Грешната любов на Слави и рибарите
Традиция е политиците от време на време да стресират гласоподавателите и по тази причина, когато стане противоположното, гледката е приятна. След последните избори стреснатите политици изпълват тв приемника като облик и сходство на националите след последния мач с Косово. Има клюки, че най-стресираните от ниската изборна интензивност са ги водили да пикаят на наследник камък, други - на червен, само че като цяло всички се отдадоха на антистрес акция - започнаха да дават обещание следизборно. А такова знамение не се е случвало по нашите ширини. Не че има заплаха обещанията им да се осъществят. Но и това си има положителната страна, тъй като се сещам единствено за един, който извърши на 100 % обещаното. " Дайте ми Германия, сподели този политик на гласоподавателите, и след 10 години няма да я познаете ". Така и стана - през 1945-а никой не можа да познае Германия отдолу под руините.
Такава заплаха за нас естествено няма, така че може да се насладим на новия политически шлагер " ДДС-тата падат ", който е напът да замести в душите на гласоподавателите тогавашната музикална приятност " Камъните падат ". За книгите издателите аргументирано желаят това от десетилетия, само че в този момент в пороя от падащи ДДС-та най-вероятно отново няма да ги огрее. Този почтен флирт с националните маси може да загрубее единствено, в случай че някой народен представител със суджуково мислене предложи да падне и ДДС-то и на продажните политици, само че надали ще се стигне до сходен реален поврат. А и Българска социалистическа партия се отхвърли от концепцията да клъцне непосредствено една трета от налога, откакто конфузно регистрира, че остава Държавна сигурност.
Още повече, че неглижираните от гласоподавателя подкараха и различен остарял шлагер - за финансирането на партиите. Нинова до такава степен се възмути от себе си, че е харчела надвзети дотации, та чак изиска оставката на Горанов. Политическият й претекст очевидно беше, че не е вманиачен, който яде баницата, а който я дава. Защо обаче партията не е върнала париците на момента, а е чакала да проговорят сценаристите на Слави, не стана ясно, само че и тоя път прозорливият ход на лидерката удари на камък. Направо на Бойко Борисов. И се получи обстановка вид хеттрик: Нинова вкарва депутатите си в Народното събрание, министър председателят вкарва закон за 1 лев дотация на глас, а партиите си вкарват несубсидиран и необложен стрес. Защото внезапно осъзнаха, че популистката играчка стана плачка. И като се започнаха едни пояснения, напоиха хубаво майката земя под постройката на Народното събрание.
Междувременно действителни порои напоиха, та чак удавиха останалата българска земя, кучета раздраха и изядоха жив българин, едно българче, вербувано от Ислямска страна, беше на косъм да сътвори мръсна бомба... С една дума, появиха се съпътстващи проблеми на казуса с левчето.
Както би споделил Айнщайн, обаче, в никакъв случай няма да разрешите казуса, в случай че продължавате да мислите по същия метод, който ви е предизвикал този проблем.
Затова се питаме, за какво родните политически създания не се впуснаха заедно да обяснят на народа какви опасности крие намаляването на дотацията още преди референдума на Слави, когато му беше времето. И за мажоритарната изборна система, и за намаляването на броя на депутатите, и за директния избор на шефове в Министерство на вътрешните работи...
Защото, както се разбра, и потомците на тези, дето колонизираха половината свят, могат да бъдат хързулнати с един Брекзит.
А в този момент, до момента в който падат партийни дотации, ДДС-ета, брой на депутати, целесъобразно е и нещо да се подвига. И какво да е то, с изключение на най-изпитаното средство - това, което не обезпечава самун, само че обезпечава зрелищни очаквания.
Не е невероятно да подведеш народа, мъчно е да го изведеш, учи един политик от някогашна английска колония. Той е бил наясно, че професионалните политици би трябвало да вършат политики. А не да въртят шоуто на популизма. Дано и нашите са го проумели, тъй като май се задава индивидът, който с шоу завоюва неверната национална обич, а в този момент евентуално ще желае да завтори, само че с политика. И нищо чудно да се озове в свои води.
Сред риболовците.
Такава заплаха за нас естествено няма, така че може да се насладим на новия политически шлагер " ДДС-тата падат ", който е напът да замести в душите на гласоподавателите тогавашната музикална приятност " Камъните падат ". За книгите издателите аргументирано желаят това от десетилетия, само че в този момент в пороя от падащи ДДС-та най-вероятно отново няма да ги огрее. Този почтен флирт с националните маси може да загрубее единствено, в случай че някой народен представител със суджуково мислене предложи да падне и ДДС-то и на продажните политици, само че надали ще се стигне до сходен реален поврат. А и Българска социалистическа партия се отхвърли от концепцията да клъцне непосредствено една трета от налога, откакто конфузно регистрира, че остава Държавна сигурност.
Още повече, че неглижираните от гласоподавателя подкараха и различен остарял шлагер - за финансирането на партиите. Нинова до такава степен се възмути от себе си, че е харчела надвзети дотации, та чак изиска оставката на Горанов. Политическият й претекст очевидно беше, че не е вманиачен, който яде баницата, а който я дава. Защо обаче партията не е върнала париците на момента, а е чакала да проговорят сценаристите на Слави, не стана ясно, само че и тоя път прозорливият ход на лидерката удари на камък. Направо на Бойко Борисов. И се получи обстановка вид хеттрик: Нинова вкарва депутатите си в Народното събрание, министър председателят вкарва закон за 1 лев дотация на глас, а партиите си вкарват несубсидиран и необложен стрес. Защото внезапно осъзнаха, че популистката играчка стана плачка. И като се започнаха едни пояснения, напоиха хубаво майката земя под постройката на Народното събрание.
Междувременно действителни порои напоиха, та чак удавиха останалата българска земя, кучета раздраха и изядоха жив българин, едно българче, вербувано от Ислямска страна, беше на косъм да сътвори мръсна бомба... С една дума, появиха се съпътстващи проблеми на казуса с левчето.
Както би споделил Айнщайн, обаче, в никакъв случай няма да разрешите казуса, в случай че продължавате да мислите по същия метод, който ви е предизвикал този проблем.
Затова се питаме, за какво родните политически създания не се впуснаха заедно да обяснят на народа какви опасности крие намаляването на дотацията още преди референдума на Слави, когато му беше времето. И за мажоритарната изборна система, и за намаляването на броя на депутатите, и за директния избор на шефове в Министерство на вътрешните работи...
Защото, както се разбра, и потомците на тези, дето колонизираха половината свят, могат да бъдат хързулнати с един Брекзит.
А в този момент, до момента в който падат партийни дотации, ДДС-ета, брой на депутати, целесъобразно е и нещо да се подвига. И какво да е то, с изключение на най-изпитаното средство - това, което не обезпечава самун, само че обезпечава зрелищни очаквания.
Не е невероятно да подведеш народа, мъчно е да го изведеш, учи един политик от някогашна английска колония. Той е бил наясно, че професионалните политици би трябвало да вършат политики. А не да въртят шоуто на популизма. Дано и нашите са го проумели, тъй като май се задава индивидът, който с шоу завоюва неверната национална обич, а в този момент евентуално ще желае да завтори, само че с политика. И нищо чудно да се озове в свои води.
Сред риболовците.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ