Тя е едно от най-слънчевите момичета, попадали някога в Игри

Тя е едно от най-слънчевите девойки, попадали в миналото в " Игри на волята ". Борбена, целеустремена и доста лъчеразна. Не е злопаметна, обича да прости и да върви напред. Джералдин несъмнено е " детето знамение " в сезон две на " Игри на волята ". Нейните качества впечатлиха всички участници в предаването, а мястото ѝ на финала би било справедливо. Макар и да отпадна, 18-годишната Джери споделя, че не съжалява за последната борба и се гордее с постигнатото в целия сезон.

С Джералдин си поговорихме за Играта, някои от участниците, за възможен женски край, промени ли се отношението на съучениците и околните ѝ към нея, както и още доста.

Представи се необикновено през целия сезон. Как обаче се чувстваш след отпадането ти от Игрите? На лицето ти не беше изписана горест, само че евентуално са минали през теб разнообразни страсти?

- Наистина бях изпълнена с разнообразни страсти. В началото се изненадах, тъй като изобщо не го чаках, само че по-късно в действителност си споделих, че съм щастлива, тъй като съм съумяла да стигна съвсем до край. Бях доста горда от себе си. Разбира се имаше и някаква горест, тъй като не чаках, че ще се затрудня с това предизвикателство. 

Виж още:

В последната борба видяхме, че първата част от тестването с топчето те затрудни. Какво съгласно теб не ти доближи в този стадий, с цел да не напреднеш по-бързо?

- В началото аз водех играта с топчето и чаках, че незабавно ще мина, че ще стане от първия път. В момента, в който не ми се получи, вместо да се успокоя и да запазя хладнокръвие, както доста добре знам, че би трябвало да се прави в такива обстановки, аз просто се изнервих, започнах да бързам и в последна сметка, когато стигнах до пъзела... бях неспокойна. Не можех да мисля с трезва глава.

Най-младият участник в шоуто беше ти. Видяхме, че всички те одобряваха наедно, само че беше ли по този начин от самото начало и усещала ли си в даден миг някакво по-различно отношение към себе си поради възрастта?

- Честно казано първоначално мисля, че много хора ме подценяваха поради възрастта. Доста постоянно чувах, че съм по-глупава, че не разбирам какво се случва, само че това не беше по този начин и мисля, че го потвърдих. Бях наясно с всичко към себе си, просто не желаех да влизам в непотребни драми. Предпочитах да подобавам с положително към всяка една обстановка, само че това не означаваше, че не разбирам.

Каква беше мотивацията ти да се запишеш за присъединяване в " Игри на волята "?

- Мотивацията ми беше, тъй като доста обичам приключенията. Обичам да се впускам в провокации. Още когато гледах предходната година, бях доста огромен почитател (на " Игри на волята ", бел.ред.). На 18-я ми рожден ден си споделих: " Защо да не се запиша, за какво да не ме одобряват? ". Веднага се записах и ми се обадиха след три дни. Колкото по-напред стигах на кастинга, толкоз по-изненада бях, че мога да направя тези неща, които съм гледала по малкия екран. 

Подобно на другите дами, ти също твърдо стоеше зад думите си, че искаш женски край. Ако той въпреки всичко се състои и забележим Йоанна и Ваня като финалисти, която от двете за теб е любимец?

- Честно казано Йоанна и Ваня имат разнообразни качества. Йоанна доста пъти се е доказвала на логическите задания, също по този начин плува доста добре. Докато Ваня е много хитра, във всяка игра има забавна тактика, много е ловка. Не мога да кажа тъкмо любимец, тъй като и двете ги одобрявам, само че по друг метод. Ще ми е доста забавно да следя подобен възможен конфликт. Стискам палци и на двете да стигнат до край, тъй като в действителност желая женски край.

Виж още:

В свое изявление Любо сподели, че доста ти симпатизира, даже те чувствал като свое „ малко дете “. Какъв беше за теб обаче Любо?

- Любо, както и Влади несъмнено, доста ми е помагал от самото начало. Още първоначално, когато попаднахме в едно племе, той в нито един миг не се отнесе към мен като с неможеща, незнаеща, глупава и така нататък Винаги ми е казвал, че съм доста мощна, както и " знам, че можеш ". Дори от време на време е вярвал може би повече в мен, в сравнение с аз самата. Много ми помагаше мисълта, че има някой, който има вяра в мен. Самият факт, че споделяше " знам, че ще се оправиш " ми вдъхваше доста вяра и ми помагаше, когато излизам на борбите. Чувствах се към този момент на половина победила, а борбата още не беше почнала. Това беше огромно преимущество пред съперника.

Как по този начин се случи, че с Вайс си станахте доста близки, само че в това време като че ли все се номинирахте?

- С Вайс имахме неповторими взаимоотношения през тези три месеца. През цялото време се номинирахме. Той споделяше, че аз би трябвало да бъда на елиминации, аз споделях, че той би трябвало да бъде. Едва ли не се опитвахме да се изгоним взаимно, само че в последна сметка очевидно се оказа, че не можем един без различен. Ние сме построили едно другарство, което и двамата не сме вярвали, че ще се случи. Много оценявам нашите връзки с Вайс. Дори най-после, когато борбите бяха самостоятелни, ние продължихме да се поддържаме. Много се веселя точно на спечелините другарства в " Игри на волята ".

Виж още:

С другите участници поддържате ли връзки?

- Аз персонално подкрепям контакт с безусловно всички, тъй като да живееш с други хора в такива условия три месеца, няма по какъв начин да не се сближите. Смятам, че от самото начало всички изградихме неповторима връзка между тях. Чувствам ги доста близки. Поддържаме положителни връзки, без значение какво се е случвало. Аз съм дала прошка на всеки, в супер взаимоотношения сме

Какво ти липсваше най-вече през цялото това време?

- Липсваше ми фамилията преди всичко. Все отново съм на 18 години и в никакъв случай не съм се отделяла за толкоз дълго време от тях, без да ги слушам и виждам. Не ми се беше случвало. Другото, което ми липсваше бяха тренировките, тъй като в живота спортувам всеки ден. Залата, както и всички треньори ми липсваха доста. Първото нещо, което направих след " Игри на волята ", беше незабавно да отида в залата и да стартира да упражнявам още веднъж, тъй като съм доста привързана към спорта.

В Инстаграм виждаме, че тренираш много и по-специално кросфит. Как се възпламени по спорта?

- Да, кросфит и бокс упражнявам от три години. Иначе съм упражнявала 12 години художествена гимнастика. Записали са ме на художествена, когато съм била на три годинки. Спортът е метода на живот. Дори не се възнамерявам да не отида на подготовка. Както знам, че би трябвало да се нахраня, по този начин знам, че би трябвало да отида и да спортувам.

Ти си една от любимките на феновете и евентуално си затрупана от известия от феновете. Какво ти пишат най-често?

- Много постоянно ми пишат майки. Когато прочета известия като: " Искам щерка ми да стане като теб ", в действителност ми става толкоз хубаво, доста ме одухотворяват тези думи, тъй като да чуеш, че някой желае щерка му да е като теб... в действителност е голямо самопризнание. Не съм си представяла, че ще получавам сходни известия. Както и: " Ти си образец освен за младото потомство, а като цяло за всички хора ". Не мога даже да опиша по какъв начин се усещам, когато ми пишат такива думи. Това е моята победа в " Игри на волята ". 

Виж още:

Промени ли се отношението към теб от страна на съучениците ти след присъединяване ти в Игрите?

- Честно казано аз доста се надявах да не се трансформират връзките ми с околните и познатите, само че няма по какъв начин. Все отново за нас, с едно и също всекидневие, да видиш някой твой съученик по малкия екран... явно е нещо огромно. Отношението на много хора се промени  към мен. От по-близките ми несъмнено няма смяна, само че непрестанно обсъждаме епизодите. Питат ме " по какъв начин по този начин съумя да направиш това ", " Браво, Джери " и така нататък Много ме поддържат.

Разкажи ни малко повече за фамилията си, рожденото ти място Оксфорд и кръстена ли си на някого?

- Майка ми е учила в Оксфордския университет. През това време е била бременна с мен. В последна сметка по този начин се е случило, че съм се родила в Оксфорд, само че съм си българка, с българско поданство. Само съм родена там, поради това имам това по-нетрадиционно име. Не съм кръстена на някого. На майка ми изключително доста ѝ е харесало името. Тя е доста изобретателна персона и когато ме е родила в Оксфорд е споделила, че би трябвало да имам по-нетрадиционно име.

Би ли учила в Оксфорд?

- Честно казано бих учила в чужбина. За Оксфорд тъкмо не съм обмисляла, тъй като Англия не ме притегля доста като страна, само че кой знае... крушата въпреки всичко не пада по-далеч от дървото.

Как ти се отразява отдалеченото образование сега? 

- Дистанционното образование ненапълно ми оказва помощ да свърша и други неща, с изключение на отговорностите си в учебно заведение. Когато съм у дома стартирам да пиша есета за университети, приготвям се за изпити, които би трябвало да поставям. Докато съм в учебно заведение няма по какъв начин да стане всичко това. Самото отиване до учебно заведение, а и приготвянето си лишава време. В момента ми е много комфортно това електронно образование, макар че в случай че можех да съм си в учебно заведение, щях да го направя, тъй като съм 12-и клас и това ми е последната година с класа.

Какво мислиш да учиш, откакто завършиш?

- Насочила съм се към политика или право. Още не съм решила съответно, само че ще е нещо по-хуманитарно. 

Изображение: https://www.instagram.com/geraldine.todorova/ , https://www.facebook.com/igrinavoliata