Учени разгадаха как тропическите гущери устояват на бурите
Тропическите гущери имат смайваща резистентност на бурни ветрове. Въоръжени с въздуходувка, учени от Съединени американски щати са съумели да разгадаят тайната им, съобщи Асошиейтед прес, базирайки се на обява в сп. "Нейчър ".
Ураганите Ирма и Мария подлагат на съществено тестване група дребни дървесни гущери. За шанс учени от Харвардския университет се оказват на точното място в точното време, с цел да разнищят тайната на оцеляването им в стихия.Специалистите под управлението на Колин Донихю учат гущерите на Търкс и Кайкос още преди през септември предходната година островите да попаднат в обсега на бурите. Няколко седмици по-късно учените се завръщат, с цел да търсят промени в оживялата популация, предава Българска телеграфна агенция.
Изследователите откриват, че възглавничките на пръстчетата на гущерите са с сред шест и девет % по-големи, предните крака - по-дълги, а задните - по-къси, в сравнение с преди бурите.
Учените обаче не се задоволяват единствено с това да отчетат разликите, само че и тестват устойчивостта на 47 гущера, скупчени върху дървен кол, насочвайки към тях струята на мощна въздуходувка и пресъздавайки разнообразни условия.
Оказва се, че при плевел вятър гущерите просто безделничат. При скорост от 164 километра в част обстановката "загрубява " и влечугите се вкопчват в пръта с наедрелите си предни лепкави крака, до момента в който опашките и задните им крака "плющят " във въздуха като флагове. Едва когато скоростта доближава 174 километра в час пространството се изпълва с летящи гущери.
Учените успокояват, че при тестванията не е потърпевш нито един участник.
По думите на Колин Донихю проучването е първото по рода си, свидетелстващо за натурален асортимент в ураганни условия. Проучването разкрива и отдавнашната мистерия за учените за какво островните гущери имат по-големи възглавнички на пръстчетата спрямо тези, които населяват вътрешните елементи на Централна Америка.
Ураганите Ирма и Мария подлагат на съществено тестване група дребни дървесни гущери. За шанс учени от Харвардския университет се оказват на точното място в точното време, с цел да разнищят тайната на оцеляването им в стихия.Специалистите под управлението на Колин Донихю учат гущерите на Търкс и Кайкос още преди през септември предходната година островите да попаднат в обсега на бурите. Няколко седмици по-късно учените се завръщат, с цел да търсят промени в оживялата популация, предава Българска телеграфна агенция.
Изследователите откриват, че възглавничките на пръстчетата на гущерите са с сред шест и девет % по-големи, предните крака - по-дълги, а задните - по-къси, в сравнение с преди бурите.
Учените обаче не се задоволяват единствено с това да отчетат разликите, само че и тестват устойчивостта на 47 гущера, скупчени върху дървен кол, насочвайки към тях струята на мощна въздуходувка и пресъздавайки разнообразни условия.
Оказва се, че при плевел вятър гущерите просто безделничат. При скорост от 164 километра в част обстановката "загрубява " и влечугите се вкопчват в пръта с наедрелите си предни лепкави крака, до момента в който опашките и задните им крака "плющят " във въздуха като флагове. Едва когато скоростта доближава 174 километра в час пространството се изпълва с летящи гущери.
Учените успокояват, че при тестванията не е потърпевш нито един участник.
По думите на Колин Донихю проучването е първото по рода си, свидетелстващо за натурален асортимент в ураганни условия. Проучването разкрива и отдавнашната мистерия за учените за какво островните гущери имат по-големи възглавнички на пръстчетата спрямо тези, които населяват вътрешните елементи на Централна Америка.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ