Росен Желязков: Трябва да има компенсации за секторите, които ще бъдат засегнати при зеления преход
Трябва да има обезщетения за секторите, които ще бъдат наранени при зеления преход. Това сподели ръководителят на Народното събрание Росен Желязков по време на конференцията " Енергийна тактика на България: План за енергийна сигурност ".
" Институциите не би трябвало просто да създават следващите проекти за енергийни и климатични политики, необходим е народен консенсус къде най-разумно да бъдат вложени средствата от Плана за възобновяване, от Механизма за обективен преход и по какъв начин средствата от националните европейски бюджети да бъдат по този начин вложени, че да има обезщетения за тези браншове, в които цените ще изпреварват приходите ", счита ръководителят на Народното събрание.
Депутати, представители на изпълнителната власт, синдикати и специалисти участваха в конференцията „ Енергийна тактика на България: проект за енергийна сигурност ". Организатор на форума е евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова. Пред участниците бяха показани български нововъведения в региона на възобновимите източници на сила, енергийна успеваемост и устойчиви практики, както и приложението им в промишлеността и стопанската система.
" Трябва да гледаме на бъдещето на българската енергетика като на цивилизационен избор. Зеленият преход има огромни морални измерения за реализиране на по-добро, по-справедливо и по-устойчиво бъдеще. Ние политиците показваме и своето безпокойствие и би трябвало да вземем поради и опасенията на тези, които са обезпокоени от затварянето на въглищните централи, от загубата на работни места и от покачаване на цените на силата ", съобщи Желязков.
" Дългосрочните преимущества и изгоди от зеления преход са несъмнени, само че ние, политиците, показваме и своето безпокойствие и би трябвало да вземем поради и опасенията на тези, които са обезпокоени от затварянето на въглищните централи, от загубата на работни места или от повишаване на цените на силата ", разяснява Росен Желязков.
" Трудностите и провокациите би трябвало да бъдат споделени и понесени солидарно. Европа не може и не би трябвало да си разреши да мине през тези великански промени без да обезпечи условия за обективен преход ", сподели още Желязков.
Според него енергийното бъдеще на България е тематика на все по-задълбочени и сериозни полемики.
" Като приказваме за енергийна тактика и проект за енергийна сигурност, имаме няколко основни послания: постигането на необятен публичен консенсус във връзка с плана за тактика за стабилно енергийно развиване на България с небосвод до 2050 г.; сигурност на енергийните доставки и мрежова инфраструктура; стабилно потребление на локалните енергийни ресурси; децентрализация; енергийна ефективност; мощен фокус върху новите технологии, развиване на нуклеарната енергетика и други Едно от главните провокации е преходът към нисковъглеродната енергетика ", счита той.
Според Желязков значимо за страната ни е Националният проект за възобновяване и резистентност, който концертира близо 60 % от всички финансови запаси за зелен преход и ограничения за промяна в поддръжка на задачите в региона на климата до 2026 година, изясни ръководителят на Народното събрание.
" Институциите не би трябвало просто да създават следващите проекти за енергийни и климатични политики, необходим е народен консенсус къде най-разумно да бъдат вложени средствата от Плана за възобновяване, от Механизма за обективен преход и по какъв начин средствата от националните европейски бюджети да бъдат по този начин вложени, че да има обезщетения за тези браншове, в които цените ще изпреварват приходите ", счита ръководителят на Народното събрание.
Депутати, представители на изпълнителната власт, синдикати и специалисти участваха в конференцията „ Енергийна тактика на България: проект за енергийна сигурност ". Организатор на форума е евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова. Пред участниците бяха показани български нововъведения в региона на възобновимите източници на сила, енергийна успеваемост и устойчиви практики, както и приложението им в промишлеността и стопанската система.
" Трябва да гледаме на бъдещето на българската енергетика като на цивилизационен избор. Зеленият преход има огромни морални измерения за реализиране на по-добро, по-справедливо и по-устойчиво бъдеще. Ние политиците показваме и своето безпокойствие и би трябвало да вземем поради и опасенията на тези, които са обезпокоени от затварянето на въглищните централи, от загубата на работни места и от покачаване на цените на силата ", съобщи Желязков.
" Дългосрочните преимущества и изгоди от зеления преход са несъмнени, само че ние, политиците, показваме и своето безпокойствие и би трябвало да вземем поради и опасенията на тези, които са обезпокоени от затварянето на въглищните централи, от загубата на работни места или от повишаване на цените на силата ", разяснява Росен Желязков.
" Трудностите и провокациите би трябвало да бъдат споделени и понесени солидарно. Европа не може и не би трябвало да си разреши да мине през тези великански промени без да обезпечи условия за обективен преход ", сподели още Желязков.
Според него енергийното бъдеще на България е тематика на все по-задълбочени и сериозни полемики.
" Като приказваме за енергийна тактика и проект за енергийна сигурност, имаме няколко основни послания: постигането на необятен публичен консенсус във връзка с плана за тактика за стабилно енергийно развиване на България с небосвод до 2050 г.; сигурност на енергийните доставки и мрежова инфраструктура; стабилно потребление на локалните енергийни ресурси; децентрализация; енергийна ефективност; мощен фокус върху новите технологии, развиване на нуклеарната енергетика и други Едно от главните провокации е преходът към нисковъглеродната енергетика ", счита той.
Според Желязков значимо за страната ни е Националният проект за възобновяване и резистентност, който концертира близо 60 % от всички финансови запаси за зелен преход и ограничения за промяна в поддръжка на задачите в региона на климата до 2026 година, изясни ръководителят на Народното събрание.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ