Бизнесът има нужда от евтини и лоши кадри
Цялата бъркотия стартира от една вълшебна думичка - бюджет. Когато си добър в нещо и искаш да продадеш труда си за някакви смислени пари бизнесът ти дава отговор, че няма бюджет за такива като теб. Скъп си. Лаком си. Алчен. Надценен. Са-мо-за-бра-вил-си-се!
Иначе казано, бизнесът избира да не наема добър хирург, а за неговите пари да назначи 10 санитарки. Стоп! Бюджетът за един хирург и за 10 санитарки е идентичен. Като се наложи бюджетна оптимизация (винаги получавам по един микроинсулт при споменаването на думата оптимизация в подтекст на пари) излиза, че може, постанова се, би трябвало да се назначи една санитарка. Тя ще се нагърчи като за 10 и също така ще й се разпореди да прави и интервенциите. Купува се съоръжение за един милион лв. и всичко е наред.
Разбира се, всичко отива по дяволите. Обаче бизнесът е спечелил, тъй като е оптимизирал бюджета за заплати и е икономисал пари. Ако предприятието е държавно се раздават бонуси, в случай че е частно – шефът си влачи секретарката да му прави неща в спа хотел през уикенда.
Ще дам различен образец. По-достъпен. По-масов. Ежедневен.
Стоя и виждам една дюнерджийница на „ Витошка “. Вътре работят двама души. Една бабка и един младок, на който му проличава, че е дилетант. Бабката е пенсионерка. Младокът реже с един огромен нож толкоз постепенно и деликатно, та чак се тормозя за пръстите му. Бабката обикаля един фритюрник и очевидно се опасява от научно-техническото знамение. В дюнерджийницата непрекъснато влизат хора. Поръчват. Питат. Вадят пари. И… биват отпратени с думите: „ Не може в този момент! Имаме доста поръчки. Абсурд! Ще се наложи да чакате двадесет минути. “
Мисля си кой ще е този глупак, който ще чака двадесет минути за дюнер. Бе хора, вие естествени ли сте?
Така е! Хората са естествени и си потеглят. Аз съм от ненормалните. Стоя и очаквам едни пържени картофи. Когато си с петгодишно дете, което желае пържени картофи ставаш анормален. Но да се върнем в дюнерджийницата.
За 10 минути двамата служащия съумяха да изпъдят най-малко 10 индивида. Не! Те не го правеха, тъй като не им се работеше. Напротив. Работеха като пчели. Неуморно. Старателно и… тромаво. Неквалифицирано. Бавно.
Сигурен съм, че заплатите им са ниски. Тоест, усъвършенствани, съгласно бюджета.
За 10 минути този бизнес изгуби най-малко 50 лв. оборот. Случи се пред очите ми. Това са над тридесет лв. чиста облага. За един ден загубата се обрисува на към две-три хиляди лв.. И то тъй като на притежателя му е досвидяло да назначи още трима индивида. Или двама, само че квалифицирани. Сръчни. Неоптимизирани, по този начин да се каже.
Равносметката е елементарна - Бизнесът пести 200 лв. от заплати и губи няколко хиляди облага.
Какви фрагменти ще търси бизнесът през 2019 година?
За съпоставяне, в Гърция в заведение с сходен размер работят 10. ДЕСЕТ души. Чакаш секунди. Опашка няма. Сандвичите са на идентична цена макар по-скъпите артикули. Да не приказваме за порциите. През годините тази гиросджийница просперира, цъфти без значение от рецесии, стагнации и други. (наблюдавам я от 10 години). Но тези 10 служащия са като факири. Не сядат. Определено неоптимизирани във възнагражденията им.
Този „ оптимизационен “ развой не е присъщ единствено за дюнерджийския бизнес. Виждам го на всички места. Повсеместен е. От огромните корпорации до семкаджиите. Меринджеите завземат позициите на мениджърите. Директорите се заменят с шефчета и босчета. Далаверата измества търговията. Защото оптимизацията го изисква. Харчат се пари за евтини и неприятни фрагменти. Второто не е условие, само че е наложителен признак към първото. Защото, когато станеш усъвършенствано на ниска цена, то няма по какъв начин да не си неприятен.
Следващият път ще ви опиша по какъв начин може една кифла на 22 години с незавършено квази обучение, само че с хиалурон в джуките и два пъти подгласничка на пангалактическия мултинационален конкурс мис бюст е диджитъл лайфкоучинг специалист. И за какво бизнесът незабавно има потребност от такива като нея.
Не за друго, а с цел да ви е хубаво и оптимистично.
Чао!
Иначе казано, бизнесът избира да не наема добър хирург, а за неговите пари да назначи 10 санитарки. Стоп! Бюджетът за един хирург и за 10 санитарки е идентичен. Като се наложи бюджетна оптимизация (винаги получавам по един микроинсулт при споменаването на думата оптимизация в подтекст на пари) излиза, че може, постанова се, би трябвало да се назначи една санитарка. Тя ще се нагърчи като за 10 и също така ще й се разпореди да прави и интервенциите. Купува се съоръжение за един милион лв. и всичко е наред.
Разбира се, всичко отива по дяволите. Обаче бизнесът е спечелил, тъй като е оптимизирал бюджета за заплати и е икономисал пари. Ако предприятието е държавно се раздават бонуси, в случай че е частно – шефът си влачи секретарката да му прави неща в спа хотел през уикенда.
Ще дам различен образец. По-достъпен. По-масов. Ежедневен.
Стоя и виждам една дюнерджийница на „ Витошка “. Вътре работят двама души. Една бабка и един младок, на който му проличава, че е дилетант. Бабката е пенсионерка. Младокът реже с един огромен нож толкоз постепенно и деликатно, та чак се тормозя за пръстите му. Бабката обикаля един фритюрник и очевидно се опасява от научно-техническото знамение. В дюнерджийницата непрекъснато влизат хора. Поръчват. Питат. Вадят пари. И… биват отпратени с думите: „ Не може в този момент! Имаме доста поръчки. Абсурд! Ще се наложи да чакате двадесет минути. “
Мисля си кой ще е този глупак, който ще чака двадесет минути за дюнер. Бе хора, вие естествени ли сте?
Така е! Хората са естествени и си потеглят. Аз съм от ненормалните. Стоя и очаквам едни пържени картофи. Когато си с петгодишно дете, което желае пържени картофи ставаш анормален. Но да се върнем в дюнерджийницата.
За 10 минути двамата служащия съумяха да изпъдят най-малко 10 индивида. Не! Те не го правеха, тъй като не им се работеше. Напротив. Работеха като пчели. Неуморно. Старателно и… тромаво. Неквалифицирано. Бавно.
Сигурен съм, че заплатите им са ниски. Тоест, усъвършенствани, съгласно бюджета.
За 10 минути този бизнес изгуби най-малко 50 лв. оборот. Случи се пред очите ми. Това са над тридесет лв. чиста облага. За един ден загубата се обрисува на към две-три хиляди лв.. И то тъй като на притежателя му е досвидяло да назначи още трима индивида. Или двама, само че квалифицирани. Сръчни. Неоптимизирани, по този начин да се каже.
Равносметката е елементарна - Бизнесът пести 200 лв. от заплати и губи няколко хиляди облага.
Какви фрагменти ще търси бизнесът през 2019 година? За съпоставяне, в Гърция в заведение с сходен размер работят 10. ДЕСЕТ души. Чакаш секунди. Опашка няма. Сандвичите са на идентична цена макар по-скъпите артикули. Да не приказваме за порциите. През годините тази гиросджийница просперира, цъфти без значение от рецесии, стагнации и други. (наблюдавам я от 10 години). Но тези 10 служащия са като факири. Не сядат. Определено неоптимизирани във възнагражденията им.
Този „ оптимизационен “ развой не е присъщ единствено за дюнерджийския бизнес. Виждам го на всички места. Повсеместен е. От огромните корпорации до семкаджиите. Меринджеите завземат позициите на мениджърите. Директорите се заменят с шефчета и босчета. Далаверата измества търговията. Защото оптимизацията го изисква. Харчат се пари за евтини и неприятни фрагменти. Второто не е условие, само че е наложителен признак към първото. Защото, когато станеш усъвършенствано на ниска цена, то няма по какъв начин да не си неприятен.
Следващият път ще ви опиша по какъв начин може една кифла на 22 години с незавършено квази обучение, само че с хиалурон в джуките и два пъти подгласничка на пангалактическия мултинационален конкурс мис бюст е диджитъл лайфкоучинг специалист. И за какво бизнесът незабавно има потребност от такива като нея.
Не за друго, а с цел да ви е хубаво и оптимистично.
Чао!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ