Да, оставих майка си в старчески дом! Не очаквам да ме разберете
Трябваше да го направя. Сега всички ме разискват зад тила ми, само че аз самата разбирам, че това е подло деяние. Но имам своите аргументи, тъй като с майка ми в никакъв случай не сме били близки. През цялото ми детство тя ме биеше и ми се подиграваше.
Роднините виждаха всичко това и мълчаха. Защо? Защо тези високодуховни хора в този момент се застъпват за майка ми, а тогава не желаеха да ми оказват помощ? Всеки имаше своите грижи, тъй че не им пукаше за мен.
След 9-ти клас започнах независим живот. Учех и работех по едно и също време. Майка ми ми обърна тил. Реших, че е по-добре да не поддържаме връзка, тъй като нямаше по какъв начин да чакам нищо положително от този човек. Още тогава разбрах, че мога да разгадавам единствено на себе си.
Първоначално въобще не ни стигаха парите. Постепенно всичко стартира да се усъвършенства, тъй като си открих по-добре платена работа. Скоро започнах да се грижи за стара жена за пари и да пребивавам с нея, тъй че пестях от наем. Да, тази работа не може да се назова приятна, само че нямах избор.
Жената след инсулт, тъй че съвсем не се движеше. Обаче нямаше ментални проблеми. Често разговаряхме с нея на разнообразни житейски тематики – тя беше доста мъдра жена. Дори ми оказа помощ да се приготвя за изпитите, тъй като преди време е работила в университета, в който учих.
Скоро умря синът й. Аз бях единственият й непосредствен човек. И макар обстоятелството, че нямаше кой да ми заплаща за грижите, въпреки всичко не я оставих. Грижех се за нея по същия метод и го съчетавах с друга работа, тъй като трябваше да пребивавам някак.
Оттогава минаха 15 години. През всичките тези години никой от околните ми даже не се сети за мен. Свикнала съм, тъй че не съм доста смутена. Но преди 6 месеца всичко се промени – вуйна ми се обади и сподели, че майка ми е доста болна. Тя ми сподели да си потърся здравна сестра или сама да се грижа за нея.
Не планирах да върша това. За мен тази жена от дълго време е непозната. Отидох, несъмнено, само че единствено с цел да я запиша в старешки дом. В най-обикновен- държавен, тъй като тя нямаше да заплаща за нищо. Майка ми заслужаваше тъкмо такива старини и съвестта въобще не ме мъчи.
Познат юрист ми оказа помощ да уредя всички документи. Вече забравих за дъщерния си дълг – направих тъкмо това, което трябваше. Още повече, че различен човек на мое място даже не би пристигнал. Общо взето майка ми си получи заслуженото.
От тогава околните ми ми пишат всякакви гадости. Едва ли не ми желаят гибел, тъй като оставих майка си. Къде бяха, когато тя ме остави? Наистина ли ги интересуваше по какъв начин живее детето? А щом са толкоз правилни, дано си я вземат. Измих си ръцете и мисля, че постъпих вярно.
