Съдът отказа на българка, живееща в Холандия, да възстанови гражданството й
Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли да възвърне българското поданство на млада жена - Матилда Нахабедян, която от години живее в Холандия. Повод за определението на съда е тъжба на Нахабедян против решение на правосъдното министерство, с което те стопират процедурата по възобновяване на поданството й.
През август предходната година " Дневник " описа историята на Нахабедян.
Тя е родена в България и живее и учи тук до 22-годишна възраст. След това отпътува за Холандия. Преди време получава холандско поданство, което значи, че би трябвало да се откаже от българското си.
Към този миг тя към момента не е омъжена. И не знае, че е възможно да има двойно поданство, в случай че има брак с холандец. Миналата година, откакто схваща, че може да си върне българското поданство,
подава през посолството на България в Хага молба за възобновяване му.
В началото на юни, обаче от правосъдното министерство стопират процедурата, като показват, че повода за това, е че Матилда има арменски генезис. За да продължи, тя би трябвало да показа уверение от Министерство на вътрешните работи, че е имала позволение да обитава в страната. Към тези документи са нужни и удостоверение за съдимост и документ от прокуратурата, че против нея няма формирано наказателно произвеждане за съзнателно закононарушение от общ темперамент.
Министерството се базира на член 26, алинея т.3 от закона за българско поданство, съгласно който " лицата от небългарски генезис би трябвало да имат не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за възобновяване, позволение за непрекъснато престояване или дълготрайно престояване в Република България ".
В отговора си, в който Матилда Нахабедян би трябвало да показа нужните документи, с цел да продължи процедурата, тя цитира определение на Върховния административен съд (ВАС) от 2014 година. То е по сходен проблем, само че съдът афишира заповедта за преустановяване на производството за оскъдна и приема, че
не може произходът да бъде изтъкван като аргументи за отвод поданството да бъде възставено.
Според съда понятието " българин " в закона за българското поданство не следва да се пояснява в неговия етнически смисъл за лицата, които са изгубили българското си поданство и аплайват за неговото възобновяване. Това съгласно Върховен административен съд би било в несъгласие със възбраната за дискриминация в член 6 от Конституцията на България.
Тричленният състав на Върховен административен съд, който гледа жалбата на Нахабедян обаче не обръща внимание на това определение. Съдът приема, че
не са изпълнени условията на Закона за българското поданство
и в частност условието на член 26, алинея 1, т. 3 да бъдат показани изискуемите документи.
" Тук е мястото да се означи, че в дадения от административния орган двумесечен период нито един от тези три документа не е показан от молителката, като към преписката са налични удостоверение за съдимост и уверение от прокуратурата, които обаче са от един по-късен период-месец август 2017година, когато административния орган към този момент се е произнесъл по подадената молба. В този смисъл изцяло ирелевантни са изложените в жалбата изказвания по отношение на приложимостта на едно от изскванията по чл.26,ал.1 от ЗБГ за използване към молбата на уверение от от Министерство на вътрешните работи удостоверяващ съществуване на три години позволено непрекъснато престояване в Република България ", написа правосъдният състав с докладчик арбитър Бисерка Цанева (командирована в съда през 2011 година, когато брачният партньор й беше народен представител от ГЕРБ).
Определението на Върховен административен съд може да бъде обжалвано пред петчленен състав.
През август предходната година " Дневник " описа историята на Нахабедян.
Тя е родена в България и живее и учи тук до 22-годишна възраст. След това отпътува за Холандия. Преди време получава холандско поданство, което значи, че би трябвало да се откаже от българското си.
Към този миг тя към момента не е омъжена. И не знае, че е възможно да има двойно поданство, в случай че има брак с холандец. Миналата година, откакто схваща, че може да си върне българското поданство,
подава през посолството на България в Хага молба за възобновяване му.
В началото на юни, обаче от правосъдното министерство стопират процедурата, като показват, че повода за това, е че Матилда има арменски генезис. За да продължи, тя би трябвало да показа уверение от Министерство на вътрешните работи, че е имала позволение да обитава в страната. Към тези документи са нужни и удостоверение за съдимост и документ от прокуратурата, че против нея няма формирано наказателно произвеждане за съзнателно закононарушение от общ темперамент.
Министерството се базира на член 26, алинея т.3 от закона за българско поданство, съгласно който " лицата от небългарски генезис би трябвало да имат не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за възобновяване, позволение за непрекъснато престояване или дълготрайно престояване в Република България ".
В отговора си, в който Матилда Нахабедян би трябвало да показа нужните документи, с цел да продължи процедурата, тя цитира определение на Върховния административен съд (ВАС) от 2014 година. То е по сходен проблем, само че съдът афишира заповедта за преустановяване на производството за оскъдна и приема, че
не може произходът да бъде изтъкван като аргументи за отвод поданството да бъде възставено.
Според съда понятието " българин " в закона за българското поданство не следва да се пояснява в неговия етнически смисъл за лицата, които са изгубили българското си поданство и аплайват за неговото възобновяване. Това съгласно Върховен административен съд би било в несъгласие със възбраната за дискриминация в член 6 от Конституцията на България.
Тричленният състав на Върховен административен съд, който гледа жалбата на Нахабедян обаче не обръща внимание на това определение. Съдът приема, че
не са изпълнени условията на Закона за българското поданство
и в частност условието на член 26, алинея 1, т. 3 да бъдат показани изискуемите документи.
" Тук е мястото да се означи, че в дадения от административния орган двумесечен период нито един от тези три документа не е показан от молителката, като към преписката са налични удостоверение за съдимост и уверение от прокуратурата, които обаче са от един по-късен период-месец август 2017година, когато административния орган към този момент се е произнесъл по подадената молба. В този смисъл изцяло ирелевантни са изложените в жалбата изказвания по отношение на приложимостта на едно от изскванията по чл.26,ал.1 от ЗБГ за използване към молбата на уверение от от Министерство на вътрешните работи удостоверяващ съществуване на три години позволено непрекъснато престояване в Република България ", написа правосъдният състав с докладчик арбитър Бисерка Цанева (командирована в съда през 2011 година, когато брачният партньор й беше народен представител от ГЕРБ).
Определението на Върховен административен съд може да бъде обжалвано пред петчленен състав.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ