Треньорът на женския ни национален отбор по борба Петър Касабов

Треньорът на женския ни народен тим по битка Петър Касабов завоюва за повторно наградата за най-хубав треньор в България, откакто преди този момент завоюва оценката и през 2018 година. Специалистът изведе отбора ни до две европейски трофеи на Мими Христова и Миглена Селишка, до международна купа на Юлияна Янева, както и до няколко сребърни и бронзови оценки. Касабов приказва пред за идните в Токио Олимпийски игри, както и за възхода на женската битка у нас.

За втора път сте притежател на премията " Треньор на годината ". Носи ли тя спомагателна тежест върху Вас и увеличени упования?
Лично на мен не ми тежи, а ми дава тласък. Стимулира ме, че не съм определен от сътрудници - треньори или хора в моя спорт, а от публицистите, които са решили, че аз съм най-подходящ тази година. Това ми дава сили да не преставам да се трудя по същия метод, да реализирам още повече триумфи. За да може да радваме всички.

Предполагам, че най-голямата цел са Олимпийските игри?
Разбира се. За един състезател или треньор най-важното е Олимпиадата. Всеки желае да успее там, да реализира върха.

Можем да кажем, че имаме ужасно потомство в женската битка. И упованията за Олимпиадата са огромни. Но Вашите персонални визии какви са за идните Игри?
Аз не бих употребявал думата потомство. Бих споделил тим, който направихме с моите сътрудници - работливи, всеотдайни и най-много изискващи сами от себе си повече и повече. Въпросът е, че попаднахме едни на други, с цел да можем да си оказваме помощ и да реализираме задачите, които си сложим.

А какво можем да чакаме от Олимпиадата?
След като сме успявали да вземаме медали от международни и европейски шампионати, успяхме да завоюваме международни трофеи, значи всичко е допустимо. Олимпиадата е едно международно състезание, единствено напрежението е по-високо. Очакванията са по-високи, надпреварите се следят от цялата планета. Моите мисли и стремежи са да продължаваме в същия дух и колкото се може повече състезателки да вземат участие на Игрите. Другото е Божа работа.

Преди 3-4 години имахме единствено Станка Златева, а в този момент имаме няколко девойки на най-високо равнище. Какъв беше ключът към този триумф?
Ключът е, че шефовете на федерацията, преди беше Валентин Йорданов, в този момент Христо Маринов, гласоподаваха ми гласоподаваха доверие. Колкото и нескромно да звучи. Аз с огромна част от тези девойки работя от декември 2008 година и всичко това е построено с годините. Трупане на опит, създаване на характери, на жанр на работа, условия към тях. Това е ключът - продължителната работа и професионализма, който демонстрираме аз и девойките.

Осигурено ли е всичко належащо от ММС и Федерацията, с цел да може да се организират естествени подготовки и тренировки?
За нашата страна, за ситуацията тук - не мога да се оплача. Всичко, което сме поискали е било обезпечено. Радвам се, че към момента не престават да гласоподават доверие в мен и ми дават сили да не преставам да се трудя.


Коя нация ни е най-сериозен противник на Игрите?
Като тим - домакините от Япония. Те са топ, най. Но всяка една страна си има едно зрънце, което постоянно може да те изненада. Толкова се разшири географията на нашия спорт, особено в женската битка, че мъчно може да се планува от къде може да пристигна изненадата. Разбира се, ние постоянно се готвим и се опитваме колкото се може по-малко изненади да се получат.

Можем ли да кажем, че сме измежду любимците за медали на Игрите в женската битка?
Можем! И това не го споделям, поради медалите, които спечелихме, а поради това, което виждам на интернационалните надпревари. Начинът, по който се държат сътрудниците към нас, състезателите им. Виждам по какъв начин гледат на битките, когато имат среща с нас. Всичко това ми доставя огромно наслаждение.

Как се отразява на подготовката и подготвителния проект протичащото се с пандемията от ковид? Промениха ли се концепциите Ви за подготовка?
В момента не се е трансформирал подготвителният проект. Ние и преди сме били по този начин - опитваме колкото се може повече да се ограничи до момента един тип с външния свят. Първоначално беше малко стресиращо, тъй като всички се прибраха у дома и не можехме да се готвим пълноценно в залата. Но в този момент това отминава. Единствено ни тормози примерно личният състав, който ни обслужва, от време на време се постанова и да се мръдне някъде. Да не ни срещне някъде вирусът.

Говорили сте за обединяване и разделяне на клубовете във Ваши изявления. Има ли разцепление сред клубовете?
Аз визирах клубовете в родния ми град Петрич. Там сме една шепа народ, а да има два или три клуба в дребен град, ми се коства малко ненормално. Аз какво желая няма значение, само че считам, че е вярно да има един лидер и всички други да се преценяват с неговото мнение. Не споделям деспод, а да има лидер, само че когато има оферти, които са в плюс за всички, нещата не вървят както би трябвало.

Какво си пожелахте за тази година?
Пожелах си здраве за мен, фамилията, тима и всички познати. И шанс. Да имаме всички доста шанс. В спорта колкото са нужни имения, толкоз е необходим и шанс. Случвало се е да сме в топ форма и се случва нещо напълно малко, което да ти попречи. Имало е и противоположния миг - не си бил в най-хубавата си форма, само че те е покрил шансът и си съумял.

Предвид възхода на женската битка, забелязвате ли интерес към този спорт измежду младите?
Има, да. Те виждат каките, че са сполучливи, известни, известни. И доста деца се пробват да се приближат до тях и да ги видят, че и те са естествени. Децата се радват и желаят да стана като тях шампионки. Малко ще останат, само че когато има от какво да се избира, ще се успее.