Центърът по функционална и епилептична хирургия към УМБАЛ „Св. Иван

Центърът по функционална и епилептична хирургия към УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ още веднъж ще подаде документи пред НЗОК за включване на интратекалната баклофенова терапия и гръбначно-мозъчната стимулация в листата на реимбурсираните интервенции.

Баклофеновата терапия може доста да усъвършенства положението при пациенти с тежък, мъчителен спастицитет (мускулен спазъм):

деца със междинна и тежка форма на церебрална парализа

възрастни с множествена склероза (МС)

възрастни и деца след контузия на гръбначния мозък.

Гръбначно-мозъчната стимулация е ориентирана към пациенти с разнообразни аргументи за хронична болежка, най-често невропатна болежка с друг генезис.

Какво съставлява Баклофеновата терапия?

Баклофенът е медикамент, който реализира разпределяне на мускулатурата посредством деяние на характерни нервни рецептори. При перорално приложение, нужните дози на този медикамент са доста високи и постоянно предизвикват значими странични резултати като гадене, комплицираност и изтощение. Инжектирането на доста дребни дози баклофен непосредствено към гръбначния мозък, чрез подкожна помпа и катетър води до по-голям отпускащ резултат и по-малко странични резултати. Фактът, че лечението е фокусирана тъкмо в проблематичната зона, я прави доста щадяща, тъй като по този метод се заобикаля нежелания резултат върху основния мозък. Потенциалният резултат от потреблението на новия способ може да бъде тестван авансово благодарение на инжектиране на медикамента с лумбална пункция. Това разрешава той да бъде прибавен единствено на пациенти, за които е несъмнено, че ще даде резултат.
„ Баклофеновата помпа не е панацея и хората не би трябвало да чакат чудеса. Тя не може да възвърне изгубена походка, само че е потвърдено, че методът може доста да облекчи положението на пациентите, намалявайки мъчителните конвулсии. При хора със мощно затруднена, спастична походка може да се реализира доста усъвършенстване “, изясни доцент Красимир Минкин. Неврохирургът, който е началник на центъра в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, пръв в България вкара дълбоката мозъчна стимулация за лекуване на напреднал Паркинсон.

Гръбначно-мозъчна стимулация

При гръбначно-мозъчната стимулация се вграждат специфични непрекъснати електроди върху обвивките на гръбначния мозък, които са свързани с подкожен генератор на импулси. През тях се предават нисковолтажни, високочестотни, електрически сигнали, които прекъсват предаването на болестните импулси и те не доближават до основния мозък. Особено ефикасна е при хронична болежка след гръбначна хирургия или при плексусни повреди. Предоперативно е допустимо да се реализира тестване с външен стимулатор с цел да бъдат подбрани най-подходящите пациенти.

Двете лечения са въведени в страните от Централна и Източна Европа още при започване на XXI век и на множеството места са изцяло безвъзмездни за пациентите. Българите, които желаят да се подложат на тях обаче сега се насочват към чужбина като НЗОК заплаща за лекуването им. Ако бъдат утвърдени, интервенциите към този момент ще се правят у нас, което ще спести средства и бъде по-удобно за пациентите.

Центърът за функционална и епилептична хирургия към УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ към този момент един път е аплайват пред НЗОК за тези процедури, само че за жалост без триумф. „ Те са част от развиването в нашата област, което, за жалост, се случва постепенно. За утвърждението на ДМС, като един от методите за лекуване на Паркинсон, чакахме 5 години. Надяваме се този път да е по-бързо. Ако всяко ново нещо ни лишава толкоз години, рискуваме да загубим скъпо време за пациентите до момента в който стартира да се ползва у нас. Освен това НЗОК по този начин или другояче заплаща на тези пациенти за лекуване в чужбина. По-добре е да го вършим в България “, безапелационен е доцент Минкин.

От центъра към този момент са подбрали и първите пациенти, за които има индикации за баклофенова помпа и гръбначномозъчна стимулация.