Три срещи – една от които, несъстояла се. Поредица от

Три срещи – една от които, несъстояла се. Поредица от писма. Любов, която броди оттатък тленното и опустошава до дъно. Яворов среща Мина на Благовещение, само че любовта им няма да е благословена. Той е на 28 години, тя, дребната сестра на близкия му другар Петко Ю. Тодоров е на 15. „ Когато става въпрос за лирика, тя би трябвало да показва усеща, които са разбираеми за всички, а ти искаш да бъдеш неразбираем ”, написа през идващите години Мина на Яворов. „ Аз не помнех да бях живял преди да те бях видял. Не, аз не помнех, да не съм те знаял в миналото ”, написа Яворов след трагичната й гибел.

На нея, на Мина са отдадени последните Яворови стихове, непубликувани приживе. С тях, и с Мина, умира поезията за Яворов. В своето писмо до Боян Пенев, през септември 1910 година, той споделя: “Стиховете ме отвращават съвсем. В тях човек не може да каже всичко, в случай че не е заставен и да престоря всичко. (Впрочем, още като пиша това, аз чувствувам, че разбърквам две неща, които не би трябвало да се смесват.) Работата е, че аз нуждая се да се изкажа по-напълно и по-ясно. И за това би трябвало да подиря различен род. Но моите премеждия са толкоз действителни, че никакво тяхно художествено олицетворение не може да ме удовлетвори. ”

Невинност свята – орхидея
На звездни самоти...
Иди, фантазия, иди при нея, -
Идете, хиляди фантазии!
И дано в нейната обител
най-смелата от вас
замести ангела-хранител:
да бди обезпокоително всеки час.
И там – смирени монахини
с наведени очи –
богослужете дни, години:
измежду благовонност и фантазии...
Иди, фантазия – фантазии, носете
Сняг – лилии в ръце...
На макът кървясъл цветовете
остават в моето сърце!

“И когато аз се опомних и повярвах, че ти си изгубена на земята за мене, аз се стопирах и попитах: къде в този момент? За кого в този момент? Аз в никакъв случай не те погледнах с окото на мъж. И в случай че мечтаех, аз мечтаех единствено да бъдеш, да те зная, че си, да вдишвам, да пребивавам! Тук е великата тайнственост на ориста.

Ти ме попита един път, за какво те любя.

И аз не знаех за какво.

Аз в никакъв случай не те пожелах като жена. Аз в никакъв случай не те погледнах с окото на мъж.

И въпреки всичко аз те любех. Аз дишах и гледах посредством тебе. Аз живеeх за тебе.

Всяка моя мисъл, всяко мое дело беше от тебе и за тебе.

Ти бе началото на всяко мое придвижване. Ти стоеше в края на всички краища, додето можеше да види окото ми.

Аз не помнех да бях живял преди да те бях видял. Не, аз не помнех, да не съм те знаял в миналото.

Бъдещето – аз го назовах с твоето име. Бъдещето и предишното.

Тя беше – и към този момент я няма. Тя мина през живота както минава... Тя беше пристигнала единствено за това, - тя, мина. М и н а.

И на тия две хубави очи аз бях изпял една ария. И на нейната дребна ръка аз бях турил един пръстен.

И нашите уста се бяха слели в една целувка, която беше една клетва.

То беше денят Благовещение.

Блага новина я нарекох аз в своя живот. ”

1910 година

* Портрет на Яворов от Василия СТОИЛОВА