Три любопитни събития в програмата на Люлякови музикални вечери 2022 – Ловеч
Три любопитни събития в програмата на Люлякови музикални вечери 2022 – Ловеч.
Това са балетът „ Гето “, концертът-спектакъл „ Живот като на кино “ и мюзикълът „ Парижката Света Богородица ”. Музикалните събития са част от богатата стратегия във връзка 11 май – Празник на града.
На 10 май (вторник) от 19:00 ч. Държавна опера – Стара Загора показва „ Гето “ – балет, хореограф Марио Пиаца – в салона на Драматичен спектакъл – Ловеч.
БАЛЕТ Пожарна охрана КЛЕЗМЕР-МУЗИКА И МУЗИКА НА ГОРАН БРЕГОВИЧ
ХОРЕОГРАФИЯ И РЕЖИСУРА: Марио Пиаца
ВЪЗСТАНОВКА: Людовик Парти
СЦЕНОГРАФИЯ: Тодор Демеров
ХУДОЖНИК НА КОСТЮМИТЕ: Мария Христова
Солисти и кордебалет на Държавна опера – Стара Загора
САРА – Анелия Димитрова
ДАВИД – Паскуале Казелли
ГЛАВЕН РАВИН – Томоки Ишиго
ТИКВА /ДУШАТА/ – Ромина Славова
ЧЕТИРИ ПРИЯТЕЛКИ – Мартина Префето, Джулия Рагуза, Микела Канин, Нанако Имаи
ЧЕТИРИМА ПРИЯТЕЛИ – Каито Такахаши, Фредерико Пинто, Фиорди Лоха, Франческо Бориело
РАВИНИ – Калин Любенов, Карлос Сантос, Фрагиско Скликас, Уилям Грифин, Давид Лопез
ЖЕНИ – Кармен Демирташ, Юлияна Коева, Натали Братанова, Сторм Норис, Марта Перез, Марина Сороче, Мариела Коларо, Джулия Моргандо, Елизабет Ризнер, Тцао Ю-Чен, Александра Остатек, Анемике Брус, Хзе Фу Чен, Патрисия Соарес, Рихо Хирано, Богдана Сергеева
Със специфичното присъединяване на Офелия Христова /сопран/ и Румен Какамъков /соло цигулка/.
Човек се затваря в разнообразни типове гета – от религията, расата и етноса през гетото на персоналната си вероятност в живота – благосъстояние, разсъдък, страсти, до гетото на виртуалния свят, който заплашва да го изпразни от достоверност. Границите им се прекрачват единствено посредством силата на съзиданието. За евреите клезмер-музиката показва нещо съкровено и свещено, с което те в никакъв случай не се разделят. Основен претекст в клезмера има песента „ Надежда “, която през днешния ден е народен химн на Държавата Израел. Песента е лайтмотив в спектакъла и се извършва онлайн от оперната прима на Старозагорската опера Офелия Христова и соло цигулка Румен Какамъков.
Действието се развива в три подиуми. Първата е еврейската женитба. Празнуват младоженците (Той и Тя), основният равин, младежи и уважаваните възрастни евреи. В патриархалната идилия има място за всеки и всички са добре пристигнали.
Неочаквано сватбата е прекратена. Мъжете потеглят в незнайна посока и дамите остават сами. Пластичните им фигурни композиции припомнят Стената на рева, жертвите в газовите камери, страданието от разрушената общественост.
Третата част възвръща прекъснатата женитба. Главният равин загръща завърналия се мъж в изоставената му риза и го връща назад в бащиния дом. Празникът продължава. Неспирният темп на живота съхранява духа на задружната общественост.
Марио Пиаца е роден в Монреал, Канада. Учи типичен балет в Италия и съвременен танц в Съединени американски щати. Работи като хореограф с разнообразни трупи по целия свят. Критиката открива в постановките му „ горчива наслада в изразните средства, която съчетава експанзия с мекост “. През 2018 година е почетен с влиятелното звание „ Кавалер на Република Италия “.
Времетраене: 1час и 15 мин без антракт
Организатори са Община Ловеч, Драматичен спектакъл – Ловеч, и Ловчанско читалище „Наука-1870 г.“
Билети се продават на касата на читалището.
На11 май (сряда) от 18:30 ч. е „ Живот като на кино “ – концерт-спектакъл на Милица Гладнишка, Васил Спасов и „ Михаил Йосифов секстет “
– пл. „ Екзарх Йосиф I “. Програмата включва песни от паметни филми, измежду които „Маската“, „Сексът и градът“ и „Кръстникът“. Милица пее на 8 непознати езика, измежду които маджарски и китайски.
На 12 май (четвъртък) от 19:00 ч. Държавна опера – Варна показва
„ Парижката Света Богородица “ по музика на Р. Кочанте
– в Драматичен спектакъл – Ловеч
ТЕКСТ: Люк Пламондон
ДИРИГЕНТ: Страцимир Павлов
РЕЖИСЬОР: Петко Бонев
ОРКЕСТРАЦИЯ И МУЗИКАЛНО РЪКОВОДСТВО: Данко Йорданов
СЦЕНОГРАФИЯ И КОСТЮМИ: Ася Стоименова
ХОРЕОГРАФИЯ: Станислава Томова
ЕСМЕРАЛДА – Калина Жекова, Лилия Илиева
КВАЗИМОДО – Гео Чобанов, Велин Михайлов
КЛОД ФРОЛО – Драгомир Шопов, Николай Колев
ПИЕР ГРЕНГОАР – Виктор Ибришимов, Момчил Караиванов
ФЕБ дьо ШАТОПЕР – Борислав Веженов, Александър Баранов
КЛОПЕН ТРУЙФЛУ – Николай Колев, Момчил Караиванов
ФЛЬОР дьо ЛИС дьо ГОНДЕЛЬОР – Мария Павлова, Жана Костова
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.
„ Парижката Света Богородица ” е измежду най-нашумелите заглавия на мюзикъли по международните подиуми. Към музикатa на Рикардо Кочанте, въодушевена от едноимения разказ на Виктор Юго, се прибавят вълненията на артистичната общественост към пожара в катедралата – знак на Париж и на европейската просвета.
„ Парижката Света Богородица “ е сложена като театрализиран концерт с костюми с цялата поредност на драматургията, със сценография, 3D мапинг и хореография – това е един доста известен в Англия род, само че нов за българската сцена. Постановката на режисьора Петко Бонев и диригента Страцимир Павлов с аранжименти на Данко Йорданов следва компактно сюжета на създателя на класическия разказ – Виктор Юго. Зрителите ще видят импозантната парижка катедрала без провалите от последния унищожителен пожар в цялото й великолепие, възкресена със средствата на 3D мапинга.
Песенните номера – песни и ансамбли, измежду които и международни шлагери, ще се извършват на истинския си език. Субтитри на български ще приобщят публиката към всеки подробност от историята, която продължава да вълнува още от времето на Юго.
Организатори са Община Ловеч, Драматичен спектакъл – Ловеч, и Ловчанско читалище „Наука-1870 г.“
Билети се продават на касата на читалището.
Това са балетът „ Гето “, концертът-спектакъл „ Живот като на кино “ и мюзикълът „ Парижката Света Богородица ”. Музикалните събития са част от богатата стратегия във връзка 11 май – Празник на града.
На 10 май (вторник) от 19:00 ч. Държавна опера – Стара Загора показва „ Гето “ – балет, хореограф Марио Пиаца – в салона на Драматичен спектакъл – Ловеч.
БАЛЕТ Пожарна охрана КЛЕЗМЕР-МУЗИКА И МУЗИКА НА ГОРАН БРЕГОВИЧ
ХОРЕОГРАФИЯ И РЕЖИСУРА: Марио Пиаца
ВЪЗСТАНОВКА: Людовик Парти
СЦЕНОГРАФИЯ: Тодор Демеров
ХУДОЖНИК НА КОСТЮМИТЕ: Мария Христова
Солисти и кордебалет на Държавна опера – Стара Загора
САРА – Анелия Димитрова
ДАВИД – Паскуале Казелли
ГЛАВЕН РАВИН – Томоки Ишиго
ТИКВА /ДУШАТА/ – Ромина Славова
ЧЕТИРИ ПРИЯТЕЛКИ – Мартина Префето, Джулия Рагуза, Микела Канин, Нанако Имаи
ЧЕТИРИМА ПРИЯТЕЛИ – Каито Такахаши, Фредерико Пинто, Фиорди Лоха, Франческо Бориело
РАВИНИ – Калин Любенов, Карлос Сантос, Фрагиско Скликас, Уилям Грифин, Давид Лопез
ЖЕНИ – Кармен Демирташ, Юлияна Коева, Натали Братанова, Сторм Норис, Марта Перез, Марина Сороче, Мариела Коларо, Джулия Моргандо, Елизабет Ризнер, Тцао Ю-Чен, Александра Остатек, Анемике Брус, Хзе Фу Чен, Патрисия Соарес, Рихо Хирано, Богдана Сергеева
Със специфичното присъединяване на Офелия Христова /сопран/ и Румен Какамъков /соло цигулка/.
Човек се затваря в разнообразни типове гета – от религията, расата и етноса през гетото на персоналната си вероятност в живота – благосъстояние, разсъдък, страсти, до гетото на виртуалния свят, който заплашва да го изпразни от достоверност. Границите им се прекрачват единствено посредством силата на съзиданието. За евреите клезмер-музиката показва нещо съкровено и свещено, с което те в никакъв случай не се разделят. Основен претекст в клезмера има песента „ Надежда “, която през днешния ден е народен химн на Държавата Израел. Песента е лайтмотив в спектакъла и се извършва онлайн от оперната прима на Старозагорската опера Офелия Христова и соло цигулка Румен Какамъков.
Действието се развива в три подиуми. Първата е еврейската женитба. Празнуват младоженците (Той и Тя), основният равин, младежи и уважаваните възрастни евреи. В патриархалната идилия има място за всеки и всички са добре пристигнали.
Неочаквано сватбата е прекратена. Мъжете потеглят в незнайна посока и дамите остават сами. Пластичните им фигурни композиции припомнят Стената на рева, жертвите в газовите камери, страданието от разрушената общественост.
Третата част възвръща прекъснатата женитба. Главният равин загръща завърналия се мъж в изоставената му риза и го връща назад в бащиния дом. Празникът продължава. Неспирният темп на живота съхранява духа на задружната общественост.
Марио Пиаца е роден в Монреал, Канада. Учи типичен балет в Италия и съвременен танц в Съединени американски щати. Работи като хореограф с разнообразни трупи по целия свят. Критиката открива в постановките му „ горчива наслада в изразните средства, която съчетава експанзия с мекост “. През 2018 година е почетен с влиятелното звание „ Кавалер на Република Италия “.
Времетраене: 1час и 15 мин без антракт
Организатори са Община Ловеч, Драматичен спектакъл – Ловеч, и Ловчанско читалище „Наука-1870 г.“
Билети се продават на касата на читалището.
На11 май (сряда) от 18:30 ч. е „ Живот като на кино “ – концерт-спектакъл на Милица Гладнишка, Васил Спасов и „ Михаил Йосифов секстет “
– пл. „ Екзарх Йосиф I “. Програмата включва песни от паметни филми, измежду които „Маската“, „Сексът и градът“ и „Кръстникът“. Милица пее на 8 непознати езика, измежду които маджарски и китайски.
На 12 май (четвъртък) от 19:00 ч. Държавна опера – Варна показва
„ Парижката Света Богородица “ по музика на Р. Кочанте
– в Драматичен спектакъл – Ловеч
ТЕКСТ: Люк Пламондон
ДИРИГЕНТ: Страцимир Павлов
РЕЖИСЬОР: Петко Бонев
ОРКЕСТРАЦИЯ И МУЗИКАЛНО РЪКОВОДСТВО: Данко Йорданов
СЦЕНОГРАФИЯ И КОСТЮМИ: Ася Стоименова
ХОРЕОГРАФИЯ: Станислава Томова
ЕСМЕРАЛДА – Калина Жекова, Лилия Илиева
КВАЗИМОДО – Гео Чобанов, Велин Михайлов
КЛОД ФРОЛО – Драгомир Шопов, Николай Колев
ПИЕР ГРЕНГОАР – Виктор Ибришимов, Момчил Караиванов
ФЕБ дьо ШАТОПЕР – Борислав Веженов, Александър Баранов
КЛОПЕН ТРУЙФЛУ – Николай Колев, Момчил Караиванов
ФЛЬОР дьо ЛИС дьо ГОНДЕЛЬОР – Мария Павлова, Жана Костова
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.
„ Парижката Света Богородица ” е измежду най-нашумелите заглавия на мюзикъли по международните подиуми. Към музикатa на Рикардо Кочанте, въодушевена от едноимения разказ на Виктор Юго, се прибавят вълненията на артистичната общественост към пожара в катедралата – знак на Париж и на европейската просвета.
„ Парижката Света Богородица “ е сложена като театрализиран концерт с костюми с цялата поредност на драматургията, със сценография, 3D мапинг и хореография – това е един доста известен в Англия род, само че нов за българската сцена. Постановката на режисьора Петко Бонев и диригента Страцимир Павлов с аранжименти на Данко Йорданов следва компактно сюжета на създателя на класическия разказ – Виктор Юго. Зрителите ще видят импозантната парижка катедрала без провалите от последния унищожителен пожар в цялото й великолепие, възкресена със средствата на 3D мапинга.
Песенните номера – песни и ансамбли, измежду които и международни шлагери, ще се извършват на истинския си език. Субтитри на български ще приобщят публиката към всеки подробност от историята, която продължава да вълнува още от времето на Юго.
Организатори са Община Ловеч, Драматичен спектакъл – Ловеч, и Ловчанско читалище „Наука-1870 г.“
Билети се продават на касата на читалището.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ