Цветовете и техните символични значения
Цветовете са носители на огромна алегорична мощ даже повече, в сравнение с можем да си представим.
Дори и през днешния ден в разнообразни точки на актуалния свят хората знаят, че булката би трябвало да носи бяло и че човек може да позеленее от злоба. Защо обаче са се появили тези алегорични смисли?
Червено - пристрастеност
Червеният цвят има поредност от символики, в това число живот, здраве, мощ, война, кураж, яд, обич и религиозна отдаденост. Общият знаменател е, че всички тези неща изискват пристрастеност, а силата на живота, която подхранва страснта - кръвта - е алена. Когато хората се разгневят, лицата им почервеняват. Когато са щастливи и здрави, бузите им също имат червен цвят, до момента в който когато са заболели или на смъртно легло, страните им са бледи. Когато мъжете се борят, се пролива кръв. При всички случаи алената кръв се демонстрира като връзка със пристрастеността.
В някои култури аленото е толкоз известно, че алените на цвят предмети носят мощ единствено заради това - да вземем за пример в античен Рим и Китай децата са носели червени кърпи срещу уруки и заболявания, а алените скъпоценни камъни се смятат за предотвратяващи заболявания.
Бяло - непорочност
При доста култури бялото символизира непорочност и непорочност, а белите облекла се носят, с цел да се пресъздаде духовна и полова непорочност. Бялото се свързва с непорочност, тъй като даже и най-малката капка багра или нечистотия може да унищожи цвета.
Черно - тайнственост и гибел
За доста антични общества черното е " цветът на мистериозното, на тайнствените пътища и мъдростта на Господ ", написа в книгата си " Символизмът на цветовете " историчката Елън Конрой. Това е по този начин, тъй като нощта, както и мрака - неналичието на светлина - превъзхождат човешкото схващане по същия метод по който мъдростта на Бог превъзхожда разбиранията на хората.А надали има по-голяма тайнственост от гибелта. Древните култури не разбирали физическия акт на гибелта и за това черният цвят я символизирало. Правели се паралели сред гибелта и съня, който се случва на мрачно и при който очите също са затворени и блокират светлината.
Лилаво - царственост
Най-често лилавият цвят се асоциира с царственост, благороден генезис и кралски особи. В някои европейски страни още от античен Рим та до царуването на кралица Елизабет в Англия със закон било неразрешено хората да носят лилави облекла, в случай че не са близки до трона.
Предполага се, че елитарният статус на лилавото е обвързвано с методите на първичното произвеждане на такива облекла. Боята била рядка и коствала скъпо. Първите лилави бои се появили в античния финикийски град Тир на територията на съвременен Ливан. По това време единствено богатите семейства от Рим, Египет и Персия можели да си купят такива бои и цветът почнал да се асоциира с тях.
