Ейб Линкълн е бил и доста добър борец само с 1 загуба за 12 години
Той остава в историята като един от най-великите американци, който в миналото е определен за президент на Съединените щати. Но Ейбрахам Линкълн също има и внушителна кариера в битката, която, за жалост, е загубена в летописите на времето. Всъщност Линкълн има подобен гений в спорта, че в последна сметка даже влиза в Залата на славата по битка. С растеж от 193 сантиметра 20-годишният Ейб е толкоз добър, че губи единствено един път за интервал от 12 години. Всъщност неговият политически напредък през 50-те години на 19 век може частично да се отдаде на именитите разкази за младежкия му физически гений. Неговите умения както в ръкопашния пердах, по този начин и в постоянното идентифициране на слабостите на съперниците му, в действителност оказват помощ за тактиката в политиката в по-късния му живот като президент на Съединени американски щати.
Всъщност младият Линкълн печели добра известност в родния си град Ню Салем, Илинойс, за схватките, в които взе участие, при започване на 20-те си години. Един съответен мач против локалния хулиган Джак Армстронг, да вземем за пример, го трансформира в воин. По това време Линкълн е чиновник в универсалния магазин в града, който на процедура е съвсем село. Докато той е самообразован човек, който чете колкото може повече както за историята, по този начин и за правото, магазинерът Дентън Офът счита, че растежът на Линкълн е по-впечатляващ и го хвали с това пред клиентите си.
Междувременно жителите на града са изтощени от Джак Армстронг, водач на бандата Clary’s Grove Boys. Те принуждават всеки нов преселник в града да влезе във варел и по-късно го пускат да се търкаля надолу по някой рид. Един гражданин на Ню Салем по-късно си спомня как всички в градчето се пробват да накарат Линкълн да се разправи с Армстронг. А когато побойникът се наслушва на приказки за уменията и силата на Линкълн, той го провокира на двубой.
Преди да се бие с Армстронг, Линкълн към този момент се е борил с към 300 души. Изправен пред водача на Clary’s Grove Boys, бъдещият президент слага единствено едно предписание: битката им да се основава на „ странични хватки “, където задачата е съперникът да се хвърли, вместо да се прикове към земята (да се тушира). Уверен в своите умения, Армстронг се съгласява. След като се събира забележителна навалица, залозите са направени и борбата стартира.
Линкълн хвърля Армстронг
Въпреки че служителят на магазина в Ню Салем Бил Грийн твърди, че Линкълн може да „ надвие и хвърли всеки човек в окръг Сангамон “, откакто го гледа да се бие с тайфа новодошли през 1831 година, страховитият герой в действителност губи – един път. „ Можем да открием единствено едно записано проваляне на Линкълн за 12 години “, споделя Боб Делинджър, почетен шеф на Националната зала на славата по битка в Стиллуотър, Оклахома. „ Той безспорно е най-грубият и твърд от всички президенти по битка. “
Въпреки единствената загуба на Линкълн от човек на име Ханк Томпсън по време на Войната на Черния ястреб през 1832 година, Националната зала на славата по битка му отдава респект като го включва в листата си със заслужили американци.
Успехите в битката на Ейбрахам Линкълн даже се трансформират в точка на политическите му акции. В началото на политическата си кариера Линкълн се бори за седалище в американския сенат в Илинойс през 1858 година Тогава по-широката аудитория научава за гения му на кръга. По време на първия спор за мястото в Отава, Илинойс, на 21 август 1858 година, неговият конкурент Стивън Дъглас загатва спортната кариера на Ейб като „ занимателен преход “ в живота му. Линкълн губи тези избори, само че когато 2 години по-късно се кандидатира за президент, вестниците препечатват мненията на Дъглас и този път те наподобяват удобно – внезапно репутацията на Линкълн като млад, кадърен момък, овладял изкуството на битката, се преглежда като симптом на водачество.
