Защо обичам Вонегът
Той живя на тази планета в продължение на 84 години. Шегуваше се, че са прекалено много и е изтощен към този момент. И че внуците му зад тила му го назовават " Джуниър ".
61 години от този собствен живот той всеки ден преживяваше един и същи смут. Затворен е в подземна касапница в земята на своите предци, Германия. А над главата му се разхождат големи великани – взрив, БУМ... Само на 23 е, година след самоубийството на неговата майка, когато неговата войска изпепелява с невиждани тридневни бомбардировки един цялостен културен град, в който няма едно военно оборудване. Пак дублирам, град в страната на неговите предшественици. Вонегът е военнопленник, набутали са ги в кланицата, където те остават физически незасегнати от бомбите. След като великаните завършват с разходката си, войничетата излизат на открито и схващат, че в действителност не са на тази планета, а са на луната, пейзажите в близост са такива.
Колко време е писал „ Кланица 5 или Кръстоносният поход на децата: Задължителен танц със Смъртта “? Да, това е цялото заглавие на книгата. Даже в него се съдържат няколко загадки, както и целият парадокс, който не може да се побере в главата на обикновено мислещ и средноинтелигентен човек. 24 години след онази бърза насилствена гибел на доста хиляди души индивидът съумява да издаде книгата си. Като не е спирал да мисли за нея през цялото това време. И е обмислил всяка една думичка от нея. И я е преписвал, прецеждал, преценявал... Няма нито една запетая, която да е непотребна, всичко е толкоз тежко и непоклатимо в изреченията му, че стои там като заковано за безконечни времена. Като епитафия за надгробния камък на човечеството.
В соцмрежите един публицист твърдеше, че същинският огромен разказ е този, в който има (линеен) сюжет и основен воин, който претърпява смяна. Дадох му за образец Вонегът – мъчно е да приказваме за сюжет в „ Кланица 5 “, в случай че не броим умопобърканите положения, в които Били е похитен от извънземни на друга планета и е подложен в клетка като животно в зоопарк, да бъде следен от гости. Това надали е типичен сюжет и надали се вписва в визиите на стандартните създатели за сюжет. Защото нито Вонегът ще седне да ни коментира същинска научна фантастика ли са тези положения на героя или просто видения в моментите, когато е „ откачен от времето “. Сам Вонегът е откачен от времето през тези страшни дни и нощи на 1945, когато краят на войната е близо и от убийството на толкоз доста цивилни хора към този момент няма никакъв смисъл, не носи никаква стратегическа или друга изгода. И тези събития го „ повреждат “ вечно, писането му остава „ повредено “, мъчително, налудничаво, писане на човек, завърнал се от пъкъла. „ Кланица 5 “ е апокалиптична книга. След нея към този момент не трябва да има международна война, тъй като би била последната. И край.
След войната К. В. учи антропология в Чикаго – за какво тъкмо тази компетентност? За да разбере човешката природа, с цел да успее да разглоби този непреодолим въпрос, да разплете тоя комплициран възел – това прави във всяка своя книга. Вонегът не е за всеки, той е за мислещите хора. Не е за феновете на жанрова литература, за читателите на любовни романи, криминалета, фентъзи, той не строи светове, той по диогеновски се взира в хората, в нелепостта им и се пробва да ги разгадае, да открие имат ли човечност, имат ли някаква вълшебна парченце в себе си, знаят ли за какво са се родили, за какво убиват и се самоубиват. Глупави по дифолт. Обречени на нелепост. Най-близо до стандартната литература са „ Точният мерник “, историята на Руди Уолц, който се пробва да откри амнистия за стореното от него, и „ Синята брада “, където става дума за художници експресионисти, занимателна и интелигентна книга, като всичко, което излиза от перото на Вонегът.
А най-лудите и неконвенционални негови произведения са „ Кланица 5 “, „ Котешка люлка “, „ Закуска за първенци “, „ Сирените от Титан “, „ Времетръс “ - в тях основният воин не претърпява смяна. И това е едно от огромните трагични послания – хората, за жалост, не се трансформират. Ако ги върнеш със същия им разум 10 години обратно във времето, както това става във „ Времетръс “, те още веднъж повтарят същите си неточности и още веднъж „ залагат на неверния кон “, макар че знаят, че от това нищо няма да излезе. Ето това е индивидът – споделя ни Вонегът във всеки собствен шедьовър. Ето това е – неизменим, неотстъпчив, гибелен, нечовечен. Той не пестеше истините, в прав текст заявяваше на властниците от какво са заболели, можеше да си го разреши. „ Кланица 5 “ е горена и забранявана обществено. Такива хора към този момент няма. Вече не останаха помнещи ВСВ, това е един от огромните ни проблеми през днешния ден, си мисля. Защото паметта на хартия не е задоволителна, нито филмите са задоволително безапелационни, кой ли гледа филми за войни... И лигавото ни време ражда лигави хора. Които ще доведат света до провал. Краховете раждат мощни хора. Като Вонегът. Които основават сигурни и добре уредени общества. Такъв е кръговратът и това ни се падна на нас от лотарията.
Кърт Вонегът, трето потомство американец, през последните години от живота си недоумяваше до каква степен сме я докарали съвсем като това птиче, което само оцелява след последната тотална нуклеарна война в една от книгите му. То задаваше единствено един единствен въпрос. Пиюк?
За да си добър публицист, първо би трябвало да си мощна персона. Не е допустимо да си конформист, лукавец, нравствен измекяр, хранилкаджия, лобист, търговец на въздействие и в това време да си добър публицист. Вонегът беше от най-силните персони. Освен своите деца, отглежда и трите на сестра си, която умира от рак, умира и нейният мъж два дни преди нея в железопътна злополука. Наложило му се е да оцелее все пак, да „ премине през това “, каквото и да е то.
Открих го като 19 годишен. Тогава би трябвало да се чете, на такива талази е той, че би трябвало да се запознаеш с него, когато си на 16 до 25 – остарелият има какво да ти каже. И ще ти го каже по този начин, че хем ще паднеш от смях, хем ще се замислиш. Познавам мнозина, които го отхвърлят, не могат да го четат. За мен обаче той е магически. Или най-малко беше. Защото преодолях бунтарското търсене на Смисъла. Да го кажа по различен метод – закононарушение е, в случай че не прочетеш Вонегът на млади години. Той възпитава. По най-хубавия вероятен метод, със смях и насмешка. А на читателите, търсещите сюжети и еволюиращи герои, им поисквам приятни литературни занимания. Вонегът е повече от литература.
И т. н.
61 години от този собствен живот той всеки ден преживяваше един и същи смут. Затворен е в подземна касапница в земята на своите предци, Германия. А над главата му се разхождат големи великани – взрив, БУМ... Само на 23 е, година след самоубийството на неговата майка, когато неговата войска изпепелява с невиждани тридневни бомбардировки един цялостен културен град, в който няма едно военно оборудване. Пак дублирам, град в страната на неговите предшественици. Вонегът е военнопленник, набутали са ги в кланицата, където те остават физически незасегнати от бомбите. След като великаните завършват с разходката си, войничетата излизат на открито и схващат, че в действителност не са на тази планета, а са на луната, пейзажите в близост са такива.
Колко време е писал „ Кланица 5 или Кръстоносният поход на децата: Задължителен танц със Смъртта “? Да, това е цялото заглавие на книгата. Даже в него се съдържат няколко загадки, както и целият парадокс, който не може да се побере в главата на обикновено мислещ и средноинтелигентен човек. 24 години след онази бърза насилствена гибел на доста хиляди души индивидът съумява да издаде книгата си. Като не е спирал да мисли за нея през цялото това време. И е обмислил всяка една думичка от нея. И я е преписвал, прецеждал, преценявал... Няма нито една запетая, която да е непотребна, всичко е толкоз тежко и непоклатимо в изреченията му, че стои там като заковано за безконечни времена. Като епитафия за надгробния камък на човечеството.
В соцмрежите един публицист твърдеше, че същинският огромен разказ е този, в който има (линеен) сюжет и основен воин, който претърпява смяна. Дадох му за образец Вонегът – мъчно е да приказваме за сюжет в „ Кланица 5 “, в случай че не броим умопобърканите положения, в които Били е похитен от извънземни на друга планета и е подложен в клетка като животно в зоопарк, да бъде следен от гости. Това надали е типичен сюжет и надали се вписва в визиите на стандартните създатели за сюжет. Защото нито Вонегът ще седне да ни коментира същинска научна фантастика ли са тези положения на героя или просто видения в моментите, когато е „ откачен от времето “. Сам Вонегът е откачен от времето през тези страшни дни и нощи на 1945, когато краят на войната е близо и от убийството на толкоз доста цивилни хора към този момент няма никакъв смисъл, не носи никаква стратегическа или друга изгода. И тези събития го „ повреждат “ вечно, писането му остава „ повредено “, мъчително, налудничаво, писане на човек, завърнал се от пъкъла. „ Кланица 5 “ е апокалиптична книга. След нея към този момент не трябва да има международна война, тъй като би била последната. И край.
След войната К. В. учи антропология в Чикаго – за какво тъкмо тази компетентност? За да разбере човешката природа, с цел да успее да разглоби този непреодолим въпрос, да разплете тоя комплициран възел – това прави във всяка своя книга. Вонегът не е за всеки, той е за мислещите хора. Не е за феновете на жанрова литература, за читателите на любовни романи, криминалета, фентъзи, той не строи светове, той по диогеновски се взира в хората, в нелепостта им и се пробва да ги разгадае, да открие имат ли човечност, имат ли някаква вълшебна парченце в себе си, знаят ли за какво са се родили, за какво убиват и се самоубиват. Глупави по дифолт. Обречени на нелепост. Най-близо до стандартната литература са „ Точният мерник “, историята на Руди Уолц, който се пробва да откри амнистия за стореното от него, и „ Синята брада “, където става дума за художници експресионисти, занимателна и интелигентна книга, като всичко, което излиза от перото на Вонегът.
А най-лудите и неконвенционални негови произведения са „ Кланица 5 “, „ Котешка люлка “, „ Закуска за първенци “, „ Сирените от Титан “, „ Времетръс “ - в тях основният воин не претърпява смяна. И това е едно от огромните трагични послания – хората, за жалост, не се трансформират. Ако ги върнеш със същия им разум 10 години обратно във времето, както това става във „ Времетръс “, те още веднъж повтарят същите си неточности и още веднъж „ залагат на неверния кон “, макар че знаят, че от това нищо няма да излезе. Ето това е индивидът – споделя ни Вонегът във всеки собствен шедьовър. Ето това е – неизменим, неотстъпчив, гибелен, нечовечен. Той не пестеше истините, в прав текст заявяваше на властниците от какво са заболели, можеше да си го разреши. „ Кланица 5 “ е горена и забранявана обществено. Такива хора към този момент няма. Вече не останаха помнещи ВСВ, това е един от огромните ни проблеми през днешния ден, си мисля. Защото паметта на хартия не е задоволителна, нито филмите са задоволително безапелационни, кой ли гледа филми за войни... И лигавото ни време ражда лигави хора. Които ще доведат света до провал. Краховете раждат мощни хора. Като Вонегът. Които основават сигурни и добре уредени общества. Такъв е кръговратът и това ни се падна на нас от лотарията.
Кърт Вонегът, трето потомство американец, през последните години от живота си недоумяваше до каква степен сме я докарали съвсем като това птиче, което само оцелява след последната тотална нуклеарна война в една от книгите му. То задаваше единствено един единствен въпрос. Пиюк?
За да си добър публицист, първо би трябвало да си мощна персона. Не е допустимо да си конформист, лукавец, нравствен измекяр, хранилкаджия, лобист, търговец на въздействие и в това време да си добър публицист. Вонегът беше от най-силните персони. Освен своите деца, отглежда и трите на сестра си, която умира от рак, умира и нейният мъж два дни преди нея в железопътна злополука. Наложило му се е да оцелее все пак, да „ премине през това “, каквото и да е то.
Открих го като 19 годишен. Тогава би трябвало да се чете, на такива талази е той, че би трябвало да се запознаеш с него, когато си на 16 до 25 – остарелият има какво да ти каже. И ще ти го каже по този начин, че хем ще паднеш от смях, хем ще се замислиш. Познавам мнозина, които го отхвърлят, не могат да го четат. За мен обаче той е магически. Или най-малко беше. Защото преодолях бунтарското търсене на Смисъла. Да го кажа по различен метод – закононарушение е, в случай че не прочетеш Вонегът на млади години. Той възпитава. По най-хубавия вероятен метод, със смях и насмешка. А на читателите, търсещите сюжети и еволюиращи герои, им поисквам приятни литературни занимания. Вонегът е повече от литература.
И т. н.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ