Каква е съдбата на Луна-25? Информацията до този момент.
Цветна фотография, снимана от камерите на “Луна-25 ”. Фото: ИКИ-РАН
В отсъствието на подробна публична информация за претърпялата особеност по-рано през днешния ден съветска задача “Луна-25 ”, единственият ни късмет да разберем какво се случва е да се обърнем към … неофициалната информация. Засега от Роскосмос има само сбито известие за зародил проблем. Разбира се, думи като “нештатная обстановка ” могат да значат всичко – от софтуерен бъг до злополука. Космически специалисти обаче достоверно допускат – щом Роскосмос въобще са загатнали, че има някакъв проблем, то няма по какъв начин да не е сериозен. Ако не беше, въобще нямаше да бъде упоменат.
Според телеграм канала “Закрытый космос ”, по време на осъществяването на командата за прекосяване към орбитата преди кацане е бил загубен радиоконтактът от задачата. На Земята престанала да постъпва телеметрична информация, както и отговор след изпращането на команди от наземното управление. Към сегашния миг, написа Анатолий Зак от RussianSpaceWeb, Роскосмос продължава опитите за възобновяване на радиоконтакта.
Телеграм каналът “Юра, елементарни ”, който се държи от галактическия популяризатор Иля Харламов, твърди, че е позволена неточност при осъществяването на командата и моторите на автоматизираната станция са работили 1.5 пъти по-дълго от плануваното. Това е довело до неизбежното разтрошаване на “Луна-25 ”.
Изводите, които може да си създадем, са следните: фактът, че тогавашните експерти от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики са могли да кацат на Луната, не значи, че актуалните също го могат. Сериозни организации като японската компания Айспейс и израелският стартъп СпейсАйЕл се пробваха да кацнат на Луната – и не съумяха. Това първо.
Второ – днешният свят е по-различен от този през 60-те и 70-те години. Днес софтуерът е всичко. За страдание през последната една-две години непрестанно постъпваше информация от вътрешни източници по какъв начин Неправителствени организации “Лавочкин ” са пренебрегнали софтуера и тестванията му, като са ги оставили за най-после. Това не трябва да се позволява. Израелците и японците, а и индийците не подцениха софтуера – и отново не кацнаха меко на Луната.
В общи линии задачата на “Луна-25 ” се разви по сюжета, предвиждан от галактическите специалисти. Знаехме, че има късмет задачата да стигне до орбитата на Луната и да изпрати фотоси оттова – и това се случи. В този ред на мисли “Луна-25 ” е надалеч по-сериозен прогрес на модерна Русия в междупланетната космонавтика спрямо предходните опити като “Марс 96 ” и “Фобос-Грунт ” – тези задачи дори не напуснаха околоземната орбита. Така “Луна-25 ” е непълен триумф за Роскосмос.
Но също по този начин знаехме, че шансът “Луна-25 ” да кацне меко на Луната е пренебрежимо невисок. Сбъркахме обаче в преценките по кое време задачата ще се провали – предполагахме, че ще е при самия опит за кацане, на няколко десетки метра от повърхността. Вместо това задачата се издъни още в окололунна орбита.
Така Русия не може да реализира дори това, което японците, израелците и индийците го могат – следеното втурване на Луната до няколкостотин метра височина. С други думи, качеството на съветската инсталация отстъпва съществено даже на индийската.
