Той е Густав Климт, а тя Емили Фльоге. Срещат се

Той е Густав Климт, а тя Емили Фльоге. Срещат се още в невръстните ѝ детски години и остават дружно до момента в който гибелта на създателя не ги разделя. Той е известен художник, а тя щерка на състоятелен австрийски търговец на лули.

Всичко стартира с уроци по изобразяване, които Климт дава на младото момиче. Някак незабелязано нишките на живота им се преплитат неимоверно. Неговият брат се дами за сестра ѝ, по този начин с изключение на прочувствено, те се свързват и чисто житейски.

Срещат се постоянно и споделят общи занимания и ползи, забавляват се и обичат времето, прекарано дружно. Емили се отличава от връстничките си и не мечтае за " преференциален брак ", цени свободата си и ѝ подхожда шумния, бохемски живот, който художникът води.

Заобиколен от чести кавги, подпийнали другари и красиви дами, към него в никакъв случай не е скучно. Затворен в ателието си, той твори с часове и Емили в никакъв случай не се отегчава да го гледа. Тя безусловно е зашеметена от ловките му придвижвания, пръстите, докосващи платното и ароматът на темпертин, с който разрежда боите си.

Той носи в себе си артистичния обсег на деятел, надраснал времето и превъзмогнал клишетата. Еротиката в женските облиците от рисунките му се размива в мозъка му и като че ли, с цел да успее още по-добре да я изрази, създателят неистово желае да притежава сексуално моделите си.

Емили схваща порива му и скоро усеща, че поддавайки се на ревността единствено може да го загуби. С годините прекарани дружно, тя стартира все по-силно да усеща непреходността на тяхната връзка. Тя не е нито само платонична, нито единствено полова. За нея няма име и граници. Не е обич или брак и сигурно не е единствено другарство.

Душите им са свързани болезнено и сакрално, отвън рамките на времето и предразсъдъците и остават слети в моментите на най-интимна отдаденост, на едно напълно друго и непознато за тогавашното общество равнище.

Емили схваща, че Климт черпи вдъхновението си от обектите на своите стремежи и те са му нужни, с цел да твори. Да се пробва да го държи надалеч от тях, би означавало да прекърши твореца и в последна сметка да промени мъжа, в който е влюбена. Лишен от смисъл, картините му ще се трансформират и той неизбежно ще намрази и нея, и себе си.

И тя избира просто да го обича подобен, какъвто е. Да цени всеки момент прекаран дружно с него в диалози, разходки, рисунки и фантазии. Климт надълбоко в себе си също усеща големия компромис, който Емили прави. И защото силата му не е в думите, а в рисунките, той запечатва страстите и на двамата в най-емблематичната за творчеството си картина.

" Целувката " е знак на една невъзможна, по отношение на общоприетите стандарти обич, само че в нея няма и диря от драматизъм. Напротив, излъчва някакъв прикрит синхрон, спокойна нежност и деликатна топлина.

Образите са два и са облечени с тога, за разлика от предходните картини на художника, които скандализират виенското общество с еротика, плътска похот и голота.

Мъжът покровителствено е провесен над дамата и е обхванал лицето ѝ в шепите си. Тя е обхванала врата му, коленичейки боса върху китни поля, в поза знак на цялостно примирие и отдаденост.

Очите ѝ са блаженно затворени, като че ли, с цел да се откъсне от реалността и да се придвижи в света, който единствено двамата могат да споделят.

Целувката не е по устните, което би я направило плътска и романтично буйна, а по лицето на момичето. Сякаш, с цел да покаже, че това което я свързва с мъжа до нея в никакъв случай няма да се промени.

Има данни, че показаните поля в картината загатват за съответно място - езерото Атерзее, намиращо се на 250 км. от Виена.

Родителите на Емили имат къща и постоянно прекарват там летата си. След гибелта им, тя води във вилата художника и двама си вършат дълги пикници навън, през които той рисува полята с часове. Това е тяхното прикрито леговище от света, без въпроси и отговори, просто тук и в този момент.

Днес този шедьовър от златния интервал на художника участва на всички места към нас. Навежда асоциации с " икона ", освен поради употребяваните златни бои и характерна техника, само че и поради нетипичните за една картина мащаби на обрисуване.

Творбата е известна, декоративна декорация и може да се откри върху най-различни предмети - сервизи за хранене, порцеланови чаши, шалове и даже монети. Сякаш сдобивайки се с тях, всеки желае да се допре до мистиката на облиците, заключили в докосването си вечната тайна за любовта.

Източник: HighViewArt