Какво направи войната?
Триумф на жестокостта и лъжата. Обедняване и тежко разделяне. Критична потребност от мощно водачество. Неизкоренимо съветско въздействие в българското публично схващане и политически живот. Рухване на илюзията за свят без война. И едни скъпи пелмени, поради които Путин стартира да убива...
Това са единствено част от ударите, които войната нанесе през миналата една година. Обобщихме ги дружно с известни български публични персони, всяка от които е престиж в своята област.
Но наред с всички печални последствия от тези 12 месеца, те откроиха и позитиви. Научени, въпреки и по сложния метод, уроци. Пристъпи на положително, посочило се „ над пяната от долнопробност, която ни залива “. Нова, по-висока „ цена “ на свободата.
Попитахме ги „ Какво (ни) направи войната? “
Ето и отговорите им:
1. Направи по този начин, че дефинитивно да прогледнем Кой е българският Президент и защо се бори.
2. Разкри какъв брой надълбоко и мъчно изкоренимо е рус-съветското въздействие в груповата глава на голям брой българи с промивано от десетки години схващане.
3. За зрящите българи сподели ясно ужасното лице на терористичния кагебистки режим, който в никакъв случай не е преставал да ръководи Империята.
4. За мислещите сподели дълбоките престъпни корени на Кремълската власт, където репресивните органи постоянно са управлявали една шеста от земната суша в съюз с тези, които Сталин наричаше “социално близки ”— т.е. бандитите, станали олигарси, “блатарите ” станали рекетьори и градската “шпана ” израснала около огромните бандити, състояща се от дребни нарушители станали чекисти, от които произлиза Владимир Владимирович Путин.
Войната ни сподели, че човечеството не умее да учи уроците от историята си и е обречено да претърпява сходни произшествия още веднъж и още веднъж. И даже в най-просветената, мирна и постоянна точка в развиването на цивилизацията може да се стигне мрачни, ирационални и примитивни процеси.
Европа, макар кусурите си, самонеглижирането си и мързела си през последните две-три десетилетия, остава най-хубавото място за живеене. Но борбата за бъдещето ѝ следва. Сега тежи въпросът дали страните ще се поддадат на процеси, отслабващи връзките им и вклиняващи отчуждение сред тях, прокламирани от кресливи властолюбци. Интересът на една разединена Европа е ясно чий е.
Горчивата подигравка е, че боевете сега са най-ожесточени в територии, откъдето произлиза Кубратовия завет. И той е годен освен за днешна България, а за Стария континент като цяло.
Войната оголи нерв, който мислехме, че от дълго време сме изкоренили. Едно разкривено лице от зависимости, подмолни игри, непознати ползи и агитация стартира да крещи.. да вие от болежка.
Вие, като ужасна сирена предупреждаваща за бомбардировка. Вие, с цел да възпее експанзията си. Вие, с цел да заглуши шепота на съвестта ни.
Вие злокобно, само че уповавам се, този път в предсмъртна мъка.
А Вие - чувате ли го?
Датата 24-ти февруари 2022 година ще остане като една от най-тъжните дати в най-новата история, тъй като сложи началото на война, само че още по-трагичното в тази ситуация е, че приказваме за братоубийствена война.
Категорично военният спор сред Русия и Украйна раздели света и опълчи освен обособени страни и нации, само че и обособени общности и хора. Тази война докара след себе си политическа рецесия, която освен че продължава, само че и се задълбочава. Доведе след себе си дефицит на първични материали, енергийна рецесия и надлежно продоволствена рецесия, които засягат и се отразяват отрицателно на стопанските системи освен на страните в Европейския съюз, само че и на редица други страни по света.
За България и за българския народ последствията от войната са в действителност доста съществени. Безспорно това е една от тематиките, които се явяват разграничителна линия сред обособените политически субекти, и е причина за неналичието на разговор и съгласие сред част от тях. Свидетели сме на сериозна икономическа рецесия и извънредно висока инфлация, която по стойности даже изпреварва инфлацията в множеството европейски страни.
Категорично е време да забележим водачество и блян към преустановяване на военния спор сред Русия и Украйна, с цел да бъдат позволени всички тези рецесии и отрицателни последствия, преди да е станало прекомерно късно.
С нахлуването в Украйна Путин възпламени най-голямата война в Европа след 1939 година и заплаши международния мир. Той влезе в историята паралелно с Хитлер, Сталин и Саддам. Изгори последния си мост към свободния свят. Руснаците ще платят колосална цена за това. Кризата е опция за Европа да скъса с опортюнизма и с умиротворяването на диктатори. Тя е опция и за България да скъса с всичко това от последните над 30 години, което я дърпа към предишното ѝ.
Войната в Украйна потвърждава за следващ път, че единственото лекарство против нея е демокрацията. Рефлексията върху нас е, че демонстрира разделянето в българското общество, неналичието на политическа просвета и към момента взаимозависимост от предишното, която тежи като воденичен камък на няколко генерации. Не е неприятно да си припомняме мъдростта на Сервантес, че „ За свободата, както и за достойнството, може и би трябвало да се жертва животът и назад, лишаването от независимост е най-голямото зло, което може да сполети индивида. “
Войната в Украйна издигна отношението по геополитическите и цивилизационни въпроси измежду партиите и жителите на ново равнище. Ако до неотдавна този аспект беше притъпен на фона на други проблеми, в последната година получи нов подтик като не остави място за неутралитет. Стана ясно, въпреки и по отрицателен метод, че по-голямата част от политическия ни хайлайф споделя евроатлантическия консенсус и е предан на цивилизационния ни избор.
Във вътрешнополитически проект България отношението към съветската експанзия в Украйна коства поста на министъра на защитата Стефан Янев и постави началото на два разрива: този сред президента и “Продължаваме смяната ” и вътре в самата управническа коалиция. В прочут смисъл войната беше детайлът, който създадем забележими идейните разлики в обединението.
На 24.02.2023 година си мисля доста неща, само че това, което не мога да проумея е следното – какъв брой още войни би трябвало да минат, какъв брой още хора би трябвало да измрат,з а да излекуват мижавата ерекция на няколко комплексирани лидерчета на страни.
На тази дата един някогашен партиен и държавен служител – сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на име Путин нахлу в суверенна страна. А година по-късно от комфортно предпазена зала в Кремъл ни изясни, че ние, цяла Европа и Съединени американски щати сме нахлули у тях, че да му изядем пелмените и да му наложим еврогейските полезности.
Тази война ни сподели няколко значими за нас неща:
- У нас към момента живеят хора, които се подмокрят единствено при мисълта, че може да се върне времето на Съюз на съветските социалистически републики, демократическия централизъм и златните мигове на доносничеството – „ другарю старшина, Иванов си е купил касетофон Хитачи от кореком “...Нищо, че Путин няма никаква концепция да възвръща никакъв Съюз на съветските социалистически републики, тъй като той е един елементарен служител, а не нов Хитлер или Сталин
- У нас към момента мнозина считат, че е по-добре да имаме вяра на врачки, уеб сайтове като брадва ком, истината нет и бубалачко бе ге, а не на тестваната информация
- У нас считат за проблем не подправените вести, а фактчекърите
Все отново войната (която, както споделяше един някогашен министър и понастоящем политически водач – „ специфичната военна интервенция “) докара до няколко много позитивни неща.
Войната ни накара внезапно, внезапно, да помислим за диверсификация. Това, уви, стана не поради мъдри политически тактики, а непредпазливо. Войната ни накара най-сетне да заемем страна. Досега всичките ни управници без изключение го играеха „ и това в това и душата в парадайса “. Е, през днешния ден парадайс няма. Има пъкъл. И тоя пъкъл се случва и вследствие на нашата, само че и международна и европейска непредвидливост. Войната най-сетне сподели грозното лице на интернет пропагандата. Измислена в мазетата на Кремъл и достигаща до нас с помощна на по четири хиляди лв.. Не знам какъв брой е това в рубли.
За мен войната бе мотив да се срещна с доста храбри опозиционери от Русия. Направих много изявленията за уеб страницата, в който работя – Offnews.bg. Аз съм от хората, които приказват добър съветски и преведох много текстове, коитъо разказваха от първо лице какво се случва в Русия и каква е пропагандата там.
Но най-много за мен войната ясно освети всички идиоти, с които не бих желал в никакъв случай повече да разменям мисли. И, за бога, спрете с тая „ друга позиция “. Различна позиция има досега, в който не нападнеш другия. Тогава към този момент няма никаква точка. Има агресор и жертва.
Вие коя страна избирате?
Руската война в Украйна промени усещането ни за света, построено след рухването на Желязната завеса. Парадигмата за неприкосновеност на границите и националния суверенитет, и концепцията, че огромната война в Европа е останала в историята и военните спорове ще бъдат нещо локално, в третия свят, което ще гледаме по малкия екран. Цялата тази грижливо изграждана с десетилетия политическа парадигма и социална настройка беше смачкана и хвърлена в кошчето.
Войната дефинитивно утвърди младата украинска нация. Нещастието я сплоти, показаният философски подвиг пред неведнъж по-голям агресор дадоха на украинците самочувствие, национална горделивост и им завоюваха голямо почитание и откровена поддръжка в целия свят. Украинци и руснаци бяха мъчно различими при разпада на Съюз на съветските социалистически републики, а през днешния ден няма по-далечни нации от тях.
Войната сплоти Европа и Съединени американски щати. Западът, който беше с много разтърсено единение по разнообразни вътрешни разломи през днешния ден е обединен и съдбоносен, и ще поддържа Украйна до края на тази война. Обществата, в това число българското, излязоха от фейсбук балоните си и демонстрираха човечност, състрадание, воля за поддръжка. Доброто се появи над пяната на пошлостта, която ни залива.
Това са единствено част от ударите, които войната нанесе през миналата една година. Обобщихме ги дружно с известни български публични персони, всяка от които е престиж в своята област.
Но наред с всички печални последствия от тези 12 месеца, те откроиха и позитиви. Научени, въпреки и по сложния метод, уроци. Пристъпи на положително, посочило се „ над пяната от долнопробност, която ни залива “. Нова, по-висока „ цена “ на свободата.
Попитахме ги „ Какво (ни) направи войната? “
Ето и отговорите им:
1. Направи по този начин, че дефинитивно да прогледнем Кой е българският Президент и защо се бори.
2. Разкри какъв брой надълбоко и мъчно изкоренимо е рус-съветското въздействие в груповата глава на голям брой българи с промивано от десетки години схващане.
3. За зрящите българи сподели ясно ужасното лице на терористичния кагебистки режим, който в никакъв случай не е преставал да ръководи Империята.
4. За мислещите сподели дълбоките престъпни корени на Кремълската власт, където репресивните органи постоянно са управлявали една шеста от земната суша в съюз с тези, които Сталин наричаше “социално близки ”— т.е. бандитите, станали олигарси, “блатарите ” станали рекетьори и градската “шпана ” израснала около огромните бандити, състояща се от дребни нарушители станали чекисти, от които произлиза Владимир Владимирович Путин.
Войната ни сподели, че човечеството не умее да учи уроците от историята си и е обречено да претърпява сходни произшествия още веднъж и още веднъж. И даже в най-просветената, мирна и постоянна точка в развиването на цивилизацията може да се стигне мрачни, ирационални и примитивни процеси.
Европа, макар кусурите си, самонеглижирането си и мързела си през последните две-три десетилетия, остава най-хубавото място за живеене. Но борбата за бъдещето ѝ следва. Сега тежи въпросът дали страните ще се поддадат на процеси, отслабващи връзките им и вклиняващи отчуждение сред тях, прокламирани от кресливи властолюбци. Интересът на една разединена Европа е ясно чий е.
Горчивата подигравка е, че боевете сега са най-ожесточени в територии, откъдето произлиза Кубратовия завет. И той е годен освен за днешна България, а за Стария континент като цяло.
Войната оголи нерв, който мислехме, че от дълго време сме изкоренили. Едно разкривено лице от зависимости, подмолни игри, непознати ползи и агитация стартира да крещи.. да вие от болежка.
Вие, като ужасна сирена предупреждаваща за бомбардировка. Вие, с цел да възпее експанзията си. Вие, с цел да заглуши шепота на съвестта ни.
Вие злокобно, само че уповавам се, този път в предсмъртна мъка.
А Вие - чувате ли го?
Датата 24-ти февруари 2022 година ще остане като една от най-тъжните дати в най-новата история, тъй като сложи началото на война, само че още по-трагичното в тази ситуация е, че приказваме за братоубийствена война.
Категорично военният спор сред Русия и Украйна раздели света и опълчи освен обособени страни и нации, само че и обособени общности и хора. Тази война докара след себе си политическа рецесия, която освен че продължава, само че и се задълбочава. Доведе след себе си дефицит на първични материали, енергийна рецесия и надлежно продоволствена рецесия, които засягат и се отразяват отрицателно на стопанските системи освен на страните в Европейския съюз, само че и на редица други страни по света.
За България и за българския народ последствията от войната са в действителност доста съществени. Безспорно това е една от тематиките, които се явяват разграничителна линия сред обособените политически субекти, и е причина за неналичието на разговор и съгласие сред част от тях. Свидетели сме на сериозна икономическа рецесия и извънредно висока инфлация, която по стойности даже изпреварва инфлацията в множеството европейски страни.
Категорично е време да забележим водачество и блян към преустановяване на военния спор сред Русия и Украйна, с цел да бъдат позволени всички тези рецесии и отрицателни последствия, преди да е станало прекомерно късно.
С нахлуването в Украйна Путин възпламени най-голямата война в Европа след 1939 година и заплаши международния мир. Той влезе в историята паралелно с Хитлер, Сталин и Саддам. Изгори последния си мост към свободния свят. Руснаците ще платят колосална цена за това. Кризата е опция за Европа да скъса с опортюнизма и с умиротворяването на диктатори. Тя е опция и за България да скъса с всичко това от последните над 30 години, което я дърпа към предишното ѝ.
Войната в Украйна потвърждава за следващ път, че единственото лекарство против нея е демокрацията. Рефлексията върху нас е, че демонстрира разделянето в българското общество, неналичието на политическа просвета и към момента взаимозависимост от предишното, която тежи като воденичен камък на няколко генерации. Не е неприятно да си припомняме мъдростта на Сервантес, че „ За свободата, както и за достойнството, може и би трябвало да се жертва животът и назад, лишаването от независимост е най-голямото зло, което може да сполети индивида. “
Войната в Украйна издигна отношението по геополитическите и цивилизационни въпроси измежду партиите и жителите на ново равнище. Ако до неотдавна този аспект беше притъпен на фона на други проблеми, в последната година получи нов подтик като не остави място за неутралитет. Стана ясно, въпреки и по отрицателен метод, че по-голямата част от политическия ни хайлайф споделя евроатлантическия консенсус и е предан на цивилизационния ни избор.
Във вътрешнополитически проект България отношението към съветската експанзия в Украйна коства поста на министъра на защитата Стефан Янев и постави началото на два разрива: този сред президента и “Продължаваме смяната ” и вътре в самата управническа коалиция. В прочут смисъл войната беше детайлът, който създадем забележими идейните разлики в обединението.
На 24.02.2023 година си мисля доста неща, само че това, което не мога да проумея е следното – какъв брой още войни би трябвало да минат, какъв брой още хора би трябвало да измрат,з а да излекуват мижавата ерекция на няколко комплексирани лидерчета на страни.
На тази дата един някогашен партиен и държавен служител – сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на име Путин нахлу в суверенна страна. А година по-късно от комфортно предпазена зала в Кремъл ни изясни, че ние, цяла Европа и Съединени американски щати сме нахлули у тях, че да му изядем пелмените и да му наложим еврогейските полезности.
Тази война ни сподели няколко значими за нас неща:
- У нас към момента живеят хора, които се подмокрят единствено при мисълта, че може да се върне времето на Съюз на съветските социалистически републики, демократическия централизъм и златните мигове на доносничеството – „ другарю старшина, Иванов си е купил касетофон Хитачи от кореком “...Нищо, че Путин няма никаква концепция да възвръща никакъв Съюз на съветските социалистически републики, тъй като той е един елементарен служител, а не нов Хитлер или Сталин
- У нас към момента мнозина считат, че е по-добре да имаме вяра на врачки, уеб сайтове като брадва ком, истината нет и бубалачко бе ге, а не на тестваната информация
- У нас считат за проблем не подправените вести, а фактчекърите
Все отново войната (която, както споделяше един някогашен министър и понастоящем политически водач – „ специфичната военна интервенция “) докара до няколко много позитивни неща.
Войната ни накара внезапно, внезапно, да помислим за диверсификация. Това, уви, стана не поради мъдри политически тактики, а непредпазливо. Войната ни накара най-сетне да заемем страна. Досега всичките ни управници без изключение го играеха „ и това в това и душата в парадайса “. Е, през днешния ден парадайс няма. Има пъкъл. И тоя пъкъл се случва и вследствие на нашата, само че и международна и европейска непредвидливост. Войната най-сетне сподели грозното лице на интернет пропагандата. Измислена в мазетата на Кремъл и достигаща до нас с помощна на по четири хиляди лв.. Не знам какъв брой е това в рубли.
За мен войната бе мотив да се срещна с доста храбри опозиционери от Русия. Направих много изявленията за уеб страницата, в който работя – Offnews.bg. Аз съм от хората, които приказват добър съветски и преведох много текстове, коитъо разказваха от първо лице какво се случва в Русия и каква е пропагандата там.
Но най-много за мен войната ясно освети всички идиоти, с които не бих желал в никакъв случай повече да разменям мисли. И, за бога, спрете с тая „ друга позиция “. Различна позиция има досега, в който не нападнеш другия. Тогава към този момент няма никаква точка. Има агресор и жертва.
Вие коя страна избирате?
Руската война в Украйна промени усещането ни за света, построено след рухването на Желязната завеса. Парадигмата за неприкосновеност на границите и националния суверенитет, и концепцията, че огромната война в Европа е останала в историята и военните спорове ще бъдат нещо локално, в третия свят, което ще гледаме по малкия екран. Цялата тази грижливо изграждана с десетилетия политическа парадигма и социална настройка беше смачкана и хвърлена в кошчето.
Войната дефинитивно утвърди младата украинска нация. Нещастието я сплоти, показаният философски подвиг пред неведнъж по-голям агресор дадоха на украинците самочувствие, национална горделивост и им завоюваха голямо почитание и откровена поддръжка в целия свят. Украинци и руснаци бяха мъчно различими при разпада на Съюз на съветските социалистически републики, а през днешния ден няма по-далечни нации от тях.
Войната сплоти Европа и Съединени американски щати. Западът, който беше с много разтърсено единение по разнообразни вътрешни разломи през днешния ден е обединен и съдбоносен, и ще поддържа Украйна до края на тази война. Обществата, в това число българското, излязоха от фейсбук балоните си и демонстрираха човечност, състрадание, воля за поддръжка. Доброто се появи над пяната на пошлостта, която ни залива.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ