Турция на кръстопът - Ердоган е пред най-сериозното си изборно изпитание
Турция е на кръстопът. Ердоган е изправен пред най-сериозното си изборно тестване.
В неделя, 24 юни, в Република Турция предстоят решаващи предварителни избори. Почти 60 млн. турски жители в страната и чужбина имат право да гласоподават по едно и също време за президент и парламент на над 80-милионната страна, ситуирана по едно и също време на европейския и на азиатския континент.
Основната разграничителна линия е поддръжката за политиката на турския водач Реджеб Таип Ердоган и ръководената от него Партия на справедливостта и развиването (ПСР).
Извън Турция право на глас имат близо 3 млн. турски жители, над 5% от всички гласоподаватели, болшинството от които обичайно гласоподават за Ердоган. Гласуването в посолствата и консулствата на Р. Турция стартира още на 7-ми юни и завърши на 19-ти. Само в Германия 1,4 млн. души имат право на глас за идния избор, като турската социална телевизия ТРТ сподели опашките от стотици турски жители, извиващи се пред консулствата в Кьолн, Дюселдорф и Берлин.
Извънредните избори бяха оповестени на 18 април от Ердоган, който се притесняваше, че продължаващите икономическите компликации ще доведат до доста по-ниска поддръжка на постоянния избор, които трябваше да се организира през ноември 2019 година
Изборите се провеждат две години след несполучливия опит за прелом от 2016 година, който провокира въвеждане на изключително състояние, което продължава да е в действие, както и серия от непрекъснати политически чистки. Арестувани бяха повече от 55 хиляди души, а други над 107 хиляди военни, служители на реда, съдии, учители, академични преподаватели и други чиновници, заети в бюджетната сфера, останаха без работа поради обвинявания във връзки с Фетхулах Гюлен – някогашен непосредствен съдружник на Ердоган, който живее в Съединени американски щати и който се трансформира в главен обвинен за опита за прелом.
Изборите са изключително значими за бъдещето на страната, защото множеството от измененията в конституцията, утвърдени с нежно болшинство на референдум, чието осъществяване през април 2017 година бе придружено от голям брой нарушавания, ще влязат мощ след тях. Новият президент на Турция ще разполага със доста разширени пълномощия – постът ще погълне този на министър-председателя – по сходство на политическата система в Съединени американски щати. Ако никой от претендентите за президент не получи над 50%, вторият тур ще се организира на 8 юли.
За разлика от вота за президент, изборите за турското Велико национално събрания, по-известно като Меджлис, се организират в един тур по пропорционална система. Един от резултати от конституционната промяна от 2017 година е нарастването на броя на народните представители от 500 на 600, които ще конституират идващия парламент. Районът на Истанбул, обичайната цитадела на ПСР, излъчва 98 от тях. В блян за формиране на устойчиво ръководещо болшинство, турското изборно законодателство дефинира 10% преграда пред партиите и обединенията за влизане в Народното събрание.
Нов миг в изборното законодателство, признато през март тази година, е опцията партиите да образуват предизборни обединения. Друго значимо изменение са спомагателните пълномощия на силите за сигурност, които към този момент ще могат да влизат в секциите и да водят гласоподаватели или наблюдаващи, за които има сигнал, че основават спънки на изборния развой.
Почти без изключение социологическите сондажи сочат победа за обединението сред ПСР на Ердоган и ПНД. Единствената въпросителна е дали тази победа ще бъде задоволителна за безусловно болшинство, на каквото се радваше АКП след последните избори. Показателен факт за проникването на ПСР в турското общество е, че членската ѝ маса е близо 9,4 млн. души, до момента в който главната опозиционна мощ НРП разполага с едвам към 1,2 млн. членове.
(Почти) обединена съпротива
В отличие от всички предходни избори, извоювани от Ердоган, този път против него опозицията се изправя обединена. Яростно защитаваните от Народнорепубликанска партия (НРП), учредена от Ататюрк, всемирски полезности не и попречиха да се съюзи с проислямистката Партията на щастието (ПнЩ), с цел да образуват Национален алианс. Към тях се причислиха други две опозиционни сили: дясната Добрата партия и дясноцентристката Демократическа партия.
Въпросът, който си задават редица анализатори, е дали сходна коалиция, която не е учредена на кардинална основа, а има за цел само свалянето от власт на Ердоган, ще успее да притегли задоволително електорална поддръжка за задачата.
Не бива да се не помни, че прокюрдската лява Демократическа партия на народите (ДПН), притежаваща напълно действителен късмет да прескочи 10% преграда за влизане в Меджлиса, ще се яви независимо и надалеч не споделя всички декларирани от Националния алианс цели.
Обезличените националисти
Оглавяваната от Ердоган ПСР също се явява в коалиция. На 20 февруари 2018 година ПСР и третата по брой депутати в досегашния парламент Партия на националистическото деяние (ПНД) оповестиха основаването на Народен алианс.
С пренебрежими изключения, след последните парламентарни избори през ноември 2015 година, националистическата ПНД непроменяемо поддържаше политиката на Ердоган. В резултат групировката бе застрашена да остане отвън Народното събрание и водачът ѝ Девлет Бахчели се видя заставен да официализира съюза си с ПСР.
Натиск над гласоподаватели
Ключът за безспорното болшинство на Народния съюз се държи от прокюрдската ДПН. Ако тя не влезе в Меджлиса, то Ердоган съвсем несъмнено си подсигурява един дисциплиниран парламент. Повечето социологически изследвания обаче дават на ДПН към 12% – резултат, който може съществено да обърка проектите на досегашния турски президент.
Неслучайно единствено преди дни в интернет пространството изтече видеоклип, в който Ердоган инструктира деятели от неговата партия да „ пресират “ гласоподавателите, за да оставят ДПН „ под чертата “. БГНЕС към този момент отрази в детайли този скандал. Експерти дефинират новото изборно законодателство като ориентирано най-много против гласоподавателите на ДПН от обитаемоте с преобладаващо кюрдско население югоизточни провинции на Турция.
Пореден мандат за Ердоган?
Въпреки редицата съществени провокации обаче, по всичко наподобява, че досегашният президент на Турция и водач на ръководещата ПСР Ердоган ще завоюва нов управнически мандат. Само една от главните социологически организации слага това под подозрение, когато в проучване, оповестено при започване на май, даде 1% преднина за 61-годишната Мерал Акшенер при възможен втори тур. През 90-те години Акшенер за малко е министър на вътрешните работи в държавното управление на ислямиста Неджметин Ербакан, свален от власт след интервенция на висшите турски военни. До предходната година тя бе народен представител от ПНД, след което напусна, с цел да основе през октомври Добрата партия.
Малко евентуално е обаче Ердоган да се изправи против Акшенер на втори тур. За разлика от изборите за Меджлис, опозиционните сили в Турция не се схванаха за общ президентски претендент и по време на първи тур за най-сериозен конкурент на Ердоган се сочи Мухарем Индже, повдигнат от НРП. Именно на него съперниците на Ердоган разпореждат очаквания да доближи до втори тур, на който всички опозиционни сили ще се обединят в негова поддръжка. При подобен процес на събитията обаче социологическите изследвания непроменяемо сочат Ердоган за победител.
54-годишният Индже, по специалност преподавател по физика, след 2002 година непроменяемо народен представител от лявоцентристката НРП, е прочут като един от най-острите критици на ръководството на Ердоган и се радва на забележителна известност в обществените мрежи.
Единственият различен претендент, кадърен да реализира двуцифрен избирателен резултат, само че без никакви шансове да се добере до втори тур, е 45-годишният Селяхатин Демирташ. Съпредседател на прокюрдската ДПН до февруари 2018 година, от ноември 2016 година той е в пандиза по обвиняване за връзки с Кюрдската работническа партия (ПКК), като прокуратурата изиска присъда от 142 години затвор. Демирташ, който води акцията си от затворническата килия, беше претендент за президент и през 2014 година, когато завоюва 9,77% от гласовете.
Самият Ердоган беше министър-председател на Турция в интервала 2003-2014 година, след което подаде оставка, с цел да се кандидатира за президент. Ердоган обаче продължи крепко да държи юздите на ръководещата АКП и по този метод съумя да излезе отвън действителните пълномощия на президентската институция.
Първите сигнали за намаляващата поддръжка за политиката на Ердоган се появиха през юни 2015 година, когато на постоянните избори неговата партия изненадващо загуби болшинството си в Меджлиса. На изключителни избори, свикани единствено пет месеца по-късно и белязани от голям брой нарушавания, ПСР още веднъж получи безусловно болшинството.
Турската стопанска система – централна предизборна тематика
За разлика от всички предишни избори, извоювани от Ердоган, този път опозицията подлага на критика ръководството му и във връзка с икономическата политика. Турските гласоподаватели са съществено разтревожени от все по-слабата стопанска система на страната, като през април лирата означи рекорден спад по отношение на главните международни валути, а инфлацията, напомпана и от продължаващия кредитен взрив, доближи двуцифрени проценти. Призракът на хиперинфлацията, която беше систематичен проблем за Турция от 70-те години до идването на власт на Ердоган през 2003 година още веднъж стартира да плаши турските консуматори. По данни на Турския статистически институт, инфлацията за 2017 година надвиши 13%; повече от два пъти над прогнозата на Централната банка.
Сериозно въздействие на турската стопанска система оказа и понижението на кредитния рейтинг на страната. S&P намали оценката си за стопанската система на Турция до BB-, а прогнозата от „ постоянна “ на „ отрицателна “. През май организацията предизвести за заплахата от продължаващата държавна политика на потребление на разнообразни държавни тласъци за стопанската система. Именно на съображение занемаряване промените и дълготрайното развиване за сметка на моментните тласъци, при започване на май, Moody`s смъкна кредитния рейтинг на страната до ниво „ отпадък “.
Властите реагираха като предизборно вкараха редица нови и ускориха съществуващите финансови тласъци за стопанската система. Бюджетният недостиг продължи да нараства и доближи 41,9 милиарда $ (при 33,7 милиарда за 2016 г.) или 4,7% от Брутният вътрешен продукт. Чуждите вложения понижиха фрапантно след опита за прелом и сега са на половина от тези преди десетилетие.
Същевременно на макроикономическо равнище турската стопанска система се показва учудващо добре. През третата четвърт на 2017 година Брутният вътрешен продукт на страната се увеличи с 11,1% по отношение на същия интервал на миналата година - доста по-добър резултат от този на всички водещи международни стопански системи.
Редица задгранични специалисти дефинират изборите в неделя като най-голямото предизвикателство пред траялото към този момент 15 години ръководство на Реджеб Таип Ердоган. Турският президент обаче към този момент неколкократно е доказвал, че е в положение да опровергава неподходящи прогнози. /БГНЕС
В неделя, 24 юни, в Република Турция предстоят решаващи предварителни избори. Почти 60 млн. турски жители в страната и чужбина имат право да гласоподават по едно и също време за президент и парламент на над 80-милионната страна, ситуирана по едно и също време на европейския и на азиатския континент.
Основната разграничителна линия е поддръжката за политиката на турския водач Реджеб Таип Ердоган и ръководената от него Партия на справедливостта и развиването (ПСР).
Извън Турция право на глас имат близо 3 млн. турски жители, над 5% от всички гласоподаватели, болшинството от които обичайно гласоподават за Ердоган. Гласуването в посолствата и консулствата на Р. Турция стартира още на 7-ми юни и завърши на 19-ти. Само в Германия 1,4 млн. души имат право на глас за идния избор, като турската социална телевизия ТРТ сподели опашките от стотици турски жители, извиващи се пред консулствата в Кьолн, Дюселдорф и Берлин.
Извънредните избори бяха оповестени на 18 април от Ердоган, който се притесняваше, че продължаващите икономическите компликации ще доведат до доста по-ниска поддръжка на постоянния избор, които трябваше да се организира през ноември 2019 година
Изборите се провеждат две години след несполучливия опит за прелом от 2016 година, който провокира въвеждане на изключително състояние, което продължава да е в действие, както и серия от непрекъснати политически чистки. Арестувани бяха повече от 55 хиляди души, а други над 107 хиляди военни, служители на реда, съдии, учители, академични преподаватели и други чиновници, заети в бюджетната сфера, останаха без работа поради обвинявания във връзки с Фетхулах Гюлен – някогашен непосредствен съдружник на Ердоган, който живее в Съединени американски щати и който се трансформира в главен обвинен за опита за прелом.
Изборите са изключително значими за бъдещето на страната, защото множеството от измененията в конституцията, утвърдени с нежно болшинство на референдум, чието осъществяване през април 2017 година бе придружено от голям брой нарушавания, ще влязат мощ след тях. Новият президент на Турция ще разполага със доста разширени пълномощия – постът ще погълне този на министър-председателя – по сходство на политическата система в Съединени американски щати. Ако никой от претендентите за президент не получи над 50%, вторият тур ще се организира на 8 юли.
За разлика от вота за президент, изборите за турското Велико национално събрания, по-известно като Меджлис, се организират в един тур по пропорционална система. Един от резултати от конституционната промяна от 2017 година е нарастването на броя на народните представители от 500 на 600, които ще конституират идващия парламент. Районът на Истанбул, обичайната цитадела на ПСР, излъчва 98 от тях. В блян за формиране на устойчиво ръководещо болшинство, турското изборно законодателство дефинира 10% преграда пред партиите и обединенията за влизане в Народното събрание.
Нов миг в изборното законодателство, признато през март тази година, е опцията партиите да образуват предизборни обединения. Друго значимо изменение са спомагателните пълномощия на силите за сигурност, които към този момент ще могат да влизат в секциите и да водят гласоподаватели или наблюдаващи, за които има сигнал, че основават спънки на изборния развой.
Почти без изключение социологическите сондажи сочат победа за обединението сред ПСР на Ердоган и ПНД. Единствената въпросителна е дали тази победа ще бъде задоволителна за безусловно болшинство, на каквото се радваше АКП след последните избори. Показателен факт за проникването на ПСР в турското общество е, че членската ѝ маса е близо 9,4 млн. души, до момента в който главната опозиционна мощ НРП разполага с едвам към 1,2 млн. членове.
(Почти) обединена съпротива
В отличие от всички предходни избори, извоювани от Ердоган, този път против него опозицията се изправя обединена. Яростно защитаваните от Народнорепубликанска партия (НРП), учредена от Ататюрк, всемирски полезности не и попречиха да се съюзи с проислямистката Партията на щастието (ПнЩ), с цел да образуват Национален алианс. Към тях се причислиха други две опозиционни сили: дясната Добрата партия и дясноцентристката Демократическа партия.
Въпросът, който си задават редица анализатори, е дали сходна коалиция, която не е учредена на кардинална основа, а има за цел само свалянето от власт на Ердоган, ще успее да притегли задоволително електорална поддръжка за задачата.
Не бива да се не помни, че прокюрдската лява Демократическа партия на народите (ДПН), притежаваща напълно действителен късмет да прескочи 10% преграда за влизане в Меджлиса, ще се яви независимо и надалеч не споделя всички декларирани от Националния алианс цели.
Обезличените националисти
Оглавяваната от Ердоган ПСР също се явява в коалиция. На 20 февруари 2018 година ПСР и третата по брой депутати в досегашния парламент Партия на националистическото деяние (ПНД) оповестиха основаването на Народен алианс.
С пренебрежими изключения, след последните парламентарни избори през ноември 2015 година, националистическата ПНД непроменяемо поддържаше политиката на Ердоган. В резултат групировката бе застрашена да остане отвън Народното събрание и водачът ѝ Девлет Бахчели се видя заставен да официализира съюза си с ПСР.
Натиск над гласоподаватели
Ключът за безспорното болшинство на Народния съюз се държи от прокюрдската ДПН. Ако тя не влезе в Меджлиса, то Ердоган съвсем несъмнено си подсигурява един дисциплиниран парламент. Повечето социологически изследвания обаче дават на ДПН към 12% – резултат, който може съществено да обърка проектите на досегашния турски президент.
Неслучайно единствено преди дни в интернет пространството изтече видеоклип, в който Ердоган инструктира деятели от неговата партия да „ пресират “ гласоподавателите, за да оставят ДПН „ под чертата “. БГНЕС към този момент отрази в детайли този скандал. Експерти дефинират новото изборно законодателство като ориентирано най-много против гласоподавателите на ДПН от обитаемоте с преобладаващо кюрдско население югоизточни провинции на Турция.
Пореден мандат за Ердоган?
Въпреки редицата съществени провокации обаче, по всичко наподобява, че досегашният президент на Турция и водач на ръководещата ПСР Ердоган ще завоюва нов управнически мандат. Само една от главните социологически организации слага това под подозрение, когато в проучване, оповестено при започване на май, даде 1% преднина за 61-годишната Мерал Акшенер при възможен втори тур. През 90-те години Акшенер за малко е министър на вътрешните работи в държавното управление на ислямиста Неджметин Ербакан, свален от власт след интервенция на висшите турски военни. До предходната година тя бе народен представител от ПНД, след което напусна, с цел да основе през октомври Добрата партия.
Малко евентуално е обаче Ердоган да се изправи против Акшенер на втори тур. За разлика от изборите за Меджлис, опозиционните сили в Турция не се схванаха за общ президентски претендент и по време на първи тур за най-сериозен конкурент на Ердоган се сочи Мухарем Индже, повдигнат от НРП. Именно на него съперниците на Ердоган разпореждат очаквания да доближи до втори тур, на който всички опозиционни сили ще се обединят в негова поддръжка. При подобен процес на събитията обаче социологическите изследвания непроменяемо сочат Ердоган за победител.
54-годишният Индже, по специалност преподавател по физика, след 2002 година непроменяемо народен представител от лявоцентристката НРП, е прочут като един от най-острите критици на ръководството на Ердоган и се радва на забележителна известност в обществените мрежи.
Единственият различен претендент, кадърен да реализира двуцифрен избирателен резултат, само че без никакви шансове да се добере до втори тур, е 45-годишният Селяхатин Демирташ. Съпредседател на прокюрдската ДПН до февруари 2018 година, от ноември 2016 година той е в пандиза по обвиняване за връзки с Кюрдската работническа партия (ПКК), като прокуратурата изиска присъда от 142 години затвор. Демирташ, който води акцията си от затворническата килия, беше претендент за президент и през 2014 година, когато завоюва 9,77% от гласовете.
Самият Ердоган беше министър-председател на Турция в интервала 2003-2014 година, след което подаде оставка, с цел да се кандидатира за президент. Ердоган обаче продължи крепко да държи юздите на ръководещата АКП и по този метод съумя да излезе отвън действителните пълномощия на президентската институция.
Първите сигнали за намаляващата поддръжка за политиката на Ердоган се появиха през юни 2015 година, когато на постоянните избори неговата партия изненадващо загуби болшинството си в Меджлиса. На изключителни избори, свикани единствено пет месеца по-късно и белязани от голям брой нарушавания, ПСР още веднъж получи безусловно болшинството.
Турската стопанска система – централна предизборна тематика
За разлика от всички предишни избори, извоювани от Ердоган, този път опозицията подлага на критика ръководството му и във връзка с икономическата политика. Турските гласоподаватели са съществено разтревожени от все по-слабата стопанска система на страната, като през април лирата означи рекорден спад по отношение на главните международни валути, а инфлацията, напомпана и от продължаващия кредитен взрив, доближи двуцифрени проценти. Призракът на хиперинфлацията, която беше систематичен проблем за Турция от 70-те години до идването на власт на Ердоган през 2003 година още веднъж стартира да плаши турските консуматори. По данни на Турския статистически институт, инфлацията за 2017 година надвиши 13%; повече от два пъти над прогнозата на Централната банка.
Сериозно въздействие на турската стопанска система оказа и понижението на кредитния рейтинг на страната. S&P намали оценката си за стопанската система на Турция до BB-, а прогнозата от „ постоянна “ на „ отрицателна “. През май организацията предизвести за заплахата от продължаващата държавна политика на потребление на разнообразни държавни тласъци за стопанската система. Именно на съображение занемаряване промените и дълготрайното развиване за сметка на моментните тласъци, при започване на май, Moody`s смъкна кредитния рейтинг на страната до ниво „ отпадък “.
Властите реагираха като предизборно вкараха редица нови и ускориха съществуващите финансови тласъци за стопанската система. Бюджетният недостиг продължи да нараства и доближи 41,9 милиарда $ (при 33,7 милиарда за 2016 г.) или 4,7% от Брутният вътрешен продукт. Чуждите вложения понижиха фрапантно след опита за прелом и сега са на половина от тези преди десетилетие.
Същевременно на макроикономическо равнище турската стопанска система се показва учудващо добре. През третата четвърт на 2017 година Брутният вътрешен продукт на страната се увеличи с 11,1% по отношение на същия интервал на миналата година - доста по-добър резултат от този на всички водещи международни стопански системи.
Редица задгранични специалисти дефинират изборите в неделя като най-голямото предизвикателство пред траялото към този момент 15 години ръководство на Реджеб Таип Ердоган. Турският президент обаче към този момент неколкократно е доказвал, че е в положение да опровергава неподходящи прогнози. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ