ” и да изтръпваме от „ Мълчанието на агнетата ”. В сбирката си от влиятелни награди тя има от всички задоволително, а персоналният й живот дълги години бе завладяваща сцена за догадки и спекулации. През 2013-та, на церемонията „ Златен глобус ”, Джоди Фостър получи отличие за цялостния си принос към киното и употребява речта си, с цел да признае намерено своята половост. Майка на две прелестни момчета, актрисата настоя за почитание към персоналното й пространство. Медиите дефинираха речта й като изява, сходна на най-хубавите й функции в киното.

(Jodie Foster by Herb Ritts, 1990)

Никога не съм се прибирала вкъщи с грима от фотоси. Майка ми сподели един път: „ Когато работният ден свърши, ти също свършваш с работата ”. С това няма по какъв начин да не се съгласиш.

Жестокостта е доста човешка и разбираема. Но нито едното, нито другото, я прави допустима.

Много постоянно извършвам робите на жертва, това е истина. Но, коства ми се, че цялата международна история на дамите, е построена върху това.

Лоша майка си, в случай че си изцяло подвластна от своите деца и във всичко се опитваш да ги контролираш.

В способността да казваш „ не ” точно тогава, когато го искаш, е заложена изключителна мощ. Бих споделила даже – разрушителна.

Бих желала да се науча да се въодушевявам сама.

Това е потресаваща композиция – великият боязън от самотата и обезверената потребност от усамотение. Именно тази обстановка, сходна на дърпане на въже, ме е измъчвала цялостен живот.

Незнайно за какво, хората постоянно са учудени, когато схванат, че съм атеистка.

Религията – това е просвета, която безусловно би трябвало да се учи. Трябва да знаеш, защо се водят всички тези войни.

По-малко от всичко желая да знам, защо си приказват децата ми. Защото прелестно помня, защо разговарях аз на тяхната възраст.

Във всяка възраст е доста по-интересно да бъдеш с тези, които са по-възрастни или по-млади от теб – единствено не и с връстниците си.

За нищо на света не желая да се връщам в своите 20 години. Възраст, цялостна с опасения и страхове. С това мъчно се живее.

(Jodie Foster and Eduard Franz on the set of The Secret Life of T.K. Dearing directed by Harry Harris, 1975)

(Jodie Foster for Interview Magazine, 1980) (Jodie Foster in Echoes of a Summer directed by Don Taylor, 1976)

(Jodie Foster for The Hotel New Hampshire directed by Tony Richardson, 1984)

Навярно е доста ужасно, когато твоите децата остаряват през очите ти.

Обичам европейското кино – точно с него израснах.

От всичко най-обичам да чувам режисьорите, които разсъждават за своите филми.

Отговорността на артиста пред феновете е доста по-важна, в сравнение с фенът може да допусна.

Да бъдете разбрани – това напълно не е най-важното нещо на света. В края на краищата, не би трябвало да чакате това от никого.

Страхът е най-силната страст, която кара разсъдъка ни да поставя невероятни старания, с цел да се избави от него.

Да побеждаваш е по-добре, в сравнение с да губиш. Навярно по тази причина, спечелилият постоянно има по-здрав сън.

Понякога си бленувам за някаква надомна работа – да прекарам вечерта на дивана, да чета книга и да не ме е грижа, какво ще се случи на следващия ден. Но, популярност Богу, в никакъв случай не съм мислила за това съществено.

Обичам Лос Анджелис. Израснах тук и към този момент нищо не мога да направя с тая обич. Това е градът, където доста проблеми могат да се решат, като просто идеш на плажа – да поиграеш волейбол или нещо друго.

(Jodie Foster by Inez and Vinoodh for AnOther Magazine A/W, 2005)