Той не се върна след боя Защо всичко е различно?

Той не се върна след багра

Защо всичко е друго? Уж е както преди:
отново просторът е наследник и спокоен,
гората е същата, и въздухът, и водата...
единствено той не се върна след багра.

Не ще схвана в този момент кой от двама ни бе прав
в нашите разногласия безсънни и безпокойни.
Той стартира да ми липсва едвам в този момент,
когато не се върна след багра.

Той мълчеше когато не би трябвало, не пееше в такт,
той постоянно говореше за нещо друго.
Не ме оставяше да дремя и ставаше рано,
а през вчерашния ден не се върна след багра.

Празно е някак си – и диалогът е различен,
внезапно забелязах: ние бяхме двама.
Вътре в мен черен огън пламтя,
когато той не се върна след багра.

А в този момент е избягала като че ли от плен пролетта –
и без да желая яростно изрекох:
„ Брат, остави ме да запаля ” – а в отговор тишина...
Той през вчерашния ден не се върна след багра.

Нашите мъртви не ще ни оставят в неволя:
падналите в боя са като часовои.
Отразява се небето в гората като във вода
и всички дървета са сини.

В землянката имаше място за нас,
даже и времето течеше за двамата.
И всичко в този момент е единствено за мен, само че си мисля -
като че ли аз не се върнах след багра.

Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев