„Българските” вулкани
Цялата публикация е оповестена в брой 1/2019 година на Списание 8
„ БЪЛГАРСКИТЕ ” ВУЛКАНИ
Ще изригне ли вулканът Витоша? Въобще има ли подобен? Какви други вулкани е имало на територията на България? Има ли риск от изригване? Опасни ли са вулканите от прилежащите ни територии? Списание 8 потърси отговор на тези въпроси от проф. дн Петър Марчев от геологическия институт на Българска академия на науките. Той изследва вулканите на територията на Родопите близо 40 години. Посещавал е редица дейни вулкани в Япония, Бали, Хаваите, Италия, Съединени американски щати, Чили, Гърция и Йемен.
Вулканизмът е едно от най-грандиозните, само че и най-разрушителни феномени на Земята. Годишно на планетата се случват към 50 вулкански изригвания. Ефектът от тях зависи от типа на вулкана и от силата на вулканските ерупции. Тя пък е функционалност на наличието на силициев диоксид (SiО2) в магмата и на размера на магмената камера, която подхранва вулкана. Колкото по-високо е наличието на SiO2 и по-голяма е камерата, толкоз по-силно е изригването.
МЛАДИЯТ КОЖУХ И СТАРАТА ВИТОША
Преди да се спрем на въпроса за историята на вулканите в нашата страна, дано разсеем някои най-разпространени заблуди, които битуват измежду немалка част от хората. Например много софиянци имат вяра, че Витоша е вулкан, който може един ден да избухне. Друга подправена информация с неизвестен източник е, че Кожух, където е светилището на баба Ванга, е единствено на няколко хиляди години. Поставена е даже табела, обясняваща, че Кожух е единственият вулкан на българска територия. Научната истина обаче е много по-различна. Наистина вулканът Кожух е най-младият вулкан на наша територия, само че възрастта му е доста по-голяма - 12 млн. години, в епохата междинен миоцен.
река Арда
Що се отнася до Витоша, тя е още по-стара – била е настоящ вулкан преди 80 млн. година и не съставлява никаква опасност за София. Интересно е да се означи също, че в днешно време вулкански скали на Витоша няма, с изключение на един шлейф в полите є, а скалите на самата планина съставляват подхранващата камера за вулкана, застинала като дълбочинни (плутонични) скали. Значително по-млади от Витоша, на към 20 млн. години, са и други прояви на вулканска активност, каквато съставляват една редица от относително дребни вулкани, ситуирани по цепнатина от Свищов до Сухиндол. Тези вулкански прояви пресичат Стара планина и Средна гора и доближават до с. Колю Мариново северно от Пловдив. Вулканска активност е записана и в доста от старите геоложки интервали, само че по-късните тектонски и ерозионни процеси са ги разрушили, предоставяйки ни достъп до техните надълбоко застинали подхранващи камери (огнищa).
Има обаче два интервала от по-младата геоложка история на нашата страна, а точно горна креда (94,5-65,0 млн. г.) и еоцен-олигоцен (34,0-27,0 млн. г.), които се характеризират с интензивна вулканска активност и чиито вулкански постройки са относително по-добре непокътнати. От доста години те са обект на по-интензивно проучване от геолозите. Част от тях съставляват забавни геоложки явления, които феновете на природата познават добре. На тези два интервала ще се спрем в резюме в идващите редове.
ВАРДАРСКИ ОКЕАН съдебна експертиза ПЪХА ПОД РОДОПИТЕ
През интервала горна креда територията на нашата страна съставлява вулканска дъга, наподобяваща някои от актуалните вулкански дъги. Тя се е простирала от Румъния през Сърбия, а на наша територия е обхващала съвсем цяла Южна България от сръбската граница до Черно море. Нарича се Средногорска вулканска дъга, въпреки че покрива територията освен на Средногорието, само че и на Балкана и северната част на Родопите. Този вулканизъм е резултат от подпъхването (субдукцията) на така наречен Вардарски океан под Родопите и Средногорието - механизъм, сходен на подпъхването на Тихия океан под актуалните дъги от така наречен Тихоокеански огнен пръстен. Значителна част от вулканската интензивност се осъществя в морска среда, каквато е била тази част от страната. Формират се огромен брой вулкански центрове, забележителна част от които в по-късните геоложки столетия обаче се унищожават (еродират) и през днешния ден се разкриват единствено елементи от тях или техните дълбочинни подхранващи камери. Като образци за такива вулкански или вулкано-плутонични центрове в Западна България могат да се посочат
язовир Боровица
Брезнишкият, Люлинският и Витошкият вулкан. В Централното Средногорие вулканските скали се разкриват най-вече в северните елементи - да вземем за пример Панагюрище, Асарел, Елшица, Радка и други, до момента в който на юг се разкриват единствено плутонични скали, да вземем за пример плутоните Гуцал, Вършило, Капитан Димитриево и пловдивските тепета. Особено натоварен е вулканизмът в Източното Средногорие, където са отделени голям брой вулкански центрове като Папийски, западно от Царево; Върлибрежки, западно от Бургас; Българовски, присъщ с типичните възглавничести (pillow) лави, образувани при подводни ерупции. Впечатляващи са и скалите от калдерата на Росенския вулкан, изграждащи красивите Созополски фиорди, обект на цивилен митинги поради ограничавания достъп до тях. Поради общо взето по-бедната на SiO2 магма тези вулкани не са били доста избухливи, а са преобладавали лавови разливи. Хубави разкрития на лави от тези вулкани могат да се видят съвсем по цялото Южно Черноморие, както и по новоизградената автомагистрала до Перник след с. Мало Бучино.
За разлика от Средногорието в Родопите следи от тази вулканска активност липсват. Причина за това е бързото издигане на Родопския масив в интервала 45-40 млн. година, когато ерозионни процеси унищожават вулканските постройки и в днешно време се следят единствено дълбочинните корени на магмените системи във тип на гранитни плутони.
ЩИТОВИДНИТЕ ВУЛКАНИ
В интервала еоцен-олигоцен вулканизмът е локализиран съвсем напълно на територията на Родопите и Пирин (т.нар. Родопски масив), по-малка част е в прилежащия Сръбско-Македонски масив. Той е резултат от конфликта (колизията) на тези два масива с различен масив от юг - Пелагонийския, и последвалия стадий на екстензия, при който се отварят огромни пукнатини, през които се излива лавата. Подобно на Средногорието огромна част от този вулканизъм, изключително в Източните Родопи, се осъществя в подводни условия. Многократно изливащата се от пукнатините и централните структури лава покрива огромни площи и образува плоски вулкани, наречени щитовидни. На даден стадий от еволюцията на вулканите те излизат над водата, формирайки острови, сходни на тези в Егейско и Тиренско море. Като цяло вследствие на по-ниското наличие на SiO2 в лавите на тези вулкани те са по-спокойни, без огромни разрушителни ерупции. Такова развиване демонстрират да вземем за пример редица вулкански постройки в Източните Родопи като Маджарово, Дамбалък и Звездел. Природата е била благосклонна към нас, като р. Арда, разрязвайки Маджаровския вулкан и Дамбалък, ни дава опция да изследваме техния вътрешен градеж и да се любуваме на прелестни гледки.
СУПЕРВУЛКАНЪТ БОРОВИЦА
Не толкоз „ кротки “ обаче са били техните братя от Пирин, Централните Родопи и на границата на Източните и Централните Родопи. Почти всички те се характеризират с високосилициев състав и мощно избухлива активност. Следи от три или четири техни мощни ерупции са записани в геологията на доста места в страната. Реликти от най-старата детонация с възраст 34,4 млн. година се разкриват по долината на р. Места (т.нар. Местенски вулкански район), а, наподобява, тук-там и в Източните Родопи и в сондажите на Турска Тракия (т.нар Тракийски басейн). Поне две от изригванията са толкоз огромни, че могат да се класифицират като суперерупции, т.е. с ВЕИ=8.
Боровишкият вулкански регион
Източникът на една от огромните ерупции е така наречен Боровишки вулкански регион. Разположен е на границата сред Източните и Централните Родопи, западно от гр. Кърджали и югоизточно от Асеновград и обгръща повърхност от 1150км2. По всички свои характерности той съставлява един супервулкан. Началото на вулканската му интензивност не е избухливо, само че на по-късен стадий демонстрира застрашителен темперамент. Със сигурност той е източникът на изригване с възраст към 32,8 ±0,1 млн.г., което с размера на изхвърления материал - към 1000 км3, може да се класифицира като суперерупция. Изригването е причина за образуването на калдера с размери 34 на 15 км, по всяка възможност най-голямата в Европа. Типични представители на материали от този вулкан са небезизвестните Белинташ и Караджов камък, разкриващи се покрай западната външна страна на калдерата. Засега най-отдалечените места, в които се откриват следи от това изригване, се намират в Северозападна Турция (Тракийския басейн) и в Северозападна България, само че доста евентуално е отсрочения да има надалеч на североизток и в Черно море...
Цялата публикация е оповестена в брой 1/2019 година на Списание 8
Купи броя от тук
„ БЪЛГАРСКИТЕ ” ВУЛКАНИ
Супервулкан изригва на територията на Родопите преди към 32,8 млн. година, оставя след себе си най-голямата калдера в Европа - 34 на 15 км
Ще изригне ли вулканът Витоша? Въобще има ли подобен? Какви други вулкани е имало на територията на България? Има ли риск от изригване? Опасни ли са вулканите от прилежащите ни територии? Списание 8 потърси отговор на тези въпроси от проф. дн Петър Марчев от геологическия институт на Българска академия на науките. Той изследва вулканите на територията на Родопите близо 40 години. Посещавал е редица дейни вулкани в Япония, Бали, Хаваите, Италия, Съединени американски щати, Чили, Гърция и Йемен.
Вулканизмът е едно от най-грандиозните, само че и най-разрушителни феномени на Земята. Годишно на планетата се случват към 50 вулкански изригвания. Ефектът от тях зависи от типа на вулкана и от силата на вулканските ерупции. Тя пък е функционалност на наличието на силициев диоксид (SiО2) в магмата и на размера на магмената камера, която подхранва вулкана. Колкото по-високо е наличието на SiO2 и по-голяма е камерата, толкоз по-силно е изригването.
МЛАДИЯТ КОЖУХ И СТАРАТА ВИТОША
Преди да се спрем на въпроса за историята на вулканите в нашата страна, дано разсеем някои най-разпространени заблуди, които битуват измежду немалка част от хората. Например много софиянци имат вяра, че Витоша е вулкан, който може един ден да избухне. Друга подправена информация с неизвестен източник е, че Кожух, където е светилището на баба Ванга, е единствено на няколко хиляди години. Поставена е даже табела, обясняваща, че Кожух е единственият вулкан на българска територия. Научната истина обаче е много по-различна. Наистина вулканът Кожух е най-младият вулкан на наша територия, само че възрастта му е доста по-голяма - 12 млн. години, в епохата междинен миоцен.
река Арда Що се отнася до Витоша, тя е още по-стара – била е настоящ вулкан преди 80 млн. година и не съставлява никаква опасност за София. Интересно е да се означи също, че в днешно време вулкански скали на Витоша няма, с изключение на един шлейф в полите є, а скалите на самата планина съставляват подхранващата камера за вулкана, застинала като дълбочинни (плутонични) скали. Значително по-млади от Витоша, на към 20 млн. години, са и други прояви на вулканска активност, каквато съставляват една редица от относително дребни вулкани, ситуирани по цепнатина от Свищов до Сухиндол. Тези вулкански прояви пресичат Стара планина и Средна гора и доближават до с. Колю Мариново северно от Пловдив. Вулканска активност е записана и в доста от старите геоложки интервали, само че по-късните тектонски и ерозионни процеси са ги разрушили, предоставяйки ни достъп до техните надълбоко застинали подхранващи камери (огнищa).
Има обаче два интервала от по-младата геоложка история на нашата страна, а точно горна креда (94,5-65,0 млн. г.) и еоцен-олигоцен (34,0-27,0 млн. г.), които се характеризират с интензивна вулканска активност и чиито вулкански постройки са относително по-добре непокътнати. От доста години те са обект на по-интензивно проучване от геолозите. Част от тях съставляват забавни геоложки явления, които феновете на природата познават добре. На тези два интервала ще се спрем в резюме в идващите редове.
ВАРДАРСКИ ОКЕАН съдебна експертиза ПЪХА ПОД РОДОПИТЕ
През интервала горна креда територията на нашата страна съставлява вулканска дъга, наподобяваща някои от актуалните вулкански дъги. Тя се е простирала от Румъния през Сърбия, а на наша територия е обхващала съвсем цяла Южна България от сръбската граница до Черно море. Нарича се Средногорска вулканска дъга, въпреки че покрива територията освен на Средногорието, само че и на Балкана и северната част на Родопите. Този вулканизъм е резултат от подпъхването (субдукцията) на така наречен Вардарски океан под Родопите и Средногорието - механизъм, сходен на подпъхването на Тихия океан под актуалните дъги от така наречен Тихоокеански огнен пръстен. Значителна част от вулканската интензивност се осъществя в морска среда, каквато е била тази част от страната. Формират се огромен брой вулкански центрове, забележителна част от които в по-късните геоложки столетия обаче се унищожават (еродират) и през днешния ден се разкриват единствено елементи от тях или техните дълбочинни подхранващи камери. Като образци за такива вулкански или вулкано-плутонични центрове в Западна България могат да се посочат
язовир Боровица Брезнишкият, Люлинският и Витошкият вулкан. В Централното Средногорие вулканските скали се разкриват най-вече в северните елементи - да вземем за пример Панагюрище, Асарел, Елшица, Радка и други, до момента в който на юг се разкриват единствено плутонични скали, да вземем за пример плутоните Гуцал, Вършило, Капитан Димитриево и пловдивските тепета. Особено натоварен е вулканизмът в Източното Средногорие, където са отделени голям брой вулкански центрове като Папийски, западно от Царево; Върлибрежки, западно от Бургас; Българовски, присъщ с типичните възглавничести (pillow) лави, образувани при подводни ерупции. Впечатляващи са и скалите от калдерата на Росенския вулкан, изграждащи красивите Созополски фиорди, обект на цивилен митинги поради ограничавания достъп до тях. Поради общо взето по-бедната на SiO2 магма тези вулкани не са били доста избухливи, а са преобладавали лавови разливи. Хубави разкрития на лави от тези вулкани могат да се видят съвсем по цялото Южно Черноморие, както и по новоизградената автомагистрала до Перник след с. Мало Бучино.
За разлика от Средногорието в Родопите следи от тази вулканска активност липсват. Причина за това е бързото издигане на Родопския масив в интервала 45-40 млн. година, когато ерозионни процеси унищожават вулканските постройки и в днешно време се следят единствено дълбочинните корени на магмените системи във тип на гранитни плутони.
ЩИТОВИДНИТЕ ВУЛКАНИ
В интервала еоцен-олигоцен вулканизмът е локализиран съвсем напълно на територията на Родопите и Пирин (т.нар. Родопски масив), по-малка част е в прилежащия Сръбско-Македонски масив. Той е резултат от конфликта (колизията) на тези два масива с различен масив от юг - Пелагонийския, и последвалия стадий на екстензия, при който се отварят огромни пукнатини, през които се излива лавата. Подобно на Средногорието огромна част от този вулканизъм, изключително в Източните Родопи, се осъществя в подводни условия. Многократно изливащата се от пукнатините и централните структури лава покрива огромни площи и образува плоски вулкани, наречени щитовидни. На даден стадий от еволюцията на вулканите те излизат над водата, формирайки острови, сходни на тези в Егейско и Тиренско море. Като цяло вследствие на по-ниското наличие на SiO2 в лавите на тези вулкани те са по-спокойни, без огромни разрушителни ерупции. Такова развиване демонстрират да вземем за пример редица вулкански постройки в Източните Родопи като Маджарово, Дамбалък и Звездел. Природата е била благосклонна към нас, като р. Арда, разрязвайки Маджаровския вулкан и Дамбалък, ни дава опция да изследваме техния вътрешен градеж и да се любуваме на прелестни гледки.
СУПЕРВУЛКАНЪТ БОРОВИЦА
Не толкоз „ кротки “ обаче са били техните братя от Пирин, Централните Родопи и на границата на Източните и Централните Родопи. Почти всички те се характеризират с високосилициев състав и мощно избухлива активност. Следи от три или четири техни мощни ерупции са записани в геологията на доста места в страната. Реликти от най-старата детонация с възраст 34,4 млн. година се разкриват по долината на р. Места (т.нар. Местенски вулкански район), а, наподобява, тук-там и в Източните Родопи и в сондажите на Турска Тракия (т.нар Тракийски басейн). Поне две от изригванията са толкоз огромни, че могат да се класифицират като суперерупции, т.е. с ВЕИ=8.
Боровишкият вулкански регион Източникът на една от огромните ерупции е така наречен Боровишки вулкански регион. Разположен е на границата сред Източните и Централните Родопи, западно от гр. Кърджали и югоизточно от Асеновград и обгръща повърхност от 1150км2. По всички свои характерности той съставлява един супервулкан. Началото на вулканската му интензивност не е избухливо, само че на по-късен стадий демонстрира застрашителен темперамент. Със сигурност той е източникът на изригване с възраст към 32,8 ±0,1 млн.г., което с размера на изхвърления материал - към 1000 км3, може да се класифицира като суперерупция. Изригването е причина за образуването на калдера с размери 34 на 15 км, по всяка възможност най-голямата в Европа. Типични представители на материали от този вулкан са небезизвестните Белинташ и Караджов камък, разкриващи се покрай западната външна страна на калдерата. Засега най-отдалечените места, в които се откриват следи от това изригване, се намират в Северозападна Турция (Тракийския басейн) и в Северозападна България, само че доста евентуално е отсрочения да има надалеч на североизток и в Черно море...
Цялата публикация е оповестена в брой 1/2019 година на Списание 8
Купи броя от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ