Необходимо е балансиране на академичната карта на България
„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България. След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотвърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, доцент доктор Григорий Вазов , ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия , проф. Стоян Денчев , ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии – София, и проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев , ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) „ Кръстьо Сарафов “, и проф. Иван Въшин , ректор на Тракийски университет-Стара Загора, проф. Стати Статев , ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe, проф. доктор Христина Янчева, ректор нa Аграрен Университет-Пловдив и проф. доктор Стефан Костянев, ректор на Медицински университет – Пловдив.
Днес своите визии за проблемите във висшето обучение излага проф. Борислав Юруков, ректор на Югозападния университет „ Неофит Рилски “.
През идващите две седмици в сряда – 30 май и 6 юни, ще публикуваме отзиви на неучаствали в полемиката ръководители на висши образователни заведения.
Накрая проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Последиците от хаоса, основан при започване на промените през 1989 година, поради неналичието на национална политика във връзка с висшето обучение и науката, понасяме и до през днешния ден.
У нас липсва диференциран метод по отношение на висшите учебни заведения, подобаващ на техния профил и функционалности, по този начин както това се прави в доста от мощно развитите страни
– Проф. Юруков, по какъв начин виждате висшето обучение през днешния ден от позицията на ректор на един от най-големите университети в страната?
– За мен въпросът Ви има две страни – едната е обвързвана с висшето обучение единствено по себе си, а другата – с политиката на страната по отношение на него. Когато приказваме за висшето обучение като действителност, в годините на по този начин наречения „ преход “ то коренно се промени. Причините за това бяха освен вътрешните процеси в страната, само че и световните социално-политически, стопански и най-много софтуерни трендове. Негативни фактори, като да вземем за пример демографската рецесия, емиграцията на милиони българи и други, оказаха доста мощно деструктивно въздействие върху системата. От друга страна, обаче, автономията на висшите учебни заведения, свободната самодейност на управленията им, отварянето към света, опцията да се употребяват европейски фондове и да се взе участие в интернационалния продан, както и доста други фактори доведоха до едно извънредно динамично и екстензивно развиване в бранша. Резултатите от всичко това са налице – над 50 висши учебни заведения при непрекъснато намаляващ брой студенти, разнообразни по тип диспропорции, най-сериозните от които са свързани с броя студенти в другите области и професионални посоки, несъответстващото съотношението сред хабилитирани и нехабилитирани преподаватели, застаряващия научен състав поради незадоволителната прелест на преподавателската специалност и доста други.
– А по отношение на държавната политика?
– Тя като че ли се пробва да догонва процесите, само че не всеки път сполучливо. Последиците от хаоса, основан при започване на промените през 1989 година, поради неналичието на национална политика във връзка с висшето обучение и науката понасяме и до през днешния ден. И макар, че изключително през последните години се поставят обилни старания за слагане на ред в системата, те си остават незадоволителни. Честата промяна на министри, а с това и на концепциите за развиване, закъснелите промени в Закона за висшето обучение и изключително в Закона за развиване на университетския състав, небрежно създаваните нормативни актове, в които незабавно по-късно се постановат нови и нови промени, като да вземем за пример Наредбата за научната активност, на Правилника за нейното наблюдаване и оценка и други, експериментирането с незадоволително обосновани методики, палиативното решение на стратегически въпроси, са единствено някои от слабостите на държавната политика. Това основава една несигурна среда, водеща до напрежение, дезориентация и демотивация, ниска успеваемост, похабяване на обилни запаси, в това число и на високо експертния капацитет на университетския състав.
– Как ще коментирате обвиняването към университетите, че не приготвят задоволително добре своите студенти за потребностите на пазара, за това че доста дребна част от приключилите стартират работа по специалността, а доста от тях работят на позиции, които не изискват висше обучение?
– Да, терминът „ пазарна реализация на приключилите “ се трансформира в съществена мантра, наложена евентуално от работодателските организации и подета от министерството. Все повече в обществото се постанова и схващането на висшите учебни заведения да се гледа като на „ бизнес корпорации “, които да се управляват главно от съотношението „ разходи-приходи “ и да се правят оценка съгласно тяхната пазарна успеваемост, съгласно осъществената материална облага или загуба. Това свидетелства за липса на диференцираност и зрялост в разбиранията за обществената природа на висшето обучение въобще. Подобни предубеждения бяха налагани преди десетилетия и в мощно развитите западни страни, под формата на едностранчиво разбиран метод, именуван „ мениджериализъм “, само че те от дълго време са преодолени с съответни, добре премислени и мощно диференцирани национални политики.
Естествено, пазарната реализация на приключилите е извънредно значим фактор и никой не отхвърля това. Но когато към всички висши учебни заведения и специалности се подхожда с идентичен, уеднаквен, пазарно доминиран метод, резултатът е извънредно изопачена и несъответстваща визия за действието на системата, а оттова и до налагането на политики и механизми, които вместо да подкрепят и насочват нейното развиване го затормозяват и даже блокират. Вярно е че има специалности, които са по-близо до практиката като медицина, право и други, само че има специалности като етнология, математика, философия, при които директната връзка с бизнеса е по-слаба
– Какви са Вашите причини?
– Имам извънредно доста причини, за които това изявление няма да ни стигне, само че ето да вземем за пример няколко. Глобална модерна наклонност и принцип във висшето обучение е „ интердисциплинарността “ – тя мощно се предлага и предизвиква като съответен отговор на свръх динамично развиващия се свят, в който непрестанно пораждат нови феномени, респективно специалности. Това наложи въвеждането в Европа и по света на тристепенната система – бакалавър, магистър и лекар. Идеята е студентите да получават широкопрофилна бакалавърска подготовка, след което да специализират посредством една или няколко магистърски стратегии или да се приготвят за изследователска работа посредством докторантура. Така се стигна до по този начин наречените „ гъвкави просветителни пътеки “, които разрешават на студентите доста огромна независимост и вариативност. Нещо повече, по този метод те могат да построяват по-широк комплекс от познания и компетентности и да заемат прекомерно разнородни работни позиции с непрекъснато възходяща трудност. Един студент, да вземем за пример, може да се дипломира като бакалавър в една компетентност на един университет, по-късно да приключи магистратура в напълно друго направление или даже област на различен български или задграничен университет и най-после да стартира работа на позиция, която няма директна връзка с първичната му бакалавърска степен, само че има с магистърската. Това значи ли, че бакалавърската стратегия би трябвало да бъде закрита, тъй като тези, които я приключват „ не се осъществят по специалността “? Освен това през днешния ден има толкоз доста специалности, изискващи висока и сложна подготовка без да е допустимо те да бъдат асоциирани с една или друга съответна компетентност. А и преобладаващият актуален модел за „ учене през целия живот “ допуска непрестанно надграждане, да вземем за пример с спомагателни магистърски стратегии. Как стои тогава въпросът с „ работата по специалността “, когато хората са подтиквани да имат няколко? По коя от тях? А другите?
– Други причини?
– Университетите са консервативни институции, техният научен състав има доста висока подготовка, която се построява дълги години, а преподавателите имат прекомерно тясна специализация. От друга страна, пазарът през днешния ден е извънредно динамичен, с непредвидени обрати и с мъчно прогнозируеми трендове. В такава обстановка, би трябвало ли, преподавателите, обслужващи специалности, които не се търсят сега да бъдат освобождавани и да се наемат още веднъж като „ сезонни служащи “ когато такова търсене още веднъж се появи? Или непрестанно и бързо да се преквалифицират, с цел да отговорят на пазарната динамичност? Или да продължат да работят и да задълбочават своите познания и умения в региона, в която към този момент са се утвърдили като потвърдени експерти? Да, има специалности, които допускат линейна професионална траектория – т.е. директна пазарна реализация на приключилите, само че за други това въобще не е допустимо или належащо. Не би трябвало да се не помни, че още от възникването на университетите през 12 в. те извършват и други функционалности с изключение на просветителната – научноизследователска и социална.
– Тоест, липсва диференциран метод на страната, който да регистрира задоволително и други фактори с изключение на пазара?
– Да, у нас въобще липсва диференциран метод по отношение на висшите учебни заведения, подобаващ на техния профил и функционалности, по този начин както това се прави в доста от мощно развитите страни. Вземете, да вземем за пример, една от положителните просветителни системи в Европа – финландската. Създадена единствено преди към 40 години и развивана целеустремено, тя дава изключителни резултати. Но във Финландия висшите учебни заведения са диференцирани на университети и политехники. От вторите се изисква основаването на висококвалифицирана работна ръка за непосредствена пазарна реализация, до момента в който университетите са натоварени с разнообразни, т.е. и с другите обичайни университетски функционалности с изключение на просветителната – развиването на науката и духовното служене на обществото.
От зората на тяхното пораждане, университетите са хранители на традициите и полезностите на една общественост, средища за интелектуално и духовно другарство, съществени обществени структури в построяването и отстояването на национална еднаквост, подсилване на националното единение, основаване на народен фонд от високо квалифицирани водачи, опазването и предаването на поколенията на личното културно завещание и така нататък Това са доста значими, бих споделил фундаментални функционалности, имайки поради протичащото се през днешния ден в света. Това са и основополагащи отговорности, които водачите на всяка една мощна страна по света поемат, поддържат и развиват. Можете да намерите доста образци и на Запад, и на Изток.
– В този смисъл, какво е мястото и ролята на Югозападния университет „ Неофит Рилски “ в националната система за висше обучение?
– Аз бих разширил този обсег до територията на Балканите и въобще на Югоизточна Европа. В своята повече от 40-годишна история, университетът ни построи трайни връзки с висши учебни заведения, структури и общности от прилежащите страни и извоюва лидерски позиции в значително начинания и стратегии за съдействие в района. Реализираме голям брой взаимни планове с задгранични сътрудници от прилежащи страни. В университета се образоват над 700 задгранични студенти и докторанти. В този смисъл, Югозападният университет взе участие в построяването на една жива тъкан от междукултурни взаимоотношения на територията на Балканите, а не обслужва само местни пазарни връзки. Нещо повече, интернационалното ни съдействие се простира от Съединени американски щати и Канада, през съвсем всички страни на Европа до далечните Китай и Виетнам, с които организираме образование за придобиване на двойни дипломи.
Югозападният университет е широкопрофилно висше учебно заведение от типичен вид. Ние имаме упълномощени над 270 бакалавърски, магистърски и докторски стратегии в 30 професионални посоки. Популярни сме в района, страната и чужбина с разнообразната си художественотворческа и спортна активност. Участваме с експертния си капацитет в редица районни органи за развиване и механизми за съдействие, взаимно с държавни институции, професионални обединявания и бизнес организации. Тук желая да отбележа и специфичната роля, която има Югозападният университет за осъществяване на цялостната държавна политика. В продължение на повече от 40 години с присъединяване на няколко генерации преподаватели, чиновници и студенти, с поддръжката на държавната и общинската власт, ЮЗУ „ Неофит Рилски “ се построи като фактор, който образува обществения и културния темп в Югозападна България. Благодарение на поредната просветителна и академична политика на университета бяха решени и не престават да се вземат решение дълго стояли пред обществото национално значими проблеми. Благодарение точно на готови в нашия университет фрагменти надълбоко консервативни общности, образувани в предишното на етнорелигиозен принцип са интензивно приобщени в общонационалния културен модел. Няма друга институция като Югозападния университет, която да е направила толкоз доста за Пиринска Македония, за културното и просветително развиване на този български край и за одобряването му като стожер на българските национални ползи.
– Проф. Юруков, кои са целите Ви при този прекомерно необятен обсег от действия?
– На първо място, това са качеството и разнообразието на просветителните стратегии, които предлагаме. Разбира се, имаме пазарно насочени специалности, в които приключилите доста бързо намират подобаваща работа и се осъществят извънредно сполучливо. Но ние поддържаме и специалности, които считаме за извънредно публично значими, въпреки и стопански „ нецелесъобразни “ или финансово неефективни – изключително такива от областите на филантропичните и обществените науки. Освен това, спецификата на Югозападния район, с неговото разнородно население, религиозни вярвания, културни обичаи и историческо завещание, непосредственост до мигрантски направления, постанова поемането на подобен вид отговорности и начинания.
На второ място, това са научните проучвания. Това, което желаеме да реализираме е необятна интернационална известност на нашите учени и самопризнание на техните резултати от интернационалната общественост. Освен това, поддържането и развиването на кадровия ни състав, както към този момент загатнах, е изключително значимо за нас – изключително във връзка с младите, които ще продължат нашата работа, т.е. докторантите. Към днешна дата в университета ни се образоват над 350 докторанти. Въвели сме механизми, в това число финансови, с които да поддържаме тяхната професионална подготовка и научни
проучвания.
Следващ приоритет е интернационалната активност, реализираща се посредством участия в интернационалните планове, продан на студенти и преподаватели, публикационна интензивност, създаване на двойни стратегии за образование, привличане на задгранични студенти и докторанти и други.
Не на последно място, приоритет е и откликването на значими публични потребности, към които институциите и бизнеса, т.е. „ пазара “ не демонстрират интерес. Така да вземем за пример, неотдавна започнахме работа по основаването на профилиран център за проучване и терапия на деца и възрастни от аутистичния набор. Както е известно, налице е наклонност към увеличение броя на децата, които се раждат с аутизъм и в същото време липсват освен политики или принадлежности за поддръжка на децата и родителите им, наранени от този заплашителен здравословен проблем, само че и въобще задоволително публично схващане или състрадание.
Ако би трябвало да приказваме за цели на държавната политика в региона на висшето обучение бих отбелязал следното:
• Диференцирано отношение на страната по отношение на класическите университети
• Балансиране на академичната карта на България. Фаворизацията на избрани висши учебни заведения единствено задълбочава проблемите на висшето обучение. И в този ред на мисли съответно отчитане и районната значителност на обособените университети
• Противодействие на възходящия учебен нихилизъм, на голословното втълпяване на мнение, че българското обучение е некачествено и не обезпечава добра професионална реализация
Трябва да се преодолее разбирането, че студентите са хора сред 18 и 25 години. В страните с високо развити стопански системи ученето през целия живот последователно се трансформира във значим тласък и фактор за по-голямата конкурентоспособност и по-високите приходи, а от там и за повишение благоденствието на обществото.
Днес своите визии за проблемите във висшето обучение излага проф. Борислав Юруков, ректор на Югозападния университет „ Неофит Рилски “.
През идващите две седмици в сряда – 30 май и 6 юни, ще публикуваме отзиви на неучаствали в полемиката ръководители на висши образователни заведения.
Накрая проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Последиците от хаоса, основан при започване на промените през 1989 година, поради неналичието на национална политика във връзка с висшето обучение и науката, понасяме и до през днешния ден.
У нас липсва диференциран метод по отношение на висшите учебни заведения, подобаващ на техния профил и функционалности, по този начин както това се прави в доста от мощно развитите страни
– Проф. Юруков, по какъв начин виждате висшето обучение през днешния ден от позицията на ректор на един от най-големите университети в страната?
– За мен въпросът Ви има две страни – едната е обвързвана с висшето обучение единствено по себе си, а другата – с политиката на страната по отношение на него. Когато приказваме за висшето обучение като действителност, в годините на по този начин наречения „ преход “ то коренно се промени. Причините за това бяха освен вътрешните процеси в страната, само че и световните социално-политически, стопански и най-много софтуерни трендове. Негативни фактори, като да вземем за пример демографската рецесия, емиграцията на милиони българи и други, оказаха доста мощно деструктивно въздействие върху системата. От друга страна, обаче, автономията на висшите учебни заведения, свободната самодейност на управленията им, отварянето към света, опцията да се употребяват европейски фондове и да се взе участие в интернационалния продан, както и доста други фактори доведоха до едно извънредно динамично и екстензивно развиване в бранша. Резултатите от всичко това са налице – над 50 висши учебни заведения при непрекъснато намаляващ брой студенти, разнообразни по тип диспропорции, най-сериозните от които са свързани с броя студенти в другите области и професионални посоки, несъответстващото съотношението сред хабилитирани и нехабилитирани преподаватели, застаряващия научен състав поради незадоволителната прелест на преподавателската специалност и доста други.
– А по отношение на държавната политика?
– Тя като че ли се пробва да догонва процесите, само че не всеки път сполучливо. Последиците от хаоса, основан при започване на промените през 1989 година, поради неналичието на национална политика във връзка с висшето обучение и науката понасяме и до през днешния ден. И макар, че изключително през последните години се поставят обилни старания за слагане на ред в системата, те си остават незадоволителни. Честата промяна на министри, а с това и на концепциите за развиване, закъснелите промени в Закона за висшето обучение и изключително в Закона за развиване на университетския състав, небрежно създаваните нормативни актове, в които незабавно по-късно се постановат нови и нови промени, като да вземем за пример Наредбата за научната активност, на Правилника за нейното наблюдаване и оценка и други, експериментирането с незадоволително обосновани методики, палиативното решение на стратегически въпроси, са единствено някои от слабостите на държавната политика. Това основава една несигурна среда, водеща до напрежение, дезориентация и демотивация, ниска успеваемост, похабяване на обилни запаси, в това число и на високо експертния капацитет на университетския състав.
– Как ще коментирате обвиняването към университетите, че не приготвят задоволително добре своите студенти за потребностите на пазара, за това че доста дребна част от приключилите стартират работа по специалността, а доста от тях работят на позиции, които не изискват висше обучение?
– Да, терминът „ пазарна реализация на приключилите “ се трансформира в съществена мантра, наложена евентуално от работодателските организации и подета от министерството. Все повече в обществото се постанова и схващането на висшите учебни заведения да се гледа като на „ бизнес корпорации “, които да се управляват главно от съотношението „ разходи-приходи “ и да се правят оценка съгласно тяхната пазарна успеваемост, съгласно осъществената материална облага или загуба. Това свидетелства за липса на диференцираност и зрялост в разбиранията за обществената природа на висшето обучение въобще. Подобни предубеждения бяха налагани преди десетилетия и в мощно развитите западни страни, под формата на едностранчиво разбиран метод, именуван „ мениджериализъм “, само че те от дълго време са преодолени с съответни, добре премислени и мощно диференцирани национални политики.
Естествено, пазарната реализация на приключилите е извънредно значим фактор и никой не отхвърля това. Но когато към всички висши учебни заведения и специалности се подхожда с идентичен, уеднаквен, пазарно доминиран метод, резултатът е извънредно изопачена и несъответстваща визия за действието на системата, а оттова и до налагането на политики и механизми, които вместо да подкрепят и насочват нейното развиване го затормозяват и даже блокират. Вярно е че има специалности, които са по-близо до практиката като медицина, право и други, само че има специалности като етнология, математика, философия, при които директната връзка с бизнеса е по-слаба
– Какви са Вашите причини?
– Имам извънредно доста причини, за които това изявление няма да ни стигне, само че ето да вземем за пример няколко. Глобална модерна наклонност и принцип във висшето обучение е „ интердисциплинарността “ – тя мощно се предлага и предизвиква като съответен отговор на свръх динамично развиващия се свят, в който непрестанно пораждат нови феномени, респективно специалности. Това наложи въвеждането в Европа и по света на тристепенната система – бакалавър, магистър и лекар. Идеята е студентите да получават широкопрофилна бакалавърска подготовка, след което да специализират посредством една или няколко магистърски стратегии или да се приготвят за изследователска работа посредством докторантура. Така се стигна до по този начин наречените „ гъвкави просветителни пътеки “, които разрешават на студентите доста огромна независимост и вариативност. Нещо повече, по този метод те могат да построяват по-широк комплекс от познания и компетентности и да заемат прекомерно разнородни работни позиции с непрекъснато възходяща трудност. Един студент, да вземем за пример, може да се дипломира като бакалавър в една компетентност на един университет, по-късно да приключи магистратура в напълно друго направление или даже област на различен български или задграничен университет и най-после да стартира работа на позиция, която няма директна връзка с първичната му бакалавърска степен, само че има с магистърската. Това значи ли, че бакалавърската стратегия би трябвало да бъде закрита, тъй като тези, които я приключват „ не се осъществят по специалността “? Освен това през днешния ден има толкоз доста специалности, изискващи висока и сложна подготовка без да е допустимо те да бъдат асоциирани с една или друга съответна компетентност. А и преобладаващият актуален модел за „ учене през целия живот “ допуска непрестанно надграждане, да вземем за пример с спомагателни магистърски стратегии. Как стои тогава въпросът с „ работата по специалността “, когато хората са подтиквани да имат няколко? По коя от тях? А другите?
– Други причини?
– Университетите са консервативни институции, техният научен състав има доста висока подготовка, която се построява дълги години, а преподавателите имат прекомерно тясна специализация. От друга страна, пазарът през днешния ден е извънредно динамичен, с непредвидени обрати и с мъчно прогнозируеми трендове. В такава обстановка, би трябвало ли, преподавателите, обслужващи специалности, които не се търсят сега да бъдат освобождавани и да се наемат още веднъж като „ сезонни служащи “ когато такова търсене още веднъж се появи? Или непрестанно и бързо да се преквалифицират, с цел да отговорят на пазарната динамичност? Или да продължат да работят и да задълбочават своите познания и умения в региона, в която към този момент са се утвърдили като потвърдени експерти? Да, има специалности, които допускат линейна професионална траектория – т.е. директна пазарна реализация на приключилите, само че за други това въобще не е допустимо или належащо. Не би трябвало да се не помни, че още от възникването на университетите през 12 в. те извършват и други функционалности с изключение на просветителната – научноизследователска и социална.
– Тоест, липсва диференциран метод на страната, който да регистрира задоволително и други фактори с изключение на пазара?
– Да, у нас въобще липсва диференциран метод по отношение на висшите учебни заведения, подобаващ на техния профил и функционалности, по този начин както това се прави в доста от мощно развитите страни. Вземете, да вземем за пример, една от положителните просветителни системи в Европа – финландската. Създадена единствено преди към 40 години и развивана целеустремено, тя дава изключителни резултати. Но във Финландия висшите учебни заведения са диференцирани на университети и политехники. От вторите се изисква основаването на висококвалифицирана работна ръка за непосредствена пазарна реализация, до момента в който университетите са натоварени с разнообразни, т.е. и с другите обичайни университетски функционалности с изключение на просветителната – развиването на науката и духовното служене на обществото.
От зората на тяхното пораждане, университетите са хранители на традициите и полезностите на една общественост, средища за интелектуално и духовно другарство, съществени обществени структури в построяването и отстояването на национална еднаквост, подсилване на националното единение, основаване на народен фонд от високо квалифицирани водачи, опазването и предаването на поколенията на личното културно завещание и така нататък Това са доста значими, бих споделил фундаментални функционалности, имайки поради протичащото се през днешния ден в света. Това са и основополагащи отговорности, които водачите на всяка една мощна страна по света поемат, поддържат и развиват. Можете да намерите доста образци и на Запад, и на Изток.
– В този смисъл, какво е мястото и ролята на Югозападния университет „ Неофит Рилски “ в националната система за висше обучение?
– Аз бих разширил този обсег до територията на Балканите и въобще на Югоизточна Европа. В своята повече от 40-годишна история, университетът ни построи трайни връзки с висши учебни заведения, структури и общности от прилежащите страни и извоюва лидерски позиции в значително начинания и стратегии за съдействие в района. Реализираме голям брой взаимни планове с задгранични сътрудници от прилежащи страни. В университета се образоват над 700 задгранични студенти и докторанти. В този смисъл, Югозападният университет взе участие в построяването на една жива тъкан от междукултурни взаимоотношения на територията на Балканите, а не обслужва само местни пазарни връзки. Нещо повече, интернационалното ни съдействие се простира от Съединени американски щати и Канада, през съвсем всички страни на Европа до далечните Китай и Виетнам, с които организираме образование за придобиване на двойни дипломи.
Югозападният университет е широкопрофилно висше учебно заведение от типичен вид. Ние имаме упълномощени над 270 бакалавърски, магистърски и докторски стратегии в 30 професионални посоки. Популярни сме в района, страната и чужбина с разнообразната си художественотворческа и спортна активност. Участваме с експертния си капацитет в редица районни органи за развиване и механизми за съдействие, взаимно с държавни институции, професионални обединявания и бизнес организации. Тук желая да отбележа и специфичната роля, която има Югозападният университет за осъществяване на цялостната държавна политика. В продължение на повече от 40 години с присъединяване на няколко генерации преподаватели, чиновници и студенти, с поддръжката на държавната и общинската власт, ЮЗУ „ Неофит Рилски “ се построи като фактор, който образува обществения и културния темп в Югозападна България. Благодарение на поредната просветителна и академична политика на университета бяха решени и не престават да се вземат решение дълго стояли пред обществото национално значими проблеми. Благодарение точно на готови в нашия университет фрагменти надълбоко консервативни общности, образувани в предишното на етнорелигиозен принцип са интензивно приобщени в общонационалния културен модел. Няма друга институция като Югозападния университет, която да е направила толкоз доста за Пиринска Македония, за културното и просветително развиване на този български край и за одобряването му като стожер на българските национални ползи.
– Проф. Юруков, кои са целите Ви при този прекомерно необятен обсег от действия?
– На първо място, това са качеството и разнообразието на просветителните стратегии, които предлагаме. Разбира се, имаме пазарно насочени специалности, в които приключилите доста бързо намират подобаваща работа и се осъществят извънредно сполучливо. Но ние поддържаме и специалности, които считаме за извънредно публично значими, въпреки и стопански „ нецелесъобразни “ или финансово неефективни – изключително такива от областите на филантропичните и обществените науки. Освен това, спецификата на Югозападния район, с неговото разнородно население, религиозни вярвания, културни обичаи и историческо завещание, непосредственост до мигрантски направления, постанова поемането на подобен вид отговорности и начинания.
На второ място, това са научните проучвания. Това, което желаеме да реализираме е необятна интернационална известност на нашите учени и самопризнание на техните резултати от интернационалната общественост. Освен това, поддържането и развиването на кадровия ни състав, както към този момент загатнах, е изключително значимо за нас – изключително във връзка с младите, които ще продължат нашата работа, т.е. докторантите. Към днешна дата в университета ни се образоват над 350 докторанти. Въвели сме механизми, в това число финансови, с които да поддържаме тяхната професионална подготовка и научни
проучвания.
Следващ приоритет е интернационалната активност, реализираща се посредством участия в интернационалните планове, продан на студенти и преподаватели, публикационна интензивност, създаване на двойни стратегии за образование, привличане на задгранични студенти и докторанти и други.
Не на последно място, приоритет е и откликването на значими публични потребности, към които институциите и бизнеса, т.е. „ пазара “ не демонстрират интерес. Така да вземем за пример, неотдавна започнахме работа по основаването на профилиран център за проучване и терапия на деца и възрастни от аутистичния набор. Както е известно, налице е наклонност към увеличение броя на децата, които се раждат с аутизъм и в същото време липсват освен политики или принадлежности за поддръжка на децата и родителите им, наранени от този заплашителен здравословен проблем, само че и въобще задоволително публично схващане или състрадание.
Ако би трябвало да приказваме за цели на държавната политика в региона на висшето обучение бих отбелязал следното:
• Диференцирано отношение на страната по отношение на класическите университети
• Балансиране на академичната карта на България. Фаворизацията на избрани висши учебни заведения единствено задълбочава проблемите на висшето обучение. И в този ред на мисли съответно отчитане и районната значителност на обособените университети
• Противодействие на възходящия учебен нихилизъм, на голословното втълпяване на мнение, че българското обучение е некачествено и не обезпечава добра професионална реализация
Трябва да се преодолее разбирането, че студентите са хора сред 18 и 25 години. В страните с високо развити стопански системи ученето през целия живот последователно се трансформира във значим тласък и фактор за по-голямата конкурентоспособност и по-високите приходи, а от там и за повишение благоденствието на обществото.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ