Търсят се €40 млн. за спасяването на най-голямата дървена сграда в Европа
Творци, консерватори и религиозни водачи от Гръцката православна черква сплотяват сили за спасяването на сиропиталището „ Принкипо " на Принцовите острови в Турция - най-голямата дървена постройка в Европа и една от седемте най-застрашени здания културно завещание на Стария континент, съгласно водещата организация за запазване на културното завещание „ Европа ностра ".
Реставрацията на 122-годишната постройка може да стартира още през 2022 година, само че бъдещето ѝ не е по никакъв начин несъмнено, отбелязва „ Арт Нюзпейпър ". За плана са нужни повече от 40 млн. евро, съгласно отчета на „ Европа ностра ".
Собственик на дървената постройка е Вселенската патриаршия. Зданието се състои от 206 стаи и се простира на повече от 15 хиляди кв. метра. Строено е по дизайн на френско-османския проектант Александър Валори, взел участие в основаването на някои от най-забележителните здания в Истанбул.
По проект дървената сграда е трябвало да отвори порти като първокласен хотел, в който да бъдат настанявани пасажерите на „ Ориент експрес ". Хотелът обаче по този начин и не получава позволение да отвори и през 1903 година става благосъстоятелност на Гръцката православна черква. Тамошните религиозни управляващи вземат решение, че постройката е подобаваща за сиропиталище и до 1964 година хиляди деца намират заслон под покрива ѝ, до момента в който засилено напрежение сред Гърция и Турция не поставя завършек на активността му. Днес постройката наподобява на къща на ужасите, с срутен покрив и изгнила тук-там дървесина, десетилетия наред оставена на произвола на стихиите, споделят от „ Европа ностра ".
През 2010 година Европейският съд за правата на индивида реши, че държавното управление на Турция би трябвало да върне собствеността върху постройката на Вселенската патриаршия, което възобнови очакванията, че дървената къща ще получи ремонта, от който незабавно се нуждае. Преди две години постройката влезе в листата с най-застрашени монументи на културно завещание на „ Европа ностра ", само че това не докара до никакво развиване по въпроса с реновирането ѝ.
„ Сиропиталището има мъчителна история - разяснява Лаки Вингас от Вселенската патриаршия, отговорник на плана по спасяването на постройката. - Но е част от наследството на Истанбул и нашето общество има отговорност да го опази. Не можем да изгубим тази постройка и ще намерим метод да я спасим. "
Несигурното бъдеще на „ Принкипо " демонстрира по какъв начин икономическите ограничавания и националистическата политика могат да навредят на културното завещание на Турция, изключително на паметниците от нейното християнско минало. Тази година държавното управление утвърди промяната в статута на музея Света София, трансформирайки го в настояща джамия.
Междувременно постройката на остарялото сиропиталище се разпада. Миналия месец община Истанбул извърши изследване на зданието посредством дронове и лазерно сканиране.
Реставрацията на 122-годишната постройка може да стартира още през 2022 година, само че бъдещето ѝ не е по никакъв начин несъмнено, отбелязва „ Арт Нюзпейпър ". За плана са нужни повече от 40 млн. евро, съгласно отчета на „ Европа ностра ".
Собственик на дървената постройка е Вселенската патриаршия. Зданието се състои от 206 стаи и се простира на повече от 15 хиляди кв. метра. Строено е по дизайн на френско-османския проектант Александър Валори, взел участие в основаването на някои от най-забележителните здания в Истанбул.
По проект дървената сграда е трябвало да отвори порти като първокласен хотел, в който да бъдат настанявани пасажерите на „ Ориент експрес ". Хотелът обаче по този начин и не получава позволение да отвори и през 1903 година става благосъстоятелност на Гръцката православна черква. Тамошните религиозни управляващи вземат решение, че постройката е подобаваща за сиропиталище и до 1964 година хиляди деца намират заслон под покрива ѝ, до момента в който засилено напрежение сред Гърция и Турция не поставя завършек на активността му. Днес постройката наподобява на къща на ужасите, с срутен покрив и изгнила тук-там дървесина, десетилетия наред оставена на произвола на стихиите, споделят от „ Европа ностра ".
През 2010 година Европейският съд за правата на индивида реши, че държавното управление на Турция би трябвало да върне собствеността върху постройката на Вселенската патриаршия, което възобнови очакванията, че дървената къща ще получи ремонта, от който незабавно се нуждае. Преди две години постройката влезе в листата с най-застрашени монументи на културно завещание на „ Европа ностра ", само че това не докара до никакво развиване по въпроса с реновирането ѝ.
„ Сиропиталището има мъчителна история - разяснява Лаки Вингас от Вселенската патриаршия, отговорник на плана по спасяването на постройката. - Но е част от наследството на Истанбул и нашето общество има отговорност да го опази. Не можем да изгубим тази постройка и ще намерим метод да я спасим. "
Несигурното бъдеще на „ Принкипо " демонстрира по какъв начин икономическите ограничавания и националистическата политика могат да навредят на културното завещание на Турция, изключително на паметниците от нейното християнско минало. Тази година държавното управление утвърди промяната в статута на музея Света София, трансформирайки го в настояща джамия.
Междувременно постройката на остарялото сиропиталище се разпада. Миналия месец община Истанбул извърши изследване на зданието посредством дронове и лазерно сканиране.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ