Отлагането – навик, който води до стрес, депресия и безсъние
Цигарите и телефоните - най-старата и най-новата взаимозависимост
Тютюнопушенето се подрежда измежду най-старите и най-трудните привички за отричане. А несъразмерното застояване пред екраните пък към този момент е измежду новите, „ съвременни “ привички. Има и една друга взаимозависимост, за която като че ли по-рядко се приказва и не се осъзнава като такава - отлагането.
Отлагането е капан, в който доста от нас попадат. Отлагането постоянно се бърка с мързел, само че те са доста разнообразни. Мързелът допуска незаинтересованост, безучастие и отвращение за деяние. Отлагането е деен развой – избирате да извършите нещо по-лесно и по-приятно вместо задачата, която знаете, че би трябвало да извършите и е по-важна.
„ Това е самонараняване “, сподели доктор Пиърс Стийл, професор по мотивационна логика на психиката в университета в Калгари. „ Хората вземат участие в този несъизмерим цикъл на хронично отсрочване заради некадърност да ръководят отрицателните настроения към дадена задача “, счита и д-р Фушиа Сироа, професор по логика на психиката в университета в Шефилд. „ Отлагането е проблем с регулирането на страстите, а не проблем с ръководството на времето “, изяснява и д-р Тим Пайкил, професор по логика на психиката и член на групата за проучване на отлагането в университета Карлтън в Отава. Този нездравословен табиет има своите последствия, както за психологичното, по този начин и за физическото здраве, допълват специалистите.
Отлагането постоянно води до бързане да се изпълнят дилемите в последния миг, което провокира нараснал стрес и тревога. Отлагането може да подкопае самочувствието и самооценката, защото хората се възприемат като неспособни или безотговорни. Постоянното възприятие за малоценност пък може да докара до депресия, възприятие на виновност, незадоволеност или отчаяние.
Отлагането на неизпълнени отговорности предизвиква напрежение в персоналните и професионалните взаимоотношения. Те пораждат възприятие за неуспех и още веднъж се попада в клопката на напрежението и проблемите с психологичното здраве. Отлагането може да попречи на хората да реализират задачите си, което води до понижено изцяло задоволство от живота.
Хроничният стрес, обвързван с отлагането, може да способства за физически здравословни проблеми - безсъние, главоболие и стомашно-чревни проблеми, които в допълнение да повлияят на психическото благоденствие. Експертите предлагат тактики за ръководство на времето, слагане на реалистични цели и делене на дилемите на по-малки стъпки, с цел да се преодолее отлагането.
Спиране на цигарите - и това отлагаме
Отлагането като един актуален неприятен табиет в действителност води до отлагането на един от най-трудните привички - тютюнопушенето. Проучвания сочат, че хората, които отсрочват решението си да спрат цигарите, изпитват повече стрес и отрицателни прочувствени положения.
Погрешно е да смятате, че в случай че просто намалите броя изпушени цигари дневно ще намалите доста и риска за здравето си. За да се случи това би трябвало изцяло да ги спрете. За върлите пушачи изключително това се оказва не просто мъчно, само че и невероятно. Един от актуалните подходи за справяне с този нездравословен табиет е „ понижаване на вредата “, при който с изключение на понижения риск за здравето, се понижават и неприятните „ резултати “ на цигарите като миризма, неприятен усет и така нататък
Електроннните цигари и устройствата с нагряване на тютюн са потвърден способ за понижаване на вредата от тютюнопушенето, само че пушачите, които ги редуват с цигари може да стартират да пушат още веднъж и даже да усилят количеството. „ Превключването “ сред другите възможности и обичайните цигари може да провокира противоположен резултат, споделя гръцкият кадриолог доктор Дмитри Рихтер, който е президент на Съвета по клинична процедура на Европейското общество по кардиология, член на Европейското кардиологично сдружение и член на Американската сърдечна асоциация.
„ Защото по този начин хората не престават да одобряват и нездравословните катрани от цигарите. Аз предлагам хората да се опитат да създадат смяната и да преминат напълно на бездимни други възможности. Това е натурален психически развой – в случай че двойната приложимост продължи прекомерно дълго, хората в последна сметка се връщат към цигарите и дори пушат повече в сравнение с са пушили преди “, изяснява още доктор Рихтер.
Не отлагайте отказването на цигарите, търсете способи да се справите с тази взаимозависимост. Дали ще са бездимни други възможности, никотин-заместваща терапия или психическа помощ, значимото е да не отлагате.
Увеличеното време пред екрана – „ заболяването “ на новото време
_%20600x%20900.jpg )
Друг табиет, който вреди на физическото и менталното здраве е несъразмерното застояване в онлайн среда.
Министерството на здравеопазването на Съединени американски щати (2022 г.) смята несъразмерното време пред екрана (DST) за един от своите основни национални „ цели за възстановяване на здравето “ и основна „ цел за предварителна защита на болести “. Съвместно с Австралийското министерство на опазването на здравето (2019) настоятелно поучава родителите да лимитират извънучилищната недомашна работа по преценка до най-много 2 часа дневно за деца на възраст 2-18 години. Много други страни също го преглеждат като здравен проблем. Трябва да слушаме тези съществени световноизвестни публични позиции, а не забавните гласове на другите,
Той акцентира мощната връзка сред екраното време и разстройство с недостиг на вниманието и хиперактивност/ADHD/.Увеличаването на „ потреблението на обществени медии, гледането на телевизия и видеоигрите е потвърдено, че са директно свързани със признаците на ADHD по време на юношеството “, съгласно , на което доктор Арик Сигман е един от рецензентите. Изследователите допускат, че по-високите равнища на неограниченото време пред екрана „ могат да попречат на процесите на неврологично развиване на подрастващите “.
Но тук отлагането може би ще свърши работа. Да отложим видеоигрите и да ги сменяем с книга, да отложим чата в обществените медии и да излезем на разходка с другари, да отложим диалозите по вайбър и да ги проведем на пикник в планината.
Тютюнопушенето се подрежда измежду най-старите и най-трудните привички за отричане. А несъразмерното застояване пред екраните пък към този момент е измежду новите, „ съвременни “ привички. Има и една друга взаимозависимост, за която като че ли по-рядко се приказва и не се осъзнава като такава - отлагането.
Отлагането е капан, в който доста от нас попадат. Отлагането постоянно се бърка с мързел, само че те са доста разнообразни. Мързелът допуска незаинтересованост, безучастие и отвращение за деяние. Отлагането е деен развой – избирате да извършите нещо по-лесно и по-приятно вместо задачата, която знаете, че би трябвало да извършите и е по-важна.
„ Това е самонараняване “, сподели доктор Пиърс Стийл, професор по мотивационна логика на психиката в университета в Калгари. „ Хората вземат участие в този несъизмерим цикъл на хронично отсрочване заради некадърност да ръководят отрицателните настроения към дадена задача “, счита и д-р Фушиа Сироа, професор по логика на психиката в университета в Шефилд. „ Отлагането е проблем с регулирането на страстите, а не проблем с ръководството на времето “, изяснява и д-р Тим Пайкил, професор по логика на психиката и член на групата за проучване на отлагането в университета Карлтън в Отава. Този нездравословен табиет има своите последствия, както за психологичното, по този начин и за физическото здраве, допълват специалистите.
Отлагането постоянно води до бързане да се изпълнят дилемите в последния миг, което провокира нараснал стрес и тревога. Отлагането може да подкопае самочувствието и самооценката, защото хората се възприемат като неспособни или безотговорни. Постоянното възприятие за малоценност пък може да докара до депресия, възприятие на виновност, незадоволеност или отчаяние.
Отлагането на неизпълнени отговорности предизвиква напрежение в персоналните и професионалните взаимоотношения. Те пораждат възприятие за неуспех и още веднъж се попада в клопката на напрежението и проблемите с психологичното здраве. Отлагането може да попречи на хората да реализират задачите си, което води до понижено изцяло задоволство от живота.
Хроничният стрес, обвързван с отлагането, може да способства за физически здравословни проблеми - безсъние, главоболие и стомашно-чревни проблеми, които в допълнение да повлияят на психическото благоденствие. Експертите предлагат тактики за ръководство на времето, слагане на реалистични цели и делене на дилемите на по-малки стъпки, с цел да се преодолее отлагането.
Спиране на цигарите - и това отлагаме
Отлагането като един актуален неприятен табиет в действителност води до отлагането на един от най-трудните привички - тютюнопушенето. Проучвания сочат, че хората, които отсрочват решението си да спрат цигарите, изпитват повече стрес и отрицателни прочувствени положения.
Погрешно е да смятате, че в случай че просто намалите броя изпушени цигари дневно ще намалите доста и риска за здравето си. За да се случи това би трябвало изцяло да ги спрете. За върлите пушачи изключително това се оказва не просто мъчно, само че и невероятно. Един от актуалните подходи за справяне с този нездравословен табиет е „ понижаване на вредата “, при който с изключение на понижения риск за здравето, се понижават и неприятните „ резултати “ на цигарите като миризма, неприятен усет и така нататък
Електроннните цигари и устройствата с нагряване на тютюн са потвърден способ за понижаване на вредата от тютюнопушенето, само че пушачите, които ги редуват с цигари може да стартират да пушат още веднъж и даже да усилят количеството. „ Превключването “ сред другите възможности и обичайните цигари може да провокира противоположен резултат, споделя гръцкият кадриолог доктор Дмитри Рихтер, който е президент на Съвета по клинична процедура на Европейското общество по кардиология, член на Европейското кардиологично сдружение и член на Американската сърдечна асоциация.
„ Защото по този начин хората не престават да одобряват и нездравословните катрани от цигарите. Аз предлагам хората да се опитат да създадат смяната и да преминат напълно на бездимни други възможности. Това е натурален психически развой – в случай че двойната приложимост продължи прекомерно дълго, хората в последна сметка се връщат към цигарите и дори пушат повече в сравнение с са пушили преди “, изяснява още доктор Рихтер.
Не отлагайте отказването на цигарите, търсете способи да се справите с тази взаимозависимост. Дали ще са бездимни други възможности, никотин-заместваща терапия или психическа помощ, значимото е да не отлагате.
Увеличеното време пред екрана – „ заболяването “ на новото време
Друг табиет, който вреди на физическото и менталното здраве е несъразмерното застояване в онлайн среда.
Министерството на здравеопазването на Съединени американски щати (2022 г.) смята несъразмерното време пред екрана (DST) за един от своите основни национални „ цели за възстановяване на здравето “ и основна „ цел за предварителна защита на болести “. Съвместно с Австралийското министерство на опазването на здравето (2019) настоятелно поучава родителите да лимитират извънучилищната недомашна работа по преценка до най-много 2 часа дневно за деца на възраст 2-18 години. Много други страни също го преглеждат като здравен проблем. Трябва да слушаме тези съществени световноизвестни публични позиции, а не забавните гласове на другите,
Той акцентира мощната връзка сред екраното време и разстройство с недостиг на вниманието и хиперактивност/ADHD/.Увеличаването на „ потреблението на обществени медии, гледането на телевизия и видеоигрите е потвърдено, че са директно свързани със признаците на ADHD по време на юношеството “, съгласно , на което доктор Арик Сигман е един от рецензентите. Изследователите допускат, че по-високите равнища на неограниченото време пред екрана „ могат да попречат на процесите на неврологично развиване на подрастващите “.
Но тук отлагането може би ще свърши работа. Да отложим видеоигрите и да ги сменяем с книга, да отложим чата в обществените медии и да излезем на разходка с другари, да отложим диалозите по вайбър и да ги проведем на пикник в планината.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ