ООН: Кризата с храните не е въпрос на количества, а на цени
Цените на храните остават прекомерно високи, защото войната на Русия в Украйна продължава, изостряйки съществуващия напън, провокиран от спиранията по веригата за доставки и изменението на климата.
" Войната наля доста гориво във към този момент пламнал огън “, споделя основният икономист в Световната стратегия за храните на Организация на обединените нации Ариф Хюсеин.
Украйна е главен производител на първични материали като пшеница, царевица и слънчогледово олио. Но макар че износът ѝ сега е стеснен, заради нашествието на Русия, Хюсейн счита, че световната продоволствена рецесия не е обвързвана с неналичието на храна, а със скока на цените.
„ Тази рецесия е обвързвана с достъпността, което значи, че има налична храна, само че цените са прекомерно високи за доста хора по света “, разяснява той пред CNBC.
Според данни на Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации международните цени на храните през юли са били с 13% по-високи в съпоставяне със същия интервал на предходната година и могат да продължат да порастват. Според най-лошия сюжет в изчисленията на Организация на обединените нации, международните цени на храните може да скочат с още 8.5% до 2027 година
Цените на торовете също се повишават, което способства за по-високите цени на храните, защото разноските се трансферират върху потребителите. Цените скочиха, откакто Русия, която генерира към 14% от международния експорт на торове, ограничи доставките.
Ариф Хюсеин твърди, че актуалната рецесия произтича най-много от проблеми с високите цени и достъпността, само че в това време той предизвестява, че тя може да се трансформира и в рецесия с наличността, в случай че рецесията с торовете не бъде позволена.
Организация на обединените нации пресмята, че броят на хората в „ изключителна обстановка на апетит “ е скочил от 135 милиона през 2019 година на 345 милиона все още.
Екстремното време и изменението на климата също способстват за световната продоволствена неустановеност. Китай, най-големият производител на пшеница в света, претърпя голям брой рискови метеорологични феномени - от неочаквани наводнения до тежки засушавания.
По-рано този месец страната вкара първата си изключителна обстановка заради суша, откакто централните и южните провинции претърпяха седмици на рискови горещини, а температурите в десетки градове надвишаваха 40 градуса по Целзий. Горещата вълна попречи на производството на аграрни култури и заплаши добитъка.
„ Производството на ориз сигурно е доста уязвимо към измененията в метеорологичните температури. Когато погледнем общото предложение на произвеждане на храни в азиатско-тихоокеанския район, почти 60% от него е земеделие с дъждовно развъждане “, разяснява пред CNBC Бруно Караско, общоприет шеф на отдела за стабилно развиване и изменението на климата в Азиатската банка за развиване.
Експертите означават и различен сериозен проблем - от почти 828 милиона души в международен мащаб, които са били наранени от апетит през 2021 година, трима от всеки петима (59%) са дами. Това се показва в отчет на филантропичната организация Care.
Това се равнява на 150 милиона повече дами, изправени пред продоволствена неустановеност, в сравнение с мъже, като тази бездна продължава да се уголемява.
От 2018 година несъответствието сред продоволствената сигурност на мъжете и дамите е повишено 8.4 пъти, ускорено частично от пандемията от COVID-19. От началото на войната на Русия в Украйна и съпътстващия я дефицит на храна, паралелно с ускоряващите се инфлационни фактори, обстановката наподобява ще се утежни още повече.
Според отчета на Организация на обединените нации за 2022 година дамите имат по-лоша продоволствена сигурност от мъжете във всеки район по света. Това противоречие е изключително ясно изразено в разрастващите се страни и по-специално в южното полукълбо.
Докладът на Care също по този начин открива, че с повишаването на неравенството сред половете в 109 страни се е нараснала и продоволствената неустановеност. В същото време девойките и дамите са виновни за 85-90% от приготвянето на храна в семействата в международен мащаб и за по-голямата част от извършване на покупки на храна, съгласно Организацията за издръжка и земеделие на Организация на обединените нации.
" Войната наля доста гориво във към този момент пламнал огън “, споделя основният икономист в Световната стратегия за храните на Организация на обединените нации Ариф Хюсеин.
Украйна е главен производител на първични материали като пшеница, царевица и слънчогледово олио. Но макар че износът ѝ сега е стеснен, заради нашествието на Русия, Хюсейн счита, че световната продоволствена рецесия не е обвързвана с неналичието на храна, а със скока на цените.
„ Тази рецесия е обвързвана с достъпността, което значи, че има налична храна, само че цените са прекомерно високи за доста хора по света “, разяснява той пред CNBC.
Според данни на Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации международните цени на храните през юли са били с 13% по-високи в съпоставяне със същия интервал на предходната година и могат да продължат да порастват. Според най-лошия сюжет в изчисленията на Организация на обединените нации, международните цени на храните може да скочат с още 8.5% до 2027 година
Цените на торовете също се повишават, което способства за по-високите цени на храните, защото разноските се трансферират върху потребителите. Цените скочиха, откакто Русия, която генерира към 14% от международния експорт на торове, ограничи доставките.
Ариф Хюсеин твърди, че актуалната рецесия произтича най-много от проблеми с високите цени и достъпността, само че в това време той предизвестява, че тя може да се трансформира и в рецесия с наличността, в случай че рецесията с торовете не бъде позволена.
Организация на обединените нации пресмята, че броят на хората в „ изключителна обстановка на апетит “ е скочил от 135 милиона през 2019 година на 345 милиона все още.
Екстремното време и изменението на климата също способстват за световната продоволствена неустановеност. Китай, най-големият производител на пшеница в света, претърпя голям брой рискови метеорологични феномени - от неочаквани наводнения до тежки засушавания.
По-рано този месец страната вкара първата си изключителна обстановка заради суша, откакто централните и южните провинции претърпяха седмици на рискови горещини, а температурите в десетки градове надвишаваха 40 градуса по Целзий. Горещата вълна попречи на производството на аграрни култури и заплаши добитъка.
„ Производството на ориз сигурно е доста уязвимо към измененията в метеорологичните температури. Когато погледнем общото предложение на произвеждане на храни в азиатско-тихоокеанския район, почти 60% от него е земеделие с дъждовно развъждане “, разяснява пред CNBC Бруно Караско, общоприет шеф на отдела за стабилно развиване и изменението на климата в Азиатската банка за развиване.
Експертите означават и различен сериозен проблем - от почти 828 милиона души в международен мащаб, които са били наранени от апетит през 2021 година, трима от всеки петима (59%) са дами. Това се показва в отчет на филантропичната организация Care.
Това се равнява на 150 милиона повече дами, изправени пред продоволствена неустановеност, в сравнение с мъже, като тази бездна продължава да се уголемява.
От 2018 година несъответствието сред продоволствената сигурност на мъжете и дамите е повишено 8.4 пъти, ускорено частично от пандемията от COVID-19. От началото на войната на Русия в Украйна и съпътстващия я дефицит на храна, паралелно с ускоряващите се инфлационни фактори, обстановката наподобява ще се утежни още повече.
Според отчета на Организация на обединените нации за 2022 година дамите имат по-лоша продоволствена сигурност от мъжете във всеки район по света. Това противоречие е изключително ясно изразено в разрастващите се страни и по-специално в южното полукълбо.
Докладът на Care също по този начин открива, че с повишаването на неравенството сред половете в 109 страни се е нараснала и продоволствената неустановеност. В същото време девойките и дамите са виновни за 85-90% от приготвянето на храна в семействата в международен мащаб и за по-голямата част от извършване на покупки на храна, съгласно Организацията за издръжка и земеделие на Организация на обединените нации.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ