Църквата „Успение Богородично” в Царево: Място с усещане за Божие присъствие
Църквата „ Успение Богородично” е най-старият Божи храм на територията на Царево. Вековната ѝ история, разположението ѝ на брега на морето в царвеския квартал „ Василико” я вършат място със мощна сила.
Храмът е издигнат през 1810 година или 1831 година върху черква от X – XI в. По времето на комунистическия режим в България обаче той е разграбен и в следствие стопира да работи.
„ В църквата има чувство за Божие присъствие”, безапелационен е отец Стоян, който родом е от Царево. След като го ръкополагат за духовник през 90-те, духовникът взема решение да се заеме с възобновяване ѝ.
„ Благодаря на Бога, че заварих храма в такова състояние”, споделя отецът. По думите му с помощта на Божията воля и поддръжката на положителни жители църквата в последна сметка е възобновена.
Според отец Стоян в наши дни е належащо да има методичност в духовния живот.
„ Във всичко се влага някаква ритуалност. Освещаваме магазини, офиси, къщи, хотели, жилища – всичко, което се населява. (…) А самият човек го няма в църковния живот”, споделя той. Със страдание изяснява, че при изпълняването на църковни ритуали постоянно хората чакат свещеникът да бъде „ аниматор, който да приповдигне настроението”.
Отецът е уверен обаче, че всички би трябвало да търсим „ общението с Бога”, тъй като силата, която дава Той преобразява индивида.
Храмът е издигнат през 1810 година или 1831 година върху черква от X – XI в. По времето на комунистическия режим в България обаче той е разграбен и в следствие стопира да работи.
„ В църквата има чувство за Божие присъствие”, безапелационен е отец Стоян, който родом е от Царево. След като го ръкополагат за духовник през 90-те, духовникът взема решение да се заеме с възобновяване ѝ.
„ Благодаря на Бога, че заварих храма в такова състояние”, споделя отецът. По думите му с помощта на Божията воля и поддръжката на положителни жители църквата в последна сметка е възобновена.
Според отец Стоян в наши дни е належащо да има методичност в духовния живот.
„ Във всичко се влага някаква ритуалност. Освещаваме магазини, офиси, къщи, хотели, жилища – всичко, което се населява. (…) А самият човек го няма в църковния живот”, споделя той. Със страдание изяснява, че при изпълняването на църковни ритуали постоянно хората чакат свещеникът да бъде „ аниматор, който да приповдигне настроението”.
Отецът е уверен обаче, че всички би трябвало да търсим „ общението с Бога”, тъй като силата, която дава Той преобразява индивида.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ