Този сезон от проучването на античния и средновековен град Мисионис

Този сезон от изследването на античния и феодален град Мисионис край Търговищеспокойно може да бъде наименуван „ година на среброто ”, сподели на конференция в града проф. Николай Овчаров, под чието научно наблюдаване минаха разкопките от археологическо лято 2022, ръководени от Стефан Иванов. Находките удостоверяват наблюденията на откривателите от предишни години, че Мисионис е бил значим стопански център от основаването си през V век до гибелта при османското настъпление в края на ХІV век. Държавата отхвърли да субсидира целево разкопките през 2022 година и те бяха осъществени единствено с помощта на финансовата поддръжка на Община Търговище, напомни Овчаров.

При тазгодишните изследвания са открити близо 200 скъпи находки, над 20 от които са предмети от сребро, датирани във всички интервали от съществуването на Мисионис. Става дума за монети, дамски наушници и обеци от сребро и злато, пръстени и приложения за рангови болярски колани.

Шедьовърът на сезона е неповторимият монумент на средновековното бижутерство – двустранен медальон от сребро с висока проба, като от двете страни са завършени бюстове на предводителя на небесното воинство архангел Михаил и на светеца Спиридон – популярен вълшебник и настойник на занаятчиите. „ Става дума за най-високо произведение на византийското приложно изкуствоот XI-XII век, изпълнено евентуално в Константинопол. То е част от огромна сребърна верига огърлие, начело на която е висял позлатен сребърен солиден епископски кръст реликварий за предпазване на мощи на светци и частици от Светия кръст. Силно изтритите повърхности демонстрират, че сребърното колие е носено дълго по време на Второто българско царство “, изяснява проф. Овчаров.

От същия интервал са и десетината сребърни монети, сечени от българските царе Иван Александър (1331-1371), Иван Шишман (1371-1395) и завоевателя на града – султан Мурад І (1362-1389). Българските аспри с облика на цар Иван Александър са с тегло с 1,7 г и високо наличие на благородния метал от към 930/1000. Те демонстрират възхода на стоково-паричните връзки във Второто българско царство през ХІІІ-ХІV в. Тогава са отсечени няколко десетки милиона екземпляра, които са популяризирани и в Сърбия, Влахия, Византия, Молдова, съветските княжества и измежду татаро-монголите на полуостров Крим, счита историкът.

Изключително значима е сребърна монета от последното монетосечене на цар Иван Шишман, която е мощно обгоряла от пожара, обхванал града след завладяването му от османците. На противоположната й страна е изобразен нападащ лъв – гербът на царете от края на Второто българско царство. Той е прочут в две разновидности – нападащ (като в случая) или с три полегнали лъва.

При последните разкопки са открити и филигранно направени сребърни пръстени и дамски наушници. Особено значими са красивите приложения на болярски колан от ХІV в. Такива са били апликирани върху коланите на видни български аристократи, които, съгласно традицията, са ги получавали лично от царя при церемонии, сходно на посвещаването в рицарство в Западна Европа. В западноевропейските страни рицарските колани са изключително известни сред 1340 и 1410 година, когато са били носени върху доспехите, с цел да разкрият достолепията на притежателите си. Подобни оценки българските владетели са поръчвали в западни бижутерски ателиета – във Венеция, Дубровник и други Възможно е през XIV век към този момент да е било проведено и локално произвеждане.

Проф. Николай Овчаров допуска, че болярският колан от Мисионис е бил на някой от военачалниците, бранили го до последно от османските нашественици в края на ХІV век. От турски хронисти е известно, че неговият шеф изрично отхвърля да съобщи крепостта и бранителите се борят до последна капка кръв и умират почтено, а нашествениците изпепеляват прелестния град.