Мнения Daily - Сталин още дълго ще бъде с нас
Той е необходим на Путин - вождът монах, комуто простят всичко. Още по тематиката
И още: Цивилизацията е там, където хората са любезни; Не трилър, а сапунка
И още: Превръща ли се България в демографска пустиня?
Вожд и преподавател
Сталин още дълго ще бъде с нас
От коментар на Константин Егерт за " Дойче веле "
Сега хората над четиридесетте с приятност си спомнят времето на " скъпия Леонид Илич ", Андропов и Черненко като за най-хубавите години в живота си. А в тези години обликът на " строгия, само че обективен водач на народите " се възприемаше не като опция, а като апел за битка против сенилната брежневска действителност, в която нямаше нищо с изключение на опашки за месо и чудовищна досада. Оглеждайки се обратно, в този момент разбирам, че възходящата известност на Сталин стана предвестител на краха на Съюз на съветските социалистически републики.
В последното социологическо изследване на центъра " Левада " за втори следващ път генералисимусът е преди всичко в листата на най-популярните персони в историята на Русия. Така считат 38 % от съветските жители. Второто място си поделят Путин и Пушкин с 34 %. Президентът доста е подобрил своя рейтинг и се приближава компактно до Сталин. Въпреки това един от най-големите мерзавци в международната история си остава най-великият човек в очите на руснаците. Човек се изкушава да направи паралел със застоя по времето на Брежнев и да каже: " Добре. Това е симптом на идващия колапс на сегашната система. " Такава беше и първата ми реакция. Но след това са замислих и схванах, че всичко е по-различно, отколокото преди 40 години. Тогава личността на Сталин беше обгърната в безмълвие. Всяко споменаване на името му в партийната преса или появяването му на екрана в киноепопеята " Освобождение " и в популярния сериал " 17 мига от пролетта " ставаше предмет на бурно разискване. Да похвалиш Сталин означаваше да покажеш своята опозиционна настройка и неприязън към тогавашната система.
Днес с напъните на разнообразни шефове на държавната агитация, настоящи по напътствие на Кремъл, обликът на диктатора е публикуван съвсем както по негово време. Той е необходим на Путин - вождът монах, комуто простят всичко и с неговото име на уста отиват в пердах. Той е знак на страната, на която жителят е задължен да прости всичко и поради която е подготвен да пожертва всичко. И в случай че съдим по рейтинга на " Левада ", това е вярно пресмятане. Перифразирайки популярния девиз ог 30-те години на ХХ век, можем да кажем, че Путин - това е днешният Сталин. Разбира се, без концлагерите, шестдневната работна седмица и компактно затворените граници.
Премахването на историческата памет се оказа най-ефикасният способ на властническо ръководство. Малко хора желаят да си спомнят жертвите. Още по-малко пък желаят да научат имената на палачите. Много по-просто е човек да не мисли за това и да живее с вярата за един водач, към който народът може да се сплоти. Един водач, който ще те отбрани и утеши. Затова Сталин още дълго ще бъде с нас. Ако перифразираме Гогол: " Сталин е прелестен във всяко отношение! "
------------В последните два-три месеца пораства броят на кошмарните сюжети
House of Cards
С Тръмп Съединени американски щати могат да се окажат в непредвидена война
От коментар на Стефан Попов за " Дневник "
Фотограф:
Все по-трудно става да се разяснява Тръмп като президент. Каквото и да решиш да анализираш в политиките му, той те е изпреварил с поредна Туитър дрънканица, която няма по какъв начин да бъде подмината. Още повече ръководството на Тръмп се оказва основно звук и съвсем нищо оттатък шума.
Новият огромен скандал надвишава всичко, изстреляно до момента в Туитър. Тръмп, отново персонално, непринудено и непредвидимо изпраща ядосан картечен откос към водещите в Ен Би Си Мика Бжежински (дъщеря на неотдавна умрелия Збигнев Бжежински) и колегата й Джо Скарбъроу. В туита се приказва за " онази лудата Мика, с ниското IQ ", на която, продължава туитът, " лицето още кървеше от фейслифта ".
Републиканските кръгове не престават обезверено да упорстват на разликата сред президент ексцентрик и политическия дневен ред. Наглед това е рационална позиция, само че допустима ли е? Поради особеното състояние на Съединени американски щати, изключително след Втората международна война, такава настройка не е реалистична. Съединени американски щати дават десетилетия наред световен стандарт за държания в необятен набор. Той включва интернационализация на американски обичаи като отбрана на правата, свободна търговия, опосредяване и превантивно решение на спорове посредством съглашения и институции, интернационализация на господство на закона и прочие Тази присъща англосаксонска стратегия има съмнителна употреба, в случай че зад нея не стои демократична суперсила, в тази ситуация Съединени американски щати.
Това изискване има най-малко три взаимно свързани измерения. Първо, Съединени американски щати в дословен смисъл са военна и икономическа суперсила, която няма аналог в света. Второ, Съединени американски щати са демократичен състезател, който по принцип схваща (но по принцип, с неизбежните изключения), че има интерес да се самограничава, ползвайки ресурсите си превантивно, преди всичко за гарантиране на мира, а оттова и комерсиалния продан, от който самата тя има максимален интерес. Трето, двете първи условия се комбинират и дават невиждания престиж, който Съединени американски щати имат на интернационалната сцена, основно след 1945 година
Има ли късмет такава дълготрайна стратегия да остане незасегната, в случай че се допусне президентът на Съединени американски щати бъде колеблив на сериозна политика и неприемлива личност? Реалистично ли е светът да одобри, че персоната и политиката са две обособени неща? Шанс за сходно раздвояване няма. Понесените вреди ще би трябвало да се оправят доста години, в случай че въобще се оправят.
Тенденцията в последните 5-6 месеца е институцията на президента да се вижда като краткотрайно отклоняване от допустимото. Но тази палиативна настройка не оказва помощ нито на Съединени американски щати, нито по-тясно на Републиканската партия. Въпросите за политиките на новата администрация се отместват и на тяхно място застават страховете какво безумство може да случи, в случай че стилът на персоналното държание се придвижи в зоната на сериозните решения, за каквито президентът има компетенции. Така цялото отговорно наблюдаване на президентската институция последователно минава от етапа на потрес към с напрежение очакване какво следва да се случи.
По този метод не просто персонално Тръмп е неудобен като президент. Той е в доста по-сериозна степен политическа опасност, без значение че републиканските водачи не престават да отместват във времето повдигането на въпроса за неговата невалидност. Неслучайно в последните два-три месеца пораства броят на кошмарните сюжети за замесване на Съединени американски щати в неуместни войни по неконтролиран, импровизиран метод, който дава отговор на персоналното държанието на Тръмп.
----------------Президентът би трябвало да разбере, че персоналната му оценка за Ненчев няма стойност в съда.
Делото против някогашния боен министър
Прокуратурата извърши напътствие на Решетников
От коментар на някогашния дипломат в Русия Илиян Василев в неговия фейсбук профил
Фотограф:
Нали сякаш беше да няма война сред институциите, пък атакува директно Цветанов? Всъщност в случай че не бяха медиите, които са длъжни да му дават институционална естрада, нещата, които той споделя, са много плоски и даже просташки.
Няма естествен човек в тази страна, който да отдава ревностната поддръжка на Радев за " Грипен " на любовта му към шведската индустирална просвета. Генерал Събев, който е отговарял за оперативното ръководство във Военновъздушни сили, уточни евентуалната причина Русия да избира грипените - т.е. по-малкия военен опит и доста по-малкия радиус на бойни дейности - 900 км против 1600 км.
Това, че прокуратурата извърши напътствието на Решетников да насочи, скалъпено от Радев, обвиняване към единия от тримата, неприемливи за Кремъл политици на върха в България - Ненчев (другите са Плевнелиев и Митов), е вън от подозрение. Но той самият би трябвало да си даде сметка, че неговата персонална политическа оценка за Ненчев няма никаква стойност в съда. Независимостта му като очевидец е тотално компрометирана в светлината на последните му изяви и пост, който заема.
Каква отбрана има против тезата, че е подлагал на критика Ненчев по политически аргументи, с цел да се издигне и да завоюва номинация за президентския пост като претендент на Българска социалистическа партия? И най-много епитетите и квалификациите издават липса на задълбочени и мощни причини, да не приказваме за жанр, приказват за просташки и по-скоро казармени привички. Какво прави Радев, в случай че и когато Ненчев бъде оневинен? С тази борба той влезе във властта, с нея може и да излезе.
И още: Цивилизацията е там, където хората са любезни; Не трилър, а сапунка
И още: Превръща ли се България в демографска пустиня?
Вожд и преподавател
Сталин още дълго ще бъде с нас
От коментар на Константин Егерт за " Дойче веле "
Сега хората над четиридесетте с приятност си спомнят времето на " скъпия Леонид Илич ", Андропов и Черненко като за най-хубавите години в живота си. А в тези години обликът на " строгия, само че обективен водач на народите " се възприемаше не като опция, а като апел за битка против сенилната брежневска действителност, в която нямаше нищо с изключение на опашки за месо и чудовищна досада. Оглеждайки се обратно, в този момент разбирам, че възходящата известност на Сталин стана предвестител на краха на Съюз на съветските социалистически републики.
В последното социологическо изследване на центъра " Левада " за втори следващ път генералисимусът е преди всичко в листата на най-популярните персони в историята на Русия. Така считат 38 % от съветските жители. Второто място си поделят Путин и Пушкин с 34 %. Президентът доста е подобрил своя рейтинг и се приближава компактно до Сталин. Въпреки това един от най-големите мерзавци в международната история си остава най-великият човек в очите на руснаците. Човек се изкушава да направи паралел със застоя по времето на Брежнев и да каже: " Добре. Това е симптом на идващия колапс на сегашната система. " Такава беше и първата ми реакция. Но след това са замислих и схванах, че всичко е по-различно, отколокото преди 40 години. Тогава личността на Сталин беше обгърната в безмълвие. Всяко споменаване на името му в партийната преса или появяването му на екрана в киноепопеята " Освобождение " и в популярния сериал " 17 мига от пролетта " ставаше предмет на бурно разискване. Да похвалиш Сталин означаваше да покажеш своята опозиционна настройка и неприязън към тогавашната система.
Днес с напъните на разнообразни шефове на държавната агитация, настоящи по напътствие на Кремъл, обликът на диктатора е публикуван съвсем както по негово време. Той е необходим на Путин - вождът монах, комуто простят всичко и с неговото име на уста отиват в пердах. Той е знак на страната, на която жителят е задължен да прости всичко и поради която е подготвен да пожертва всичко. И в случай че съдим по рейтинга на " Левада ", това е вярно пресмятане. Перифразирайки популярния девиз ог 30-те години на ХХ век, можем да кажем, че Путин - това е днешният Сталин. Разбира се, без концлагерите, шестдневната работна седмица и компактно затворените граници.
Премахването на историческата памет се оказа най-ефикасният способ на властническо ръководство. Малко хора желаят да си спомнят жертвите. Още по-малко пък желаят да научат имената на палачите. Много по-просто е човек да не мисли за това и да живее с вярата за един водач, към който народът може да се сплоти. Един водач, който ще те отбрани и утеши. Затова Сталин още дълго ще бъде с нас. Ако перифразираме Гогол: " Сталин е прелестен във всяко отношение! "
------------В последните два-три месеца пораства броят на кошмарните сюжети
House of Cards
С Тръмп Съединени американски щати могат да се окажат в непредвидена война
От коментар на Стефан Попов за " Дневник "
Фотограф:
Все по-трудно става да се разяснява Тръмп като президент. Каквото и да решиш да анализираш в политиките му, той те е изпреварил с поредна Туитър дрънканица, която няма по какъв начин да бъде подмината. Още повече ръководството на Тръмп се оказва основно звук и съвсем нищо оттатък шума.
Новият огромен скандал надвишава всичко, изстреляно до момента в Туитър. Тръмп, отново персонално, непринудено и непредвидимо изпраща ядосан картечен откос към водещите в Ен Би Си Мика Бжежински (дъщеря на неотдавна умрелия Збигнев Бжежински) и колегата й Джо Скарбъроу. В туита се приказва за " онази лудата Мика, с ниското IQ ", на която, продължава туитът, " лицето още кървеше от фейслифта ".
Републиканските кръгове не престават обезверено да упорстват на разликата сред президент ексцентрик и политическия дневен ред. Наглед това е рационална позиция, само че допустима ли е? Поради особеното състояние на Съединени американски щати, изключително след Втората международна война, такава настройка не е реалистична. Съединени американски щати дават десетилетия наред световен стандарт за държания в необятен набор. Той включва интернационализация на американски обичаи като отбрана на правата, свободна търговия, опосредяване и превантивно решение на спорове посредством съглашения и институции, интернационализация на господство на закона и прочие Тази присъща англосаксонска стратегия има съмнителна употреба, в случай че зад нея не стои демократична суперсила, в тази ситуация Съединени американски щати.
Това изискване има най-малко три взаимно свързани измерения. Първо, Съединени американски щати в дословен смисъл са военна и икономическа суперсила, която няма аналог в света. Второ, Съединени американски щати са демократичен състезател, който по принцип схваща (но по принцип, с неизбежните изключения), че има интерес да се самограничава, ползвайки ресурсите си превантивно, преди всичко за гарантиране на мира, а оттова и комерсиалния продан, от който самата тя има максимален интерес. Трето, двете първи условия се комбинират и дават невиждания престиж, който Съединени американски щати имат на интернационалната сцена, основно след 1945 година
Има ли късмет такава дълготрайна стратегия да остане незасегната, в случай че се допусне президентът на Съединени американски щати бъде колеблив на сериозна политика и неприемлива личност? Реалистично ли е светът да одобри, че персоната и политиката са две обособени неща? Шанс за сходно раздвояване няма. Понесените вреди ще би трябвало да се оправят доста години, в случай че въобще се оправят.
Тенденцията в последните 5-6 месеца е институцията на президента да се вижда като краткотрайно отклоняване от допустимото. Но тази палиативна настройка не оказва помощ нито на Съединени американски щати, нито по-тясно на Републиканската партия. Въпросите за политиките на новата администрация се отместват и на тяхно място застават страховете какво безумство може да случи, в случай че стилът на персоналното държание се придвижи в зоната на сериозните решения, за каквито президентът има компетенции. Така цялото отговорно наблюдаване на президентската институция последователно минава от етапа на потрес към с напрежение очакване какво следва да се случи.
По този метод не просто персонално Тръмп е неудобен като президент. Той е в доста по-сериозна степен политическа опасност, без значение че републиканските водачи не престават да отместват във времето повдигането на въпроса за неговата невалидност. Неслучайно в последните два-три месеца пораства броят на кошмарните сюжети за замесване на Съединени американски щати в неуместни войни по неконтролиран, импровизиран метод, който дава отговор на персоналното държанието на Тръмп.
----------------Президентът би трябвало да разбере, че персоналната му оценка за Ненчев няма стойност в съда.
Делото против някогашния боен министър
Прокуратурата извърши напътствие на Решетников
От коментар на някогашния дипломат в Русия Илиян Василев в неговия фейсбук профил
Фотограф:
Нали сякаш беше да няма война сред институциите, пък атакува директно Цветанов? Всъщност в случай че не бяха медиите, които са длъжни да му дават институционална естрада, нещата, които той споделя, са много плоски и даже просташки.
Няма естествен човек в тази страна, който да отдава ревностната поддръжка на Радев за " Грипен " на любовта му към шведската индустирална просвета. Генерал Събев, който е отговарял за оперативното ръководство във Военновъздушни сили, уточни евентуалната причина Русия да избира грипените - т.е. по-малкия военен опит и доста по-малкия радиус на бойни дейности - 900 км против 1600 км.
Това, че прокуратурата извърши напътствието на Решетников да насочи, скалъпено от Радев, обвиняване към единия от тримата, неприемливи за Кремъл политици на върха в България - Ненчев (другите са Плевнелиев и Митов), е вън от подозрение. Но той самият би трябвало да си даде сметка, че неговата персонална политическа оценка за Ненчев няма никаква стойност в съда. Независимостта му като очевидец е тотално компрометирана в светлината на последните му изяви и пост, който заема.
Каква отбрана има против тезата, че е подлагал на критика Ненчев по политически аргументи, с цел да се издигне и да завоюва номинация за президентския пост като претендент на Българска социалистическа партия? И най-много епитетите и квалификациите издават липса на задълбочени и мощни причини, да не приказваме за жанр, приказват за просташки и по-скоро казармени привички. Какво прави Радев, в случай че и когато Ненчев бъде оневинен? С тази борба той влезе във властта, с нея може и да излезе.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ