Индулгенция за АЕЦ Белене
Трябва или не би трябвало да бъде строена АЕЦ " Белене "? Българската академия на науките (БАН) трябваше да даде отговор на този въпрос, само че след вчерашното показване на отчета се оказа, че въпросите стават още повече, а отговорите – по-малко и неприятни.
Сподели с товите другари
Оказа се, че безапелационен теоретичен отговор дали да строим или да не строим нуклеарната централа. Защото отчетът на Българска академия на науките всъщност не търси отговор на този въпрос, а търси отговор при какви условия може да бъде издигната АЕЦ " Белене ".
На траяла малко над 1 час конференция, медиите бяха засипани с разновидности, диапазони и цифри по отношение на бъдещето на " Белене ". Разбраха ли публицистите нещо от този компот – за себе си имам големи подозрения, а това е витално значимо, тъй като тъкмо медиите по-късно уведомяват хората и сервират новините. Затова, в идващите редове, ще опитам да потърся малко повече светлина какво се случва – тъй като чувството е, че Българска академия на науките лекичко даде индулгенция на държавното управление да строи АЕЦ " Белене ", само че опита да го направи по този начин, че върху Академията да не се трансферира отговорност. И по този начин:
1. Защо не беше обелена и думичка за конструкция на потреблението на ток при правенето на моделите ? Тя е извънредно значима, тъй като демонстрира къде може да се чака повече търсене, къде – по-малко. Освен това структурата е основата на предвиждането и на пикове в потреблението – да вземем за пример кога на деня. А това е доста значимо, тъй като демонстрира какви типове мощности трябват за облекчаване на пика. За какво да строиш нуклеарна мощ, в случай че ти би трябвало различен тип?
Според проучване " Евростат " от юни, 2017 година, в интервала 2005 – 2015 година, потреблението на ток на семействата в Европейски Съюз е намаляло с 0,9%. В този интервал, обаче, наклонността в България е за непрестанно нарастване година след година – 17,7%, което ни слага в топ 3 на страните в Европейски Съюз с най-голямо нарастване на потреблението на ток при семействата (първа е Румъния, с 31% увеличение). Именно този тип ползване е главен в България и по този начин стигаме до:
2. Цената на тока . Моделът на Българска академия на науките демонстрира, че за целия експлотационен период на АЕЦ " Белене " т.е. за най-малко 60 години (БАН дава в резюмето на отчета си образцов интервал на употреба 2027 – 2087 г.), индустриалните разноски ще постановат цена сред 73 и 91 евро за мегаватчас. Същевременно, Българска академия на науките планува борсовите цени на тока да са сред 57 и 84 евро, като това е хоризонтът до 2040 година. Основателно пораждат следните въпроси – ще има ли да вземем за пример в интервала до 2040 година съответствие на създавана цена 84 евро продаваме, 91 евро харчим, с цел да произведем? И това по какъв начин е печеливш модел, каквито изявления се чуха от Българска академия на науките? Още – за какво се наслагват разнообразни интервали за пресмятане на борсова и индустриална цена? Как 2040 година е счетена за основна - единствено на база резултати от проучванията или авансово тази година е дадена от Българския енергиен холдинг, който е притежател на отчета, тъй като БЕХ има някоя мощна алтернатива за " стратегически частен вложител " и в диалози с този вложител срокът от 20-тина години се обрисува като пожелан за погашение на плана, а по-късно да дойдат двойно множеството години на облага? И още - за какво не беше направен и показан коефициент в какъв брой % от прегледаните случаи " Белене " е печеливш план?
В този ред на мисли е доста забавно какво сподели енергийният министър Теменужка Петкова пред Българска национална телевизия тази заран. Тя уточни, че в този момент борсовата цена на тока е 42 евро за мегаватчас. И тук се набива на очи следната наклонност – Българска академия на науките чака неиминуемо повишаване и то съществено, откакто дава диапазон от 57 – 84 евро, като въпросът още веднъж е за какво? От доста години Европейският съюз води политика за енергийна успеваемост, като непрестанно се старае в това отношение нещата да се усъвършенстват т.е. да се пести пилеенето на ток и данните, че за 10 години (2005 - 2015) общо потреблението на ток в Европейски Съюз е намаляло с 0,9%, само че в България е скочило със 17,7%, подсказват по какъв начин следваме тази политика. Като прибавим и безспорните демографски проучвания, че застаряваме и непрекъснато понижаваме като брой, си задавам следните въпроси:
- В период от 20 години с какъв брой ще намалеят семействата в България, потребяващи ток?
- Това понижение каква противотежест ще е на чакания стопански напредък т.е. очевидно на потребността от повече сила, с цел да бъде сбъднат този напредък?
Отговори на тези въпроси не бяха дадени от Българска академия на науките, само че от казаното от тях остана сериозното чувство, че се пази тезата да продължаваме да сме експортьор, освен това огромен. Има даже препоръчани разновидности за развиване на пазара в района с присъединяване на Турция и без нейното присъединяване (Турция е най-големият консуматор на ток в региона), само че даже без Турция трябвали 1500 мегавата нова мощ до 2030 година. На всичкото от горната страна, в резюмето на отчета на Българска академия на науките (пълният отчет няма да бъде обществено оповестен), категорично се споделя, че АЕЦ " Белене " няма да е доходоносен план, в случай че коства по-скъпо от 10,5 милиарда евро и в случай че от тези пари най-малко 70% (а още по-добре 80%) не се падат на притеглен капитал, т.е. на частен вложител . Енергийният министър Теменужка Петкова пък сподели още през вчерашния ден (16 ноември) и го повтори и през днешния ден (17 ноември), че страната повече и стотинка няма да даде, откакто към този момент е дала 1,5 милиарда евро (3 милиарда евро). Остава да забележим от кое място ще пристигна подобен мастит стратегически вложител, който да вложи толкоз милиарди и да чака облага. Да не вземе да пристигна от Изток вложител – откакто Турция толкоз доста ще има потребност от ток, съгласно Българска академия на науките?! И в случай че пристигна подобен вложител, какво ще значи това за България в политически проект? А в случай че пристигна от още малко по-източна посока – зам.-директорът на " Росатом " за Източна Европа беше поканен на енергиен конгрес в България тази седмица, какво ще значи това за България?
Още една подсказка в интерес на градеж , непосредствено от резюмето на отчета: " Налице е съоръжение за АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 милиарда лева, което слага на дневен ред въпроса за осъществяване на активите на АЕЦ „ Белене ". В допълнение, осъществените действия за реализация на този план, като лицензиране на площадката, Оценка на въздействието върху околната среда, направен план и позволение за строителство, го слагат в позицията на изпреварващ с 5 до 8 години планове в начална фаза в района ".
В последна сметка, беше очевидно намекнато, че решението да се строи или да не се строи нова АЕЦ ще бъде взето относително бързо. Ще бъде обаче извънредно изопачаване от страна на Бойко Борисов да продължи плана, откакто той го спря при първото си ръководство. Няма да е изненадващо обаче. А дали ще е рентабилно – в огромна степен отговорът ще е явен сега, в който пристигна бъдещият стратегически вложител...
Автор: Ивайло Ачев
Сподели с товите другари
Оказа се, че безапелационен теоретичен отговор дали да строим или да не строим нуклеарната централа. Защото отчетът на Българска академия на науките всъщност не търси отговор на този въпрос, а търси отговор при какви условия може да бъде издигната АЕЦ " Белене ".
На траяла малко над 1 час конференция, медиите бяха засипани с разновидности, диапазони и цифри по отношение на бъдещето на " Белене ". Разбраха ли публицистите нещо от този компот – за себе си имам големи подозрения, а това е витално значимо, тъй като тъкмо медиите по-късно уведомяват хората и сервират новините. Затова, в идващите редове, ще опитам да потърся малко повече светлина какво се случва – тъй като чувството е, че Българска академия на науките лекичко даде индулгенция на държавното управление да строи АЕЦ " Белене ", само че опита да го направи по този начин, че върху Академията да не се трансферира отговорност. И по този начин:
1. Защо не беше обелена и думичка за конструкция на потреблението на ток при правенето на моделите ? Тя е извънредно значима, тъй като демонстрира къде може да се чака повече търсене, къде – по-малко. Освен това структурата е основата на предвиждането и на пикове в потреблението – да вземем за пример кога на деня. А това е доста значимо, тъй като демонстрира какви типове мощности трябват за облекчаване на пика. За какво да строиш нуклеарна мощ, в случай че ти би трябвало различен тип?
Според проучване " Евростат " от юни, 2017 година, в интервала 2005 – 2015 година, потреблението на ток на семействата в Европейски Съюз е намаляло с 0,9%. В този интервал, обаче, наклонността в България е за непрестанно нарастване година след година – 17,7%, което ни слага в топ 3 на страните в Европейски Съюз с най-голямо нарастване на потреблението на ток при семействата (първа е Румъния, с 31% увеличение). Именно този тип ползване е главен в България и по този начин стигаме до:
2. Цената на тока . Моделът на Българска академия на науките демонстрира, че за целия експлотационен период на АЕЦ " Белене " т.е. за най-малко 60 години (БАН дава в резюмето на отчета си образцов интервал на употреба 2027 – 2087 г.), индустриалните разноски ще постановат цена сред 73 и 91 евро за мегаватчас. Същевременно, Българска академия на науките планува борсовите цени на тока да са сред 57 и 84 евро, като това е хоризонтът до 2040 година. Основателно пораждат следните въпроси – ще има ли да вземем за пример в интервала до 2040 година съответствие на създавана цена 84 евро продаваме, 91 евро харчим, с цел да произведем? И това по какъв начин е печеливш модел, каквито изявления се чуха от Българска академия на науките? Още – за какво се наслагват разнообразни интервали за пресмятане на борсова и индустриална цена? Как 2040 година е счетена за основна - единствено на база резултати от проучванията или авансово тази година е дадена от Българския енергиен холдинг, който е притежател на отчета, тъй като БЕХ има някоя мощна алтернатива за " стратегически частен вложител " и в диалози с този вложител срокът от 20-тина години се обрисува като пожелан за погашение на плана, а по-късно да дойдат двойно множеството години на облага? И още - за какво не беше направен и показан коефициент в какъв брой % от прегледаните случаи " Белене " е печеливш план?
В този ред на мисли е доста забавно какво сподели енергийният министър Теменужка Петкова пред Българска национална телевизия тази заран. Тя уточни, че в този момент борсовата цена на тока е 42 евро за мегаватчас. И тук се набива на очи следната наклонност – Българска академия на науките чака неиминуемо повишаване и то съществено, откакто дава диапазон от 57 – 84 евро, като въпросът още веднъж е за какво? От доста години Европейският съюз води политика за енергийна успеваемост, като непрестанно се старае в това отношение нещата да се усъвършенстват т.е. да се пести пилеенето на ток и данните, че за 10 години (2005 - 2015) общо потреблението на ток в Европейски Съюз е намаляло с 0,9%, само че в България е скочило със 17,7%, подсказват по какъв начин следваме тази политика. Като прибавим и безспорните демографски проучвания, че застаряваме и непрекъснато понижаваме като брой, си задавам следните въпроси:
- В период от 20 години с какъв брой ще намалеят семействата в България, потребяващи ток?
- Това понижение каква противотежест ще е на чакания стопански напредък т.е. очевидно на потребността от повече сила, с цел да бъде сбъднат този напредък?
Отговори на тези въпроси не бяха дадени от Българска академия на науките, само че от казаното от тях остана сериозното чувство, че се пази тезата да продължаваме да сме експортьор, освен това огромен. Има даже препоръчани разновидности за развиване на пазара в района с присъединяване на Турция и без нейното присъединяване (Турция е най-големият консуматор на ток в региона), само че даже без Турция трябвали 1500 мегавата нова мощ до 2030 година. На всичкото от горната страна, в резюмето на отчета на Българска академия на науките (пълният отчет няма да бъде обществено оповестен), категорично се споделя, че АЕЦ " Белене " няма да е доходоносен план, в случай че коства по-скъпо от 10,5 милиарда евро и в случай че от тези пари най-малко 70% (а още по-добре 80%) не се падат на притеглен капитал, т.е. на частен вложител . Енергийният министър Теменужка Петкова пък сподели още през вчерашния ден (16 ноември) и го повтори и през днешния ден (17 ноември), че страната повече и стотинка няма да даде, откакто към този момент е дала 1,5 милиарда евро (3 милиарда евро). Остава да забележим от кое място ще пристигна подобен мастит стратегически вложител, който да вложи толкоз милиарди и да чака облага. Да не вземе да пристигна от Изток вложител – откакто Турция толкоз доста ще има потребност от ток, съгласно Българска академия на науките?! И в случай че пристигна подобен вложител, какво ще значи това за България в политически проект? А в случай че пристигна от още малко по-източна посока – зам.-директорът на " Росатом " за Източна Европа беше поканен на енергиен конгрес в България тази седмица, какво ще значи това за България?
Още една подсказка в интерес на градеж , непосредствено от резюмето на отчета: " Налице е съоръжение за АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 милиарда лева, което слага на дневен ред въпроса за осъществяване на активите на АЕЦ „ Белене ". В допълнение, осъществените действия за реализация на този план, като лицензиране на площадката, Оценка на въздействието върху околната среда, направен план и позволение за строителство, го слагат в позицията на изпреварващ с 5 до 8 години планове в начална фаза в района ".
В последна сметка, беше очевидно намекнато, че решението да се строи или да не се строи нова АЕЦ ще бъде взето относително бързо. Ще бъде обаче извънредно изопачаване от страна на Бойко Борисов да продължи плана, откакто той го спря при първото си ръководство. Няма да е изненадващо обаче. А дали ще е рентабилно – в огромна степен отговорът ще е явен сега, в който пристигна бъдещият стратегически вложител...
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ