Мястото на срещата между Алиев и Ердоган бележи следващия етап от турската политика
Турският водач се оказа доста сполучлив в разширението на въздействието си. Реджеп Тайип Ердоган ускори позициите на Турция от Триполи до Казахстан, от Унгария до Африка. Разбира се, външната политика не постоянно вървеше „ по вода “, от време на време се колебаеше. В Тунис, Египет и Сирия ислямистите не съумяха да реализират триумф, заради което Ердоган трябваше да признае легитимността на Ал Сиси и да се помири с монархиите в Персийския залив.
Но нещата вървят доста по-зле за него в стопанската система. Двуцифрената инфлация е единствено върхът на айсберга. Земетресението в Източна Турция единствено изостри систематичните компликации.
Ако по-рано турският водач беше деен в чужбина, с цел да притегли вложения и да получи геоикономически дивиденти, в този момент той по-скоро се пробва да компенсира неуспехите в стопанската система.
Във външната политика има все по-малко пролуки за дребни, победоносни „ войни “.
В Сирия Ердоган не може да организира военна интервенция против кюрдски екстремисти заради съпротивата на Русия и Съединени американски щати. По-трудно е да се играе върху палестинския фактор, защото арабите (ОАЕ, Байхрейн, Мароко и неотдавна саудитците) уголемяват нормализацията с Израел. В Украйна посредничеството се провали заради новата серпантина на ескалация и безотговорността на страните от НАТО в сляпата им поддръжка на Киев. Опасно е да се пропагандира и тематиката за уйгурите поради мощния Китай.
Единствените комфортни зони за напредък остават Закавказието и Централна Азия, които дружно могат да бъдат избрани като „ тюркски вектор “.
Наскоро тюркоговорящите страни издигнаха интеграцията си на ново равнище и се нарекоха Организация на тюркските страни /ОТД/. Но желанието да бъдат като Европейския съюз не отстранява компликациите, свързани с другата икономическа и военностратегическа ориентировка на страните - членки. Турция е член на НАТО, Казахстан и Киргизстан са членове на ОДКБ и ЕАЕС, а Азербайджан има специфични партньорства с Русия.
Следователно не би трябвало да очаквате сензация от линията OTД в кратковременен проект.
Закавказието е друга работа. Когато споделяме Закавказие, имаме поради Азербайджан, а към този момент и Карабах.
През последните дни Илхам Алиев откри цялостен надзор над някогашния размирен район с военна мощ. Като се има поради, че и Ататюрк наричаше насладата на Азербайджан „ наша наслада “, по принцип Ердоган може да припише успеха на своя съдружник и на себе си.
Алиев не стопира Ердоган да дърпа одеялото върху себе си, изключително откакто поддръжката на Анкара по време на Втората карабахска война се оказа доста ефикасна. „ Байрактарите “ улесниха задачата на азербайджанската войска във войната с Армения.
Миналия път Ердоган към този момент се опита да монетизира военната победа на Азербайджан.
През декември 2020 година той пристигна на парада на успеха и поздрави Алиев за военния му триумф. Година по-късно в Шуша той подписва декларация за боен съюз с Баку. Турски компании към този момент са включени в процеса на възобновяване на Карабах и построяването на летища и други уреди.
След Декларацията от Шуша нямаше доста аргументи за забележителните победи на Анкара в Закавказието. Началото на нормализирането на връзките сред Баку и Ереван и вследствие на това арменско-турските договаряния можеха да повдигнат Ердоган като миротворец, само че процесът не приключи със съглашения за цялостно споразумяване.
Две години след декларацията от Шуша, Алиев сервира приятна изненада на Ердоган.
Азербайджанската войска навлезе в Карабах и пое цялостен надзор над него, принуждавайки сепаратистите да сложат оръжие. Ако по-рано фразата на Ердоган „ Карабах е Азербайджан “ можеше да провокира известна подигравка заради неналичието на цялостен надзор на Баку над района, в този момент тя получи действително наличие.
Както през 2020 година, Ердоган не съумя да устои на изкушението да разгласи успеха на своя съдружник. Първо, той приказва гръмко на Общото заседание на Организация на обединените нации, по-късно персонално пристигна в Нахичеван. Защо тъкмо там? Защо не в Карабах?
Мястото на срещата бележи по-нататъшната посока на турската политика в Закавказието.
Анексирането на Карабах към Азербайджан към този момент не е настоящо. Ердоган не може и няма по какъв начин да се ангажира с интеграцията на арменците. Това е вътрешен въпрос на Баку. Освен това турското наличие може да се окаже токсично заради отрицателното отношение на арменците към турците.
Следващият стадий е отварянето на Зангезурския кулоар.
Още преди идването на Ердоган течеше подготвителна работа по построяването на газопровода Игдир - Нахичеван (клон на TANAP) и железопътната линия Kaрс - Нахичеван.
Целта на визитата на Ердоган беше да показва ролята на Турция в успеха на Азербайджан и в стартирането на стопански планове. Той извърши първата задача, както на парада на успеха, без проблеми.
„ Искрено приветствам победоносната азербайджанска войска за нейните исторически триумфи и хуманно отношение към мирното население. Нашите азербайджански братя още веднъж демонстрираха на целия свят справедливостта и милостта на турския народ. Той напомни и Декларацията от Шуша, която „ издига връзките ни до равнището на съюзничество “.
Що се отнася до плановете, Ердоган стартира отдалеко. Той акцентира значимостта на Каспийския интернационален централен кулоар Изток-Запад. Зангезурският кулоар се възприема като детайл от този транспортен маршрут от Китай за Европа през Турция. Ердоган желае да свърже допустимо най-вече автомагистрали с Турция и да я трансформира в международен стоков и нефтен и газов център.
Нахичеван „ в този момент съставлява огромен капацитет за развиване на енергийни и транспортни пътища “ при основаването на логистичен кулоар от изток на запад, акцентира турският президент. На районно равнище Зангезурският кулоар е метод за свързване на страните от UTC с Турция.
„ Зангезурският кулоар ще сплоти целия тюркски свят и ще стане връзка за нас с Европа “, сподели Ердоган.
На подрегионално равнище Турция преследва задачата за отваряне на пряк път към Азербайджан. В Нахичеван Алиев и Ердоган дадоха старт на строителството на газопровода Игдир-Нахичеван и подписаха протокол за построяването на железопътната линия Карс-Нахичеван. Самото време на тези два процеса потвърждава, че планът не се концентрира върху укрепването на връзките сред Нахичеван и източните вилаети на Турция.
Турция имаше 30 години, с цел да реализира безшумно и двата плана. Целта е да се придвижи инфраструктурата в Нахичеван и да се разшири в допълнение през района Сюник в Армения до Баку.
„ Един ден ще бъде допустимо да се пътува от Зангезур до Истанбул, затвърждавайки позицията на района като директен и логистичен център “, споделя Ердоган.
Как Турция и Азербайджан ще реализиран отварянето на Зангезурския кулоар е идващият въпрос.
Ердоган би желал да реализира това посредством дипломация - „ належащо е да се позволи обстановката без спорове и звук “. Военният способ за решение на въпроса, макар осезаемото изстудяване сред Ереван и Москва, е рисков и неперспективен заради фактора на съветската база в Гюмри. Може би Баку и Анкара биха могли да окажат напън върху Ереван, отслабен от войната, само че триумфът тук към момента не е обезпечен. Освен Русия има и американско-европейския фактор, както и Иран.
Анкара ще се надява на бързо сключване на спокойно съглашение сред Алиев и арменския министър председател Никол Пашинян, в идеалния случай в Гранада на 5 октомври.
Това ще проправи пътя за спокойно съглашение сред Турция и Армения.
Що се отнася до Иран, той по едно и също време служи като спънка и в същото време прозорец от благоприятни условия за нови транспортни направления.
Известно е, че Ислямската република не желае екстериториален път в южната част на Армения, който да блокира директния достъп до там за иранците. Тюркската дъга, заобикаляща Иран, го стресира.
Но Ердоган е подготвен да прояви еластичност. Ако Армения не даде зелена светлина за коридора, тогава той може да се реализира през Иран, сподели той в Нахичеван.
Ами Русия? Руското външно министерство неведнъж е подчертавало поддръжката си за отварянето на всички транспортни връзки в Закавказието.
Това обръщение беше записано и в тристранното изказване на водачите на Русия, Азербайджан и Армения. Москва счита документа за главен за по-нататъшните процеси в района. Той също по този начин планува присъединяване на съветските сили за сигурност в защитата на Зангезурския кулоар.
Ако продължи в тази форма, тогава Москва ще получи надзор над значима артерия сред Китай и Европа. НАТО явно ще се съпротивлява на това и ще се опита на вълната на разочарованието на Армения от Русия да изтръгне базата в Гюмри.
Ако обобщим резултатите от договарянията сред Алиев и Ердоган, би трябвало да кажем, че Турция продължава да уголемява своето геополитическо и икономическо въздействие в района. Посещението не оказва изключително въздействие върху събитията в Карабах, просто Ердоган печели точки на интернационалната сцена. Що се отнася до стопанската система, визитата е още една стъпка към построяването на Зангезурския кулоар. Крайният триумф обаче не зависи единствено от Турция.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Но нещата вървят доста по-зле за него в стопанската система. Двуцифрената инфлация е единствено върхът на айсберга. Земетресението в Източна Турция единствено изостри систематичните компликации.
Ако по-рано турският водач беше деен в чужбина, с цел да притегли вложения и да получи геоикономически дивиденти, в този момент той по-скоро се пробва да компенсира неуспехите в стопанската система.
Във външната политика има все по-малко пролуки за дребни, победоносни „ войни “.
В Сирия Ердоган не може да организира военна интервенция против кюрдски екстремисти заради съпротивата на Русия и Съединени американски щати. По-трудно е да се играе върху палестинския фактор, защото арабите (ОАЕ, Байхрейн, Мароко и неотдавна саудитците) уголемяват нормализацията с Израел. В Украйна посредничеството се провали заради новата серпантина на ескалация и безотговорността на страните от НАТО в сляпата им поддръжка на Киев. Опасно е да се пропагандира и тематиката за уйгурите поради мощния Китай.
Единствените комфортни зони за напредък остават Закавказието и Централна Азия, които дружно могат да бъдат избрани като „ тюркски вектор “.
Наскоро тюркоговорящите страни издигнаха интеграцията си на ново равнище и се нарекоха Организация на тюркските страни /ОТД/. Но желанието да бъдат като Европейския съюз не отстранява компликациите, свързани с другата икономическа и военностратегическа ориентировка на страните - членки. Турция е член на НАТО, Казахстан и Киргизстан са членове на ОДКБ и ЕАЕС, а Азербайджан има специфични партньорства с Русия.
Следователно не би трябвало да очаквате сензация от линията OTД в кратковременен проект.
Закавказието е друга работа. Когато споделяме Закавказие, имаме поради Азербайджан, а към този момент и Карабах.
През последните дни Илхам Алиев откри цялостен надзор над някогашния размирен район с военна мощ. Като се има поради, че и Ататюрк наричаше насладата на Азербайджан „ наша наслада “, по принцип Ердоган може да припише успеха на своя съдружник и на себе си.
Алиев не стопира Ердоган да дърпа одеялото върху себе си, изключително откакто поддръжката на Анкара по време на Втората карабахска война се оказа доста ефикасна. „ Байрактарите “ улесниха задачата на азербайджанската войска във войната с Армения.
Миналия път Ердоган към този момент се опита да монетизира военната победа на Азербайджан.
През декември 2020 година той пристигна на парада на успеха и поздрави Алиев за военния му триумф. Година по-късно в Шуша той подписва декларация за боен съюз с Баку. Турски компании към този момент са включени в процеса на възобновяване на Карабах и построяването на летища и други уреди.
След Декларацията от Шуша нямаше доста аргументи за забележителните победи на Анкара в Закавказието. Началото на нормализирането на връзките сред Баку и Ереван и вследствие на това арменско-турските договаряния можеха да повдигнат Ердоган като миротворец, само че процесът не приключи със съглашения за цялостно споразумяване.
Две години след декларацията от Шуша, Алиев сервира приятна изненада на Ердоган.
Азербайджанската войска навлезе в Карабах и пое цялостен надзор над него, принуждавайки сепаратистите да сложат оръжие. Ако по-рано фразата на Ердоган „ Карабах е Азербайджан “ можеше да провокира известна подигравка заради неналичието на цялостен надзор на Баку над района, в този момент тя получи действително наличие.
Както през 2020 година, Ердоган не съумя да устои на изкушението да разгласи успеха на своя съдружник. Първо, той приказва гръмко на Общото заседание на Организация на обединените нации, по-късно персонално пристигна в Нахичеван. Защо тъкмо там? Защо не в Карабах?
Мястото на срещата бележи по-нататъшната посока на турската политика в Закавказието.
Анексирането на Карабах към Азербайджан към този момент не е настоящо. Ердоган не може и няма по какъв начин да се ангажира с интеграцията на арменците. Това е вътрешен въпрос на Баку. Освен това турското наличие може да се окаже токсично заради отрицателното отношение на арменците към турците.
Следващият стадий е отварянето на Зангезурския кулоар.
Още преди идването на Ердоган течеше подготвителна работа по построяването на газопровода Игдир - Нахичеван (клон на TANAP) и железопътната линия Kaрс - Нахичеван.
Целта на визитата на Ердоган беше да показва ролята на Турция в успеха на Азербайджан и в стартирането на стопански планове. Той извърши първата задача, както на парада на успеха, без проблеми.
„ Искрено приветствам победоносната азербайджанска войска за нейните исторически триумфи и хуманно отношение към мирното население. Нашите азербайджански братя още веднъж демонстрираха на целия свят справедливостта и милостта на турския народ. Той напомни и Декларацията от Шуша, която „ издига връзките ни до равнището на съюзничество “.
Що се отнася до плановете, Ердоган стартира отдалеко. Той акцентира значимостта на Каспийския интернационален централен кулоар Изток-Запад. Зангезурският кулоар се възприема като детайл от този транспортен маршрут от Китай за Европа през Турция. Ердоган желае да свърже допустимо най-вече автомагистрали с Турция и да я трансформира в международен стоков и нефтен и газов център.
Нахичеван „ в този момент съставлява огромен капацитет за развиване на енергийни и транспортни пътища “ при основаването на логистичен кулоар от изток на запад, акцентира турският президент. На районно равнище Зангезурският кулоар е метод за свързване на страните от UTC с Турция.
„ Зангезурският кулоар ще сплоти целия тюркски свят и ще стане връзка за нас с Европа “, сподели Ердоган.
На подрегионално равнище Турция преследва задачата за отваряне на пряк път към Азербайджан. В Нахичеван Алиев и Ердоган дадоха старт на строителството на газопровода Игдир-Нахичеван и подписаха протокол за построяването на железопътната линия Карс-Нахичеван. Самото време на тези два процеса потвърждава, че планът не се концентрира върху укрепването на връзките сред Нахичеван и източните вилаети на Турция.
Турция имаше 30 години, с цел да реализира безшумно и двата плана. Целта е да се придвижи инфраструктурата в Нахичеван и да се разшири в допълнение през района Сюник в Армения до Баку.
„ Един ден ще бъде допустимо да се пътува от Зангезур до Истанбул, затвърждавайки позицията на района като директен и логистичен център “, споделя Ердоган.
Как Турция и Азербайджан ще реализиран отварянето на Зангезурския кулоар е идващият въпрос.
Ердоган би желал да реализира това посредством дипломация - „ належащо е да се позволи обстановката без спорове и звук “. Военният способ за решение на въпроса, макар осезаемото изстудяване сред Ереван и Москва, е рисков и неперспективен заради фактора на съветската база в Гюмри. Може би Баку и Анкара биха могли да окажат напън върху Ереван, отслабен от войната, само че триумфът тук към момента не е обезпечен. Освен Русия има и американско-европейския фактор, както и Иран.
Анкара ще се надява на бързо сключване на спокойно съглашение сред Алиев и арменския министър председател Никол Пашинян, в идеалния случай в Гранада на 5 октомври.
Това ще проправи пътя за спокойно съглашение сред Турция и Армения.
Що се отнася до Иран, той по едно и също време служи като спънка и в същото време прозорец от благоприятни условия за нови транспортни направления.
Известно е, че Ислямската република не желае екстериториален път в южната част на Армения, който да блокира директния достъп до там за иранците. Тюркската дъга, заобикаляща Иран, го стресира.
Но Ердоган е подготвен да прояви еластичност. Ако Армения не даде зелена светлина за коридора, тогава той може да се реализира през Иран, сподели той в Нахичеван.
Ами Русия? Руското външно министерство неведнъж е подчертавало поддръжката си за отварянето на всички транспортни връзки в Закавказието.
Това обръщение беше записано и в тристранното изказване на водачите на Русия, Азербайджан и Армения. Москва счита документа за главен за по-нататъшните процеси в района. Той също по този начин планува присъединяване на съветските сили за сигурност в защитата на Зангезурския кулоар.
Ако продължи в тази форма, тогава Москва ще получи надзор над значима артерия сред Китай и Европа. НАТО явно ще се съпротивлява на това и ще се опита на вълната на разочарованието на Армения от Русия да изтръгне базата в Гюмри.
Ако обобщим резултатите от договарянията сред Алиев и Ердоган, би трябвало да кажем, че Турция продължава да уголемява своето геополитическо и икономическо въздействие в района. Посещението не оказва изключително въздействие върху събитията в Карабах, просто Ердоган печели точки на интернационалната сцена. Що се отнася до стопанската система, визитата е още една стъпка към построяването на Зангезурския кулоар. Крайният триумф обаче не зависи единствено от Турция.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ