Avangarda: Сърбия иска да влезе в ... Руската федерация
Целта на политиката на публична Москва е да спре Сърбия по нейния европейски път, да продължи да дестабилизира Хърватия, да „ путинизира “ Сръбската прогресивна партия, Хърватската демократична общественост и тяхната съпротива, които подкопават Босна и Херцеговина (БиХ).
Русия продължава да разделя района, с цел да продължи експанзията си против Украйна и въздействието си върху Прибалтика… За мен какъвто и да е жанр партньорство с Русия и Китай значи пренебрежение към главните права на индивида и приемане на насилствения тоталитаризъм. Партньорството с Русия и Китай просто унищожава сръбското общество.
Съдейки по войнствените изказвания на Белград, а също и по заглавията на първите страници на подконтролните на управляващите вестници, предходната седмица Сърбия балансираше на ръба на войната в Косово. Белград твърди, че решението на косовското държавно управление за „ варварско “ повишение на митата за стоките от Сърбия и БиХ, а също и задържането на четирима сърби в Митровица по обвиняване за убийството на Оливер Иванович внезапно изостри връзките с Прищина. Заедно с това министър председателят Рамуш Харадинай съобщи, че упоменатите ограничения са единствено реакция на „ феноменалното лобиране “ на Русия и Сърбия, ориентирано против приемането на Косово в Интерпол. „ Ако предходната седмица Сърбия фактически балансираше на ръба на войната с Косово, то това, несъмнено, нямаше да е нейна война “, твърди професорът от философския факултет на Белградския университет Никола Самарджич, с който беседва Тамара Никчевич от босненската медия Avangarda.
На въпрос тогава чия ще е войната, професорът дава отговор: “Съвременният сръбски шовинизъм от дълго време не е сръбски, а съветски. Той е зависещ на ползите на външни сили, враждебно настроени към всички европейски демократични и демократични полезности. Сърбия се съгласи да бъде въвлечена в съветските ползи и точно това провокира безпорядък и остри реакции както у сърбите, по този начин и от косовска страна.
Според проф. Самарджич след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година и до идването на Владимир Путин на власт през 2000 година сръбският шовинизъм беше проповядван от сталинисткото течение в Съюза на сръбските комунисти и Югославската национална войска. „ Само това течение можеше да осъществя партийните ползи. След краха на комунизма тези ползи свързваха Сърбия със ориста на Съюз на съветските социалистически републики. Сърбия още тогава стана периферен откъс на руската империя, който се пробва да стане същински или утопичен член на Руската федерация “.
Avangarda задава въпроса: “След 2012 година в ръководещата политика на Сърбия се появиха условно две течения. Едното беше искрено проруско и негово въплъщение беше някогашният сръбски президент Томислав Николич. Другото беше прозападно и беше показано от тогавашния министър председател Александър Вучич. А къде е през днешния ден президентът Вучич? “.
„ Не бих изключил от този подтекст Воислав Кощуница и Борис Тадич, както и всичките им съратници. Те старателно осъществиха съветските ползи в Сърбия и отвориха политиката, стопанската система и културата за путиновата агентура, давайки ѝ опция да разклати така и така нестабилната конюнктура в прилежащите страни. Сърбия е страна, която предизвика през 90-те години на предишния век война в Югославия и поддържаше геноцида. Поради което точно тя носи огромна част от отговорността за бъдещето на постюгославското пространство. Къде е Вучич през днешния ден ли? Мисля, че президентът на Сърбия беше обхванат от обкръжението, което той самият избра и което му беше прикрепено от специфичните служби. Съюзници, кумове, фамилията насочиха Вучич към сферата на корупционни и освен това съветски, а не сръбски, ползи. Вярно е, че по време на брюкселските договаряния с Хашим Тачи Вучич самичък се убеди в слабостта на външната политика на Евросъюза. В този смисъл Брюксел би трябвало да се замисли за следствие или най-малкото за политическа отговорност. “
Професорът прецизира, че става дума за следствие позицията и дейностите на Федрика Могерини в договарянията сред Белград и Прищина. „ Известно ви е за какво в Съединени американски щати повдигнаха въпроса за събитията към идването на Доналд Тръмп на власт. Естествено, тук е симптоматична и ролята на Борис Джонсън за Брекзит. “
Тогава на професора бе заложен въпросът: “Искате да кажете, че вярвате на спекулациите, че Русия е помогнала на Могерини да оглави дипломацията на Евросъюза? “.
На което Самарджич дава отговор: “ Това не зная, само че Могерини като някогашна комунистка, фактически представляваше огромен интерес за съветската агентура. Днес европейската демократична народна власт е атакувана и от левицата, и от десницата. Възможно Могерини да не е била вербована от никого, само че въпросите, свързани с нейното отговорно държание, неявяване на позиции, хрумвания, увереност, през днешния ден са доста по-важни, в сравнение с подозренията в нейните качества. Шефката на европейската диплоация подкопа доверието към външната политика на Европейски Съюз, а провъалът на договарянията сред Белград и Прищина освен се отразиха на районната непоклатимост и сигурност, само че и повдигнаха въпроса за готовността на Евросъюза за по-сложни провокации в бъдеще. Провалът на Могерини или Брюксел от легитимност, доверие, известност. Тя унижаваше и двете страни, държеше ги извън вратите и всичко това се съпровождаше ог несъответствуващи и глупави мнения на Мая Коциянчич. Поради това не е мъчно да се разбере за какво и сръбското, и косовското общество се усещат през днешния ден по този начин унижени, победени и изгубени. “
Проф. Самарджич показва вяра, че съветските проекти за дестабилизиране на Черна гора и Македония са се провалили. „ В БиХ се резервира огромен конфликтен капацитет и по-видими противоборстващи страни. Държавният статут на БиХ не е избран до край. БиХ единствено опростяват задачата на Русия. В тази връзка провокира безпокойствие изказването на Александър Вучич за това, че сръбските национални цели няма да бъдат реализирани до момента в който всички сърби не заживеят в една страна. “
Според сръбския професор с това Вучич е изразил неудовлетвореността си освен от вероятното решение на косовския проблем, само че и на статута на сърбите в БиХ. Според Самарджич Вучич очевидно се дистанцира от европейската концепция и процеса на интеграция в Евросъюза. А отводът на Сърбия от Евросъюза значи доближаване с ползите на Русия. „ Проблемът на сръбското национално обединяване или на обединяването на която и да било друга балканска нация би бил решен, а значи и свален от дневен ред, при положение на европейска интеграция “, установи Самарджич. „ Ако Сърбия, БиХ, Черна гора, Македония и Косово по едно и също време бяха влезнали в Европейски Съюз, всички обособени национални въпроси един път и вечно щяха да останат в предишното. Именно заради това участието на балканските страни в НАТО се явява вторичен проблем спрямо интеграцията в Евросъюза, която допуска премахване на конфликтния капацитет. “
Любопитен е и различен въпрос на Avangarda: ” Какво даде президента Вучич да разбере Запада, когато след ескалацията на връзките сред Сърбия и Косово и изключителното съвещание на държавното управление на страната, той предложения на диалог единствено двама посланици – съветския и китайския? “.
Отговорът на проф. Самарджич е: “За това има две пояснения. Или Вучич скрито гради партньорство със Запада, цели да показва партньорство с Русия и Китай, с цел да успокои своите коренно настроени гласоподаватели, или Вучич дефинитивно се е отказал от концепцията за европейска интеграция и се готви да включи Сърбия в съветските и китайските политически и стопански процеси. Както и преди има дефицит на обстоятелства, само че мога да изразя личното си политическо мнение. За мен всевъзможен тип партньорство с Русия и Китай значи пренебрежение на главните права на индивида и приемане на насилствения тоталитаризъм. Що се отнася съответно до Сърбия, то това партньорство значи за нея връщане към опустошителния комунизъм и продължение на процеса, в хода на който разпадането на Югославия води до раздробяване на сръбското общество. Партньорството с Русия и Китай просто ще унищожи сръбското общество. Ясно е и по какъв метод ще стане това “.
Тамара Никчевич пита проф. Самарджич дали редица събития, като: изявление на Ратко Младич по телефона от пандиза в Хага; отказване на осъществяването на геноцид в Сребреница, изразено от премиера Ана Бърнабич; внасянето в нарушаване на закона на знамето на Република Сръбска в президиума (президентството) на Босна и Херцеговина от Милорад Додик значат, че Сърбия се връща в 90-те години на предишния век.
Проф. Самарджич напомня, че Нюрнбергският арбитражен съд единствено за 11 месеца осъди всички нацисти, които можеха да бъдат считани за отговорни в нацистки закононарушения и виновни за Холокоста. Докато Хагският арбитражен съд не осъдил бързо и дейно обвинените и още веднъж подложи жертвите на гонения и унижения, техните премеждия бяха сложени под подозрение, както и политическите дейности, довели до тях. „ В продължение на доста години телевизия В92 пристрастно разясняваше събитията, скривайки същността им, подтекста и обстоятелствата, като по този метод „ почистваше “ обвинените и омаловажаваше техните закононарушения, в които те бяха упреквани. Своята роля за това изигра и телевизия RTS, а също и други медии. Ако приказваме за връщането на Сърбия в 90-те години, допустимо е това да е по-маловажно, в сравнение с това, че Вучич се връща към радикалното минало, въпреки и да дава обещание противоположното. Той се поддава на общата наклонност на путинизация на властта и опозицията, унищожавайки последните демократични и европейски сили в сръбското общество. Опозицията към Драган Джилас, Вук Йеремич и Борко Стефанович също отхвърля незаконното минало, като по този метод отхвърля и европейското бъдеще. “ Според проф. Самарджич властта и опозицията са бойци на един и същи фронт – те се стремят към обществената дезинтеграция, която последва след разпадането на Югославия. Тяхната цел е да подчинят Сърбия на ползите на Русия и Китай. Руските политически ползи се трансформират във фактор на обществената регресия. Китайските стопански ползи на собствен ред играят и отрицателна политическа роля. На нас ще ни се наложи да избираме не сред либерали и социалдемократи, а сред Сталин и Мао Цзедун. /БГНЕС
Русия продължава да разделя района, с цел да продължи експанзията си против Украйна и въздействието си върху Прибалтика… За мен какъвто и да е жанр партньорство с Русия и Китай значи пренебрежение към главните права на индивида и приемане на насилствения тоталитаризъм. Партньорството с Русия и Китай просто унищожава сръбското общество.
Съдейки по войнствените изказвания на Белград, а също и по заглавията на първите страници на подконтролните на управляващите вестници, предходната седмица Сърбия балансираше на ръба на войната в Косово. Белград твърди, че решението на косовското държавно управление за „ варварско “ повишение на митата за стоките от Сърбия и БиХ, а също и задържането на четирима сърби в Митровица по обвиняване за убийството на Оливер Иванович внезапно изостри връзките с Прищина. Заедно с това министър председателят Рамуш Харадинай съобщи, че упоменатите ограничения са единствено реакция на „ феноменалното лобиране “ на Русия и Сърбия, ориентирано против приемането на Косово в Интерпол. „ Ако предходната седмица Сърбия фактически балансираше на ръба на войната с Косово, то това, несъмнено, нямаше да е нейна война “, твърди професорът от философския факултет на Белградския университет Никола Самарджич, с който беседва Тамара Никчевич от босненската медия Avangarda.
На въпрос тогава чия ще е войната, професорът дава отговор: “Съвременният сръбски шовинизъм от дълго време не е сръбски, а съветски. Той е зависещ на ползите на външни сили, враждебно настроени към всички европейски демократични и демократични полезности. Сърбия се съгласи да бъде въвлечена в съветските ползи и точно това провокира безпорядък и остри реакции както у сърбите, по този начин и от косовска страна.
Според проф. Самарджич след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година и до идването на Владимир Путин на власт през 2000 година сръбският шовинизъм беше проповядван от сталинисткото течение в Съюза на сръбските комунисти и Югославската национална войска. „ Само това течение можеше да осъществя партийните ползи. След краха на комунизма тези ползи свързваха Сърбия със ориста на Съюз на съветските социалистически републики. Сърбия още тогава стана периферен откъс на руската империя, който се пробва да стане същински или утопичен член на Руската федерация “.
Avangarda задава въпроса: “След 2012 година в ръководещата политика на Сърбия се появиха условно две течения. Едното беше искрено проруско и негово въплъщение беше някогашният сръбски президент Томислав Николич. Другото беше прозападно и беше показано от тогавашния министър председател Александър Вучич. А къде е през днешния ден президентът Вучич? “.
„ Не бих изключил от този подтекст Воислав Кощуница и Борис Тадич, както и всичките им съратници. Те старателно осъществиха съветските ползи в Сърбия и отвориха политиката, стопанската система и културата за путиновата агентура, давайки ѝ опция да разклати така и така нестабилната конюнктура в прилежащите страни. Сърбия е страна, която предизвика през 90-те години на предишния век война в Югославия и поддържаше геноцида. Поради което точно тя носи огромна част от отговорността за бъдещето на постюгославското пространство. Къде е Вучич през днешния ден ли? Мисля, че президентът на Сърбия беше обхванат от обкръжението, което той самият избра и което му беше прикрепено от специфичните служби. Съюзници, кумове, фамилията насочиха Вучич към сферата на корупционни и освен това съветски, а не сръбски, ползи. Вярно е, че по време на брюкселските договаряния с Хашим Тачи Вучич самичък се убеди в слабостта на външната политика на Евросъюза. В този смисъл Брюксел би трябвало да се замисли за следствие или най-малкото за политическа отговорност. “
Професорът прецизира, че става дума за следствие позицията и дейностите на Федрика Могерини в договарянията сред Белград и Прищина. „ Известно ви е за какво в Съединени американски щати повдигнаха въпроса за събитията към идването на Доналд Тръмп на власт. Естествено, тук е симптоматична и ролята на Борис Джонсън за Брекзит. “
Тогава на професора бе заложен въпросът: “Искате да кажете, че вярвате на спекулациите, че Русия е помогнала на Могерини да оглави дипломацията на Евросъюза? “.
На което Самарджич дава отговор: “ Това не зная, само че Могерини като някогашна комунистка, фактически представляваше огромен интерес за съветската агентура. Днес европейската демократична народна власт е атакувана и от левицата, и от десницата. Възможно Могерини да не е била вербована от никого, само че въпросите, свързани с нейното отговорно държание, неявяване на позиции, хрумвания, увереност, през днешния ден са доста по-важни, в сравнение с подозренията в нейните качества. Шефката на европейската диплоация подкопа доверието към външната политика на Европейски Съюз, а провъалът на договарянията сред Белград и Прищина освен се отразиха на районната непоклатимост и сигурност, само че и повдигнаха въпроса за готовността на Евросъюза за по-сложни провокации в бъдеще. Провалът на Могерини или Брюксел от легитимност, доверие, известност. Тя унижаваше и двете страни, държеше ги извън вратите и всичко това се съпровождаше ог несъответствуващи и глупави мнения на Мая Коциянчич. Поради това не е мъчно да се разбере за какво и сръбското, и косовското общество се усещат през днешния ден по този начин унижени, победени и изгубени. “
Проф. Самарджич показва вяра, че съветските проекти за дестабилизиране на Черна гора и Македония са се провалили. „ В БиХ се резервира огромен конфликтен капацитет и по-видими противоборстващи страни. Държавният статут на БиХ не е избран до край. БиХ единствено опростяват задачата на Русия. В тази връзка провокира безпокойствие изказването на Александър Вучич за това, че сръбските национални цели няма да бъдат реализирани до момента в който всички сърби не заживеят в една страна. “
Според сръбския професор с това Вучич е изразил неудовлетвореността си освен от вероятното решение на косовския проблем, само че и на статута на сърбите в БиХ. Според Самарджич Вучич очевидно се дистанцира от европейската концепция и процеса на интеграция в Евросъюза. А отводът на Сърбия от Евросъюза значи доближаване с ползите на Русия. „ Проблемът на сръбското национално обединяване или на обединяването на която и да било друга балканска нация би бил решен, а значи и свален от дневен ред, при положение на европейска интеграция “, установи Самарджич. „ Ако Сърбия, БиХ, Черна гора, Македония и Косово по едно и също време бяха влезнали в Европейски Съюз, всички обособени национални въпроси един път и вечно щяха да останат в предишното. Именно заради това участието на балканските страни в НАТО се явява вторичен проблем спрямо интеграцията в Евросъюза, която допуска премахване на конфликтния капацитет. “
Любопитен е и различен въпрос на Avangarda: ” Какво даде президента Вучич да разбере Запада, когато след ескалацията на връзките сред Сърбия и Косово и изключителното съвещание на държавното управление на страната, той предложения на диалог единствено двама посланици – съветския и китайския? “.
Отговорът на проф. Самарджич е: “За това има две пояснения. Или Вучич скрито гради партньорство със Запада, цели да показва партньорство с Русия и Китай, с цел да успокои своите коренно настроени гласоподаватели, или Вучич дефинитивно се е отказал от концепцията за европейска интеграция и се готви да включи Сърбия в съветските и китайските политически и стопански процеси. Както и преди има дефицит на обстоятелства, само че мога да изразя личното си политическо мнение. За мен всевъзможен тип партньорство с Русия и Китай значи пренебрежение на главните права на индивида и приемане на насилствения тоталитаризъм. Що се отнася съответно до Сърбия, то това партньорство значи за нея връщане към опустошителния комунизъм и продължение на процеса, в хода на който разпадането на Югославия води до раздробяване на сръбското общество. Партньорството с Русия и Китай просто ще унищожи сръбското общество. Ясно е и по какъв метод ще стане това “.
Тамара Никчевич пита проф. Самарджич дали редица събития, като: изявление на Ратко Младич по телефона от пандиза в Хага; отказване на осъществяването на геноцид в Сребреница, изразено от премиера Ана Бърнабич; внасянето в нарушаване на закона на знамето на Република Сръбска в президиума (президентството) на Босна и Херцеговина от Милорад Додик значат, че Сърбия се връща в 90-те години на предишния век.
Проф. Самарджич напомня, че Нюрнбергският арбитражен съд единствено за 11 месеца осъди всички нацисти, които можеха да бъдат считани за отговорни в нацистки закононарушения и виновни за Холокоста. Докато Хагският арбитражен съд не осъдил бързо и дейно обвинените и още веднъж подложи жертвите на гонения и унижения, техните премеждия бяха сложени под подозрение, както и политическите дейности, довели до тях. „ В продължение на доста години телевизия В92 пристрастно разясняваше събитията, скривайки същността им, подтекста и обстоятелствата, като по този метод „ почистваше “ обвинените и омаловажаваше техните закононарушения, в които те бяха упреквани. Своята роля за това изигра и телевизия RTS, а също и други медии. Ако приказваме за връщането на Сърбия в 90-те години, допустимо е това да е по-маловажно, в сравнение с това, че Вучич се връща към радикалното минало, въпреки и да дава обещание противоположното. Той се поддава на общата наклонност на путинизация на властта и опозицията, унищожавайки последните демократични и европейски сили в сръбското общество. Опозицията към Драган Джилас, Вук Йеремич и Борко Стефанович също отхвърля незаконното минало, като по този метод отхвърля и европейското бъдеще. “ Според проф. Самарджич властта и опозицията са бойци на един и същи фронт – те се стремят към обществената дезинтеграция, която последва след разпадането на Югославия. Тяхната цел е да подчинят Сърбия на ползите на Русия и Китай. Руските политически ползи се трансформират във фактор на обществената регресия. Китайските стопански ползи на собствен ред играят и отрицателна политическа роля. На нас ще ни се наложи да избираме не сред либерали и социалдемократи, а сред Сталин и Мао Цзедун. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ