,fit(768:433)&16:14:25)
Весела Димитрова: От дете исках да бъда треньорката, която учи гимнастичките да правят чудеса
Треньор №1 на миналата година беше специфичен посетител в просветителното предаване „ Ще се срещнем на върха ”. В близо едночасово изявление треньорът извел българския отбор до първо олимпийско злато в историята на художествената ни гимнастика Весела Димитрова приказва откровено, непосредствено и персонално за живота си и всичко това, което я е построило като сполучлива персона, за специалността „ треньор ”, за развиването на спорта и художествената гимнастика в частност, за ролята на родителите в триумфа или неуспеха на децата им, за образованието на спортистите, за мотивацията им, правилата, по които тя сортира националните състезателки и още доста тематики с уроци в тях.
Израснала във Варна и направила първите си стъпки в художествената гимнастика точно там, Весела Димитрова разкрива, че надалеч не е била най-талантливото дете. Наложило се даже да се търсят връзки, с цел да я одобряват в спортно учебно заведение, тъй като била прекомерно дребна. Но упоритата госпожица не се отказала, даже и откакто личният ѝ татко ѝ споделил, че скача толкоз високо, че и вестник мъчно би минал изпод. Сега Весела се смее на случката и благодари на родителите си за поддръжката. Именно с татко си Весела посещава всяко огромно съревнование и прекарва часове наред в залата да гледа тренировките на огромните звезди, когато са на лагер в “Спорт Палас ”. Така, лека-полека, учи в подробност спецификите на спорта, а по-късно и сама ги прилага… на всички места. „ На Световното състезание през 1987 година Мая Таскова се ядоса, счупи бухалките си и ги хвърли в коша. Аз отидох и започнах да дълбая. Извадих ги, татко ми ги залепи и с тях започнах да се изучавам на гимнастика у дома. Изпотроших всички мебели. ” Но си коства. Няколко години по-късно е призната в националния отбор и отпътува за София, където живее сама и вижда родителите си два пъти в годината. Става международна и европейска вицешампионка, само че още от дете мислите й са ориентирани другаде – към треньорската специалност.
„ Винаги съм желала не толкоз да бъда гимнастичка, едвам бъда треньорката, която да учи гимнастичките на чудеса. ”, споделя Весела, а в очите ѝ още греят възторг и пристрастеност, макар всички покорени върхове.
Прави първите си стъпки като треньор в Пловдив, а задачата ѝ е една:
“Не желаех да са шампионки, а като дойдат в София, всички да си кажат „ Еха! Какви страхотни деца има в Пловдив. ” Исках да бъдат гледани с възхита.
Речено - сторено. Весела реализира задачата си. Където и да работи, всеки знае, че това са нейните деца. Почеркът ѝ се откроява, а триумфите са разумното продължение на работата ѝ. Благодарение на квалификацията си, Димитрова изпъква даже и в Швейцария – страна без каквито и да било обичаи в художествената гимнастика, а девойките, които тренира реализират рекордни класирания. И тогава най-логичното се случва – поканена е да бъде треньор на българския отбор по художествена гимнастика. Връща се без да се замисли, а останалото е история и ще остане там вечно.
 )
Интересен е методът на Весела Димитрова към тренировките. Първият съвет, който дава, е:
Единственият метод да управляваш доста хора е да има страхотна дисциплинираност. Няма място за волности или прищявки, когато група от хора би трябвало да гледат в една посока и би трябвало да си свършат работата.
Освен всичко друго, треньор №1 на България за 2022 година дава цялостна независимост на въображението, а в тренировките и съчетанията девойките постоянно влизат в функции. Именно оттова потегля и известният израз на олимпийските шампионки „ Подготвяхме се за космонавти. ”
“Много съм прочувствена и експресивна. Това се вижда даже на тренировките. Разказвам им истории. Искам да пресъздават на какво би трябвало да наподобяват. Подготовката на космонавтите е желязна – упражняват всичко – да спиш, да не спиш, да спиш надолу с главата, по какъв начин да се храниш, да си здрав, да си самоуверен – всичко съвършено. Това е специалност, която шепа хора извършват. Моите гимнастички трябваше да имат равнището на подготовка, както физически, по този начин и душевен на тази шепа хора, които дръзват да летят в космоса.
,fit(1100:608) )
” Освен дисциплината и усилената подготовка, Весела религия, че различен фактор един екип да стигне върха е искреността. Тя самата е директна до болежка със своите състезателки.
„ Аз съм съвсем жестока. Няма смисъл да подлъгвам някого. Казвам на момента това, което не ми харесва и това, което би трябвало на секундата да се поправи, ” признава Димитрова.
Но девойките ѝ имат вяра и са подготвени на всичко за нея и триумфа.
„ Сега съм обградена от едни гимнастички, които са може би камикадзета, те са подготвени да скочат надолу с главата, единствено и единствено да се получи техният детайл. ”
,fit(1100:608) )
За да откри верния тим, с който да завоюва международната купа в дебютния сезон на ансамбъла и година след олимпийското злато, Весела сменя няколко пъти състава. Категорична е, че най-важното не са качествата и геният, а желанието и работоспособността.
„ Аз направих една неточност първоначално с избора си на тим. Подбрах доста красиви, доста надарени девойки, с луксозна визия, само че не бях уверена доколкото са стимулирани и имат предпочитание да съумеят, тъй че това беше неточност от моя страна, че заложих на гения, а не на мотивацията. След това доста бързо се осъзнах и трансформирах нещата, тъй че вторият ми избор в действителност беше доста по-правилен – заложих на девойки, които не са толкоз надарени, само че са работливи. Всяка една е лимитирана физически, само че това по никакъв метод не си проличава, когато играят дружно, защото те в действителност имат предпочитание. Талантът не е нищо, не е и 1%, а 0.1% от целия развой. Отношението към работния развой и трудолюбието са всичко.
” За възобновяване, вярното хранене, препоръките към треньорите на подрастващи и тези на професионални състезатели, любовта към България и разочарованието от настройката на хората – всичко това може да гледате в еп. 15 на просветителното предаване „ Ще се срещнем на върха ”. Интервюто приключва с благопожелание към младите спортисти, които са поели по тежкия път към върха. Там, на най-високия от тях, ги чака великата Весела Димитрова.
Израснала във Варна и направила първите си стъпки в художествената гимнастика точно там, Весела Димитрова разкрива, че надалеч не е била най-талантливото дете. Наложило се даже да се търсят връзки, с цел да я одобряват в спортно учебно заведение, тъй като била прекомерно дребна. Но упоритата госпожица не се отказала, даже и откакто личният ѝ татко ѝ споделил, че скача толкоз високо, че и вестник мъчно би минал изпод. Сега Весела се смее на случката и благодари на родителите си за поддръжката. Именно с татко си Весела посещава всяко огромно съревнование и прекарва часове наред в залата да гледа тренировките на огромните звезди, когато са на лагер в “Спорт Палас ”. Така, лека-полека, учи в подробност спецификите на спорта, а по-късно и сама ги прилага… на всички места. „ На Световното състезание през 1987 година Мая Таскова се ядоса, счупи бухалките си и ги хвърли в коша. Аз отидох и започнах да дълбая. Извадих ги, татко ми ги залепи и с тях започнах да се изучавам на гимнастика у дома. Изпотроших всички мебели. ” Но си коства. Няколко години по-късно е призната в националния отбор и отпътува за София, където живее сама и вижда родителите си два пъти в годината. Става международна и европейска вицешампионка, само че още от дете мислите й са ориентирани другаде – към треньорската специалност.
„ Винаги съм желала не толкоз да бъда гимнастичка, едвам бъда треньорката, която да учи гимнастичките на чудеса. ”, споделя Весела, а в очите ѝ още греят възторг и пристрастеност, макар всички покорени върхове.
Прави първите си стъпки като треньор в Пловдив, а задачата ѝ е една:
“Не желаех да са шампионки, а като дойдат в София, всички да си кажат „ Еха! Какви страхотни деца има в Пловдив. ” Исках да бъдат гледани с възхита.
Речено - сторено. Весела реализира задачата си. Където и да работи, всеки знае, че това са нейните деца. Почеркът ѝ се откроява, а триумфите са разумното продължение на работата ѝ. Благодарение на квалификацията си, Димитрова изпъква даже и в Швейцария – страна без каквито и да било обичаи в художествената гимнастика, а девойките, които тренира реализират рекордни класирания. И тогава най-логичното се случва – поканена е да бъде треньор на българския отбор по художествена гимнастика. Връща се без да се замисли, а останалото е история и ще остане там вечно.
Интересен е методът на Весела Димитрова към тренировките. Първият съвет, който дава, е:
Единственият метод да управляваш доста хора е да има страхотна дисциплинираност. Няма място за волности или прищявки, когато група от хора би трябвало да гледат в една посока и би трябвало да си свършат работата.
Освен всичко друго, треньор №1 на България за 2022 година дава цялостна независимост на въображението, а в тренировките и съчетанията девойките постоянно влизат в функции. Именно оттова потегля и известният израз на олимпийските шампионки „ Подготвяхме се за космонавти. ”
“Много съм прочувствена и експресивна. Това се вижда даже на тренировките. Разказвам им истории. Искам да пресъздават на какво би трябвало да наподобяват. Подготовката на космонавтите е желязна – упражняват всичко – да спиш, да не спиш, да спиш надолу с главата, по какъв начин да се храниш, да си здрав, да си самоуверен – всичко съвършено. Това е специалност, която шепа хора извършват. Моите гимнастички трябваше да имат равнището на подготовка, както физически, по този начин и душевен на тази шепа хора, които дръзват да летят в космоса.
” Освен дисциплината и усилената подготовка, Весела религия, че различен фактор един екип да стигне върха е искреността. Тя самата е директна до болежка със своите състезателки.
„ Аз съм съвсем жестока. Няма смисъл да подлъгвам някого. Казвам на момента това, което не ми харесва и това, което би трябвало на секундата да се поправи, ” признава Димитрова.
Но девойките ѝ имат вяра и са подготвени на всичко за нея и триумфа.
„ Сега съм обградена от едни гимнастички, които са може би камикадзета, те са подготвени да скочат надолу с главата, единствено и единствено да се получи техният детайл. ”
За да откри верния тим, с който да завоюва международната купа в дебютния сезон на ансамбъла и година след олимпийското злато, Весела сменя няколко пъти състава. Категорична е, че най-важното не са качествата и геният, а желанието и работоспособността.
„ Аз направих една неточност първоначално с избора си на тим. Подбрах доста красиви, доста надарени девойки, с луксозна визия, само че не бях уверена доколкото са стимулирани и имат предпочитание да съумеят, тъй че това беше неточност от моя страна, че заложих на гения, а не на мотивацията. След това доста бързо се осъзнах и трансформирах нещата, тъй че вторият ми избор в действителност беше доста по-правилен – заложих на девойки, които не са толкоз надарени, само че са работливи. Всяка една е лимитирана физически, само че това по никакъв метод не си проличава, когато играят дружно, защото те в действителност имат предпочитание. Талантът не е нищо, не е и 1%, а 0.1% от целия развой. Отношението към работния развой и трудолюбието са всичко.
” За възобновяване, вярното хранене, препоръките към треньорите на подрастващи и тези на професионални състезатели, любовта към България и разочарованието от настройката на хората – всичко това може да гледате в еп. 15 на просветителното предаване „ Ще се срещнем на върха ”. Интервюто приключва с благопожелание към младите спортисти, които са поели по тежкия път към върха. Там, на най-високия от тях, ги чака великата Весела Димитрова.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ