Учениците ни - неграмотни, но готови да гласуват
Цели 79% от българските възпитаници имат намерение да гласоподават на национални избори, когато доближат съответната възраст, а 84% - на локални. Това сочи интернационалното проучване измежду осмокласниците, отдадено на гражданското обучение, известно като ICCS.
Изследването се организира от Международната асоциация за оценяване на просветителните достижения (IEA) взаимно с Австралийския съвет за просветителни изследвания и Лабораторията за педагогичен опити в университета Тре в Рим, пишат от българското просветително ведомство, написа ClubZ.
Българските осмокласници са преди всичко по присъединяване в цивилен начинания, свързани с опазването на околната среда и акции в поддръжка на разнообразни дела. Около 54 на 100 от учениците у нас (при 30 на 100 приблизително за страните, обхванати в ICCS) са взели участие в действия на екологични групи или организации през последната година. 39% са били част от младежка група, която провежда акция по съответен проблем, при 24% в ICCS. Изследването демонстрира още, че учениците, които са показали предпочитание да вземат участие в избори, са с по-високи резултати на теста от останалите.
В съпоставяне с останалите участници в проучването българските възпитаници са подготвени в по-голяма степен да вземат участие в разнообразни прояви за изложение на позиция по значими публични или политически въпроси – полемики, петиции, шествия или онлайн акции. В съпоставяне с 2009 година се е повишила тяхната убеденост да вземат участие в разнообразни цивилен начинания.
Нараснало е и доверието на учениците в политическите институции като националното държавно управление, Народното събрание и съда, като най-вече възпитаници имат доверие в правораздаването – 69 на 100, а Народното събрание и държавното управление се радват на утвърждението на повече от половината от подрастващите.
Доверието на учениците в обичайните медии е – 61 на 100 или по-високо от това на връстниците им в други страни. Резултатите от проучването сочат още, че в страните с одобрени демокрации и постоянна стопанска система учениците с по-високи резултати на теста демонстрират по-високи равнища на доверие в политически и цивилен институции.
Преобладаващата част от учениците одобряват, че хората би трябвало да имат равни права, без значение от техния пол или етнически генезис. В по-голяма степен от своите връстници българските осмокласници считат, че положителният жител би трябвало да се труди настойчиво – 53 на 100 у нас при едвам 42 на 100 в Европа. Особено усещане прави фактът, че 60 на 100 от българските 15-годишни са на мнение, че положителният жител би трябвало да учи историята на страната си, с което надвишават съвсем двукратно усреднения резултат от 38% за Европа.
Според 74% от запитаните възпитаници замърсяването на околната среда съставлява една от най-големите закани за човечеството. На второ място осмокласниците са сложили тероризма – 67% у нас при 66% приблизително за страните от ICCS. Заплахата от липса на работа тревожи 53% от българските деца, като стойностите кореспондират едно към едно със поддържаното от 53% разбиране за труда като основополагащо отлика за положителния жител. Над половината или 66% от запитаните осмокласници считат, че мъжете и дамите би трябвало да имат равни благоприятни условия за присъединяване в ръководството. За страните-участници в изследването междинният резултат е 75%. Мнозинството от учениците във всички страни поддържат свободното напредване и трудовата подвижност в Европейски Съюз.
В 80 на 100 от случаите българските осмокласници са на мнение, че в бъдеще ще има по-голямо съдействие сред европейските страни. Мнозинството от учениците имат мощно възприятие за европейска еднаквост, поддържат интеграцията и съдействието сред европейските страни най-много в региона на стопанската система, трудовата претовареност и опазването на околната среда.
В проучването са взели участие повече от 94 000 възпитаници и 37 000 учители от 24 страни, от които 16 в Европа, 5 – в Латинска Америка, и 3 в Азия.
У нас проучването е извършено от 7 март до 20 април 2016 година, като в него са взели участие 2966 възпитаници от осми клас и 1549 учители от 147 учебни заведения. На учениците са задавани въпроси с разнообразни нива на трудност, свързани с познаването на гражданските права, отговорностите на жителите и работата на институциите. Средният резултат на българчетата е 485 точки от общо 1000, при усреднен резултат на учениците от страните, взели участие в изследването – 517. С най-високи резултат са учениците от Дания – 586 точки. С по-висок резултат на поставените въпроси са девойките – 505 точки против 468 за момчетата. Българските възпитаници са повишили с 19 точки резултатите си по гражданско обучение спрямо 2009 година.
Изследваето е забавен контрапункт на обичайно катастрофаните резултати, които бележи българското обучение в интернационалното изследване ПИЗА. Според него, към 40% от 15-годишните български възпитаници са функционално необразовани, което значи, че те официално могат да четат, само че не схващат наличието на прочетеното. Майчиният език на към 45 % от постъпващите в учебно заведение не е български. Още по-тревожното е, че към 25 % не приказват български, сочеха резултатите от септември 2017 година
Изследването се организира от Международната асоциация за оценяване на просветителните достижения (IEA) взаимно с Австралийския съвет за просветителни изследвания и Лабораторията за педагогичен опити в университета Тре в Рим, пишат от българското просветително ведомство, написа ClubZ.
Българските осмокласници са преди всичко по присъединяване в цивилен начинания, свързани с опазването на околната среда и акции в поддръжка на разнообразни дела. Около 54 на 100 от учениците у нас (при 30 на 100 приблизително за страните, обхванати в ICCS) са взели участие в действия на екологични групи или организации през последната година. 39% са били част от младежка група, която провежда акция по съответен проблем, при 24% в ICCS. Изследването демонстрира още, че учениците, които са показали предпочитание да вземат участие в избори, са с по-високи резултати на теста от останалите.
В съпоставяне с останалите участници в проучването българските възпитаници са подготвени в по-голяма степен да вземат участие в разнообразни прояви за изложение на позиция по значими публични или политически въпроси – полемики, петиции, шествия или онлайн акции. В съпоставяне с 2009 година се е повишила тяхната убеденост да вземат участие в разнообразни цивилен начинания.
Нараснало е и доверието на учениците в политическите институции като националното държавно управление, Народното събрание и съда, като най-вече възпитаници имат доверие в правораздаването – 69 на 100, а Народното събрание и държавното управление се радват на утвърждението на повече от половината от подрастващите.
Доверието на учениците в обичайните медии е – 61 на 100 или по-високо от това на връстниците им в други страни. Резултатите от проучването сочат още, че в страните с одобрени демокрации и постоянна стопанска система учениците с по-високи резултати на теста демонстрират по-високи равнища на доверие в политически и цивилен институции.
Преобладаващата част от учениците одобряват, че хората би трябвало да имат равни права, без значение от техния пол или етнически генезис. В по-голяма степен от своите връстници българските осмокласници считат, че положителният жител би трябвало да се труди настойчиво – 53 на 100 у нас при едвам 42 на 100 в Европа. Особено усещане прави фактът, че 60 на 100 от българските 15-годишни са на мнение, че положителният жител би трябвало да учи историята на страната си, с което надвишават съвсем двукратно усреднения резултат от 38% за Европа.
Според 74% от запитаните възпитаници замърсяването на околната среда съставлява една от най-големите закани за човечеството. На второ място осмокласниците са сложили тероризма – 67% у нас при 66% приблизително за страните от ICCS. Заплахата от липса на работа тревожи 53% от българските деца, като стойностите кореспондират едно към едно със поддържаното от 53% разбиране за труда като основополагащо отлика за положителния жител. Над половината или 66% от запитаните осмокласници считат, че мъжете и дамите би трябвало да имат равни благоприятни условия за присъединяване в ръководството. За страните-участници в изследването междинният резултат е 75%. Мнозинството от учениците във всички страни поддържат свободното напредване и трудовата подвижност в Европейски Съюз.
В 80 на 100 от случаите българските осмокласници са на мнение, че в бъдеще ще има по-голямо съдействие сред европейските страни. Мнозинството от учениците имат мощно възприятие за европейска еднаквост, поддържат интеграцията и съдействието сред европейските страни най-много в региона на стопанската система, трудовата претовареност и опазването на околната среда.
В проучването са взели участие повече от 94 000 възпитаници и 37 000 учители от 24 страни, от които 16 в Европа, 5 – в Латинска Америка, и 3 в Азия.
У нас проучването е извършено от 7 март до 20 април 2016 година, като в него са взели участие 2966 възпитаници от осми клас и 1549 учители от 147 учебни заведения. На учениците са задавани въпроси с разнообразни нива на трудност, свързани с познаването на гражданските права, отговорностите на жителите и работата на институциите. Средният резултат на българчетата е 485 точки от общо 1000, при усреднен резултат на учениците от страните, взели участие в изследването – 517. С най-високи резултат са учениците от Дания – 586 точки. С по-висок резултат на поставените въпроси са девойките – 505 точки против 468 за момчетата. Българските възпитаници са повишили с 19 точки резултатите си по гражданско обучение спрямо 2009 година.
Изследваето е забавен контрапункт на обичайно катастрофаните резултати, които бележи българското обучение в интернационалното изследване ПИЗА. Според него, към 40% от 15-годишните български възпитаници са функционално необразовани, което значи, че те официално могат да четат, само че не схващат наличието на прочетеното. Майчиният език на към 45 % от постъпващите в учебно заведение не е български. Още по-тревожното е, че към 25 % не приказват български, сочеха резултатите от септември 2017 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ