Бизнесмен от Стара Загора реши да строи в Благоевград, отиде в града, спря с тузарския си бял мерцедес пред лафка, но изведнъж...
Три полицейски коли като в същински екшън се скупчиха по сигнал във вторник следобяд при входа на Текстила в промишлената зона на Благоевград, написа struma.bg.
Проверка откри, че обект на масираната инспекцията е предприемачът Валентин Колев, притежател на старозагорската компания „ Роси “ ЕООД, който има бизнес и в Благоевград. От 10 година той е притежател на цехове за произвеждане на материали за мебели, а от година уголемява базата си в Благоевград, като е купил още 5 здания в региона. Валентин Колев изиска думата в изданието, с цел да опише за случката, която го унизила при идването му през вчерашния ден след 15 часа от Стара Загора в Благоевград:
„ От дългото пътешестване ми прималя от апетит и още на влизане в града обръщам против Текстила при първата лавка, спирам на спешни и изскачам да си купя сандвич. Не съм паркирал, предната част на колата е излязла на към метър напред в платното, а на към метър и малко вляво от мен е пешеходна пътека. Признавам, не съм го съобразил, само че колата не беше на пътеката и не пречеше на придвижването. Връщам се след няма и 2 минути и ме стопира служител на реда. Не е еднообразен, няма шапка, показа се, само че говореше толкоз безшумно, че не запомних името, тъй като не ми показа документ за легитимация, моя е грешката, че не я желаех. Колата не е патрулка, имаше надпис, само че беше леко заличен и не можах да го прочета, номерът й е Е 0696 АН. Пита „ Какво ще вършим? “, давам отговор: „ Нищо няма да вършим, в случай че желаете пари, нямам. Аз пари не давам”. Искам да съм прецизен, служителите на реда пари не са ми желали, само че въпросът ме предизвика да кажа, че в случай че съм сбъркал, 1000 лева санкция ще платя, само че лев на ръка няма да дам.
Тук е мястото да отбележа, че в близост е цялостно с паркирани коли, от другата страна на пешеходната пътека, на разстояние по-близо от мен, освен това в противоположна посока на придвижване, е паркиран автомобил, вдясно от мен тъкмо в същата позиция, единствено че със задната част на уличното платно, също има паркирана кола. Надолу и нагоре по продължение на платното има над 10 паркирани автомобила, не са спрели за малко като мен на спешни. Но единствено номерът на моята кола стартира със СТ, а не с Е, като останалите и от горната страна на всичко е първокласна.
Това е обстановката при идването на едно високо, намахано момче, без шапка и униформа, което ми желае документите за инспекция и пита: „ Какво ще вършим? Какво стана? “. Аз му споделям, че ми прилоша, тъй като пътувам близо 300 км да виждам обекта, който строя в Благоевград. Казвам: „ Прималя ми и като видях лавката, обърнах и слязох да си взема сандвич. Санкционирайте ме, в случай че съм направил нарушаване “. Не се извинявам, само че като видях по същия метод спряла кола от другата страна, пуснах спешните и стопирах за минута. Въпросът обаче е в това, че разпоредбите като са за „ батко “, би трябвало да са и за „ братко “. Оказва се че, „ батко “ от Стара Загора не може, само че за „ братко “ от Благоевград може да стопира където изиска.
Отиде до колата, поучава се с сътрудника си, върна се и ми сподели: „ Чакайте в колата, ще ви извикам, като станат подготвени документите “. Реших, че ще ми напишат акт. В тоя миг идва полицейска кола с камери. Идва служител на реда и ми споделя: „ Каквото ще говорите, всичко се записва “. Казвам „ обикновено е, добре, нямам нищо срещу “ и запитвам: „ Все отново, момчета, какво съм направил? Аз не съм мутра, пристигнал съм да влагам в тоя град, кажете ми какво нарушаване съм направил, в каквото всички останали коли тук не са. Казват ми: „ Спрял си на пешеходна пътека. Ако желаете, ще ви напишем фиш “. Казвам: „ Напишете каквото би трябвало, само че не съм стъпил на пътеката, а съм на повече от метър от нея. Колата изпод е по-близо “. Обясняват ми и че излизам от кръстовище, макар че не виждам там кръстовище, тъй като излизам от пресечка, което прави по-скоро триъгълник, само че както и да е. Може би служителят на реда е прав. Казах му, че каквото е належащо, ще си платя, да вършат каквото би трябвало. И тъй като не съм се съгласил да ми пишат фиш, почват да пишат акт. Знаете, че фиш значи санкция от 20 или 50 лева, плащаш и заминаваш. Аз не съм за 20 или 50 лева, само че желая да знам защо ме глобяват и какъв брой съм отговорен.
Дават ми копие, което не мога да прочета, не ми дадоха и да фотографирам. През това време първите служители на реда идват и ми споделят, че съм имал 10 фиша. Аз имам транспортна компания, някои от фишовете са отпаднали, изминал им е срокът, не съм отговорен за това. И тогава викат втора патрулка. В един миг поради мен в промишлената зона до входа на Текстила се събраха две патрулки и още една полицейска кола, на която надписите бяха изтрити и не се четяха добре. Все едно съм най-големият нарушител на пътя! Аз имам морал, почувствах се потиснат. Бил съм офицер, човек на достойнството съм. Питам ги: „ Ако аз съм отговорен, този до мен не е ли, а другите, паркирали на цялата улица, те не са ли отговорни?! Въпросът е какъв брой огромен нарушител съм аз, че полицията да ангажира три служебни коли поради мен, и какъв брой другите са праведни. Поведението на служителите на реда беше унизително и надменно, почувствах се като най-големия нарушител за това, че ми е прилошало и съм спрял да си взема един сандвич.
Ужасно наскърбен съм от двойния критерий на благоевградските служители на реда. Между другото, до момента в който пишеха акта, на пешеходната пътека безусловно спря товарен бус – в случай че не се неистина, на известна компания за матраци. Попитах служителя на реда: „ Той не е ли в нарушаване? “, отговорът беше: „ Сега се занимаваме с вас “. Излиза, че до момента в който се занимават с мен, каквото и да става в близост, не ги интересува.
От акта са видни имената на служителите на реда, установили нарушаването за погрешно паркиране – Васил Илчев Илиев, който е съставил документа, и очевидците Спаско Чобанов и Радослав Благов.
Проверка откри, че обект на масираната инспекцията е предприемачът Валентин Колев, притежател на старозагорската компания „ Роси “ ЕООД, който има бизнес и в Благоевград. От 10 година той е притежател на цехове за произвеждане на материали за мебели, а от година уголемява базата си в Благоевград, като е купил още 5 здания в региона. Валентин Колев изиска думата в изданието, с цел да опише за случката, която го унизила при идването му през вчерашния ден след 15 часа от Стара Загора в Благоевград:
„ От дългото пътешестване ми прималя от апетит и още на влизане в града обръщам против Текстила при първата лавка, спирам на спешни и изскачам да си купя сандвич. Не съм паркирал, предната част на колата е излязла на към метър напред в платното, а на към метър и малко вляво от мен е пешеходна пътека. Признавам, не съм го съобразил, само че колата не беше на пътеката и не пречеше на придвижването. Връщам се след няма и 2 минути и ме стопира служител на реда. Не е еднообразен, няма шапка, показа се, само че говореше толкоз безшумно, че не запомних името, тъй като не ми показа документ за легитимация, моя е грешката, че не я желаех. Колата не е патрулка, имаше надпис, само че беше леко заличен и не можах да го прочета, номерът й е Е 0696 АН. Пита „ Какво ще вършим? “, давам отговор: „ Нищо няма да вършим, в случай че желаете пари, нямам. Аз пари не давам”. Искам да съм прецизен, служителите на реда пари не са ми желали, само че въпросът ме предизвика да кажа, че в случай че съм сбъркал, 1000 лева санкция ще платя, само че лев на ръка няма да дам.
Тук е мястото да отбележа, че в близост е цялостно с паркирани коли, от другата страна на пешеходната пътека, на разстояние по-близо от мен, освен това в противоположна посока на придвижване, е паркиран автомобил, вдясно от мен тъкмо в същата позиция, единствено че със задната част на уличното платно, също има паркирана кола. Надолу и нагоре по продължение на платното има над 10 паркирани автомобила, не са спрели за малко като мен на спешни. Но единствено номерът на моята кола стартира със СТ, а не с Е, като останалите и от горната страна на всичко е първокласна.
Това е обстановката при идването на едно високо, намахано момче, без шапка и униформа, което ми желае документите за инспекция и пита: „ Какво ще вършим? Какво стана? “. Аз му споделям, че ми прилоша, тъй като пътувам близо 300 км да виждам обекта, който строя в Благоевград. Казвам: „ Прималя ми и като видях лавката, обърнах и слязох да си взема сандвич. Санкционирайте ме, в случай че съм направил нарушаване “. Не се извинявам, само че като видях по същия метод спряла кола от другата страна, пуснах спешните и стопирах за минута. Въпросът обаче е в това, че разпоредбите като са за „ батко “, би трябвало да са и за „ братко “. Оказва се че, „ батко “ от Стара Загора не може, само че за „ братко “ от Благоевград може да стопира където изиска.
Отиде до колата, поучава се с сътрудника си, върна се и ми сподели: „ Чакайте в колата, ще ви извикам, като станат подготвени документите “. Реших, че ще ми напишат акт. В тоя миг идва полицейска кола с камери. Идва служител на реда и ми споделя: „ Каквото ще говорите, всичко се записва “. Казвам „ обикновено е, добре, нямам нищо срещу “ и запитвам: „ Все отново, момчета, какво съм направил? Аз не съм мутра, пристигнал съм да влагам в тоя град, кажете ми какво нарушаване съм направил, в каквото всички останали коли тук не са. Казват ми: „ Спрял си на пешеходна пътека. Ако желаете, ще ви напишем фиш “. Казвам: „ Напишете каквото би трябвало, само че не съм стъпил на пътеката, а съм на повече от метър от нея. Колата изпод е по-близо “. Обясняват ми и че излизам от кръстовище, макар че не виждам там кръстовище, тъй като излизам от пресечка, което прави по-скоро триъгълник, само че както и да е. Може би служителят на реда е прав. Казах му, че каквото е належащо, ще си платя, да вършат каквото би трябвало. И тъй като не съм се съгласил да ми пишат фиш, почват да пишат акт. Знаете, че фиш значи санкция от 20 или 50 лева, плащаш и заминаваш. Аз не съм за 20 или 50 лева, само че желая да знам защо ме глобяват и какъв брой съм отговорен.
Дават ми копие, което не мога да прочета, не ми дадоха и да фотографирам. През това време първите служители на реда идват и ми споделят, че съм имал 10 фиша. Аз имам транспортна компания, някои от фишовете са отпаднали, изминал им е срокът, не съм отговорен за това. И тогава викат втора патрулка. В един миг поради мен в промишлената зона до входа на Текстила се събраха две патрулки и още една полицейска кола, на която надписите бяха изтрити и не се четяха добре. Все едно съм най-големият нарушител на пътя! Аз имам морал, почувствах се потиснат. Бил съм офицер, човек на достойнството съм. Питам ги: „ Ако аз съм отговорен, този до мен не е ли, а другите, паркирали на цялата улица, те не са ли отговорни?! Въпросът е какъв брой огромен нарушител съм аз, че полицията да ангажира три служебни коли поради мен, и какъв брой другите са праведни. Поведението на служителите на реда беше унизително и надменно, почувствах се като най-големия нарушител за това, че ми е прилошало и съм спрял да си взема един сандвич.
Ужасно наскърбен съм от двойния критерий на благоевградските служители на реда. Между другото, до момента в който пишеха акта, на пешеходната пътека безусловно спря товарен бус – в случай че не се неистина, на известна компания за матраци. Попитах служителя на реда: „ Той не е ли в нарушаване? “, отговорът беше: „ Сега се занимаваме с вас “. Излиза, че до момента в който се занимават с мен, каквото и да става в близост, не ги интересува.
От акта са видни имената на служителите на реда, установили нарушаването за погрешно паркиране – Васил Илчев Илиев, който е съставил документа, и очевидците Спаско Чобанов и Радослав Благов.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ