Мамо, остави ме да живея: Съсипа ми детството, отне ми вярата в мъжете, стига, пощади ме
Цял живот изпитвах виновност, че поради мен майка ми се е лишила от персонален живот. Веднъж в припадък на обезсърчение й изкрещях, че би било най-добре, в случай че не беше ме раждала и щом съм толкоз неприятна – да ме остави в дом за изоставени деца. Тази жена унищожи живота ми. Съсипа го от корен. Майка ми ме е родила, малко преди да приключи университета. Така и не разбрах кой е татко ми, само че от историите, които тя ми разказваше за него, научих, че е лентяй и непрокопсаник. Впрочем разказите постоянно завършваха по еднакъв метод: той я изоставил, тъй като е лукавец.
Не знам, може би в действителност е бил лукавец, а може би съм просто плод на мимолетна студентска обич, с неприятен край.
Възпитаха ме мама и баба, само че ме възпитаха по този начин, че през цялото ми детство изпитвах виновност, че поради мен майка ми няма персонален живот. Вместо да се грижи за личното си благоденствие, тя е била принудена да работи, с цел да има с какво да ме храни, облича и изучи. Веднъж в припадък на обезсърчение и яд й изкрещях, че би било най-добре, в случай че не беше ме раждала и щом съм толкоз неприятна – да ме остави в дом за изоставени деца. Седмица по-късно баба ми умря. Мама сподели, че аз съм отговорна. Толкова ме заболя при мисълта, че убих баба с думите си, че ми се прищя аз също да съм мъртва.
Бях на дванадесет години и се усещах като палач.
Оттогава в никакъв случай не съм си разрешавала да опонирам на майка си или да й да правя възражение. Много се опасявах, че и тя ще почине като баба. Една вечер мама ме прегърна и безшумно ми прошепна в ухото:
– Нали двете с теб ще живеем цялостен живот дружно, а когато остарея, ти ще се грижиш за мен?
И още веднъж стартира да споделя за татко ми. За другите дами, за приятелките си, които бяха изоставени от мъжете си.
– Никога няма да срещнеш заслужен мъж! – повтаряше тя – Всички са лъжци и измамници.
Израснах с това разбиране. Отбягвах всички мъже в обкръжението си. Но никой не може да избяга от ориста си и един ден срещнах любовта в лицето на прелестен юноша. Два месеца се срещахме скрито, а след това събрах храброст и взех решение да го срещна с майка си. Но вечерта преди срещата, ненадейно тя се разболя и се наложи незабавно да повикам кола за спешна помощ. Два дни по-късно още веднъж се почувства зле и отново извиках кола за спешна помощ. Преминахме през всевъзможни прегледи и проучвания, само че кардиолозите не откриха повода за неочакваната й болест. И тогава осъзнах истината – мама се е разболяла от терзание за мен. След няколко дни напуснах приятеля си…
Из въздуха се носеше неприятната миризма на медикаменти. Бях на двадесет години и извънредно се опасявах, че майка ми ще почине като баба. Зарекох се в никакъв случай да не позволи мъж до себе си и да направя всичко допустимо, с цел да бъде тя щастлива. Няколко години по-късно, напълно ненадейно, майка ми се омъжи. Разбрах за брака й, когато той беше към този момент факт. От вуйна научих, че с този мъж са имали връзка отдавна, само че тогава е бил женен, а в този момент е овдовял. В края на диалога ни вуйна добави, че баба е умряла от белодробен тромбоемболизъм.
