Според проучване 42% от българите не биха подали сигнал за корупция
Тревожна наклонност сподели проучване на асоциация " Прозрачност без граници ", отдадено на публичните настройки по отношение на противодействието на корупцията, осведоми " Сега ".
41.5% от българите не биха подали сигнал в случай че станата персонално очевидец или имат информация за корупционно деяние. Обяснението за неналичието на подготвеност измежду жителите да се включат персонално в битката с корупция е в ниското доверие в институциите, които имат ангажимент за възпирането на отрицателния феномен, подчертаха от асоциацията.
Порази тази причина не е изненада, че хората биха се обърнали на първо време към медиите, стане ли въпрос за корупция. Всеки четвърти българин би потърсил помощ от публицисти, в случай че изпадне в сходна обстановка. 20% биха подали сигнал в полицията, а едвам 13.5% - в новата антикорупционна комисия. 10 на 100 биха се обърнали към прокуратурата или надзорен орган в институция, където има корупционно деяние. Едва 4.8 биха потърсили помощ от неправителствена организация. " Базисното съмнение към институциите е ясно отразено в получените отговори и то е обвързвано със боязън от последствия за личността или за бизнеса ", сподели изпълнителният шеф на асоциацията Калин Славов, представен от БНР.
Подкрепата за антикорупционната комисия е като към прокуратура и полиция
Макар и нежна, поддръжката за новата антикорупционна комисия, е сходна с тази към обичайни институции като прокуратурата и Министерство на вътрешните работи, осведоми още националното радио.
" Мнозинството от запитаните чакат следствието да стана по-активно и по-ефективно ", сподели Савов.
" Най-вече да проверява корупцията на най-високо политическо равнище, следствие на корупцията в локалната власт следствие на корупцията измежду чиновници на централната администрация и, несъмнено, тя би трябвало да прави своята активност ясно и отчетливо по неутрален метод, с цел да могат да бъдат избегнати всички мнения, свързани с осъществявания на дейности, които не са свързани директно с условията на закона ".
41.5% от българите не биха подали сигнал в случай че станата персонално очевидец или имат информация за корупционно деяние. Обяснението за неналичието на подготвеност измежду жителите да се включат персонално в битката с корупция е в ниското доверие в институциите, които имат ангажимент за възпирането на отрицателния феномен, подчертаха от асоциацията.
Порази тази причина не е изненада, че хората биха се обърнали на първо време към медиите, стане ли въпрос за корупция. Всеки четвърти българин би потърсил помощ от публицисти, в случай че изпадне в сходна обстановка. 20% биха подали сигнал в полицията, а едвам 13.5% - в новата антикорупционна комисия. 10 на 100 биха се обърнали към прокуратурата или надзорен орган в институция, където има корупционно деяние. Едва 4.8 биха потърсили помощ от неправителствена организация. " Базисното съмнение към институциите е ясно отразено в получените отговори и то е обвързвано със боязън от последствия за личността или за бизнеса ", сподели изпълнителният шеф на асоциацията Калин Славов, представен от БНР.
Подкрепата за антикорупционната комисия е като към прокуратура и полиция
Макар и нежна, поддръжката за новата антикорупционна комисия, е сходна с тази към обичайни институции като прокуратурата и Министерство на вътрешните работи, осведоми още националното радио.
" Мнозинството от запитаните чакат следствието да стана по-активно и по-ефективно ", сподели Савов.
" Най-вече да проверява корупцията на най-високо политическо равнище, следствие на корупцията в локалната власт следствие на корупцията измежду чиновници на централната администрация и, несъмнено, тя би трябвало да прави своята активност ясно и отчетливо по неутрален метод, с цел да могат да бъдат избегнати всички мнения, свързани с осъществявания на дейности, които не са свързани директно с условията на закона ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ