Третото око – мъничка жлеза, приличаща на шишарка, рисувана хилядолетия

Третото око – мъничка жлеза, наподобяваща на шишарка, рисувана хилядолетия преди Христа. Коленичили пред опциите й, принасящи блага хора, поради силата й човек да лети във времето, притежаваща мощност която разсънва в нас притихване и мълчание. Едва няколко милиметра огромна, Рене Декарт подарява Епифизата с името - „ седалището на душата “. 

Погледнато от здравна позиция, главната й функционалност е регулирането на циркадният темп в организма, сън - будуване и произвеждане на мелатонин. Името – „ третото око “ идва от близостта на епифизната жлеза до зрителния кортекс в мозъка.

Когато действа вярно, здравословният темп на съня и бодърстването, както и достатъчните равнища на мелатонин са свързани с възстановяване на имунната система, настроението и когнитивната функционалност. Намалява се рискът от хронични болести, диабет и сърдечно-съдовите проблеми.

Дисфункцията се демонстрира с разстройство в съня, безпричинна горест, безпокойствие, когнитивен спад. Това са единствено една дребна част от здравословните проблеми, породени от възрастови, травматични или свързани със заболяване прояви на епифизата. Някой ще каже - ….Е, орган, прави си работата, какво толкоз?

Дръпваме леко завесата, надникваме зад забележимото, зад физическият орган, медицинските пояснения и клиничните картини…

Египетски владетели равнявали епифизата с окото на Бог Хор, който е първия фараон на Египет. Бог Шива в хиндуистката митология, както и други индуски божества са изобразявани с трето око на челото си. Всеки който е описвал посредством картини или текст мястото сред веждите е желал да даде ясната визия за енергийната значителност на „ Точката на събуждане и прояснение “.  Способност през нея да се вижда в по-висши сфери на битие и схващане са разказани в ранните епохи на историята. В съвремието, тонове материали от медици, психолози и други учени са в поддръжка на това, че мозъка излъчва електрически талази, които имат голям капацитет. Ментална сила, която ние употребяваме всеки ден и всяка минута без да си задаваме въпроса – по какъв начин по този начин, даже без да беседваме между тях възприемаме, тълкуваме и усещаме желанието на някой към нас? Или, когато сме сънували блестящо прекарване, сме уверени, че някъде там в пространството и времето сме били в друга действителност. В тези прастари, загадъчни и мистични за нас времена, интуинтивната - менталната връзка е била доста мощно развита. Животът който последователно ни е вкарал в границите на еволюцията и техническата взаимозависимост, както ни е дал, по този начин ни е и ограбил. Сега сме изправени пред обстоятелството, че не познаваме себе си и надълбоко сме не запомнили какви благоприятни условия сме имали. Загадка, след загадка…

Академик Бехтерева, съветски неврофизиолог със международна популярност, началник на Института за човешкия мозък и внучка на именития Владимир Бехтерев, споделя – „ Не ми харесва, когато човешкият мозък се съпоставя с компютър. Наистина, той е основан по този начин, че даже не мога да си показва какви условия на живота биха могли да доведат до появяването на толкоз идеален уред. Мозъкът може да направи толкоз доста, че в никакъв случай няма да престанете да се изненадвате. “ Интригуващ поврат в живота на Наталия Бехтерева се явява срещата и с вуйна Ванга. Тя споделя – „ …не имах вяра в ясновидците, само че всичко се промени след срещата ми с Ванга! “ По-късно написа, че качествата на пророчицата са я впечатлили до степен в която да повярва, че в мозъка са закодирани квантови енергийни модели, посредством които хора, които могат да ги отключат, пътуват във времето както пожелаят. Кодът към това странствуване се съхранява в корпус пинеале! Твърди се, че посредством медитация и съсредоточена наша вътрешна сила ориентирана към личната ни епифиза, можем волево да свалим филтрите (смятайте защитните и дрехи) касаещи чувството за его. По този метод се спояваме с всичко към нас, енергийно нямаме физическо тяло което да ни заземява и можем да “виждаме музиката и цветовете ”, да усетим възприятията на животните, болката на прерязаното дърво, да летим като птиците и други невероятни неща. Получаваме информация от общото цяло, от Вселената без рестриктивните мерки на Аз-а. 

Кои сме ние сега…? Кои са били нашите предшественици разполагали единствено със себе си и емпиричните си познанията за света? До ден сегашен подвигаме неразбиращо плещи когато открием нещо ново за нас, а в техните фрески и писмена, разбираме, че са го имали преди стотици години? Е по какъв начин така…? Как Клавдий Птолемей (разработил така наречен Птолемеева система на света) египетски астролог, астроном и географ е можел с един взор към звездите да предскаже на своя стопанин, че в утрешния ден ще загуби борба? Сега се употребяват компютри и комплицирани стратегии, които генерират сами на половина отговорите на въпроси свързани с бъдещето ни. Тогава, в миналото епифизата е била в цялостен контакт с нас, знаели сме по какъв начин да работим с нея, по какъв начин да я активираме и да и се доверяваме. Сега в случай че някой стартира да ни учи на всичко това, ще назовем този човек – Майстор, Посветен, Адепт.

Днешни медици настояват, че сме електро-биологични същества, само че това е информация, която не ни вълнува изключително, просто си го знаем - съвършените биороботи. Всички функционалности на органите в тялото се мерят посредством електрическа инсталация. Разчитаме работата на мозъка, посредством електроенцефалограма, в случай че сърцето ни спре, се употребява дефибрилатор, който изпраща електрически импулси към него и така нататък

До тук – ясно, само че не е ли време да се събудим, да се поогледаме и запитаме – Какво е Епифиза, къде се намира нашият личен ключ към нейните благоприятни условия, по какъв начин сънуваме, защо…., защо…..?

Бъдете здрави и ви поисквам да опознаете красивите секрети на пътуващите във времето!

АВТОР: Елени Сидера