Великият път на коприната
Този търговски керванен път бил най-дългата сухоземна артерия (над 7 хиляди км) преди промишлената ера. Той представлявал връзка сред разнообразни цивилизации и социално-икономически системи.
За Великия път на коприната решаваща роля изиграл китайският служител Чжан Цян. През 138 година прочие Хр. той се отправил на дипломатическа задача в Средна Азия. Там научил какъв брой са търсени китайските артикули и видял доста непознати неща. Завръщайки се в Китай през 126 година прочие Хр., показал на императора отчет за изгодите от директната търговия с страните от Средна Азия.
В интервала 123-119 година прочие Хр. китайските войски разгромили чергарите сюнну, като по този метод обезпечили спокойното пътешестване от Китай на запад. Именно това се счита за началото на Великия път на коприната, свързващ всички огромни цивилизации на Стария свят – Китай, Индия, Близкия изток и Европа. Тази голяма система от керванни пътища просъществувала повече от 1500 години. Стоките се движели основно от Изток на Запад.
Покупателната дарба на европейците била нестабилна след рухването на Западната римска империя. Стоки от Изтока почнали да доближават единствено до Византия. Едва в интервала на зрелия феодализъм, след ХІ-ти век, в Западна Европа още веднъж почнали интензивно да купуват източни артикули.
Тъй като по Великия път на коприната консуматори на артикули също били страните от Близкия изток и Индия, той не западнал даже в Ранното Средновековие. За сполучливото му действие била нужна политическа непоклатимост по целия маршрут – от Източното Средиземноморие до Китай. Митата и таксите от търговците давали висок приход на владетелите на азиатските страни, през които минавали керваните. Поради това те се стремели да подсигуряват сигурността им и да получат надзор по допустимо най-голяма част от маршрута. В историята имало 3 къси интервала, когато той бил съвсем напълно следен единствено от една страна: Тюркския каганат през 570-600 година, империята на Чингис хан и наследниците му през 1225-1250 гг. и империята на Тимур (Тамерлан) през 1370-1400 гг. Но заради огромната дължина на маршрутите било извънредно мъчно те да се обединят под обединен надзор. По-често били поделяни сред няколко огромни страни.
До ІІІ-ти век сл. Хр. съвсем цяла Евразия била следена от четири районни империи – Римската (Средиземноморието), Партската (Близкият изток), Кушанската (Индия, Афганистан, Централна Азия) и империята Хан (Китай). Като цяло „ Квартетът на империите “ успявал да обезпечи стабилността на керванните пътища. После тази система рухнала: от Римската империя останала единствено Византия, Партската империя била сменена от Персия на Сасанидите, а Кушанската империя и Хан се разпаднали на голям брой воюващи царства.
След прочут безпорядък през Ранното Средновековие могъщата китайска империя Тан (618-907) заела водеща роля в управлението на маршрутите в Централна Азия. Воювайки с чергарските племена, китайците сложили под собствен надзор съвсем цяла Средна Азия до Самарканд и Бухара. Този интервал (618-750 гг.) мнозина историци дефинират като най-голям подем на транс-евразийската търговия. Но през 751 година в сражението при р. Талас арабите разрушили китайската войска. От този миг до края на Пътя на коприната керванната търговия била съвсем изцяло монополизирана от мюсюлмански търговци и от еврейските „ рахдонити “. Последният си подем Великият път на коприната претърпял през ХІІІ-ХІV-ти вв. Тогава още веднъж го направлявали 4 империи: китайската Юан, монголската Джагатай-улус, иранската на Хулагуидите и Златната орда в Каспийско-Черноморския район.
По време на войните си против Златната орда през 1389-1395 гг. Тамерлан на практика изтрил от лицето на земята всички търговски градове сред Каспийско и Черно море – по този начин Северният маршрут на Пътя на коприната бил зарязан.
Но същинският залезът на Великия път на коприната пристигнал най-много с развиването на комерсиалното мореплаване. През ХІV-ХV вв. морската търговия станала по-привлекателна от рисковите сухоземни керванни направления. Морският път от Персийския залив до Китай траел 150 дни, а керваните го изминавали за към 300. Един-единствен транспортен съд превозвал толкоз артикули, колкото голям кортеж от 1000 товарни камили.
Основните артикули по Пътя на коприната били копринени тъкани и сурова коприна. Те са най-удобни за превозване на дълги дистанции, защото коприната е лека и била доста скъпа – в Европа коствала повече от злато. През Средновековието Китай също изнасял порцелан и чай. От Южна и Югоизточна Азия търговците карали подправки в Европа (пипер, индийско орехче, канела, карамфил и т. н.), които били употребявани за готвене, консервиране на артикули и произвеждане на медикаменти.
За обслужване на комерсиалните кервани работели хора с най-различни специалности: преводачи, притежатели на керван-сараи с доста хранилища, сарафи, камилари, мулетари, въоръжени стражи на керваните, събирачи на мита и такси и т. н. Страните, през които минавал Великия път на коприната, приемали строги закони в отбрана на търговците, с цел да не губят митата и таксите при прекосяването им. Например, в империята на Тамерлан онази провинция, на чиято територия ограбвали търговец, била длъжана да му компенсира загубите двойно, както и да заплати на самия Тимур санкция в петократен размер на откраднатото.
Независимо от всички ограничения за отбрана, керванната търговия постоянно била обвързвана с висок риск. Пътят от Източното Средиземноморие до Китай и назад нормално траел няколко години. Мнозина загивали от заболявания, непривичния климат, набези на разбойници и от произвола на локалните управляващи. Керваните пътували през пустини, като се ориентирали по скелетите на хора и камили, които на всички места били осеяли Пътя на коприната.
Награда за смелчаците била извънредно високата облага – постоянно към 2000 % по отношение на разноските. Но търговците рядко изчаквали да преминат целия Път на коприната – те нормално продавали стоките си в някой от междинните градове, там купували нова стока, продавали я в идващия град и по този начин до края, като по този метод си подсигурили бързи облаги и намалявали вероятните опасности.
