Николай Дренчев: Управляващите режат клона, на който седят
Тук, в залата, в която сме през днешния ден са стояли велики наши прародители.
Цяла плеяда почтени мъже и дами са ковали съдбините на отечеството ни. Думите „ чест “ и „ достолепие “ за тях не са били празни, лишени от смисъл понятия. За да защитят достойнството и достолепието – на отечеството ни – те са били гото …
Тук през днешния ден ние също пишем страници от историята. За страдание – не най- светлите. Днес тази зала, коридорите, а и цялото ни общество са очевидци на един от най-унизителните моменти в историята на българския парламентаризъм – опитите да бъдат купени 12 депутати.
Имали сме съмнения, че и различен път се е случвало това. Били сме очевидци на неочаквани „ катарзиси “, които е можело елементарно и бързо да бъдат обяснени с пари под масата. Но за първи път сме очевидци на опит за толкоз безочливо, безпардонно, обществено оповестено пазаруване на съвести. Предстои да забележим какъв ще е резултатът от този обезверен опит на ръководещата коалиция да задържи властта. Тази безпринципна коалиция събра край софрата антагонистични в идеологическо отношение съперници – по едно и също време левите – които тук в залата стоят извънредно в ляво и десните – от другия завършек на залата. Тези две политически обединения си разрешиха да потъпчат идеологическите правила, които са прокламирали от основаването си до през днешния ден в името на моментната политическа обстановка. Предателството към личните им гласоподаватели предшестваше измяната към българския парламентаризъм и българския народ.
Основна виновност за актуалната политическа рецесия има най-големият индивид в ръководещата коалиция. Този индивид, макар че с неговия мандат е формирано държавното управление, макар че той е излъчил министър-председателя и ръководи страната – в националното заседание влезе през задния двор – посредством регистрациите на местни и маргинални партии. Кройката на този индивид, съшита с бели конци, се вижда ясно. Лицата, инсталирани там имат общ произход – в предисторията си са се употребили щедро от поддръжката и парите на непознати фондации. Въпреки че министър-председателят тук, от тази естрада, с самоувереност упрекна непознат дипломат за своите беди – по-редно беше да благодари за своите триумфи на един различен непознат дипломат. Едва ли изборните резултати на мандатоносителя щяха да бъдат такива, каквито са оповестени от ЦИК, в случай че не се наблюдаваше странна девиация в резултатите, напечатани от изборните машини. Без непрозрачните хардуер и програмен продукт на машините, надали мандатоносителят в този момент щеше да е подобен. Не инцидентно една от първите парламентарни начинания на Възраждане бе да се сътвори комисия, която да ревизира обстоятелства и условия, свързани с машинния избор. Това – естествено – не се одобри, само че ние знаехме – и към момента знаем – в кои секции да преброим отрязъците и какво ще намерим там, когато ги отворим.
Управляващите политически субекти, достигнали до лостовете за държавно ръководство вследствие на изборни измами и безпринципни идеологически взаимни отстъпки, в този момент се пробват да задържат властта, като в обезвереният си опит са подготвени да погазят и личните си чест, достолепие и морал – доколкото ги имат. Свидетели сме на невиждан опит да бъде ерозиран парламентаризма и то от горе надолу – от тези, които черпят легитимност точно от този парламентарен модел. Управляващите режат клона, на който седят. Страната ни се ръководи на правилото „ СЛЕД НАС И ПОТОП “
Днес публичното внимание е концентрирано върху изменниците – върху тези, които ненадейно обръщат убежденията си и от критици стават поддръжници на държавното управление. Но изменниците измежду нас са малцинство. Ние, които няма да се продадем и няма да се предадем, сме доста повече. Управляващата коалиция търси 12 народни представители по същия непоследователен метод, по който тя самата е формирана. Това са под 10% от народните представители на опозицията. Дори и ръководещите да съумеят да ги намерят, неоспорим факт ще бъде, че над 90% от народните представители на опозицията са запазили своите чест и достолепие, не са се продали, не са се уплашили. В арсенала на държавното управление има и тояги. Подчинените на премиера служби за сигурност и СПЕЦ-командите на вицепремиера ровят за скелети в дрешниците на всеки от депутатите, който съставлява затруднение за тях. Опитът им да си решат политическите си проблеми по един силов, непочтен и неподобаващ метод, ползвайки службите като политически, а не като държавнически инструмент е доста рисков. В случай че в този момент бъде сполучлив, този прийом ще продължи да се ползва – към този момент в чисто стопански проект – посредством преодоляване на стопански субекти. Дошло на власт с лозунги и в името на битката против мафията, държавното управление – към този момент в оставка – решително върви по стъпките на мафията, учи се от нея и заплашва да надмине своите учители по безочливост и липса на задръжки и морал.
Най-прекият и бърз излаз от политическата рецесия, в която влизаме в този момент, в навечерието на паневропейска икономическа, енергийна, финансова и продоволствена рецесия – това са предварителните избори. Тази ръководеща коалиция е изцяло изчерпана и тя не е в положение да генерира доверие – нито у гласоподавателите, нито в народните представители. Седемте месеца на ръководство безпощадно ясно демонстрираха на гласоподавателите кой какъв е, какви са целите му, какво може да се чака от него и какво е покритието сред думите и делата му.
47-мото Народно заседание ще завърши работата си по един заслужен метод в случай че съумее да приключи ръководството на сегашното – най-некомпетентно и надменно държавно управление в най-новата ни история, формирано по най-безпринципен метод от коалиция, която бе споена само от ламтежа за властови запаси.
В дребното оставащо време за работа след преустановяване на пълномощията на държавното управление, ние би трябвало да осъществим дълга си към гласоподавателите, като създадем по този начин, че техният глас да бъде чут и да не може да бъде сменен. За да сме сигурни в резултата, е належащо да съвместим виртуалния с действителния свят – да съвместим работата на машините с ръчното броене на бюлетините. Липсата на невалидни бюлетини и бързото печатане на резултата са преимуществата на машините, само че техните доклади би трябвало да кореспондират с действителните бюлетини в урните. В случай, че липсва сходство – би трябвало да се регистрира действителния избор, който, за разлика от машинния доста по-трудно може да бъде манипулиран в такива размери, които да повлияят на изборния резултат.
Ние от Възраждане имаме вяра, че даже през днешния ден, тук и в този момент, болшинството от народните представители са запазили възприятие за мяра, чест и достолепие и че в идните дни ще съумеем да изпратим в историята държавното управление на Кирил Петков, Асен Василев и Корнелия Нинова. Ще съумеем да създадем условия такива, че почтено да бъде регистриран гласът на българските жители. Ще съумеем да разбираем на болшинството от гласоподавателите, че изборът, който те ще създадат не е избор сред лотарийни билети, с които не знаеш какво ще се падне. Не е бакалски избор – за този, който ще обещае повече материални богатства. Изборът пред урните е избор на полезности и идеали. Това е избор, като на референдум – желаеме ли добросъседски връзки, желаеме ли мир, желаеме ли да делегираме права на наднационални структури, които да ръководят финансите ни, здравето ни, образованието и възпитанието на децата ни, енергетика ни, превоза ни, изобщо – живота ни? Ще желаеме ли да запазим суверенитета си, да запазим правото си решенията, които касаят нас – българите, и чиито последици ще носим ние – българите, да ги вземаме ние сами? Дали българският народ ще желае да резервира лостовете за надзор над ориста си – да може самичък да взема решения, при потребност самичък да ги трансформира и в случай че пожелае – самичък да ги анулира?
Ние, народните представители, които сме положили клетва във всичките си дейности да се ръководим от ползите на народа, би трябвало да не забравяме да се допитваме до народа. Макар и по-малко от година след последните избори, належащо ни е още веднъж да се допитаме до народа ни и да чуем неговата оценка за провежданите политики, дали той припознава прокламираните от нас полезности, дали ни счита честни и почтени изразители на общите ни желания и идеали.
Необходимо е да се срине замисъла за реанимиране на държавно управление в каквато и да е композиция включваща Петков, Василев и Нинова, тъй като те си разрешиха да ерозират самите устои на парламентаризма в България.
Необходимо е ние – народните представители да се явим на нови избори – като на изпит пред гласоподавателите ни!
Необходимо е гласоподавателите да застанат пред урните с ясно схващане, че вършат предопределен избор за развиването на страната ни.
Време е за предварителни, почтени, машинно провеждани и ръчно преброявани избори.
Време ни е за ВЪЗРАЖДАНЕ!
Да живее България!
Цяла плеяда почтени мъже и дами са ковали съдбините на отечеството ни. Думите „ чест “ и „ достолепие “ за тях не са били празни, лишени от смисъл понятия. За да защитят достойнството и достолепието – на отечеството ни – те са били гото …
Тук през днешния ден ние също пишем страници от историята. За страдание – не най- светлите. Днес тази зала, коридорите, а и цялото ни общество са очевидци на един от най-унизителните моменти в историята на българския парламентаризъм – опитите да бъдат купени 12 депутати.
Имали сме съмнения, че и различен път се е случвало това. Били сме очевидци на неочаквани „ катарзиси “, които е можело елементарно и бързо да бъдат обяснени с пари под масата. Но за първи път сме очевидци на опит за толкоз безочливо, безпардонно, обществено оповестено пазаруване на съвести. Предстои да забележим какъв ще е резултатът от този обезверен опит на ръководещата коалиция да задържи властта. Тази безпринципна коалиция събра край софрата антагонистични в идеологическо отношение съперници – по едно и също време левите – които тук в залата стоят извънредно в ляво и десните – от другия завършек на залата. Тези две политически обединения си разрешиха да потъпчат идеологическите правила, които са прокламирали от основаването си до през днешния ден в името на моментната политическа обстановка. Предателството към личните им гласоподаватели предшестваше измяната към българския парламентаризъм и българския народ.
Основна виновност за актуалната политическа рецесия има най-големият индивид в ръководещата коалиция. Този индивид, макар че с неговия мандат е формирано държавното управление, макар че той е излъчил министър-председателя и ръководи страната – в националното заседание влезе през задния двор – посредством регистрациите на местни и маргинални партии. Кройката на този индивид, съшита с бели конци, се вижда ясно. Лицата, инсталирани там имат общ произход – в предисторията си са се употребили щедро от поддръжката и парите на непознати фондации. Въпреки че министър-председателят тук, от тази естрада, с самоувереност упрекна непознат дипломат за своите беди – по-редно беше да благодари за своите триумфи на един различен непознат дипломат. Едва ли изборните резултати на мандатоносителя щяха да бъдат такива, каквито са оповестени от ЦИК, в случай че не се наблюдаваше странна девиация в резултатите, напечатани от изборните машини. Без непрозрачните хардуер и програмен продукт на машините, надали мандатоносителят в този момент щеше да е подобен. Не инцидентно една от първите парламентарни начинания на Възраждане бе да се сътвори комисия, която да ревизира обстоятелства и условия, свързани с машинния избор. Това – естествено – не се одобри, само че ние знаехме – и към момента знаем – в кои секции да преброим отрязъците и какво ще намерим там, когато ги отворим.
Управляващите политически субекти, достигнали до лостовете за държавно ръководство вследствие на изборни измами и безпринципни идеологически взаимни отстъпки, в този момент се пробват да задържат властта, като в обезвереният си опит са подготвени да погазят и личните си чест, достолепие и морал – доколкото ги имат. Свидетели сме на невиждан опит да бъде ерозиран парламентаризма и то от горе надолу – от тези, които черпят легитимност точно от този парламентарен модел. Управляващите режат клона, на който седят. Страната ни се ръководи на правилото „ СЛЕД НАС И ПОТОП “
Днес публичното внимание е концентрирано върху изменниците – върху тези, които ненадейно обръщат убежденията си и от критици стават поддръжници на държавното управление. Но изменниците измежду нас са малцинство. Ние, които няма да се продадем и няма да се предадем, сме доста повече. Управляващата коалиция търси 12 народни представители по същия непоследователен метод, по който тя самата е формирана. Това са под 10% от народните представители на опозицията. Дори и ръководещите да съумеят да ги намерят, неоспорим факт ще бъде, че над 90% от народните представители на опозицията са запазили своите чест и достолепие, не са се продали, не са се уплашили. В арсенала на държавното управление има и тояги. Подчинените на премиера служби за сигурност и СПЕЦ-командите на вицепремиера ровят за скелети в дрешниците на всеки от депутатите, който съставлява затруднение за тях. Опитът им да си решат политическите си проблеми по един силов, непочтен и неподобаващ метод, ползвайки службите като политически, а не като държавнически инструмент е доста рисков. В случай че в този момент бъде сполучлив, този прийом ще продължи да се ползва – към този момент в чисто стопански проект – посредством преодоляване на стопански субекти. Дошло на власт с лозунги и в името на битката против мафията, държавното управление – към този момент в оставка – решително върви по стъпките на мафията, учи се от нея и заплашва да надмине своите учители по безочливост и липса на задръжки и морал.
Най-прекият и бърз излаз от политическата рецесия, в която влизаме в този момент, в навечерието на паневропейска икономическа, енергийна, финансова и продоволствена рецесия – това са предварителните избори. Тази ръководеща коалиция е изцяло изчерпана и тя не е в положение да генерира доверие – нито у гласоподавателите, нито в народните представители. Седемте месеца на ръководство безпощадно ясно демонстрираха на гласоподавателите кой какъв е, какви са целите му, какво може да се чака от него и какво е покритието сред думите и делата му.
47-мото Народно заседание ще завърши работата си по един заслужен метод в случай че съумее да приключи ръководството на сегашното – най-некомпетентно и надменно държавно управление в най-новата ни история, формирано по най-безпринципен метод от коалиция, която бе споена само от ламтежа за властови запаси.
В дребното оставащо време за работа след преустановяване на пълномощията на държавното управление, ние би трябвало да осъществим дълга си към гласоподавателите, като създадем по този начин, че техният глас да бъде чут и да не може да бъде сменен. За да сме сигурни в резултата, е належащо да съвместим виртуалния с действителния свят – да съвместим работата на машините с ръчното броене на бюлетините. Липсата на невалидни бюлетини и бързото печатане на резултата са преимуществата на машините, само че техните доклади би трябвало да кореспондират с действителните бюлетини в урните. В случай, че липсва сходство – би трябвало да се регистрира действителния избор, който, за разлика от машинния доста по-трудно може да бъде манипулиран в такива размери, които да повлияят на изборния резултат.
Ние от Възраждане имаме вяра, че даже през днешния ден, тук и в този момент, болшинството от народните представители са запазили възприятие за мяра, чест и достолепие и че в идните дни ще съумеем да изпратим в историята държавното управление на Кирил Петков, Асен Василев и Корнелия Нинова. Ще съумеем да създадем условия такива, че почтено да бъде регистриран гласът на българските жители. Ще съумеем да разбираем на болшинството от гласоподавателите, че изборът, който те ще създадат не е избор сред лотарийни билети, с които не знаеш какво ще се падне. Не е бакалски избор – за този, който ще обещае повече материални богатства. Изборът пред урните е избор на полезности и идеали. Това е избор, като на референдум – желаеме ли добросъседски връзки, желаеме ли мир, желаеме ли да делегираме права на наднационални структури, които да ръководят финансите ни, здравето ни, образованието и възпитанието на децата ни, енергетика ни, превоза ни, изобщо – живота ни? Ще желаеме ли да запазим суверенитета си, да запазим правото си решенията, които касаят нас – българите, и чиито последици ще носим ние – българите, да ги вземаме ние сами? Дали българският народ ще желае да резервира лостовете за надзор над ориста си – да може самичък да взема решения, при потребност самичък да ги трансформира и в случай че пожелае – самичък да ги анулира?
Ние, народните представители, които сме положили клетва във всичките си дейности да се ръководим от ползите на народа, би трябвало да не забравяме да се допитваме до народа. Макар и по-малко от година след последните избори, належащо ни е още веднъж да се допитаме до народа ни и да чуем неговата оценка за провежданите политики, дали той припознава прокламираните от нас полезности, дали ни счита честни и почтени изразители на общите ни желания и идеали.
Необходимо е да се срине замисъла за реанимиране на държавно управление в каквато и да е композиция включваща Петков, Василев и Нинова, тъй като те си разрешиха да ерозират самите устои на парламентаризма в България.
Необходимо е ние – народните представители да се явим на нови избори – като на изпит пред гласоподавателите ни!
Необходимо е гласоподавателите да застанат пред урните с ясно схващане, че вършат предопределен избор за развиването на страната ни.
Време е за предварителни, почтени, машинно провеждани и ръчно преброявани избори.
Време ни е за ВЪЗРАЖДАНЕ!
Да живее България!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ